Периодика

сп. "Счетоводство плюс Данъци, Социални отношения"
сп. "Счетоводство плюс...", бр. 10/2016
сп.

Автор: ОРКП "Мисъл"
Год. на издаване: 2016 г.
ISSN: 1311-0497
Цена: 19.80 лв.

Раздел първи „Счетоводство и практика”

Акцентът в брой 10 на раздела е за административните нарушения и наказания на Закона за счетоводството.

Рубриката „Счетоводна практика“ запознава читателите със следните казуси:

- Доказване на курсови разлики при ревизия;

- Продажба на лизингов актив преди изтичане на договорния срок.

 

Раздел втори „Счетоводна политика” коментира разходите за доброволен финансов одит.

Със статията „Какви са ключовите одиторски въпроси и в кои одиторски доклади се включват?“ започва поредица от статии, които са предоставени от Института на дипломираните експерт-счетоводители в България.

 

Раздел трети „Данъчен консултант”

Рубриката „Промени в нормативната уредба“ запознава читателите с прилагането на принципите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в хода на извършваните ревизии по прилагането на ЗКПО.

Рубриката „ЗДДС“ разглежда:

- Данъчното третиране по ЗДДС при делба на съсобственост;

- Прилагането на чл. 72 от ЗДДС при неиздадена в срок фактура от доставчика.

 

Раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” запознава читателите с нормативната уредба и казуси по прилагането й на осигурителни вноски върху социалните разходи.

В рубриката „Трудови договори“ се обясняват различията в срока и размера на обезщетението за безработица и последиците при неплащане на обезщетението по чл. 331 от Кодекса на труда.

Разгледани са и казуси от пощата на МТСП.

 

В петия раздел „Счетоводна и данъчна практика” са публикувани отговори на въпроси от абонати на списанието.

 

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА“

Акцент

Владимир Христов, регистриран одитор

АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

Счетоводна практика

Петър Цанков, НАП, доц. д-р Бойка Брезоева, регистриран одитор, Евгени Рангелов, магистър по финанси

ТЕМА: КАЗУС ПО ДОКАЗВАНЕ НА КУРСОВИ РАЗЛИКИ ПРИ РЕВИЗИЯ

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ПРОДАЖБА НА ЛИЗИНГОВ АКТИВ ПРЕДИ ИЗТИЧАНЕ НА ДОГОВОРНИЯ СРОК

 

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“

Акцент

Проф. д-р Стоян Дурин, д.е.с., регистриран одитор

РАЗХОДИ ЗА ДОБРОВОЛЕН НЕЗАВИСИМ ФИНАНСОВ ОДИТ

Независим финансов одит

Мария Страшилова, д.е.с., регистриран одитор

КАКВИ СА КЛЮЧОВИТЕ ОДИТОРСКИ ВЪПРОСИ И В КОИ ОДИТОРСКИ ДОКЛАДИ СЕ ВКЛЮЧВАТ?

 

РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ“

Промени в нормативната уредба

Анета Георгиева, данъчен консултант

ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ НА ДОПК В ХОДА НА ИЗВЪРШВАНИТЕ РЕВИЗИИ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗКПО

ЗДДС

Лиляна Панева, данъчен консултант

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗДДС ПРИ ДЕЛБА НА СЪСОБСТВЕНОСТ

Мая Жотева, данъчен консултант

ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 72 ОТ ЗДДС ПРИ НЕИЗДАДЕНА В СРОК ФАКТУРА ОТ ДОСТАВЧИКА

 

РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО“

Осигурителни отношения

Акцент

Гюргя Желязкова, експерт по осигуряване

ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ ВЪРХУ СОЦИАЛНИТЕ РАЗХОДИ – НОРМАТИВНА УРЕДБА И КАЗУСИ ПО ПРИЛАГАНЕТО Й

Трудови правоотношения

Трудови договори

Мариана Василева, юрист в администрацията на Министерския съвет

РАЗЛИЧИЯ В СРОКА И РАЗМЕРА НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ЗА БЕЗРАБОТИЦА. ПОСЛЕДИЦИ ПРИ НЕПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПО ЧЛ. 331 ОТ КТ

Казуси от пощата на МТСП

ПОЛЗВАНЕ НА ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК ПРИ РАБОТА НА СУМИРАНО РАБОТНО ВРЕМЕ

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ОБУЧЕНИЕ

ИЗЧИСЛЯВАНЕ РАЗМЕРА НА ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК ПРИ РАБОТА НА НАМАЛЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ

