Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Раздел първи „Счетоводство и практика”

В акцента в брой 11 на раздела са разгледани докладите и декларациите към годишните финансови отчети на предприятията съгласно Закона за счетоводството.

Рубриката „Бюджет“ запознава читателите с амортизациите и амортизационната политика на бюджетната организация.

„Съдебна практика“ е рубриката, която разглежда правната същност, приликите и отликите на неустойката и лихвата.

Раздел втори „Счетоводна политика” коментира погасяването на пасиви с инструменти на собствения капитал при прилагане на Международните счетоводни стандарти, промените в докладите на независимите финансови одитори и преработения Международен одиторски стандарт 570 Действащо предприятие.

Раздел трети „Данъчен консултант”

Рубриката „Промени в нормативната уредба“ запознава с хипотезите, при които няма да е налице безвъзмездна доставка на стока или услуга, приравнена на възмездна.

В рубриката „ЗДДФЛ“ са коментирани лихвите на местни физически лица.

Рубриката „ЗДДС“ разглежда данъчното третиране по ЗДДС на авансовите плащания при вътреобщностната търговия.

Раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” запознава читателите с осигуряването по договори за управление и контрол.

В рубриката „Закон за държавния служител“ се обяснява какви въпроси поставят промените в закона.

В рубриката „Казуси“ е разгледан казус за осигуряване и удържане на данъци по извънтрудови правоотношения.

В петия раздел „Счетоводна и данъчна практика” са публикувани отговори на въпроси, поставени от абонати на списанието.

РАЗДЕЛ “СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА“

Акцент

Емил Евлогиев, д.е.с., регистриран одитор

ДОКЛАДИТЕ И ДЕКЛАРАЦИИТЕ КЪМ ГФО НА ПРЕДПРИЯТИЯТА, СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

Бюджет

Евгени Рангелов, магистър по финанси

АМОРТИЗАЦИИ И АМОРТИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА НА БЮДЖЕТНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

Съдебна практика

Анелия Маркова, съдия

НЕУСТОЙКА, ЛИХВА – ПРАВНА СЪЩНОСТ, ПРИЛИКИ И ОТЛИКИ

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“

Акцент

Владимир Христов, д.е.с., регистриран одитор

ПОГАСЯВАНЕ НА ПАСИВИ С ИНСТРУМЕНТИ НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ (ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ДЪЛГ В КАПИТАЛ) ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Независим финансов одит

Доц. д-р Живко Бонев, д.е.с., регистриран одитор

ПРОМЕНИТЕ В ДОКЛАДИТЕ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ФИНАНСОВИ ОДИТОРИ И ОЧАКВАНАТА ПОЛЗА

Момчил Чергарски, д.е.с., АССА, одит директор, Делойт одит ООД

МЕЖДУНАРОДЕН ОДИТОРСКИ СТАНДАРТ (МОС) 570 (ПРЕРАБОТЕН) ДЕЙСТВАЩО ПРЕДПРИЯТИЕ

РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ“

Промени в нормативната уредба

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ХИПОТЕЗИ, ПРИ КОИТО НЯМА ДА Е НАЛИЦЕ БЕЗВЪЗМЕЗДНА ДОСТАВКА НА СТОКА ИЛИ УСЛУГА, ПРИРАВНЕНА НА ВЪЗМЕЗДНА

ЗДДФЛ

Евгения Попова, гл. експерт по приходите в ЦУ на НАП

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗДДФЛ НА ДОХОДИТЕ ОТ ЛИХВИ НА МЕСТНИ ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

ЗДДС

Лиляна Панева, данъчен консултант

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗДДС НА АВАНСОВИТЕ ПЛАЩАНИЯ ПРИ ВЪТРЕОБЩНОСТНАТА ТЪРГОВИЯ

РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО“

Осигурителни отношения

Акцент

Бистра Коларова, експерт по социално осигуряване

ОСИГУРЯВАНЕ ПО ДОГОВОРИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ

Трудови правоотношения

Закон за държавния служител

Мариана Василева, юрист в администрацията на Министерския съвет

КАКВИ ВЪПРОСИ ПОСТАВЯТ ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

Казуси

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

ОСИГУРЯВАНЕ И УДЪРЖАНЕ НА ДАНЪЦИ ПО ИЗВЪНТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“

Актуално

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ

Казуси от практиката на счетоводителя

Данъчни казуси

Валентина Гекова, данъчен експерт, Моника Петрова, данъчен експерт, Евгени Рангелов, магистър по финанси

