Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Раздел първи „Счетоводство и практика”

Акцентът в брой 7 на раздела разглежда изискванията и облекченията за микропредприятията и малките предприятия по новия Закон за счетоводството, който е в сила от 1 януари 2016 г.

Рубриката „Счетоводна практика“ е посветена на темата за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В същата рубрика е даден отговор на конкретен въпрос на читател на списанието относно публичността на консолидираните финансови отчети по новия Закон за счетоводството.

В рубриката „Методология“ се разглежда прилагането на служебна давност при отписване на вземания.

В раздел втори „Счетоводна политика” се разглеждат:

- Преминаването за първи път от Международни счетоводни стандарти към Национални счетоводни стандарти;

- Отчитането на дейност на клон в чужбина съгласно Международните счетоводни стандарти.

Раздел трети „Данъчен консултант”

Рубриката „Промени в нормативната уредба“ запознава читателите с новия данък върху таксиметровия превоз на пътници, който е в сила от 1 януари 2017 г.

Рубриката „ЗКПО“ разглежда нормативната уредба и практическите аспекти на отклонението от данъчно облагане по ЗКПО.

Рубриката „ДОПК“ обяснява какви промени от подателя или какви служебни корекции могат да се правят в подадени декларации и други документи или данни.

В раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” се разглеждат задълженията на осигурителите да изплащат трудово възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност на работници и служители.

Рубриката „Трудови договори“ ни запознава с основните и допълнителните отпуски на работещи по трудови правоотношения.

В рубриката „Казуси“ се коментират последствията при обявено за незаконно от съда уволнение, възстановяването на получено в повече парично обезщетение и попълването на Приложение № 9.

В раздел пети „Счетоводна и данъчна практика” се представят отговори на въпроси от абонати на списанието.

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА“

Акцент

Доц. д-р Живко Бонев, регистриран одитор

ИЗИСКВАНИЯ И ОБЛЕКЧЕНИЯ ЗА МИКРОПРЕДПРИЯТИЯТА И МАЛКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ПО НОВИЯ ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

Счетоводна практика

Евгени Рангелов, магистър по финанси

УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ

Проф. д-р Стоян Дурин, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

ПУБЛИЧНОСТ НА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ПО НОВИЯ ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

Методология

Анелия Маркова, съдия

КОГА СЕ ПРИЛАГА СЛУЖЕБНО ДАВНОСТТА ПРИ ОТПИСВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“

Акцент

Доц. д-р Бойка Брезоева, регистриран одитор

ПРЕМИНАВАНЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ КЪМ НАЦИОНАЛНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Международни счетоводни стандарти

Доц. д-р Бойка Брезоева, регистриран одитор

ОТЧИТАНЕ НА ДЕЙНОСТ НА КЛОН В ЧУЖБИНА

РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ“

Промени в нормативната уредба

Мая Жотева, данъчен консултант

НОВИЯТ ДАНЪК ВЪРХУ ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

ЗКПО

Анета Георгиева, данъчен консултант

ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ ПО ЗКПО – НОРМАТИВНА УРЕДБА И ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ

ДОПК

Петър Цанков, държавен експерт по приходите в ЦУ на НАП

ПРОМЕНИ ОТ ПОДАТЕЛЯ ИЛИ СЛУЖЕБНИ КОРЕКЦИИ В ПОДАДЕНИ ДЕКЛАРАЦИИ И ДРУГИ ДАННИ ИЛИ ДОКУМЕНТИ

РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО“

Осигурителни отношения

Акцент

Румяна Станчева, експерт по социално осигуряване

ОСИГУРИТЕЛИТЕ СА ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ИЗПЛАЩАТ ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ПЪРВИТЕ ТРИ РАБОТНИ ДНИ ОТ ВРЕМЕННАТА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ

Трудови правоотношения

Трудови договори

Мариана Василева, юрист в администрацията на Министерския съвет

ОСНОВНИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ ОТПУСКИ

Казуси от пощата на НОИ

ПОСЛЕДСТВИЯ ПРИ ОБЯВЕНО ЗА НЕЗАКОННО ОТ СЪДА УВОЛНЕНИЕ

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОЛУЧЕНО В ПОВЕЧЕ ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

ПОПЪЛВАНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ № 9

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“

Актуално

Евгени Рангелов, магистър по финанси

УСЛОЖНЕН КАЗУС ЗА БАРТЕР НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ И ВЕЩНИ ПРАВА