ВКЛЮЧВАТ ЛИ СЕ ПОЧИВКИТЕ ПРИ НЕПРЕКЪСНАТ РАБОТЕН ЦИКЪЛ

ПРАВО НА ПЛАТЕН ОТПУСК ПРИ ОБУЧЕНИЕ

ПРИ ОТПУСК ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕТЕ МАЙКАТА МОЖЕ ЛИ ДА ЗАПОЧНЕ РАБОТА В ДРУГО ПРЕДПРИЯТИЕ

 

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“

Актуално

Валентина Гекова, данъчен експерт, Мина Янкова, данъчен експерт

ПРИЗНАВАТ ЛИ СЕ ЗА ДАНЪЧНИ ЦЕЛИ ПО ЗКПО И ЗДДС РАЗХОДИТЕ ЗА ГОРИВО И ДАНЪЧНИЯ КРЕДИТ, КОГАТО РАБОТНИКЪТ ПОЛЗВА СОБСТВЕН АВТОМОБИЛ

Казуси от практиката на счетоводителя

Казуси по трудови правоотношения

Мариана Василева, юрист в администрацията на Министерския съвет

ПОЛАГА ЛИ СЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПЕНСИОНИРАНЕ СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

 

Раздел „Счетоводство и практика”

Акцент

АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

Владимир Христов, регистриран одитор

Обнародваният в „Държавен вестник“, бр. 95 от 8 декември 2015 г. нов Закон за счетоводството (в сила от 01.01.2016 г.) урежда правилата за осъществяване на счетоводството в предприятията и по-конкретно:

- изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, инвентаризацията на активите и пасивите и съхраняването на счетоводната информация;

- приложимата счетоводна база за финансово отчитане;

- съдържанието и съставянето на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия;

- задълженията за независим финансов одит и публичността на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия;

- задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието.

Глава девета от Закона за счетоводството (ЗСч) е посветена на административнонаказателните разпоредби с цел да се гарантира доброволно спазване на разпоредбите на закона. Казано с други думи, изпълнението на въведените със ЗСч административноправни задължения за определени правни адресати (субекти) е гарантирано с възможността да се търси административнонаказателна отговорност от съответните виновни лица.

Правната уредба на административнонаказателната отговорност по ЗСч се съдържа в членове 68-78. Тези норми регламентират съставите на съответните административни нарушения, както и съответните административни санкции, които се налагат за тях.

Чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) регламентира, че административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По своята същност нарушенията на ЗСч, или така наречените изпълнителни деяния, представляват неизпълнение на регламентираните с разпоредбите на същия закон задължения. Нарушението може да бъде извършено както чрез активно поведение (действие), така и чрез пасивно поведение (бездействие), когато не се предприемат онези действия, които са предвидени в съответните разпоредби.

Субекти (извършители) на нарушенията на ЗСч са лицата, към които е адресирано административното задължение да спазват разпоредбите на закона. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.

За нарушенията на Закона за счетоводството са предвидени два вида санкции:

- лична (персонална) санкция, каквато е глобата;

- имуществена санкция на предприятията.

В съответствие с принципа на законоустановеност на административното нарушение, като материално-правна предпоставка на административнонаказателната отговорност, в ЗСч са регламентирани редица състави на нарушения.

Авторът подробно разглежда отделните състави на нарушения на Закона за счетоводството.

 

 Раздел „Счетоводна политика”

Акцент

РАЗХОДИ ЗА ДОБРОВОЛЕН НЕЗАВИСИМ ФИНАНСОВ ОДИТ

Проф. д-р Стоян Дурин, д.е.с., регистриран одитор

Съгласно Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) точно посочени видове или групи предприятия са обект задължително на независим финансов одит. Други предприятия могат да пожелаят да им се извърши независим финансов одит. Както е известно, независимият финансов одит се извършва от регистрирани одитори. За извършения независим финансов одит регистрираните одитори издават фактури, което определя, че сумите, посочени във фактурите, са приходи за издателя на фактурата и разход за получателя на фактурата.

