Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Броят е посветен на Петата Национална експертна среща по прилагане на ЗДДС и ЗКПО, проведена на 4 и 5 октомври 2017 г. в София. Организатори са списание „Счетоводство плюс Данъци, Социални отношения“ и Икономическа група „Филипов и партньори“.

Съдържанието на броя е в три части. В първата част са публикувани две от презентациите на срещата с ръководството на Дирекция „Данъчна политика“ на Министерството на финансите, представени от директора на дирекцията Людмила Петкова.

Те се отнасят до присъединяването на България към Приобщаващата рамка по плана BEPS и до Проекта на ЕК за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък.Във втората час е презентацията на представители на Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП за основните характеристики и механизма на действие на многостранния инструмент.В третата част е презентацията на представители на ръководството на НАП във връзка с намаляване на данъчната тежест и взаимоотношенията с данъчните посредници.

Броят е посветен на Петата Национална експертна среща по прилагане на ЗДДС и ЗКПО, проведена на 4 и 5 октомври 2017 г. в София.

СРЕЩА С РЪКОВОДСТВОТО НА ДИРЕКЦИЯ „ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА“ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ

Присъединяване на Република България към Приобщаващата рамка по плана „Свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби“ на ОИСР

Людмила Петкова, директор на Дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите

Проектът на Европейската комисия за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (проектът СССТВ)

Людмила Петкова, директор на Дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите

ЕК – Пета Национална експертна среща по прилагане на ЗДДС и ЗКПО, данък корпоративен

СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДИРЕКЦИЯ СИДДО ПРИ ЦУ НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Многостранен инструмент – обща характеристика и механизъм на действие

Иван Антонов, главен юрисконсулт

Живко Еленков, старши юрисконсулт

Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП

СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЪКОВОДСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Намаляване на административната тежест. Взаимоотношения с данъчните посредници. Доверие. Прозрачност

Росен Иванов, директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, ЦУ на НАП

Росен Бъчваров, директор на Дирекция „Комуникации“, ЦУ на НАП

Броят е посветен на Петата Национална експертна среща по прилагане на ЗДДС и ЗКПО, проведена на 4 и 5 октомври 2017 г. в София.

СРЕЩА С РЪКОВОДСТВОТО НА ДИРЕКЦИЯ „ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА“ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ

Присъединяване на Република България към Приобщаващата рамка по плана „Свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби“ на ОИСР

Людмила Петкова, директор на Дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите

Планът „Свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби” на ОИСР (т.нар. план BEPS)

Една от основните причини за изготвянето на Плана „Свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби“ на ОИСР е неплащането на данъци или плащането на данъци в значително по-ниски размери, което лишава бюджетите от значителни по размер приходи, необходими за осъществяване на инвестиционни програми, икономически и социални политики от правителствата. Годишно загубите на бюджетни приходи в световен мащаб се оценяват от 100 до 240 милиарда щатски долара, което представлява между 4% и 10% от приходите от корпоративен данък в света.

Новите предизвикателства на икономическата обстановка, белязана от засилената глобализация и мобилността на бизнеса, както и цифровите технологии създадоха възможности за големите мултинационални компании да се възползват от съществуващите различия в националните данъчни системи и, използвайки сложни схеми за агресивно данъчно планиране, да заплащат минимални или никакви данъци за генерираните от тях огромни печалби. Финансовата криза се оказа допълнителен стимул за укриване и невнасяне на данъци.

Следва да се отбележи, че данъчните системи на държавите използват остарели инструменти, които не могат да отговорят на бързоразвиващата се икономическа среда, като в много случаи цели икономически отрасли остават извън обхвата на данъчно облагане или съществуващите празноти в данъчното законодателство се използват от компаниите за минимизиране на данъчните им задължения или за невнасяне на данъци. Още от 1920 г., когато Обществото на народите установява, че взаимодействието между вътрешните данъчни системи може да доведе до двойно данъчно облагане с вредни ефекти върху икономическия растеж и глобалния просперитет, водещото при въвеждането, разработването и усъвършенстването на международните данъчни стандарти в годините след това винаги е било предотвратяване или елиминиране на двойното данъчно облагане. Но международните данъчни правила не осигуряват достатъчна защита срещу двойното данъчно необлагане в резултат на съществуващите разлики в данъчните системи на отделните държави.

Във връзка с възникналите предизвикателства от променената международна данъчна среда и свързаните с това негативни последствия за бюджетните приходи на държавите, през 2013 г. финансовите министри на Г-20 призовават ОИСР да разработи план за действие за справяне с проблемите, свързани със свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби по координиран и всеобхватен начин. Основната цел на плана е да осигури на държавите вътрешни и международни инструменти, които ясно да регламентират правата на държавите за облагане на икономическата дейност, осъществявана на тяхна територия от компаниите.

През септември 2013 г. държавните и правителствени ръководители на държавите от Г-20 одобряват амбициозен и всеобхватен план за противодействие срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Две години по-късно е одобрен пакет от 15 действия по Плана „Свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби“, включени в 13 доклада. Пакетът включва нови или усъвършенствани международни стандарти, както и конкретни мерки, които да подпомогнат държавите в борбата срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Следва да се отбележи, че тези основни промени са приети, за да се предотврати ефективно двойното данъчно необлагане, както и ниското облагане в резултат на използвани практики, които изкуствено отделят облагаемите печалби и доходи от дейността, която ги генерира. В докладите са посочени редица действия, които могат да бъдат предприети, за преодоляване на недостатъците в действащите правила по ефективен и ефикасен начин.

