Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Темата на броя са практически въпроси при данъчното третиране на вземанията и задълженията по ЗКПО.

Коментират се новите правила при регистрирането на търговци.

Дава се отговор на интересен казус, поставен от абонат на списанието – кой е моментът на прекратяване на юридическо лице-търговец и на неговата дерегистрация по ЗДДС.

Във връзка с годишното счетоводно приключване за 2016 г. се коментира отчитането на данъчните ревизионни актове.

ДАНЪЧНА ПРАКТИКА

Експертен коментар

ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ ПРИ ДАНЪЧНОТО ТРЕТИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ПО ЗКПО

Анета Георгиева, данъчен консултант

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Търговски закон

НОВИ ПРАВИЛА ПРИ РЕГИСТРИРАНЕТО НА ТЪРГОВЦИ

Анелия Маркова, съдия

ПРИЛАГАНЕ НА ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИ

ЗДДС

КОЙ Е МОМЕНТЪТ НА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ-ТЪРГОВЕЦ И НА НЕГОВАТА ДЕРЕГИСТРАЦИЯ ПО ЗДДС?

Петър Цанков, държавен експерт по приходите в ЦУ на НАП

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

ЗКПО и ЗДДС

ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪЧНИТЕ РЕВИЗИОННИ АКТОВЕ ПРИ ГОДИШНОТО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ ЗА 2016 ГОДИНА

Евгени Рангелов, магистър по финанси

НОВИНИ ОТ НАП

ФИРМИТЕ И ГРАЖДАНИТЕ МОГАТ ДА КОРИГИРАТ ЕДНОКРАТНО ГОДИШНИТЕ СИ ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ СЛЕД СРОКА НА ПОДАВАНЕТО ИМ

НАП ПРЕДОСТАВЯ ДВЕ НОВИ ЕЛЕКТРОННИ УСЛУГИ С ПИК И КЕП

ЕЛЕКТРОННИТЕ УСЛУГИ В ПОРТАЛА НА НАП СА С НОВА ВИЗУАЛИЗАЦИЯ

ДАНЪЧНА ПРАКТИКА

Експертен коментар

ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ ПРИ ДАНЪЧНОТО ТРЕТИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ПО ЗКПО

Анета Георгиева, данъчен консултант

Счетоводното и данъчното третиране на вземанията и задълженията засяга всички данъчно задължени за корпоративен данък по ЗКПО лица и следва да бъде предмет на задълбочен анализ и коректно практическо прилагане, особено във връзка със счетоводното и данъчното приключване на 2016 г.

Съгласно чл. 34, ал. 1, във връзка с чл. 37 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от същия закон. Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата по чл. 37. Едновременно с това чл. 35 от ЗКПО предвижда обратно проявление на възникналата по реда на чл. 34 данъчна временна разлика - непризнатите по чл. 34 приходи и разходи от последващи оценки се признават в годината на отписване на съответния актив или пасив.

Авторката коментира две основни подтеми:

1. Ключови въпроси при данъчното третиране на вземанията и задълженията по реда на ЗКПО.

Тук се разглеждат следните въпроси:

Какви са нормативните и специфичните изисквания за практическото прилагане на т.нар. „данъчна давност” за целите на ЗКПО?

Кои са законовите и практическите аспекти за 3- и 5-годишната данъчна давност по ЗКПО?

Как да съобразим важните практически особености при приключването за 2016 г.?

Какво е данъчното третиране по ЗКПО в случаите на събиране на вземане, за което вече е възникнала данъчна временна разлика в предходни периоди?

2. Основни аспекти при отчитане и третиране на задълженията във връзка със счетоводното приключване на 2016 г.

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Търговски закон

НОВИ ПРАВИЛА ПРИ РЕГИСТРИРАНЕТО НА ТЪРГОВЦИ

Анелия Маркова, съдия

Промените в Търговския закон са обусловени от необходимостта да се създадат законови условия за коректни отношения между търговците и фиска, както и да се предотвратяват опити за злоупотреба с права и собственост.

С промяна в Търговския закон (обн. ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) законодателят предвиди нови правила за регистриране на търговци, както и за вписване на измененията в представителството и управлението на дружествата, регистрирани по Търговския закон (ТЗ). Това беше обусловено от осъществените напоследък т.нар. „кражби на фирми“.

Първоначално законодателят предполагаше, че като се извади т.нар. регистърно производство от сферата на съда и се възложи на специално създадена за това Агенция по вписванията (АВ), злоупотребите ще спрат, респ. ще бъдат преустановени т.нар. „фирми фантоми“. Това обаче не се случи. Предприетите в края на 2016 г. изменения на ТЗ бяха приети именно с надеждата, че ще се постигнат целите.