В продължение на няколко месеца Националната агенция за приходите третира проблема за доброволния независим финансов одит като евентуално несвързан с дейността на дружеството, което го е поръчало. Такава е постановката в писмо на НАП с изх. № 20-00-574 от 11 декември 2015 г. В писмото е записано: „разходите, документирани с фактурите, издадени от специализираното одиторско предприятие и отразени в счетоводството на дружеството, тъй като не са определени като задължителни с нормативен акт (чл. 11 от ЗКПО), се явяват несвързани с дейността на дружеството за текущия период (вр. чл. 38 от ЗСч)“.

По проблема е налице запитване от ИДЕС с писмо № 057 от 23 юни 2016 г. В получения отговор от НАП (изх. № 33-00-300 от 14 юли 2016 г.) проблемът се разглежда в две хипотези. Първата хипотеза е, че доброволният независим финансов одит може да бъде свързан с „повишаване на степента на доверие на потребителите във финансовия отчет на предприятието“. Втората хипотеза е: „одиторският доклад от извършения доброволен финансов одит да е предназначен за ползване единствено от собствениците на предприятието, т.е. да е предназначен за удовлетворяване на техния частен инвеститорски интерес“.

При наличие на първата хипотеза „разходите за доброволен одит следва да бъдат признати за данъчни цели при одитираното предприятие“. При наличие на втората хипотеза „тези разходи не следва да се признават за данъчни цели при това предприятие, доколкото удовлетворяват единствено частен интерес на собствениците на същото“. Такива разходи се третират в посоченото от нас по-горе първо писмо на НАП като разходи, несвързани с дейността и те представляват „скрито разпределение на печалбата“. Как е възможно разходи за доброволен независим финансов одит да се включват в групата на разходи, които могат да се включат в групата на разходи по скрито разпределение на печалбата? Даже бихме могли да посочим, че когато тези разходи не се признават на предприятието, което ги получава на база действително извършена дейност и издадени редовни първични документи, то да не признаваме така начисляваните суми и в одиторското предприятие като приходи. Ако разгледаме случая в национален мащаб, то сумата по повод на извършена дейност се облага два пъти – веднъж в предприятието - потребител на одиторската услуга, чрез непризнаването на този разход, и втори път в одиторското предприятие като негов приход. Налице е една и съща сума по повод на едно събитие да се облага два пъти. И това не е ли вид „двойно облагане“. В практиката на системата на НАП такова двойно облагане съществува и при проверки по начисляването и признаването на ДДС.

По-нататък проф. Стоян Дурин обосновава своята теза, че разходите за независим финансов одит трябва да се признават за счетоводни и за данъчни цели, независимо дали се касае за предвиден одит по законов път или този одит е само на база искане на предприятието.

 

Раздел „Данъчен консултант“

Промени в нормативната уредба

ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ НА ДОПК В ХОДА НА ИЗВЪРШВАНИТЕ РЕВИЗИИ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗКПО

Анета Георгиева, данъчен консултант

Настоящата публикация без претенции за изчерпателност е насочена към грешките/пропуските, допускани при провеждане на данъчните ревизии по ЗКПО, както и формирането на необосновани изводи, при които без дори да се засяга някакъв спорен корпоративен казус понякога струват неимоверни усилия, време и ресурси от страна на коректни данъчно задължени лица, включително – по повод последващото обжалване.

На първо място

Обикновено ревизиите по ЗКПО започват с връчване на Искане за предоставяне на обяснения от данъчно задълженото лице, в което „по устав” се изброява такъв набор от задължителни за предоставяне документи, доказателства и справки, че счетоводството е изправено пред фактическа невъзможност за осъществява своите текущи задачи, например: за няколко предходни години да бъдат предоставени всички Годишни финансови отчети (въпреки че такива ежегодно се публикуват и са публична информация в Търговския регистър към Агенцията по вписванията), както и купища справки за дълготрайни материални и нематериални активи; за вземания и задължения; за нает персонал (работници и служители) и др., които предприятието вече е оповестявало и предавало при приключването за всяка конкретна календарна година.

Логично възниква въпросът: Какъв е смисълът към всяка декларация по чл. 92 от ЗКПО да се подава Годишен отчет за дейността, при положение, че понякога след 3-4 години цялата съдържаща се в него информация отново ще бъде събирана служебно от данъчно задължените лица?

