Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

В броя е публикуван коментар на нормативната уредба и данъчното облагане по ЗДДС на концесията.

Представени са видовете доказателства и доказателствени средства в административното производство по ДОПК.

В рубриката „Данъчна практика“ се коментират практическите аспекти при третирането на представителните разходи по ЗКПО, данъчното третиране на разходите за разрушаване на сграда, както и данъчното третиране при ликвидация на търговско дружество.

Разгледано е и данъчното облагане и счетоводното отчитане на доставки, извършвани от лице, действащо от свое име и за чужда сметка.

НОРМАТИВНА УРЕДБА

ЗДДС

КОНЦЕСИЯТА: НОРМАТИВНА УРЕДБА И ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ ПО ЗДДС

Мина Янкова, данъчен експерт

ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

Процедури

ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА В АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ДОПК

Петър Цанков, държавен експерт по приходите в ЦУ на НАП

ДАНЪЧНА ПРАКТИКА

ЗКПО

ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ РАЗХОДИ – ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ ПРИ ТРЕТИРАНЕТО ИМ ПО ЗКПО ПРЕЗ 2016 ГОДИНА

Анета Георгиева, данъчен консултант

ЗДДС и ЗКПО

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА РАЗРУШАВАНЕ НА СГРАДА

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ЗКПО и ЗДДС

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗКПО И ЗДДС ПРИ ЛИКВИДАЦИЯ НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО

Валентина Гекова, данъчен експерт

Моника Петрова, данъчен експерт

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

ЗДДС

ДОСТАВКИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ ЛИЦЕ, ДЕЙСТВАЩО ОТ СВОЕ ИМЕ И ЗА ЧУЖДА СМЕТКА

Анелия Маркова, съдия

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ДАНЪЧЕН КАЛЕНДАР НА СЧЕТОВОДИТЕЛЯ

Най-важните дати в данъчния календар на счетоводителя за месец юли 2016 г.

НОРМАТИВНА УРЕДБА

ЗДДС

Концесията: нормативна уредба и данъчно облагане по ЗДДС

Мина Янкова, данъчен експерт

1. Общи положения

Същността на концесията, най-общо казано, е право на експлоатация върху обект и/или на услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на търговец - концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и да управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой риск.

В зависимост от предмета си концесиите са за строителство, за услуга и за добив.

Правото на собственост върху определени обекти се упражнява само от органи на държавна или местна власт. Органите на държавната и местната власт на основание чл. 106 от Конституцията на Република България и на Закона за държавната и общинската собственост получават качество на концеденти. Разпоредбата на чл. 17 от Закона за концесиите (ЗК) е определила, че концеденти могат да бъдат Министерският съвет, общинският съвет и публичноправна организация. Концедентите действат при сключване на договорите в качеството си на орган на държавна или местна власт и попадат в кръга на органите, упражняващи държавна изпълнителна власт съгласно нормата на чл. 19, ал. 2, т. 1; ал. 3 и ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията. Насрещната страна по концесионния договор е концесионерът, който винаги е търговец.

Обектите - изключителна държавна собственост и публична собственост, се предоставят за изграждане и експлоатация само чрез концесия за изграждане (по същество това следва да бъде концесия за строителство), а за експлоатация - само чрез концесия за услуга, съответно концесия за добив, освен ако в закон е предвидено друго.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България подземните богатства са изключителна държавна собственост и това определя по-специалния режим и условия, при които се предоставят права за ползване на подземни богатства. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗК концесията за добив има за предмет експлоатация на природни богатства чрез добив, който се извършва със средства, осигурени от концесионера и на негов риск. Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗК определя понятието „добив“ като отделянето на природно богатство и придобиването на собственост върху отделената субстанция, включително върху технологичните отпадъци от отделянето. Предоставянето на концесия за добив на подземни богатства се извършва при условията и по реда на Закона за подземните богатства (ЗПБ). За изпълнението и прекратяването на концесията за добив на подземни богатства се прилага ЗК, доколкото в ЗПБ не е уредено друго (чл. 5, ал. 2 и 3 от ЗК).

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПБ концесия за добив се предоставя за конкретно находище на подземни богатства с установени запаси и/или ресурси или отделни негови участъци. Концесията за добив предоставя на концесионера да придобие право на собственост върху видовете добити подземни богатства, за които е предоставена концесията (чл. 34, т. 1 от ЗПБ).