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЕНА ПРОДУКЦИЯ С РЕКЛАМНА ЦЕЛ

Новини от НАП

ПРОВЕРЯВАТ 1900 ФИРМИ С ПЕРСОНАЛ НА МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА

Раздел „Счетоводство и практика”

Акцент

ДОКЛАДИТЕ И ДЕКЛАРАЦИИТЕ КЪМ ГФО НА ПРЕДПРИЯТИЯТА, СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

Емил Евлогиев, д.е.с., регистриран одитор

В новия Закон за счетоводството в член 39, подобно на член 19 от Директива 2013/34/ЕС (Директивата) от 26 юни 2013 година, е регламентирано съдържанието на доклада за дейността.

Доклад за дейността на предприятието

Според чл. 247 от Търговския закон (който иначе се отнася само за акционерните дружества) в доклада за дейността на дружеството трябва да се описват протичането на дейността и състоянието на дружеството и да се разяснява годишният финансов отчет.

Докладът за дейността трябва да съдържа (в чл. 39 от Закона за счетоводството е използван изразът „най-малко”, което означава, че може да бъде и по-разширен) поне следната информация:

1. Преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено.

Прегледът, с който следва да започне докладът, следва да представлява един изчерпателен анализ на развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и на неговото състояние в съответствие с големината и сложността на дейността. Анализът включва финансови, а когато е подходящо - и нефинансови показатели, отнасящи се към съответната дейност, включително информация, свързана с околната среда и персонала, до необходимата степен за разбиране на развитието, резултатите от дейността или състоянието на предприятието. Когато е подходящо, прегледът може да включва препратки и допълнителни обяснения относно суми, представени в годишния финансов отчет.

Финансовият анализ може да включва различни аспекти (направления) - хоризонтален и вертикален анализ на баланса (анализ на състава, структурата и динамиката на активите, собствения капитал и пасивите); анализ на ликвидността и платежоспособността; анализ на вземанията и задълженията; анализ на финансовата стабилност, посредством ключови финансови съотношения и пропорции в баланса; анализ на финансовия риск; анализ на обращаемостта на краткотрайните активи; анализ на рентабилността и анализ на доходността за собствениците.

Анализ на ликвидността и платежоспособността

Под ликвидност на дадено предприятие се разбира неговата способност да покрива текущите си задължения с парични средства и други бързоликвидни активи. Ликвидността е предпоставка за осигуряването на платежоспособност. Тя се оценява с помощта на няколко коефициента, в числителя на които се поставят краткотрайните активи (КА) или отделни техни елементи, а в знаменателя – текущите задължения (краткосрочните пасиви). Целта е да се определи до каква степен бързоликвидните активи на предприятието покриват краткосрочните му дългове към определен момент – датата, към която е съставен счетоводният баланс. Разходите за бъдещи периоди (РБП), приходите за бъдещи периоди (ПБП) и финансиранията не се вземат предвид при определяне на ликвидността. Това означава, че предварително от състава на КА се изваждат РБП, а от състава на краткосрочните пасиви се изваждат ПБП и финансиранията. Трябва да обърнем внимание, че външните анализатори не биха могли да разполагат с информация за това каква част от дългосрочните задължения се трансформира в краткосрочни, освен ако това не е оповестено в счетоводния баланс или приложенията към годишния финансов отчет. Ето защо, предприятията, които изготвят финансовите си отчети на основата на международните счетоводни стандарти (МСС), на отделен ред в раздел „Текущи задължения” (Краткосрочни пасиви) посочват текущата част от нетекущите си дългове.

Анализ на обращаемостта на краткотрайните активи

Краткотрайните активи на предприятието се състоят от стоково-материални запаси, краткосрочни вземания, парични средства и ценни книжа в оборотен портфейл (последните не са характерни за стопанските предприятия). Често в практиката те са наричани „Оборотен капитал”, тъй като предназначението им е да обслужват текущата обичайна дейност на стопанския субект. Ефективността от използването на краткотрайните активи (оборотния капитал) може да се измери посредством коефициента на обращаемост на тези активи (О_КА). Той представлява отношение на приходите от продажби (Q) и средногодишния размер на краткотрайните активи (КА).

