Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Раздел първи „Счетоводство и практика”

В брой 12 акцентът на раздела е годишният финансов отчет за 2016 година, който се изготвя за първи път по правилата на новия Закон за счетоводството.

Рубриката „Счетоводна практика“ запознава читателите с отчета за паричните потоци – правила за съставяне и анализ, вземане на управленски решения.

В рубриката „Съдебна практика“ продължава разглеждането на неустойката и лихвата – правната им същност, приликите и отликите.

Публикувано е и пълното съдържание за 2016 г. на раздела.

Раздел втори „Счетоводна политика” акцентира на счетоводното отчитане на основния капитал при капиталови и некапиталови дружества и предприятия.

Рубрикатата „Независим финансов одит“ разглежда отговорностите на независимия финансов одитор относно друга финансова и нефинансова информация.

Публикувано е и пълното съдържание за 2016 г. на раздела.

Раздел трети „Данъчен консултант”

В рубриката „Промени в нормативната уредба“ се акцентира на промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, в сила от 1 януари 2016 г., относно облагането на разходи, свързани с лично ползване на служебни активи.

В рубриката „ЗДДС“ се разглежда начисляването на ДДС при доставка на обща туристическа услуга.

Публикувано е и пълното съдържание за 2016 г. на раздела.

В раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” в рубриката „Акцент“ с много примери читателите се запознават с промяната в обхвата на осигуряване на самоосигуряващите се лица.

В рубриката „Закон за държавния служител“ продължава разглеждането на  промените в закона.

Публикувано е и пълното съдържание за 2016 г. на раздела.

В петия раздел „Счетоводна и данъчна практика” се разглеждат два казуса:

- Възможно ли е разминаване между датите на издаване на данъчна фактура и касов бон като разходооправдателни документи;

- Може ли да се извърши прихващане с дължимо трудово възнаграждение в хипотезата на имуществена отговорност, без съгласието на работника или служителя.

Публикувано е и пълното съдържание за 2016 г. на раздела.

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА“

Акцент

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ГОДИШНИЯТ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ ЗА 2016 ГОДИНА – ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПО ПРАВИЛАТА НА НОВИЯ ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

Счетоводна практика

Доц. д-р Живко Бонев, д.е.с., регистриран одитор

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ: ПРАВИЛА ЗА СЪСТАВЯНЕ И АНАЛИЗ, ВЗЕМАНЕ НА УПРАВЛЕНСКИ РЕШЕНИЯ

Съдебна практика

Анелия Маркова, съдия

НЕУСТОЙКА, ЛИХВА – ПРАВНА СЪЩНОСТ, ПРИЛИКИ И ОТЛИКИ

Съдържание на раздела за 2016 година

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“

Акцент

Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с., регистриран одитор

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ОСНОВНИЯ КАПИТАЛ ПРИ КАПИТАЛОВИ И НЕКАПИТАЛОВИ ДРУЖЕСТВА И ПРЕДПРИЯТИЯ

Независим финансов одит

Проф. д-р Стоян Дурин, д.е.с., регистриран одитор

ОТГОВОРНОСТИ НА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТОР ОТНОСНО ДРУГА ФИНАНСОВА ИЛИ НЕФИНАНСОВА ИНФОРМАЦИЯ

Съдържание на раздела за 2016 година

РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ“

Промени в нормативната уредба

Валентина Гекова, данъчен експерт в НАП

ПРОМЕНИТЕ В ЗКПО, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2016 ГОДИНА, ОТНОСНО ОБЛАГАНЕ НА РАЗХОДИ, СВЪРЗАНИ С ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ НА СЛУЖЕБНИ АКТИВИ

ЗДДС

Моника Петрова, данъчен експерт в НАП

НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДДС ПРИ ДОСТАВКА НА ОБЩА ТУРИСТИЧЕСКА УСЛУГА

Съдържание на раздела за 2016 година

РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО“

Осигурителни отношения

Акцент

Бистра Коларова, експерт по социално осигуряване

ПРОМЯНА В ОБХВАТА НА ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА

Трудови правоотношения

Закон за държавния служител

Мариана Василева, юрист в администрацията на Министерския съвет

КАКВИ ВЪПРОСИ ПОСТАВЯТ ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

Съдържание на раздела за 2016 година

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“

Актуално

Мая Жотева, данъчен консултант

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е РАЗМИНАВАНЕ МЕЖДУ ДАТИТЕ НА ИЗДАВАНЕ НА ДАНЪЧНА ФАКТУРА И КАСОВ БОН КАТО РАЗХОДООПРАВДАТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ

