Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

В броя са представени промените за 2017 г. в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за акцизите и данъчните складове.

Коментират се новите моменти в данъчните облекчения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и свързаните с това особености при подаване на годишната данъчна декларация за 2016 г.

Разглежда се казусът, свързан с извършване на безвъзмездна доставка на стока или услуга за лично ползване, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.

НОРМАТИВНА УРЕДБА

ЗКПО

ПРЕГЛЕД НА ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ ЗА 2017 ГОДИНА

Анета Георгиева, данъчен консултант

ЗДДФЛ

НОВИ МОМЕНТИ В ДАНЪЧНИТЕ ОБЛЕКЧЕНИЯ ПО ЗДДФЛ И СВЪРЗАНИТЕ С ТОВА ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПОДАВАНЕ НА ГОДИШНА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА 2016 Г.

Лорета Цветкова, държавен експерт в ЦУ на НАП

ЗАДС

ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2017 Г.

Мая Жотева, данъчен консултант

ПРИЛАГАНЕ НА ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИ

ЗДДС

ИЗВЪРШВАНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ДОСТАВКА НА СТОКА ИЛИ УСЛУГА ЗА ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ, ПРЕДИЗВИКАНО ОТ КРАЙНА НУЖДА ИЛИ НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА

Мина Янкова, данъчен експерт

Евгени Рангелов, магистър по финанси

НОВИНИ ОТ НАП

СЪВМЕСТНА ЗАПОВЕД НА НАП И НСИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РЕДА, НАЧИНА И СРОКОВЕТЕ ЗА ПОДАВАНЕ НА ГОДИШНИЯ ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА И КОНСОЛИДИРАНИЯ ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА

НОРМАТИВНА УРЕДБА

ЗКПО

ПРЕГЛЕД НА ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ ЗА 2017 ГОДИНА

Анета Георгиева, данъчен консултант

Измененията и допълненията в ЗКПО, в сила от 01.01.2017 г., са обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 32 от 22.04.2016 г. и бр. 97 от 6.12.2016 г., като последните са в преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.

Към настоящия момент са утвърдени със Заповед № ЗМФ-1267 от 19.12.2016 г. на министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 102 от 23.12.2016 г.) новите образци за Годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО – Образец 1010 (основен формуляр за 2016 г.) и Образец 1010а (за данъчно задължените лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството). В пряка връзка с изискванията за попълване и подаване на Образец 1010а е налице специфична промяна от 01.01.2017 г. относно обхвата на данъчно задължените лица, освободени от задължението за подаване на годишен отчет за дейността (чрез последните изменения в редакцията на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО).

Предвид гореизложеното, настоящият коментар ще засегне накратко и трите актуални за професионалната аудитория теми:

- Измененията и допълненията в ЗКПО, в сила за 2017 г. (мотиви и практически аспекти).

- Промените в Образците за Годишна данъчна декларация за 2016 г. по чл. 92 от ЗКПО в сравнение с миналогодишните формуляри, познати на колегията.

- Измененията в обхвата на данъчно задължените лица, освободени от задължението за подаване на годишен отчет за дейността, във връзка с годишното данъчно облагане по ЗКПО.

І. Изменения и допълнения в ЗКПО, в сила за 2017 г. (мотиви и практически аспекти)

І.1. Допълнение, обнародвано в ДВ, бр. 32 от 22.04.2016 г.

От 1.01.2017 г. е в сила промяна, свързана с данъчното облагане на дейността по таксиметров превоз на пътници, извършвана от местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества. В разпоредбата на чл. 5, ал. 5 (нова) от ЗКПО е предвидено, че тази дейност се облага с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). За всички останали дейности местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се облагат по общия ред на ЗКПО. Допълването на данъчното третиране по ЗКПО е свързано и продиктувано от приемането на нов Раздел VІІІ в ЗМДТ (в сила от 01.01.2017 г.) и въвеждащ специфично облагане с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.

Действащата редакция на чл. 5, ал. 5 (нова) от ЗКПО означава, че тези лица ще се облагат по реда на ЗКПО само за дейностите си, които са различни от таксиметров превоз на пътници, ако извършват такива. Като примери в този пункт може да се посочи, че голяма част от таксиметровите автомобили са брандирани с много и различни рекламни надписи и флаери на трети лица/компании, което по съществото си е дейност по мобилна фирмена реклама, извън обхвата на основната транспортна дейност. Този вид подвижна реклама върху таксита най-често е на база договорен наем за определен период или за брой монтирани рекламни модули.