По силата на концесионния договор за добив на подземни богатства държавата - концедент се задължава да предостави на определен търговец - концесионер правото на експлоатация - добив от определено находище - публична държавна собственост.

С концесионния договор концедентът предоставя на концесионера правото на експлоатация на обекта на концесията, а концесионерът се задължава на свой риск да го управлява и поддържа (чл. 65, ал. 1 от ЗК). В концесията за добив на подземни богатства се включва и необходимата налична инфраструктура като принадлежност на концесията (чл. 33 от ЗПБ).

Срещу предоставеното право концесионерът дължи концесионно плащане, като следва да даде гаранции за това плащане, както и за изпълнението на другите свои задължения във връзка с експлоатацията на концесионния обект. Концесионното плащане се определя с акт на Министерски съвет, като размерът на възнаграждението е определено с отделния договор и винаги е различено. Обикновено концесионерът се задължава да заплаща годишно парично концесионно възнаграждение, изчислено като процент от произведението на количеството добита стока и средно претеглената му продажна цена за съответния период.

В някои договори е предвидено задължение за  концесионера да извърши инвестиции за срока на концесията, конкретизирани по вид и размер в минимални инвестиционни програми. Със стойността на извършените инвестиции не се намалява дължимото от концесионера концесионно възнаграждение. Възможно е разходите за инвестиции в договора да се конкретизират като разходи за придобиване, разширяване и възстановяване на дълготрайни материални активи, за опазване и възстановяване на околната среда, за допроучване на концесионния обект и/или за внедряване на технологии и/или информационни системи и/или за придобиване на патенти, лицензни и ноу-хау, свързани с дейностите по концесията, извършени от концесионера със собствени средства и/или със средства, предоставени му от трети лица чрез каквито и да е допустими по българското законодателство финансови инструменти, включително кредитиране.

Всички приращения и подобрения върху обекта на концесията, извършени за сметка на концесионера, предвидени или не в концесионния договор, като предвидена минимална капиталова инвестиция, стават собственост на концедента от момента на възникването им, дори когато не са в изпълнение на концесионния договор.

Следва да се има предвид, че дължимата от концедента компенсация, ако е уговорена такава, няма връзка с възможното договорено концесионно плащане, дължимо от концесионера за предоставеното му право да експлоатира обекта и да получава приходи.

По-нататък авторката разглежда данъчното третиране по ЗДДС на дейността по предоставяне на концесия за добив на подземни богатства.

ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

Процедури

Доказателства и доказателствени средства в административното производство по ДОПК

Петър Цанков, държавен експерт по приходите в ЦУ на НАП

Базовата регламентация на процеса на доказване е поставена от основните принципи на ДОПК – обективност и служебно начало.

Съгласно чл. 5 от ДОПК органите по приходите са длъжни служебно, дори когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване на публичните вземания, включително за прилагане на определените в закона облекчения. При осъществяване на правомощията си органите по приходите установяват не само фактите и обстоятелствата, които ангажират отговорността на лицето, но и такива, които изключват или намаляват тази отговорност.

Принципът на обективност е насочен към преценката на събраните доказателства. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ДОПК административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. За да спази това правило, органът по приходите извършва проверка на относимите към предмета на производството факти и обстоятелства и на фактите и обстоятелствата, които обосновават отговорност на лицето за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Също така органът по приходите следва да провери дали при установяване на факта е спазен редът и са използвани средствата на ДОПК.

Целта на събирането на доказателства е да се установят всички факти и обстоятелства, относими към предмета на административното производство. Не е необходимо да се доказват само факти, за които съществува установено от закон предположение, и общоизвестните факти (чл. 155 от ГПК).

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите. Доказателства могат да се събират и по инициатива на субекта, но това не променя тежестта на доказване, която остава за органа по приходите. В чл. 37, ал. 4 от ДОПК е предвиден особен начин за доказване. Непредставянето на изискани по реда на ДОПК доказателства дава възможност на органа по приходите да приеме, че те не съществуват и да преценява само събраните в производството доказателства. Ако обаче поисканите доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа, а в ревизионното производство – до изтичането на срока за възражение срещу ревизионния доклад, органът по приходите е длъжен да ги обсъди. Този начин на доказване не променя тежестта на доказване.