Казуси от практиката на счетоводителя

Казуси по осигуряване

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

ПРИ СУМАРНО ОТЧИТАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ СЕ ИЗВЪРШВА ИЗРАВНЯВАНЕ НА РАБОТНИТЕ ДНИ

Раздел „Счетоводство и практика”

Акцент

ИЗИСКВАНИЯ И ОБЛЕКЧЕНИЯ ЗА МИКРОПРЕДПРИЯТИЯТА И МАЛКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ПО НОВИЯ ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

Доц. д-р Живко Бонев, регистриран одитор

Търговският закон с чл. 53 изисква от търговците задължително организиране на счетоводно отчитане на дейността и посочва най-общия ред за изготвяне на периодичните отчети.

Законът за счетоводството (ДВ, бр. 85 от 08.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) в чл. 2 определя обхвата на тези изисквания.

Чрез понятието „предприятие“, което включва:

1. търговците по смисъла на Търговския закон;

2. местните юридически лица, които не са търговци;

3. бюджетните предприятия;

4. неперсонифицираните дружества;

5. осигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;

6. търговските представителства;

7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

В съответствие с Директиви 2013/34/ЕС от 26 юни 2013 г. и 2014/95/ЕС от 22 октомври 2014 г. на Европейския парламент и на Съвета е въведена категоризация на така определените предприятия. С чл. 19 от закона са определени четири категории (групи) предприятия:

1. микропредприятия;

2. малки предприятия;

3. средни предприятия;

4. големи предприятия.

Критерии за тази категоризация са данните за някои показатели към 31 декември на текущия отчетен период, а именно:

1. балансова стойност на активите;

2. нетни приходи от продажби;

3. средна численост на персонала за отчетния период.

Този начин на категоризиране предопределя категорията на предприятието да се установи след изтичане на отчетния период.

Категоризацията цели да се създадат възможности за определяне на различни изисквания към предприятията и отделните групи предприятия, на основата на тяхната големина и обществен интерес. Това е важна, макар и малко закъсняла, положителна стъпка към съобразяване на изискванията с реалните условия, особено валидно за България. За нуждите на нашия анализ обект ще бъдат първите две категории (групи): микропредприятията и малките предприятия. Тези различия в изискванията биха подпомогнали малките предприятия при осъществяване на отчетността на своята дейност и главно в заключителния годишен етап.

Трябва да се вземе под внимание, че при определяне на отделните облекчения фактически, дори с цената на отклоняване от основните принципи за категоризиране, се предвиждат и низходящи по-малки подразделения, които условно ще наречем „подгрупи“, в така посоченитте категории. По лично мнение, това е било по-добре да се направи още в чл. 19. Но независимо от това, би могло за нуждите на нашия анализ да се представи една разширена категоризация, показваща наличието на различни изисквания и критериите за първите две категории предприятия и условни подгрупи.

Изискванията за посочените две групи – микропредприятията и малките предприятия, са по-малки в сравнение с тези за останалите предприятия, поради което често се третират като „облекчения“. Освен това има различия и в рамките на отделните категории предприятия. Тези облекчения се отнасят главно до:

- способа на осъществяване на отчетността;

- състава и структурата на финансовите отчети;

- задължителността на независимия финансов одит;

- публичността на отчетите;

- годишните доклади.

На тези именно облекчения авторът се спира подробно по-нататък в изложението.

Раздел „Счетоводна политика”

Акцент

ПРЕМИНАВАНЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ КЪМ НАЦИОНАЛНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Доц. д-р Бойка Брезоева, регистриран одитор

Целта на настоящата статия е да се пояснят отчетните процедури, които следва да се извършат от предприятията, които ще прилагат за първи път НСС, в съответствие с изискванията на СС 42 Прилагане за първи път на Националните счетоводни стандарти, с оглед улесняването на тяхното практическо прилагане.