Следва да отбележим, че юридическите лица, извършващи транспортна дейност, попадат и в обхвата на задължените субекти за целите на избора за облагане с данък върху личното ползване на стопански активи/персонал по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, както и за окончателното облагане на останалите видове разходи в част четвърта от закона (социални разходи в натура и представителни разходи, свързани с дейността).

І.2. Промени, обнародвани в ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.

І.2.1. Най-съществената промяна засяга разпоредбите на Глава дванадесета от ЗКПО относно изправяне както на счетоводни грешки, така и на т.нар. „данъчни грешки” (най-често неправилно извършено данъчно преобразуване на счетоводния финансов резултат). Следва да посочим, че наред с грешките, в изменената редакция на данъчните норми са включени в обхват и коригиращите събития по смисъла на приложимите счетоводни стандарти.

Тук е важно да подчертаем, че промяната засяга съдържанието на разпоредбите на чл. 75, ал. 3 и чл. 79 от ЗКПО, като съгласно § 50 от ПЗР на ЗИДЗАДС е предвиден преходен режим за 2016 г.

След промяната от 01.01.2017 г. в чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, в случаите по ал. 1 при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходна година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването й е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация. В останалите случаи по ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.

Важно е да посочим преходния режим, приет с § 50 от ПЗР на ЗИДЗАДС, който предвижда, че при откриване през 2017 г. на счетоводни или други грешки и при отразяване на коригиращи събития по смисъла на приложимите счетоводни стандарти, свързани с 2016 г., данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември 2017 г. да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация за 2016 г.

На практика новият нормативен механизъм от 01.01.2017 г. се състои във възможността за еднократно подаване на коригираща декларация за предходната година в срок до 30 септември на текущата година. Практически примери ще посочим допълнително по-долу в частта за Годишната данъчна декларация за 2016 г.

Във връзка с отразяването на коригиращи събития следва да се отбележи, че това понятие се свързва само с предходната година. Отразяването на коригиращи събития не може да засяга години преди предходната. Това е така, защото съгласно приложимите счетоводни стандарти (НСС/МСС 10 Събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет) събития след датата на годишния финансов отчет са събития, както благоприятни, така и неблагоприятни, които настъпват между датата на годишния финансов отчет и датата, на която годишният финансов отчет е одобрен за публикуване.

Авторката се спира и на други промени в ЗКПО за 2017 г., на промените в Образците за Годишна данъчна декларация за 2016 г. по чл. 92 от ЗКПО в сравнение с миналогодишния формуляр за 2015 г., както и на измененията в обхвата на данъчно задължените лица, освободени от задължението за подаване на годишен отчет за дейността.

ЗДДФЛ

НОВИ МОМЕНТИ В ДАНЪЧНИТЕ ОБЛЕКЧЕНИЯ ПО ЗДДФЛ И СВЪРЗАНИТЕ С ТОВА ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПОДАВАНЕ НА ГОДИШНА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА 2016 Г.

Лорета Цветкова, държавен експерт в ЦУ на НАП

С § 51 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) са направени някои важни промени, касаещи данъчните облекчения на физическите лица. Новите правила в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в т.ч. и тези за данъчните облекчения, са в сила от 01.01.2017 г., но някои от тях е предвидено да се приложат още сега – при годишното облагане и деклариране на доходите за 2016 г. С това са свързани някои особености при попълване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, които също са обект на коментар в настоящата статия. Ето защо изложението е структурирано в две части, като в първата изчерпателно се разглеждат всички изменения и допълнения в разпоредбите, касаещи данъчните облекчения по ЗДДФЛ, а във втората – свързаните с тях особености при подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г.

1. Новите моменти в данъчните облекчения по ЗДДФЛ

На основание новия чл. 22д от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2017 г., физическите лица ще имат право на още едно данъчно облекчение, а именно – данъчно облекчение за извършени през годината безкасови плащания. Това облекчение ще може да се прилага, ако едновременно са изпълнени следните условия:

- през течение на годината физическото лице е придобило доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;

- паричните доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, придобити през течение на годината, са получени само по банков път; и

- извършените през годината безкасовия плащания от лицето са в размер 80 или над 80 на сто от размера на придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.

Ако дори едно от изброените условия не е изпълнено, физическото лице няма да има право да ползва данъчното облекчение по чл. 22д от ЗДДФЛ. Например: Физическо лице през 2017 г. е получавало доходи от трудови правоотношения само по банков път, но има и доход от граждански договор, който е платен в брой. Това лице няма да отговаря на второто от посочените условия и съответно няма да е възможно да прилага новото облекчение за конкретната данъчна година.