Съдебна практика

Анелия Маркова, съдия

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ИЗВЪРШИ ПРИХВАЩАНЕ С ДЪЛЖИМО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ В ХИПОТЕЗАТА НА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ, БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ

Съдържание на раздела за 2016 година

Раздел „Счетоводство и практика”

Акцент

ГОДИШНИЯТ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ ЗА 2016 ГОДИНА - ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПО ПРАВИЛАТА НА НОВИЯ ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

Евгени Рангелов, магистър по финанси

Годишните финансови отчети на предприятията (по смисъла на чл. 3 от закона) за финансовата 2016 г. ще бъдат съставени по правилата и изискванията на новия Закон за счетоводството (ЗСч), който е в сила от 1 януари 2016 г. (с изключение на чл. 48-52 относно нефинансовата декларация, които са в сила от 1 януари 2017 г.).

Това става за първи път и, естествено, са необходими допълнителни усилия за правилното и цялостното прилагане на законовите постановки. Към тях следва да добавим и промените в Националните счетоводни стандарти (приети с ПМС № 394/2015 г., в сила от 1 януари 2016 г.), особено измененията и допълненията на СС 1 Представяне на финансови отчети, които засягат съществено съставянето и представянето на годишния финансов отчет.

В следващите редове ще насочим вниманието си към някои основни положения в новия закон, които въвеждат промени в досегашната уредба и практика.

Категоризация на предприятията

В съответствие с Директива 2013/34/ЕС са въведени четири категории предприятия съобразно единната класификация за целия Европейски съюз. За 2016 г. предприятията определят категорията си на база показателите, заложени в чл. 19 от закона, но на база данните за показателите към 31 декември 2015 г. (а не за текущата година, както предвижда законът). Определянето на категорията за всяко предприятие е особено важен момент, тъй като притежаваната категория е критерий за прилагане на закона по отношение на: приложимата счетоводна база; обема и съдържанието на финансовия отчет; изискванията за одитиране; правилата за публикуване на финансовите отчети. Новият закон определя реда, по който могат да стават промени в притежаваната категория от дадено предприятие при промяна на критериите.

Новият ЗСч бе приет в края на 2015 г. и предприятията разполагаха с достатъчно време да определят еднократно за 2016 г. категорията си на база отчетените за 2015 г. показатели. На тази база следваше да се направят необходимите промени в счетоводната отчетност, счетоводната политика, договарянето за одитиране и пр.

Приложима счетоводна база

Годишните финансови отчети за 2016 г. на микропредприятията, малките, средните и големите предприятия следва да се съставят на база Националните счетоводни стандарти (НСС).

Международните счетоводни стандарти (МСС) са задължителни като приложима счетоводна база само за предприятията от обществен интерес, които изчерпателно са посочени в § 1, т. 22 от ДР на закона.

Тези общи правила имат изключения:

- предприятие, което в един отчетен период е прилагало МСС, не може да прилага НСС;

- § 8 от ПЗР на закона дава изключение за еднократно преминаване от МСС към НСС за микро, малки и средни предприятия, които досега са прилагали МСС (към 1.01.2016 г.), като ползват новия СС 42 Прилагане за първи път на НСС;

- големите предприятия по критериите на новия закон съставят финансовия си отчет за 2016 г. по МСС (това е така, защото разпоредбата на чл. 34, ал. 2, че големите предприятия също прилагат НСС, се въвежда от 1.01.2017 г.);

- и при новия закон е в сила старата постановка, че предприятие, което следва да прилага НСС, може по избор да премине към МСС, но ако не е извършена промяна на счетоводната база.

Предприятията в ликвидация и несъстоятелност и юридически лица с нестопанска цел ще прилагат съществуващите стандарти (СС 13 и СС 9, съответно) – до приемане на нови, преработени стандарти за тях.