Съгласно чл. 116 от ДОПК, когато за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства или доказателствата са извън територията на страната, лицето представя доказателства. Когато отношенията или сделките са между свързани лица, както и в случаите на трансфери между място на стопанска дейност на чуждестранно лице в Република България и други части на същото предприятие в чужбина, се смята, че ревизираното лице е имало възможност да представи доказателства. В тези случаи, когато за установяване на задълженията на ревизираното лице по повод сделките е необходимо да бъдат изяснявани факти и обстоятелства извън територията на страната, то за него, освен че ще възникне задължение да представи доказателства за изясняването им, ще действа и презумпцията, че ревизираното лице е имало възможност да предостави тези доказателства.

Когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, то е длъжно да докаже съответствието й с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на всички относими доказателства от чужбина.

Когато ревизираното лице не е представило доказателства, тежестта на доказване отново пада върху органа по приходите, който обаче има право да установи пазарните цени въз основа на достъпна информация или доказателства, т.е. по един улеснен ред. Органите по приходите могат да използват данни за борсови цени, данни, посочени в статистически справочници или други издания, съдържащи специализирана ценова информация. В тези случаи органът по приходите трябва да посочи борсата, изданието, администрацията, международната организация, съответно Интернет страницата – източник на информацията, като приложи заверено от него копие или разпечатка, съдържаща съответните данни.

В административния процес лицето е задължено да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. Органът по приходите има правото да изиска писмено от всички лица, държавни или общински органи, в 14-дневен срок от получаването на искане, на основание чл. 12, ал. 1, т. 11 от ДОПК да предоставят данните, сведенията, документите, книжата, носителите на информация и другите доказателства относно посочените в искането факти и обстоятелства. Когато доказателствата се изискват от лицето, спрямо което се осъществява производството, органът определя срок, който обаче не може да е по-къс от 7 дни.

Съгласно ДОПК допустими са всякакви доказателства, които са относими към предмета на производството и са събрани по реда и със средствата, предвидени от ДОПК. Не са допустими единствено доказателства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, съгласно нормата на чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства.

По-нататък авторът подробно разглежда видовете доказателства в административното производство.

ДАНЪЧНА ПРАКТИКА

ЗКПО

Представителните разходи – практически аспекти при третирането им по ЗКПО през 2016 година

Анета Георгиева, данъчен консултант

Облагането на представителните разходи, свързани с дейността, е уредено в част четвърта от закона. На пръв поглед са лесна и елементарна материя, но в данъчната практика възникват доста спорни/дискусионни ситуации при тълкуването и прилагането на действащите текстове. Данъчната основа за определяне на данъка върху представителните разходи са начислените разходи за съответния месец (чл. 211 от ЗКПО). Представителните разходи и данъкът върху тях се признават за разходи за данъчни цели съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗКПО. Данъкът върху разходите е окончателен. 

Без претенции за изчерпателност, имаме за цел да припомни на читателската аудитория отговорите на някои често срещани въпроси относно третирането на тези разходи.

1. Данъчно задължени лица за данък върху представителните разходи – изключения и специфики

Данъчно задължени лица за данък върху представителните разходи са всички лица, отчели такива разходи и подлежащи на облагане с корпоративен данък (чл. 207, ал. 1 от ЗКПО).

Кои лица и при какви обстоятелства представляват изключение от облагането по чл. 204, т. 1 от ЗКПО?

1.1. Лицата, които се облагат с данъци, алтернативни на корпоративния данък, а именно:

- Лицата, които извършват хазартна дейност (облагат се с алтернативен данък върху съответната хазартна дейност);

- Бюджетните предприятия (облагат се с алтернативен данък върху приходите от стопанска дейност);

- Лицата, които извършват дейността опериране на кораби и за тази дейност са избрали да се облагат с алтернативен данък.

В тези случаи направените представителни разходи не оказват влияние върху данъчната основа, върху която се определят алтернативните им данъци по ЗКПО, предвид което отпада обективната необходимост те да бъдат третирани като данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, т. 1 от ЗКПО.

1.2. Лицата, които не са създадени с цел извършване на стопанска/търговска дейност, съответно не извършват такава и не подлежат на облагане с корпоративен данък, като например:

- Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ);

- Юридическите лица, които не са търговци и са регистрирани по специални закони, като Закона за политическите партии и др.