Анализ на рентабилността

Рентабилността може да се разглежда не само като самостоятелен обект на финансовия и бизнес анализ. Тя представлява една от най-важните финансови характеристики на предприятието. Ето защо, анализът на рентабилността е неразделна част от анализа на финансовото състояние.

Ефективността е основна икономическа категория. Най-общо тя се определя като отношение на ефекта и вложените ресурси. Ефектът от стопанската дейност може да се разглежда многостранно, но интересите на инвеститорите и мениджърите са насочени предимно към реализираната печалба. Когато ефектът от стопанската дейност се свързва с печалбата, говорим за рентабилност (доходност). Наличието на положителен финансов резултат не винаги означава ефективна дейност и въобще печалбата като абсолютна величина не може да измерва доходността на предприятието. Такъв измерител са показателите за рентабилност, които се получават като отношение на печалбата към стойността на други показатели, служещи за база. Възможни бази за изчисляване на рентабилността са сумата на активите, дълготрайните материални активи (ДМА), собствения капитал, основния капитал, общия размер на приходите, приходите от продажби, общия размер на разходите, себестойността на продажбите и др. Получените относителни величини измерват доходността на предприятието в различни аспекти. Така например, отношението на печалбата и активите показва степента на тяхното ефективно използване. Друг смисъл има отношението на печалбата и разходите. То изразява чистата възвръщаемост на 1 лв. извършени разходи. Въпреки многообразието от варианти за изчисляване на рентабилността, в литературата, а също и в практиката, се използват следните четири основни вида рентабилност:

- Рентабилност на активите (Икономическа рентабилност);

- Рентабилност на собствения капитал (Финансова рентабилност);

- Рентабилност на приходите (Търговска рентабилност);

- Рентабилност на разходите (Разходна рентабилност).

По-нататък авторът се спира на останалите елементи, които трябва да съдържа докладът за дейността на предприятието: всички важни събития, настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет; прогноза за вероятното бъдещо развитие на предприятието; действията на предприятието в областта на научноизследователската дейност; информацията, изисквана по реда на чл. 187д и чл. 247 от Търговския закон; информация за евентуалното наличие на клонове на предприятието; използваните от предприятието финансови инструменти. Разгледани са и изискваните от закона и директивата декларации.

Раздел „Счетоводна политика”

Акцент

ПОГАСЯВАНЕ НА ПАСИВИ С ИНСТРУМЕНТИ НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ (ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ДЪЛГ В КАПИТАЛ) ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Владимир Христов, д.е.с., регистриран одитор

В практиката не са редки случаите, когато даден длъжник и даден кредитор се договарят задължението на длъжника към кредитора да бъде погасено по пътя на трансформирането на задължението на длъжника към кредитора в капитала на длъжника. Същността на тази операция е, че тя е непарична и цели погасяване на задължението на длъжника към своя кредитор, при което на кредитора срещу неговото вземане се издават дялове или акции от капитала на дружеството длъжник, т.е. срещу своето вземане кредиторът получава участие в капитала на своя длъжник.

Правната техника, под която се реализира тази стопанска операция, е непарична вноска (апортиране) на вземането на кредитора в капитала на дружеството длъжник.

В случаите, когато длъжник и кредитор предоговарят условията на финансовия пасив с цел длъжникът да погаси задължението си изцяло или частично, като емитира инструменти на собствения капитал в полза на кредитора, приложение намира КРМСФО Разяснение 19 „Погасяване на финансови пасиви с инструменти на собствения капитал”.

КРМСФО 19 намира приложение при счетоводното отчитане от страна на предприятието длъжник, когато условията на даден финансов пасив са предоговорени и в резултат на това предприятието длъжник емитира инструменти на собствения капитал в полза на своя кредитор, с които погасява изцяло или частично финансовия пасив.

По своята същност операцията по емитиране на инструменти на собствения капитал за погасяване на финансов пасив (дълг в капитал) може да се анализира като състояща се от две операции:

- първо, емитирането на нови инструменти на собствения капитал на кредитора срещу парични средства

и

- второ, кредиторът приема плащането на тази сума парични средства за погасяване на финансовия пасив.