Според новия Закон за счетоводството (ЗСч), считано от 01.01.2016 г., Международните счетоводни стандарти (МСС) задължително следва да се прилагат от предприятията от обществен интерес по смисъла на т. 22 от § 1 на Допълнителните разпоредби на закона (чл. 34, ал. 2). Всички останали предприятия, които не са предприятия от обществен интерес, прилагат Националните счетоводни стандарти (НСС). Те могат да прилагат МСС, ако са избрали тази възможност, но при условие че не са извършвали промяна на счетоводната си база. Предприятията, които в условията на предишния Закон за счетоводството са изготвили финансовия си отчет за 2015 г. по МСС и не са предприятия от обществен интерес, могат, ако изберат тази възможност, еднократно да преминат към отчитане на база Национални счетоводни стандарти (НСС), като във връзка с преминаването към НСС следва да спазят изискванията на новия стандарт СС 42 Прилагане за първи път на Националните счетоводни стандарти (приет с ПМС № 394 от 30 декември 2015 г. за изменение и допълнение на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, обн. ДВ, бр. 3 от 12.01.2015 г.).

Това законодателно решение е правилно, тъй като с него се коригира предишното решение на българския законодател, основаващо се на разширено транспониране в ЗСч на разпоредбите на Регламент (ЕО) 1606/2002 от 19 юли 2002 г. относно задължителното прилагане на МСС в ЕС. Според предишния ЗСч (в сила до 31.12.2015 г.) всички предприятия от реалния сектор, надвишаващи критериите на чл. 22б, ал. 1 от закона, трябваше задължително да прилагат МСС по отношение на годишните си финансови отчети, а не само публично търгуваните компании по отношение на техните консолидирани финансови отчети, каквото е минималното изискване за прилагане на МСС в ЕС съгласно цитирания регламент. Затова в сравнение с останалите страни в ЕС нивото на приложимост на МСС у нас е по-високо дори от компании, които не оперират на международните пазари. Затова в условията на новия ЗСч предприятията, които до 31.12.2015 г. са прилагали по задължение МСС, но които считат, че ползите от прилагането им са по-малко от разходите по прилагането, може да се възползват от възможността, предоставена им от закона, да преминат еднократно към прилагане на НСС.

СС 42 е раработен на базата на МСФО 1 Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане, като съдържа най-важните му изисквания в синтезиран вид. При пренасянето обаче на аналогичните постановки на МСФО 1 в СС 42 са допуснати концептуални несъответствия и неточности, както е посочено в следващото изложение.

Обхват на стандарта

СС 42 Прилагане за първи път на Националните счетоводни стандарти следва да се прилага от предприятията, които изготвят за първи път своя годишен финансов отчет по НСС. За разлика от МСФО 1 в обхвата на СС 1 се включват не само предприятията, които преди са прилагали друга счетоводна база – МСС, но и новоучредените предприятия, които изготвят своя първи отчет по НСС (СС 42, т. 1.3, последно изречение). По-голямата част от изискванията на СС 42 обаче се отнасят за предприятията, чиято предходна счетоводна база са били МСС (СС 42, т. 1.1). По отношение на втория вид предприятия (новоучредените, които не са представяли финансов отчет за предходни периоди) се отнасят само изискванията за оповестяване в първия им финансов отчет (СС 42, т. 4.3).

Следователно СС 42 следва да се прилага от:

а) микропредприятията, малките и средните предприятия, които са избрали възможността да преминат еднократно към отчитане на база НСС от 01.01.2016 г. съгласно § 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗСч;

б) големите предприятия, които са избрали възможността да преминат еднократно към отчитане на база НСС от 01.01.2017 г., съгласно § 11 от ПЗР на ЗСч;

в) предприятията, които престават да бъдат предприятия от обществен интерес (например инвестиционни посредници или финансови институции, които вече не са големи предприятия по смисъла на ЗСч), избрали възможността да преминат еднократно към отчитане на база НСС от началото на следващия отчетен период съгласно § 5 от ПЗР на закона;

г) новоучредени предприятия, които прилагат НСС (на основание чл. 34, ал. 2 от ЗСч).

В СС 42 е изрично посочено, че стандартът не се прилага при промяна на счетоводната политика на предприятие, което и преди е прилагало НСС (т. 1.6). В такъв случай се прилагат изискванията на СС 8 Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.

По-нататък авторката се спира на първия годишен финансов отчет по НСС, на основните процедури при преминаването към НСС, на встъпителния баланс по НСС и на счетоводната политика съгласно НСС.