Финансови отчети

В зависимост от приложимите счетоводни стандарти законът предвижда прилагането на различни „комплекти“ за годишния финансов отчет, а именно:

а) годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, приложение;

б) формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на годишния отчет се определя с приложимите счетоводни стандарти;

в) годишният финансов отчет на едноличния търговец може да се състои само от отчет за приходите и разходите, когато размерът на нетните приходи от продажби за текущата година не надхвърля 200 000 лева и отчетът не подлежи на задължителен независим финансов одит;

г) годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои от: съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите (по раздели); този ред не се прилага за микропредприятия, които са категоризирани като такива, но са финансов холдинг или инвестиционно дружество;

д) годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от: съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите (по раздели и групи) и приложение;

е) едноличните търговци, микропредприятията и малките предприятия могат, по избор, да съставят пълен комплект на финансовия отчет;

ж) годишният финансов отчет за средните и големите предприятия и предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект, съгласно приложимите счетоводни стандарти.

Важно!!! Изискването на отменения закон по чл. 38, ал. 5 за представяне в приложението към отчета на информация за платените суми за услуги от одитори се запазва, но само по отношение на големите предприятия и предприятията от обществен интерес (чл. 30 ал. 1 от новия закон).

По-нататък авторът се спира на изискванията за независим финансов одит на предприятията и за публичност на финансовите отчети.

Раздел „Счетоводна политика“

Акцент

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ОСНОВНИЯ КАПИТАЛ ПРИ КАПИТАЛОВИ И НЕКАПИТАЛОВИ ДРУЖЕСТВА И ПРЕДПРИЯТИЯ

Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с., регистриран одитор

Основният капитал е най-важният компонент на собствения капитал на предприятието. Той се формира от направените вноски от собствениците – парични и непарични, при учредяване на търговското дружество и спазване на изискванията на Търговския закон (ТЗ). Основният капитал е предназначен да осигурява финансова независимост и стабилност на предприятието и съществува от неговата регистрация до прекратяването му.

Основният капитал е относително постоянна величина. Увеличението или намалението на основния капитал се извършва само с решение на собствениците и след вписване на промяната в търговския регистър. Съгласно ТЗ на задължителна регистрация в търговския регистър подлежи основният капитал на капиталовите търговски дружества – дружества с ограничена отговорност (ООД), акционерни дружества (АД) и командитни дружества с акции (КДА). ТЗ налага минимален размер на регистрирания капитал в зависимост от вида на търговското дружество: 2 лв. за ООД (чл. 117, ал. 1), а за АД е 50 000 лв. (чл. 161, ал. 2). За КДА се прилагат изискванията за АД. Ако ООД се регистрира с капитал, по-голям от 2 лв., за регистрацията е необходимо да бъдат внесени най-малкото 70 на сто от основния капитал (чл. 119, ал. 1, т. 5); за АД – минимум 25 на сто от номиналната или емисионната стойност на всяка акция, според това как е предвидено в устава на последното (чл. 174, ал. 1, т. 3).

Минималният размер на капитала, необходим за извършване на банкова дейност, застрахователна дейност или дейност по доброволно здравно осигуряване, се определя с отделен закон.

Величината на регистрирания капитал се определя от номиналната стойност на дяловете или акциите.

Основният капитал на некапиталовите дружества и предприятия не подлежи на регистрация по закон. Това се отнася за едноличните търговци, събирателните дружества, командитните дружества, неперсонифицираните дружества (граждански дружества или дружества по Закона за задълженията и договорите - ЗЗД), кооперациите.

Счетоводно отчитане на записания капитал

За отчитане на записания от собствениците основен капитал в примерния Национален сметкоплан са предвидени две сметки от гр. 10 Капитал:

- сметка Основен капитал, изискващ регистрация

- сметка Основен капитал, неизискващ регистрация

И двете сметки са пасивни. Сметка Основен капитал, изискващ регистрация следва да се използва само от предприятията капиталови дружества, за които има изрично изискване за регистриране на основния капитал според ТЗ.