Счетоводните аспекти на описаната транзакция са, както следва:

- когато издадените инструменти на собствения капитал са част от платеното възнаграждение за погасяване на финансовия пасив, те се оценяват по справедлива стойност (инструментите на собствения капитал);

- когато справедливата стойност на инструментите на собствения капитал не може надеждно да се оцени, се използва справедливата стойност на финансовия пасив;

- разликата между балансовата стойност на погасения финансов пасив и емисионната стойност на издадените инструменти на собствения капитал се отчита в текуща печалба или загуба;

- ако се погасява само част от финансовия пасив, и това е свързано с промяна на условията по оставащата част от финансовия пасив, трябва да се извърши разпределение на платеното възнаграждение между погасената и непогасената част от финансовия пасив.

С цел пълнота на изложението би следвало изрично да бъде отбелязано, че в случаите на емисия на акции, когато емисионната стойност на акциите надвишава тяхната номинална стойност, то съгласно действащото търговско законодателство на страната (чл. 176, ал. 2 и 3 от Търговския закон) превишението над номиналната стойност се отчита като емисионен резерв.

За да улесни разбирането на теоретичните постановки на КРМСФО 19, авторът разглежда конкретни практически казуси.

Раздел „Данъчен консултант“

Промени в нормативната уредба

ХИПОТЕЗИ, ПРИ КОИТО НЯМА ДА Е НАЛИЦЕ БЕЗВЪЗМЕЗДНА ДОСТАВКА НА СТОКА ИЛИ УСЛУГА, ПРИРАВНЕНА НА ВЪЗМЕЗДНА

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС за безвъзмездни се считат както доставките, по които няма никакво възнаграждение в полза на доставчика, така и сделки, при които стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Има се предвид липсата на каквато и да е еквивалентност в насрещните престации на доставчика и получателя. Което означава, че и доставки, по които формално е налице възнаграждение, могат да се считат за безвъзмездни.

Безвъзмездните доставки са извън предметния обхват на ЗДДС (чл. 2, т. 1 от закона), но от това правило има изключения. Както напоследък стана всеизвестно, личното (нестопанското) потребление на фирмени активи, за които е приспаднато право на данъчен кредит, се явява безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна, която в общия случай подлежи на облагане с данък 20 на сто.

На принципа на „изключение от изключението“ в нормативната уредба на ДДС са регламентирани и случаи, при които за дадена стока или услуга регистрираното по ЗДДС лице е упражнило право на данъчен кредит и впоследствие я използва за безвъзмездни доставки, но не дължи за това ДДС. Същевременно, и това е не по-малко важно в случая, лицето не трябва да извършва корекция на приспаднатия ДДС – правото на данъчен кредит за стоките/услугите остава налице. Говорим за хипотезите на чл. 6, ал. 4 и чл. 9, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 3, т. 1-3, 5 и 6, и чл. 80, ал. 1, т. 1 от същия закон, а именно:

- предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло, както и на лични предпазни средства, от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето (чл. 6, ал. 4, т. 1 от ЗДДС).

С оглед практиката на Съда на ЕС (Решение от 18 юли 2013 г. по дело C-124/12, Решение от 11 декември 2008 г. по дело C-371/07), когато извършен от данъчно задължено лице (работодател) разход поддържа връзка с неговата икономическа дейност, е налице право на данъчен кредит за начисления на работодателя ДДС във връзка с този разход, стига дейността му да е облагаема с ДДС. И това е така, дори когато разходът е с такъв характер, че от него могат да имат полза и работниците и служителите на данъчно задълженото лице. Ето защо когато е налице безвъзмездна доставка на стока или услуга от работодателя към членове на персонала му, но тя е направена за нуждите на неговата (облагаема) икономическа дейност, правото на приспадане на ДДС ще е налице.

Ето защо нашият закон с основание сочи, че не е налице ограничението за правото на данъчен кредит, прилагано за безвъзмездните доставки – това по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, когато става въпрос за специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му (включително на тези по договори за управление), за целите на неговата икономическа дейност (чл. 70, ал. 3, т. 1 от ЗДДС). Същевременно „сделката“ между работодателя и работниците и служителите не се облага с ДДС, т.е. не сме изправени пред хипотеза, при която данъчно задълженото лице ще може да ползва право на данъчен кредит за изброените стоки, но същевременно ще трябва да начислява ДДС на персонала си при тяхното предоставяне.

