Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Произведения на Йордан Йовков:

Песента на колелетата 9

Последна радост 23

Старопланински легенди 73 - 194

По жицата 195

Грехът на Иван Белин 201

Ако можеха да говорят 213 - 352

Албена 353

Бележки о Иванка Томова - Манова, Институт за литература - БАН

ЙОРДАН ЙОВКОВ
(1880-1937)

    Йордан Стефанов Йовков е роден в Жеравна (дн. Бургаска област). Детството и юношеството прекарва в родното си село, където завършва и основното си образование.После учи гимназия в София. Поетът Иван Грозев – негов учител по литература му предрича бъдеще на писател. Назначен е за учител в с. Долен извор в Добруджа като учителствува после и в съседни села.
    През 1902-1904 завършав ШЗО в Княжево и тогава публикува първото си произведение (стихотворението “Под тежкия кръст”във в. Съзнание, №9, 26.Х.1902г.) От 1904 се записва за студент в Юридическия факултет на Софийския университет.Смъртта на бащата става причина Й.Йовков да прекъсне следването си и да се върне в с.Долен извор,отново учителствува в съседни села до1912 г.Мобилизиран е в Балканската и Междусъюзническата война (командир на рота). След раняване е повишен в чин. След войните се установява в София. Работи като редактор в сп.”Народ и армия” , като библиотекар и редактор в сп.”Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве”. През 1915 г. е отново мобилизиран в Ксанти; 1916 – командир и редактор в сп.”Военни известия”.След Първата световна война се установява в Добрич. След завладяването на Добруджа от Румъния , живее във Варна. Там учителствува до 1920 г. Препоръчан бива в българската легация в Букурещ. От 1920-1927 г. е редовен сътрудник по печата.Последните години от живота си прекарва в усилен творчески труд и голямо изтощение. С напълно влошено здраве, след лечение в Хисаря , претърпява тежка операция и след това умира в Пловдив-1937 г.
    Погребението на Йордан Йовков в София се превръща в национално преклонение пред паметта на големия художник в българската литература.
    Първи стихове (1902-1911) публикува във в. “Съзнание”, сп. “Пробуда”, “Художник”, “Ново общество”, “Бисери”. Отпечатал е 31 стихотворни произведения. По-късно започва с белетристика – първа творба “Овчарова жалба” с подзаглавие – старопланинска легенда. Творби на военна тема печата от 1913 г. (”Утрото на паметния ден”). Печата в сп. “Звено”, “Съвременна мисъл”, в. “Слово”, “Демократически преглед”, “Военни известия”, “Отечество”.
    В своите военни разкази Йовков отрича войната, взаимното изтребление и им противопоставя утвърждаването на хуманизма и красотата. Търсейки противоречивата и сложна душевност на човека, той открива копнежа му за красотата на един по-нравствен свят. Литературната наука го утвърждава като класик на българската художествена литература.
    Най-известни сборници с разкази: ”Последна радост”, ”Старопланински легенди”,”Вечери в Антимовския хан”, ”Женско сърце”; романи: ”Чифликът край границата”,”Ако можеха да говорят”; незавършен роман- “Приключенията на Гороломов”; драми: “Албена”, “Боряна”, “Обикновен човек”, комедията: “Милионерът”.