Отговорът на този въпрос, според автора, частично се съдържа в текста на чл. 37, ал. 1 от ДОПК, според който доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите”... Тоест, налице е годно нормативно основание цялата депозирана от дружеството информация, която е налична в информационните масиви на Националната агенция за приходите (НАП) и/или други публични регистри, да бъде извлечена и ползвана, без да е налице събиране и предаване отново и отново на същата тази информация. Тук е полезно да отбележим, че при смяна на обслужващата фирмите счетоводна кантора, както и при напускане на главния счетоводител възниква необоснован и ненужен за предприятието риск част от информацията да не бъде изцяло и детайлно извлечена и пояснена, така както това би било възможно от нейния пряк съставител.

По този въпрос се налага да направим (по скоро да припомним) една препоръка, споделяна от счетоводната гилдия през последните години на всякакви публични форуми (експертни срещи, конференции, данъчни съвети и др.) с участието на представители на НАП, при откриване на данъчна ревизия по ЗКПО да бъдат служебно ползвани/приобщени всички данни, които вече са били депозирани от данъчно задължените лица и респективно - са на разположение на администрацията.

На второ място

В последните години органите по приходите трайно настояваха и получаваха нови и нови правомощия с рефрена за „борба с данъчните измами”. Вярно е, че измами има, но следва да посочим, че справедливостта изисква да не се допускат злоупотреби с административна власт. Такива са и даваните препоръки от страна на Европейската комисия към България за привеждане на административните и съдебните практики в съответствие с европейските правила.

С други думи - действително Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК) дава множество права на органите по приходите, но … в процесуалния кодекс са налице и редица разпоредби, които водят до обоснован извод, че наред с правата ревизиращите органи имат задължение да спазват основните принципи на административното производство, например: чл. 6, ал. 1 от ДОПК („добросъвестност и право на защита“), според който участниците в ревизията са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Право на администрацията е да „разкрива” и „разбива” измамни схеми при избягване на данъчното облагане, но също така задължително е всяко дружество да понася само онези санкции, които то доказано заслужава. Няма как липсата на капацитет за администриране от страна на НАП да предпоставя/оправдава изначално и без налични доказателства, че всяко ревизирано по ЗКПО лице може да бъде изследвано като потенциален измамник.

Ето защо, макар формално законодателството на Република България да не предвижда ограничения в обема или характера на справките, които могат да бъдат изисквани от органа по приходите, то очевидно и често в ревизиите по ЗКПО е налице най-малкото необоснована „прекомерност“ на предприетите действия.

Пример в този пункт е споделеното от читателка на списание „Счетоводство плюс Данъци, Социални отношения”, че при започнала ревизия по ЗКПО за период 01.01.2014 г. – 31.01.2016 г. от органите по приходите се изискват подробни счетоводни справки от 2003 г. насам, при това с предмет - прилаганата от дружеството счетоводна политика по отношение отчитането на курсови разлики, свързани със задължения в чуждестранна валута в съответствие с изискванията на СС 21 Ефекти от промените във валутните курсове. При това, при условие че по силата на изричната разпоредба на ал. 2 от чл. 34 от ЗКПО данъчно преобразуване на счетоводния финансов резултат не се прилага (данъчна временна разлика не възниква) по отношение на счетоводните разходи и приходи от последващи оценки на парични позиции в чуждестранна валута по централния курс на БНБ.

Следователно, в хода на данъчните ревизии следва да бъде внимателно прецизирано какъв да е оптималният обем и търсенето на какъв резултат би аргументирало събирането на доказателствен материал в обхвата и кръга на подлежащите на обективна проверка факти и обстоятелства от съществено значение за законосъобразното установяване на задълженията по ЗКПО, при това в рамките на ревизирания период.

По-нататък авторката се спира на прилагането и на други принципи на ДОПК в хода на извъръшваните ревизии по ЗКПО.

 

Раздел „Човешките ресурси на предприятието“

Акцент

ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ ВЪРХУ СОЦИАЛНИТЕ РАЗХОДИ – НОРМАТИВНА УРЕДБА И КАЗУСИ ПО ПРИЛАГАНЕТО Й

Гюргя Желязкова, експерт по осигуряване

Ръководството на всяко предприятие може да вземе решение допълнително да стимулира наетите лица, като осигури и предостави средства за социални разходи. Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите е уредено в глава четиринадесета от Кодекса на труда (КТ) и се финансира със средства от работодателя и от други източници. Начинът на използването им се определя с решение на Общото събрание на работниците и служителите, като тези средства не могат да се изземват и използват за други цели.