Окончателните доклади относно 15-те действия по Плана на ОИСР са оповестени публично на 5 октомври 2015 г. и са публикувани на Интернет страницата на организацията. Тези доклади са много важни, тъй като те са основата, на базата на които са разработени европейски директиви, но някои от мерките директно трябва да бъдат въведени в националното ни законодателство.

По-нататък авторката се спира на всичките 15 действия по Плана на ОИСР.

СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДИРЕКЦИЯ СИДДО ПРИ ЦУ НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Многостранен инструмент – обща характеристика и механизъм на действие

Иван Антонов, главен юрисконсулт

Живко Еленков, старши юрисконсулт

Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП

Многостранният инструмент (MLI) е работното наименование на Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

Многостранният инструмент е продължение на Действие 15 от Плана BEPS, а именно създаването на единна многостранна правна рамка, която бързо и лесно да измени сключените спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) по света. Много от BEPS мерките няма как да бъдат приложени без съответно всички СИДДО, които са сключени и действат към настоящия момент, да бъдат изменени. Но за съжаление това е дълъг, труден и понякога не толкова ползотворен процес, което почти отговаря на въпроса защо точно многостранен инструмент е използван като решение за такава съществена промяна.

Чисто практически, в случая на България, на първо място трябва да водим двустранни преговори с всяка една от 69-те държави, с които имаме спогодби. Вариантът да предоговаряме двустранно би ни отнел повече от 10-15 години. Другият вариант, който би могъл да бъде използван, е с модел на протокол за промяна на спогодбите, които целенасочено да променят точно конкретни разпоредби от СИДДО, прилагащи BEPS мерките. Такъв протокол би могъл да бъде създаден от ОИСР в рамките на работата, която те извършват по повод модела на СИДДО. Но това пак означава ние да извършим огромно количество работа за предоговарянето отново на сключените спогодби. И третият, най-логичен избор, е многостранна конвенция, нещо, което в данъчната област, специално в областта на данъчните спогодби, не е правено до момента.

Авторите разглеждат процеса на разработване и на структурата на многостранния инструмент, като правят преглед на неговите основни разпоредби.

СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЪКОВОДСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Намаляване на административната тежест. Взаимоотношения с данъчните посредници. Доверие. Прозрачност

Росен Иванов, директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, ЦУ на НАП

Росен Бъчваров, директор на Дирекция „Комуникации“, ЦУ на НАП

Намаляване на административната тежест

Темата за административната тежест вълнува Националната агенция за приходите (НАП) не по-малко, отколкото бизнеса. Да си представим една много интересна хипотетична ситуация. От 1 ноември 2017 г. подаването на справките-декларации по ДДС се извършва на тримесечен период. Няма изискване за подаване на дневници към справките-декларации, няма и изискване за самоначисляване с протоколи.

А сега да си представим, че на 1 януари 2018 г. Световната банка публикува проучването „Doing Business“ и си казваме: преместваме се с няколко места напред. Но дълбоко грешим – не се преместваме с нито едно място напред, защото методологията на това изследване е такава, че подобни промени в режима на деклариране за целите на ДДС не се отразяват на оценките за необходимото време.

През последните 5 години се опитваме в постоянен контакт със Световната банка, с контрибуторите, с които те работят, да видим как всъщност класирането на НАП по отношение на административната тежест кореспондира с конкретни бизнес дела, със сроковете за подаване на корпоративни декларации, на ДДС-декларации, на всички други документи и справки. Ами – никак. Главното преимущество на тази методология е, че по един и същ въпросник отговарят 198 държави. Озадачаващо е, че България отбелязва най-големия си прогрес в класацията Doing Business тогава, когато въвежда нови административни изисквания. Така че може да приемем, че корелацията Doing Business и живия живот е малко или повече относителна.

Затова е важно да коментираме конкретни бизнес дела: срок, обем, периодичност, време, пари, човекочасове. По тази причина ние каним представените в Консултативния съвет организации да коментираме конкретни неща, за да „премерим температурата“ на административните изисквания. Да сложим на масата набор от 100-200-300-500 предложения, да ги ранжираме като изпълними, средносрочни, краткосрочни, законодателни или организационни и да постигнем консенсус какво от тях правим. Така че, за да преведем на практически смислен език реалната административна тежест, сме готови на един продължителен процес – толкова, колкото отнеме. За нас летоброенето по темата административна тежест не започва в последните 4 месеца, ние работим по тази тема повече от 10 години и сме постигнали определено подобрение. Затова нашият апел към бизнеса по темата административна тежест е всяко нещо от неговата дейност по отношение на деклариране, отчитане, контрол или др., да бъде оценено, описано, за да го обсъдим и да видим какъв вид оптимизация може да се случи.

Авторите се спират и на темите за насърчаване на доброволното изпълнение и на взаимоотношенията с данъчните посредници.