Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Всички събития, описани в книгата, са пряко или косвено свързани с живота на героите от „Гобленът на живота“.

Шах-мат!

Каква асоциация правите, когато чуете тези думи? Необратим край, нали? Съгласете се, че само едно тайнствено явление може да остави подобно усещане. Смъртта!

За разлика от шаха, където съществува тази възможност, животът никога не завършва с реми. Накрая винаги го губите. Но това не е важно. Защото е неизбежно. Важното е какво печелите от загубата. Печелите ли правото да изиграете нова партия? Печелите ли правото на ново време? Всичко зависи от това как живеете.

Никой не може да се скрие от себе си. Каквото и да правим, трябва да знаем, че в крайна сметка ще платим цената за действията си и ще носим отговорността, докато сме живи.

Авторът ни предлага заедно да проследим финалната партия шах на г-н Павел Пенев, съшита в неговия Гоблен на живота.

Книгата се издава със съдействието на Български културен център.

Премиерата на книгите "Единствен" и "Гобленът на живота" от Ивайло Митев ще се състои на 6 юни 2017 г. (вторник) от 18.30 ч. в Българския културен център, София, ул. Веслец № 13.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДИ ИСТОРИЯТА

ПЪРВА ЧАСТ: ИЗКУШЕНИЕ

ВТОРА ЧАСТ: БЯЛА ПЕШКА ОТ f2 НА f3

ТРЕТА ЧАСТ: ЧЕРНА ПЕШКА ОТ e7 НА e6

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: БЯЛА ПЕШКА ОТ g2 НА g4

ПЕТА ЧАСТ: ЧЕРНА ЦАРИЦА ОТ d8 НА h4

ШЕСТА ЧАСТ: ШАХ-МАТ

СЕДМА ЧАСТ: ЕДИНСТВЕН

Всеки от нас се ражда и умира. Казват, че когато смъртта ни прибере, това е за да открием отново източника на живот. Тогава нашата душа полита в безвремието, докато дойде моментът да завърти отново колелото на земните си дни. Понякога, винаги неочаквано, човек губи това свое право необратимо. Тогава, останал сам, той полита към залеза на своето време.

Един мъж направи твърде късно своята горчива равносметка и опустошил себе си, остана сам пред мрака на безкрайната бездна! Изгубил безвъзвратно своята най-велика божествена привилегия, да живее, той сам прекъсна завинаги нишката на своя Гоблен на живота и полетя, но не към вечността, а към завършека на своята, дарена от Създателя, съдба. Защото има души, които дори Смъртта отказва да прибере!

Ивайло Митев