Работодателите, самостоятелно или съвместно с други органи и организации, могат да изразходват средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) съгласно чл. 294 от КТ за:

- организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;

- търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;

- транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;

- бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;

- бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;

- подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;

- задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

Социалните разходи могат да бъдат предоставени в пари (например предоставени пари за закупуване на карта за градски транспорт) или в натура (например ваучери за храна). Те могат да бъдат дадени пряко (т.е. ползата е директно за конкретно лице, например допълнителна здравна осигуровка/застраховка) или непряко (т.е. ползата е обща за наетите лица, например поддържане на фирмена почивна база).

Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично, пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в пари или в натура, се внасят следните осигурителни вноски:

- за държавното обществено осигуряване (ДОО) в размера за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3 и 5 от КСО (чл. 6, ал. 12 от КСО). Социалните разходи не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя (чл. 2, ал. 4 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски - НЕВДКПОВ);

- лицата, родени след 31 декември 1959 г., се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на ДОО, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд „Пенсии“ (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО);

- за лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, осигурителите внасят за своя сметка и вноска за професионален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 2 и чл. 157, ал. 6 от КСО);

- за здравно осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).

Осигурителните вноски върху сумите за социални разходи се внасят по общия ред, регламентиран в чл. 7 от КСО.

Осигурителят е длъжен да подаде данни за осигурителния доход и за осигурителните вноски (вкл. и внесените върху сумите за социални разходи) - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Данните се подават с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“, приложение № 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, като в т. 19 „Сума за социални разходи, върху която се дължат осигурителни вноски“ се попълва сумата за социални разходи, давани постоянно или периодично, пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура, върху която се дължат осигурителни вноски за социално и за здравно осигуряване.

По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски (вкл. и върху сумите за социални разходи) с декларация обр. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ - приложение № 4 към наредбата.

Пример: Въз основа на сключен колективен трудов договор (КТД) на работниците и служителите се изплащат за всеки месец по 100 лв. за сметка на социалните разходи. За м. април, май и юни 2016 г. сумите са начислени и изплатени на 20.07.2016 г.

В този случай дължимите осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО, за ДЗПО и здравноосигурителни вноски следва да се внесат в следните срокове:

- за м. 04 и м. 05.2016 г. вноските са дължими до 25.08.2016 г. (основание чл. 7, ал. 2 от КСО – върху допълнителни доходи от трудова дейност след срока по чл. 7, ал. 1 осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите);

- за м. 06.2016 г. вноските са дължими до 25.07.2016 г. (основание чл. 7, ал. 1 от КСО – осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 7, ал. 1 от КСО се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът).

Във връзка с изплатените социални разходи осигурителят следва да подаде и данни по чл. 5, ал. 4 от КСО:

- с декларации образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ с попълнен код „Корекция“ за м. 04 и 05. 2016 г. и с попълнена в т. 19 сумата за социални разходи за съответния месец, както и всички останали полета от декларацията. Тези декларации следва да се подадат в срок до 25.08.2016 г. (основание чл. 3, ал. 1, б. „б“ от Наредба № Н-8/2005 г. – декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът).

Едновременно с подаването на декларации образец № 1 за м. 04 и 05.2016 г. се подават и декларации образец № 6 за съответните месеци (основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-8/2005 г.).

- редовни декларации образец № 1 за м. 06.2016 г. – тези декларации следва да се подадат в срок до 25.07.2016 г. (основание чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ – декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните). Едновременно с подаването на декларации 1 за м. 06.2016 г. се подава и декларация образец № 6 за същия месец.

Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. В наредбата е регламентирано върху кои средства за социални разходи не се дължат осигурителни вноски.

Върху средствата за социални разходи, предоставени на морските лица, не се дължат осигурителни вноски (основание чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ).

Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху (чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от НЕВДКПОВ):

- средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях);

- на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите;

- вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация;

- еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване;

- за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития;

- осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.

По-нататък авторката представя примери за случаи, когато не се начисляват осигурителни вноски върху средства за социални разходи.

Вашата поръчка
  • няма избрани артикули
Вижте още:
сп. "Счетоводство плюс...", бр. 5/2011

Акцентите в брой 5 за 2011 г. са за изменението в Закона за

сп.Счетоводство плюс.., бр.1/2018

Раздел първи СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА  В акцента  са