- Търговските представителства, регистрирани по Закона за насърчаване на инвестициите. Съгласно чл. 24, ал. 2 от този закон търговските представителства не могат да извършват стопанска дейност.

а) Когато посочените в т. 1.2. лица извършват стопанска/търговска  дейност, респективно печалбата от стопанската /търговската  дейност се облага с корпоративен данък, отчетените от лицата представителни разходи, свързани със стопанската/търговската им дейност, се облагат с данък върху разходите, вкл. – за представителни цели;

б) В случай, че лицата, изброени в т. 1.2., извършват стопанска/търговска  дейност, респективно печалбата от стопанската/търговската дейност се облага с корпоративен данък и лицата не могат да разграничат представителните разходи, свързани със стопанската/търговската дейност, от представителните разходи, свързани с нестопанската дейност, следва да се приложи чл. 30 от ЗКПО.

По този начин следва да се изчисли размерът на неразпределяемите представителни разходи, свързани със стопанската дейност и съотносими към нея. Частта от неразпределяемите представителни разходи, определена по реда на чл. 30, ал. 2 от ЗКПО, се признава за данъчни цели в годината на отчитане на разходите. Тази част от представителните разходи следва да се обложи с данък върху разходите. В същия смисъл е и актуалната административно-данъчна практика в Писмо-разяснение с изх. № 94-00-26 от 24.02.2016 г.

2. Обхват на разходите, подлежащи на облагане по реда на чл. 204, т. 1 от ЗКПО

Как следва да бъде определено приложното поле за облагаемите представителни разходи, при условие, че в ЗКПО липсва дефиниция/определение за тях?

Наистина ЗКПО не съдържа определение на понятието „представителни разходи”. Съгласно норма от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

При липса на определение за представителни разходи в корпоративния закон за данъчни цели трайно е възприето определението, дадено с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗДДС (ППЗДДС). Съгласно посочената разпоредба към разходите, извършени за представителни и развлекателни цели, се причисляват: разходи за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; разходи за нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия, екскурзии. В следващата ал. 2 на чл. 62 от ППЗДДС е посочено, че когато така изброените разходи са отчетени във връзка с организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност, то тези разходи се изключват от категорията на представителните разходи.

Видно от посочените законови норми, могат да бъдат изведени следните условия/предпоставки, чието изпълнение определя разходите за представителни цели за данъчно признати (в обхвата на чл. 204, т. 1 от ЗКПО):

- документална обоснованост на разходите;

- разходи, извършени в рамките и във връзка с осъществяваната от дружеството обичайна стопанска дейност.

Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО разходите са документално обосновани, когато са налице първични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч, нов, в сила от 01.01.2016 г.), отразяващи вярно стопанската операция. Счетоводните разходи се признават за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Освен тази принципна постановка относно документалната обоснованост на счетоводните разходи за целите на данъчното облагане, законодателят е предвидил специален текст, относим към облекчаване на документирането на представителните разходи, а именно чл. 10, ал. 6 от ЗКПО. Тази норма предвижда, че е налице документална обоснованост за представителните разходи по чл. 204, т. 1 от закона, когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

По-нататък авторката се спира на някои специфични практически аспекти при определяне характера на конкретни разходи като облагаеми или извън обхвата на чл. 204, т. 1 от ЗКПО, както и на правилата за деклариране и внасяне на данъка върху представителните разходи по чл. 204, т. 1 от ЗКПО.

ЗДДС и ЗКПО

Данъчно третиране на разходите за разрушаване на сграда

Евгени Рангелов, магистър по финанси

Придобиването на терен (УПИ) или право на строеж с цел изграждане на жилищни, търговски сгради и бизнес центрове от строителни предприятия и предприемачи става все по-трудно. Така е, защото хубавите терени, в регулирани територии и снабдени с комуникации, почти свършиха, а останалите имат твърде високи цени. Затова в много случаи строителите и предприемачите обърнаха поглед към терени (УПИ), които са застроени с малки, паянтови или изоставени сгради, които могат да бъдат разрушени и освободеният терен да се ползва за изграждане на нови сгради с цел последваща продажба или експлоатация с търговски цели.