Сметка Основен капитал, неизискващ регистрация трябва да се използва само от некапиталовите дружества и предприятия, за които няма законово изискване за регистриране на основния капитал. Не е допустимо едно предприятие да води едновременно и двете сметки, например ООД да води и сметка Основен капитал, неизискващ регистрация за допълнителните вноски, направени от съдружниците, които не са вписани в търговския регистър, като тези по реда на чл. 134 от ТЗ за временна финансова помощ. В последния случай се използва сметка Разчети със съсобствениците (гр. 49), като салдото от нея се посочва в баланса в раздел В. Задължения, статия 8. Други задължения.

Сметките за основния капитал са пасивни счетоводни сметки. Сметка Основен капитал, изискващ регистрация се кредитира с размера на записания основен капитал при учредяване на дружеството и при последващото му увеличение от собствениците, независимо дали е изцяло внесен, а се дебитира при неговото намаление съгласно изискванията на ТЗ. Към сметката за записания основен капитал може да се организира аналитично отчитане, както следва:

Основен капитал – непоискан;

Основен капитал – внесен;

Основен капитал – невнесен и непросрочен;

Основен капитал -  невнесен и просрочен.

Тъй като промяна в основния капитал на капиталовите дружества се извършва само с решение на собствениците и след вписване на промяната в търговския регистър, кредитното салдо по с/ка Основен капитал, изискващ регистрация поначало винаги трябва да съответства на размера на вписания капитал в търговския регистър (това не важи за инвестиционните дружества от отворен тип). Към сметката се организира аналитично отчитане по собственици, брой на притежаваните дялове или акции, размер и вид на вноските – парични или непарични, промените в тях и други необходими данни.

В непубличните акционерни дружества ролята на аналитичен регистър за основния капитал изпълнява книгата на акционерите (чл. 179 от ТЗ), а в дружествата с ограничена отговорност – книгата за дяловете, която следва да се води съгласно чл. 143, ал. 1 от ТЗ. Книгата на акционерите съдържа следната информация: акционери, видове акции, брой акции, № на акциите, № на емисията, номинална стойност, емисионна стойност, премия (ако емисионната стойност е по-висока от номиналната), вид на вноските срещу акциите – парични или непарични, дата на получаването им.

По-нататък авторката разглежда некапиталовите дружества и предприятия, отчитането на формирането на основния капитал, непаричните вноски, невнесения капитал, допълнителните парични вноски.

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

ПРОМЕНИТЕ В ЗКПО, В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г., ОТНОСНО ОБЛАГАНЕ НА РАЗХОДИ, СВЪРЗАНИ С ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ НА СЛУЖЕБНИ АКТИВИ

Валентина Гекова, данъчен експерт в НАП

В „Държавен вестник“, бр. 75 от 27 септември 2016 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИДЗКПО), който въвежда промени в облагането с данък върху разходите.

Според мотивите към ЗИДЗКПО целта на промените е да се облекчи механизмът на облагане на личното ползване под формата на разходи в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, предоставени за лично потребление, за целите на прякото облагане по реда на ЗКПО и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

В част четвърта „Данък върху разходите“ на ЗКПО е въведена нова норма – ал. 1, т. 4 на чл. 204, която регламентира данък върху разходи в натура.

Обект на облагане

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, б. „и“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.

Видно от разпоредбата, обект на облагане с новия данък са разходите в натура.

Определение

Понятието „разходи в натура“ е дефинирано с т. 83 на § 1 от ДР на ЗКПО – „разходи в натура“ за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1-2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводни разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации. Не са разходи в натура за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ (плащането или престацията са получени от трето лице). Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение.

От определението се извеждат критериите за квалифициране на/ причисляване към разходите, които подлежат на облагане с данък по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО:

- частта от счетоводните разходи, която съответства на личното ползване;

- свързани са със служебни активи, независимо от това дали активите са собствени, наети или предоставени за ползване на предприятието;

- активите се ползват както за дейността, така и за лично потребление;

- разчитат се данъчните амортизации на активите, които са данъчни амортизируеми активи.

Не са разходи в натура изрично посочените:

- представителни разходи и социални разходи в натура по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКПО;

- разходите, представляващи придобит доход по чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, т.е. когато физическото лице е предоставило служебния актив на трето лице;

- случаите, в които се дължи възнаграждение за използването на служебни активи за лично потребление.