Раздел „Данъчен консултант“

Промени в нормативната уредба

НОВИЯТ ДАНЪК ВЪРХУ ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

Мая Жотева, данъчен консултант

В сила от 01.01.2017 г. се въвежда нов алтернативен данък в Закона за местните данъци и такси – данък върху таксиметров превоз на пътници. Измененията в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), съответно в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) са публикувани в ДВ, бр. 32 от 22 април 2016 г.

От данъчна гледна точка с въвеждането на този данък се прави опит да се ограничи привилегията на таксиметровия бранш в сивия сектор. Факт е, че постъпленията в хазната от тази дейност са пренебрежимо малки и че през миналата година те са спаднали с 50%, а в същото време броят на такситата се е увеличил двойно.

И така, в ЗМДТ е въведен нов раздел VIII, озаглавен „Данък върху таксиметров превоз на пътници” с членове от 61у до 61щ, съгласно чиито разпоредби данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници, а за всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от този закон.

Кои са тези данъчно задължени лица?

Това са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози. Разбира се, данъкът върху таксиметров превоз на пътници се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Това е данък, който е приход на общините, за територията на които е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

За целта общинският съвет определя с наредба годишния размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в граници от 300 лв. до 1000 лв. в срок до 31 октомври на предходната година, а когато общинският съвет не е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в съответния срок, данъкът ще се събира на базата на действащия размер за предходната година. В Преходните и заключителните разпоредби на закона е посочено, че за 2017 г. общинските съвети следва да определят размера на данъка до 30 септември 2016 г.

По-нататък авторката разглежда действията, които следва да бъдат предприети от данъчно задължените лица във връзка с този нов данък.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието“

Акцент

ОСИГУРИТЕЛИТЕ СА ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ИЗПЛАЩАТ ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ПЪРВИТЕ ТРИ РАБОТНИ ДНИ ОТ ВРЕМЕННАТА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ

Румяна Станчева, експерт по социално осигуряване

Осигурените лица за фонд „Общо заболяване и майчинство“ на държавното обществено осигуряване имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване при условие, че имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст (чл. 40, ал. 1 от КСО).

Осигурените лица за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ за времето на отпуск за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест и при трудоустрояване имат право на парично обезщетение независимо от продължителността на осигурителния стаж (чл. 40, ал. 2 от КСО).

Според чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето.

С ал. 5 на чл. 40 от КСО е въведено задължение при установена от здравните органи временна неработоспособност осигурителите да изплащат за първите три работни дни от неработоспособността трудово възнаграждение. На основание тази разпоредба от 1 януари 2013 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Във връзка с прилагането на § 22о от Преходните и заключителните разпоредби на КСО практически осигурителите имат задължение да изплащат на осигурените лица трудово възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност от 1 юли 2010 г.

Пример: През месец април 2016 г. служител на подневно отчитане на работното време е отработил 15 работни дни и за 5 дни е представил болничен лист за временна неработоспособност. Лицето отговаря на условията, определени в чл. 40, ал. 1 от КСО за изплащане на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване.

За месец април осигурителят следва да изплати дължимото трудово възнаграждение за отработените от лицето дни, а за първия, втория и третия работен ден от периода на временната неработоспособност трудово възнаграждение в размер на 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение на служителя за м. април. За останалите 2 дни от периода на временната неработоспособност следва да се изплати парично обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване.

Когато лице работи по повече от едно правоотношение като осигурено за общо заболяване и майчинство, представя пред всеки осигурител болничен лист и всеки осигурител изплаща за първите три работни дни от временната неработоспособност трудово възнаграждение, определено по реда на чл. 40, ал. 5 от КСО.

Самоосигуряващите се лица работят на свой риск и за своя сметка и на тях паричното обезщетение за временна неработоспособност за целия период се изплаща от средствата на държавното обществено осигуряване.

Във връзка с прилагането на чл. 40, ал. 5 от КСО Министерството на труда и социалната политика изразява становище, че независимо че в редакцията на разпоредбата се говори за изплащане на трудово възнаграждение, това „не променя характера и предназначението на извършеното плащане – то продължава да има характер на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност”. Изплащането на трудово възнаграждение за първите три работни дни от неработоспособността следва да се обвърже с правото на парично обезщетение на лицето. В този смисъл е указателно писмо на Националния осигурителен институт с изх. № 1029-40-1563 от 17.02.2016 г.

Авторката се спира и на други конкретни примери по разглежданата тема.