По отношение на храненето на работниците и служителите в решението по дело C-371/07 (т. 49) първо се посочва, че отделяне за лично ползване е налице само при липса на насрещна престация за стоките или доставките на услуги (а не и при заплащане на тяхната себестойност). И също така, че предоставянето на безплатната храна може да се обложи с ДДС на основание чл. 6, ал. 2 от Шеста директива само при условие че то е за „цели, различни от икономическата дейност на лицето“.

За СЕС при обичайни обстоятелства доставките на услуги, изразяващи се в предоставяне на безплатна храна на служителите, задоволяват личните нужди на последните по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Шеста директива (т. 57 от решението). Обратно, при специфични обстоятелства изискванията на предприятието могат да наложат работодателят сам да осигурява предоставянето на храна.

От тази гледна точка можем да приемем, че предоставянето на безплатна предпазна храна и добавките към нея – чл. 285 от Кодекса на труда, не е безвъзмездна доставка, която да е приравнена на възмездна, и за която работодателят да дължи ДДС. Така е, защото въпросното безвъзмездно предоставяне е обусловено от специфичния характер на дейността, извършвана в предприятието на работодателя. Същевременно той разполага с право на данъчен кредит за тази храна – това сочи чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, стига икономическата му дейност да се осъществява чрез облагаеми доставки (доставки с право на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1 и 2 от същия закон).

По-нататък авторът се спира и на други хипотези, при които няма да е налице безвъзмездна доставка на стока или услуга, приравнена на възмездна.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието“

Акцент

ОСИГУРЯВАНЕ ПО ДОГОВОРИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ

Бистра Коларова, експерт по социално осигуряване

Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. При няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго (основание чл. 141, ал. 2 от ТЗ).

Името на управителя задължително се вписва в Търговския регистър (аргумент чл. 141, ал. 3 от Търговския закон - ТЗ). Овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър, съгласно текста на чл. 141, ал. 4 от ТЗ.

Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик.

На основание текста на чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от ТЗ, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (аргумент чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО).

Важно е да се отбележи, че по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО не следва да се осигуряват председателите на сдружения и фондации, тъй като същите не са дружества по ТЗ, а по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). В случай, че тези лица извършват трудова дейност срещу договорено възнаграждение, тяхното осигуряване следва да се провежда като на лица, работещи без трудови правоотношения, по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. В случай, че правоотношението на съответното лице е възникнало вследствие на избор, осигуряването следва да се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.

За разлика от работата по трудово правоотношение, която е регламентирана от Кодекса на труда (КТ) и задължително е срещу договорено възнаграждение, извършването на дейността по управление и контрол може да е безвъзмездно, т.е. не е задължително по ДУК да е договорено възнаграждение.

Осигурителните вноски за управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от ТЗ, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, през които е работило, и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

По-нататък авторката разглежда редица примери за осигуряване по договори за управление и контрол.

Раздел „Счетоводна и данъчна практика“

Актуално

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ

Уважаема редакция,

Имам нужда от компетентен отговор по следния въпрос: Фирмата ни е ползвала финансов лизинг за закупуване на моторно превозно средство (МПС) – товарен автомобил. Срокът на лизинга изтече. Разплатили сме се изцяло с лизингодателя и се възползваме от правото си да придобием собствеността върху лизинговото МПС.

Какви счетоводни операции трябва да вземем?

Предварително Ви благодарим за компетентния отговор!

С уважение, М. Христова

Отговор: При положение, че сте погасили изцяло задължението си към лизингодателя и сте отчели като текущ финансов разход за лихви разликата между общата сума на наемните плащания и стойността на наетия актив (разликата, която се отчита по сметка 652 Финансови разходи за бъдещи периоди), т.е. по двете сметки няма неуредени салда, няма други счетоводни записвания, които следва да вземете.

Разбира се, ако при отчитане на финансовия лизинг сте спазили правилата за отчитането му, посочени в НСС 17 Лизинг, респ. т. 4.1, т. 4.2 и т. 4.3.

Използваме случая да напомним, че придобиването на актив по договор за финансов лизинг не е основание амортизирането му да се извършва по реда на VI-та категория от чл. 55, ал. 2 на ЗКПО, т.е. не се прилага редът за определяне на амортизационната норма с ограничен срок на ползване по договор, какъвто е договорът за финансов лизинг. Следва да се прилага съответната норма по категорията от чл. 55, която съответства за актива, предмет на лизинговия договор.

Евгени Рангелов, магистър по финанси