Извън обхвата на новия данък върху разходите са и случаите, при които служебният актив не се използва в дейността на предприятието, а е предоставен само за лично ползване. Тези случаи се разглеждат съобразно общите правила на ЗКПО:

- разходите са признати за данъчни цели, ако представляват възнаграждение на физическото лице за положен труд или предоставена услуга (например дружеството е наело за своя сметка апартамент, който предоставя като жилище на управителя);

- разходите не са данъчно признати, като несвързани с дейността, включително и скрито разпределение на печалба, ако не може да се третират като възнаграждение в натура на ползващото актива физическо лице (например разходите, свързани с предоставени служебни мобилни телефони на членове на семейството на собственика, които нямат правоотношения с дружеството).

Алинея 3 на чл. 204 от ЗКПО регламентира ново правило, което се прилага не само за данъка върху разходите в натура, а и за останалите данъци върху разходите. Облагането с данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1 се прилага и когато отчитането на сумите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 (представителните, социалните разходи в натура, и разходите в натура) не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

По-нататък авторката се спира на данъчно задължените лица за данъка върху разходите в натура, на правото на избор за прилагане на облекчения ред за облагане с данък върху разходите за лично ползване, за обхвата на физическите лица, по отношение на които може да се приложи правото на избор, на преходния режим относно избора за 2016 г., на данъчната основа и данъчната ставка за данъка върху разходите.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

Акцент

ПРОМЯНА В ОБХВАТА НА ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА

Бистра Коларова, експерт по социално осигуряване

Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е регламентиран в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (основание чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване - КСО).

Съгласно текста на чл. 4, ал. 4 от кодекса самоосигуряващите се лица по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (аргумент чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).

Съгласно текста на чл. 1, ал. 2, изречение първо от цитираната наредба при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

С редица примери от практиката авторката разглежда промяната в обхвата на осигуряването на самоосигуряващите си лица.

Раздел „Счетоводна и данъчна практика“

Актуално

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е РАЗМИНАВАНЕ МЕЖДУ ДАТИТЕ НА ИЗДАВАНЕ НА ДАНЪЧНА ФАКТУРА И КАСОВ БОН КАТО РАЗХОДООПРАВДАТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ

Мая Жотева, данъчен консултант

В ЗДДС законодателят определя като данъчни документи фактурите, известията към тях и протоколите, независимо дали в тези документи е начислен данък или не, както и касовите бележки и отчетите за извършените продажби.

Поставен е въпрос относно възможно разминаване между датите на издаване на данъчната фактура и касовия бон.

Примерът е следният: Извършена е услуга, чието изпълнение е започнало на 15.08.2015 г. и е завършило на 25.08.2015 г., като фискален бон е издаден в началото, а фактура – в края на изпълнението. И двата документа са на една и съща стойност. Получателят на услугата е данъчно незадължено лице.

Разпоредбите относно документиране на доставките са в глава единадесета на закона. Да видим какви са те, за да можем да отговорим на поставения въпрос.

1. Фактури

Съгласно чл. 113 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117, като фактурата се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя.

Електронни фактури и електронни известия към фактури се смятат за издадени на датата, на която доставчикът или друго лице, действащо от негово име, предостави фактурите и известията към фактурите така, че да могат да бъдат получени от клиента.

И така, в общия случай фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Възникването на данъчното събитие е регламентирано от разпоредбите на чл. 25 от ЗДДС и чл. 12 от ППЗДДС. В случая данъчното събитие възниква на 25.08.2015 г., когато услугата е извършена, а фактурата би следвало да бъде издадена не по-късно от 20.08., тоест не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (както ще видим по-долу издаването на фактура в случая не е задължително). Това не води до извод за неистинност на документа, а просто до нарушение на определена разпоредба. Но ЗДДС предвижда санкция единствено, ако данъкът не бъде начислен в съответния период и не бъде издаден данъчен документ, когато това е необходимо. Искаме да отворим скоба относно едно изменение, в сила от 01.01.2016 г. В чл. 12 на ППЗДДС, където се регламентира определянето на датата на данъчното събитие, ал. 1 се отменя. Което означава, че използваният много често текст („с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3, 4 и 5 от закона услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти“) се отменя, без да бъде заменен с нов.

По-нататък авторката се спира на реда и сроковете за издаване на фискална касова бережка и прави извода, че е възможна разлика в датите на издаване на фактурата и на касовата бележака.