От друга страна важно е да се има предвид, че изискването паричните доходи да са получени само по банков път се отнася единствено за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Без значение е начинът на плащане на парични доходи, които са освободени от облагане, или доходи, които са обложени с друг вид данък (например с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ или с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси).

По отношение на третото от посочените условия следва да се има предвид, че, за да се определи дали размерът на извършените безкасови плащания отговаря на заложения в закона минимум, трябва да се вземе предвид брутният размер на придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, т.е. без да се приспадат нормативно-признатите разходи или други, предвидени в закона намаления.

Пример: През 2017 г. физическо лице е получило следните парични доходи:

- 10 000 лв. от трудови правоотношения, които са платени изцяло по банков път; и

- 4500 лв. дивиденти в качеството му на съдружник в търговско дружество, които са платени в брой.

Видно е, че в конкретния случай първите две условия за прилагане на данъчното облекчение по чл. 22д от ЗДДФЛ са изпълнени и лицето ще има право на намалението, ако през същата година размерът на извършените от него безкасови плащания е поне 8000 лв. (т.е. 80% от паричните доходи по трудови правоотношения, тъй като само те подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа).

Важно е да се поясни, че се вземат предвид всички безкасови плащания, направени от лицето през течение на годината, включително вноски по кредити, лизингови договори, както и плащанията чрез кредитни карти. Източникът на средствата за извършване на тези безкасови плащания не е от значение за целите на облекчението. Ако се върнем към разгледания пример и допуснем, че лицето е направило безкасови плащания през 2017 г. в размер на 8500 лв., не е важно дали те са за сметка на полученото трудово възнаграждение или са за сметка на спестявания от минали години, или част от тях са платени с получения през годината дивидент. Важното в случая е, че размерът на тези плащания надвишава заложения в закона минимум.

Размерът на данъчното облекчение за извършени безкасови плащания е 1% от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от 500 лв. (чл. 22д, ал. 2 от ЗДДФЛ).

Новото данъчно облекчение може да се ползва от физическите лица само в годишен аспект и само с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната календарна година. Няма възможност за прилагане на облекчението чрез работодателя по основното трудово правоотношение. Следователно лицата, които през течение на годината са получавали само доходи от трудови правоотношения и желаят да ползват данъчното облекчение за извършени безкасови плащания през годината, ще трябва задължително да подават годишна данъчна декларация. Това означава, че за първи път новото данъчно облекчение ще е възможно да се приложи при подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г.

Всички условия и обстоятелства, необходими за прилагане на данъчното облекчение по чл. 22д от ЗДДФЛ, се декларират от физическото лице в годишната данъчна декларация по чл. 50 за съответната година. В закона не е предвидено към формуляра да се прилагат документи, доказващи наличието на условията по чл. 22д, ал. 1 от ЗДДФЛ. Такива документи обаче може да бъдат допълнително изисквани от органите по приходите във връзка с правомощията, които имат по силата на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Авторката разглежда и други промени в ЗДДФЛ и се спира на особеностите при попълване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г.

ПРИЛАГАНЕ НА ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИ

ЗДДС

ИЗВЪРШВАНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ДОСТАВКА НА СТОКА ИЛИ УСЛУГА ЗА ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ, ПРЕДИЗВИКАНО ОТ КРАЙНА НУЖДА ИЛИ НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА

Мина Янкова, данъчен експерт

Евгени Рангелов, магистър по финанси

С направените допълнения от началото на 2016 г. в чл. 6, ал. 4 (нова т. 3) и в чл. 9, ал. 4 (нова т. 5) на ЗДДС, най-общо казано, извършването на безвъзмездна доставка на стока или услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила, няма да се счита за възмездна доставка.

ЗДДС не дефинира понятията „непреодолима сила" и „крайна нужда". Съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а, ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Съгласно чл. 37 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт.

Предвид изложеното, при тълкуване на понятията „непреодолима сила" и „крайна нужда" за целите на чл. 6, ал. 4, т. 3 и чл. 9, ал. 4, т. 5 от ЗДДС следва да се изхожда от утвърденото им правно значение.

В статията се дава тълкуване на понятията „непреодолима сила“ и „крайна нужда“, като се подчертава, че за всеки конкретен случай, при който са извършени разходи, следва да се направи анализ и да се установи характерът на причините, поради което е направен разходът. Посочва се как този разход да се тритара правилно за счетоводни и данъчни цели.