Авторката представя конкретните промени в Търговския закон по регистрирането на търговци, както и на свързаните с тях изменения в Закона за търговския регистър.

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

ЗКПО и ЗДДС

ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪЧНИТЕ РЕВИЗИОННИ АКТОВЕ ПРИ ГОДИШНОТО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ ЗА 2016 ГОДИНА

Евгени Рангелов, магистър по финанси

При годишното счетоводно приключване за 2016 година предприятията трябва, ако са били обект на данъчни проверки и/или ревизии, както и ако има неприключили данъчни производства от минали години, да направят подробен анализ на състоянието на съответните актове и да вземат най-доброто управленско решение за уреждане на отношенията си с приходната администрация. Възможни са различни варианти:

- ако констатациите по ревизионен акт се приемат за безспорни и няма да се правят възражения или, ако са направени такива, отговорът е отрицателен, констатациите по акта да се осчетоводят и да се осъществят при възможност разчетите с приходната администрация, с цел да се преустанови начисляването на лихви за просрочие;

- ако не са изчерпани възможностите за административно и съдебно обжалване на ревизионен акт или част от него, това да се направи, при положение, че преценката е за значителен шанс да се получи положителен резултат за предприятието; тъй като административната, респ. съдебната процедура ще продължи и през следващата календарна година, целесъобразно е да се направят провизии за задълженията съобразно обективната оценка на ръководството;

- ревизионни актове, начетите по които са в процес на съдебна или административна процедура, но обективната преценка показва, че следва да се очаква неблагоприятен за предприятието резултат, с управленско решение трябва да се постъпи по най-подходящия начин: да се преведе сумата на главницата, за да спрат лихвите, а за лихвите да се провизират суми, или да се извърши пълно плащане и да се вземе задбалансово записване до приключване на процедурата; при очакван благоприятен резултат не следва да се предприема нищо или най-много да се отчетат провизии за годината (за всеки случай, на принципа на предпазливост).

Важно!!! Да напомним, че ревизионен акт не може да се обжалва в съдебна процедура, ако преди това не е обжалван по административен път, по реда на ДОПК.

Начетът по ревизионен акт не следва да се осчетоводява, докато не се установят законоустановените срокове по ДОПК за обжалване и за влизане в сила на решения, когато те не се обжалват. Практиката показва, че понякога са необходими години за приключване на една административна и/или съдебна процедура по начет с ревизионен акт. За този период предприятието може:

- да отчита текущо платени такси и хонорари, свързани с процедурата;

- да провизира очаквани разходи при годишното приключване, ако съответната процедура още не е завършила.

Внимание!!! Обжалването на ревизионен акт не спира изпълнението му!

Затова изплатените суми по време на процедурата за обжалване се отчитат като вземане, т.е. не са окончателно погасяване преди окончателното решение на последната инстанция, респ. на инстанцията, до която предприятието решава да прекрати спора. Много често, по целесъобразност, следва да се внесе сумата на главницата по начета, а за лихвите да се чака окончателното решение, тъй като те остават дължими, но лихви върху лихви не се събират. Препоръчително е при продължителни процедури, със сложен характер на отношенията по начета, да се ползва помощта на опитен юрист, тъй като има редица въпроси, които са от юридическа компетентност: давност, обезпечение, гаранции, доказателства и пр.

Да добавим, че при анализа на моментното състояние на ревизионните актове, по които не са приключили отношенията с приходната администрация, може предприятието да установи, че частично начетът е неоспорим. Тогава тази част може да се плати окончателно, за да спре начисляването на просрочени лихви за нея, а за останалата част от начета да се направи възражение и провизия, ако е нужно.

За направените провизии се прилагат правилата на ЗКПО и СС 12/МСС 12 за данъчни временни разлики и отсрочени активи.

Данъчното задължение по ревизионен акт може да се дължи на различни причини, но най-често такива са:

а) неотчетени приходи, за които възниква задължение за корпоративен данък;

б) отчетени разходи, които не се признават за данъчни цели по правилата на ЗКПО, неприложени специфични изисквания при преобразуване на финансовия резултат, неизвършени предвидени в закона регулации за данъчни цели и пр.;

в) допуснати счетоводни грешки от минали периоди, които дават отражение за данъчни цели, както и грешки, посочени в чл. 75-81 от ЗКПО;

г) неправилно ползван данъчен кредит;

д) неначислени лихви за просрочие по данъчни задължения.

По-нататък авторът се спира подробно на отчитането на неотчетените приходи, за които възниква задължение за корпоративен данък, и на отчетените разходи, които не се признават за данъчни цели.