В тези случаи сградата, преди да бъде разрушена, трябва да се бракува. Тогава възникват следните въпроси:

а) ако придобиването е станало с обща покупна цена или бартер, по какви стойности да се формира първоначалната оценка на терена (УПИ), сградата/сградите/постройките на терена и евентуалните трайни насаждения;

б) разходите по разрушаване на сградата, в рамките на остатъчната стойност на същите и за разрушаване и извозване на материалите, как да се отчетат – като текущи други разходи за бракуван дълготраен материален актив, или да се включат в първоначалната оценка на терена – като разходи, свързани с придобиването;

в) какво е данъчното третиране по ЗДДС при разрушаване на недвижими имоти (сгради ) – т.е. следва ли корекция на ползвания данъчен кредит по ЗДДС съгласно чл. 79, ал. 3 и ал. 6 от закона или има изключения;

г) как да се третират евентуалните допълнителни разходи за пригаждане на терена за строителство – изравняване, отводняване, насипване и пр.;

д) по какви цени следва да се реализират добитите отпадъци от разрушаването и какво е данъчното им третиране по ЗДДС.

Това са въпроси, които не винаги имат конкретно нормативно решение, но се срещат често в практиката и искат своето правилно третиране, тъй като понякога става въпрос за значителни суми и тяхното отражение върху данъчните задължения и финансовия резултат не е без значение.

На някои от въпросите, които посочихме по-горе, са дадени, макар и непълни, отговори с писма на НАП № 91-00-261 от 4.09.2007 г. и № 3-19-07 от 22. 04. 2009 г.

В следващите редове авторът прави опит за систематизиране на отговорите, за да се получи по-ясна картина на данъчните и счетоводните аспекти на въпросите.

ЗКПО и ЗДДС

Данъчно третиране по ЗКПО и ЗДДС при ликвидация на търговско дружество

Валентина Гекова, данъчен експерт

Моника Петрова, данъчен експерт

I. Правна уредба

Съгласно чл. 154 от Търговския закон (ТЗ) дружеството се прекратява:

1. с изтичане на срока, определен в дружествения договор;

2. по решение на съдружниците, взето с мнозинство 3/4 от капитала, ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство;

3. чрез сливане и вливане в акционерно или друго дружество с ограничена отговорност;

4. при обявяване в несъстоятелност;

5. по решение на окръжния съд в предвидени в този закон случаи.

При прекратяване на дружеството на основание чл. 154, точки 1, 2 и 5 и чл. 155 (прекратяване по решение на съда) от ТЗ се открива производство за ликвидация. Ликвидацията на дружеството се извършва по реда на глава седемнадесета от ТЗ. Дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството.

Основната последица от прекратяване на дружеството е стартиране на производство по ликвидацията му. Производството по ликвидация на търговско дружество започва след прекратяването му (чл. 266 от ТЗ) и завършва, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, със заличаване на дружеството в търговския регистър (чл. 273 от ТЗ). Целта на ликвидацията е да подготви заличаване на фирмата от търговския регистър.

Ликвидатор на дружеството е неговият управител, освен ако с решение на общото събрание не е определено друго лице. Ликвидаторът отправя покани към неговите кредитори да предявят вземанията си, довършва текущите сделки, събира вземанията, длъжен е да превърне останалото имущество в пари и да удовлетвори кредиторите, да уведоми Националната агенция за приходите за започналата ликвидация. Ликвидаторът представлява дружесвото и има правата и задълженията на изпълнителния му орган.

На основание чл. 77, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) при прекратяване на юридическо лице - търговец, последният уведомява териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) по седалище на търговеца преди подаване на съответното заявление на подлежащото на вписване обстоятелство. ТД на НАП издава на търговеца удостоверение за уведомяването в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението. Удостоверението за уведомяване на териториалната дирекция се прилага към внесеното в Агенцията по вписванията заявление за вписване и е условие за разглеждането му.

За счетоводни цели предприятията, обявени в ликвидация, прилагат Счетоводен стандарт НСС 13 Отчитане при ликвидация и несъстоятелност, който определя реда за счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети от предприятията в ликвидационния процес. Съгласно т. 2 от НСС 13 към датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация се извършва счетоводно приключване по реда, предвиден в счетоводното законодателство за отчетен период. Изготвят се счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал за периода от началото на отчетния период до датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация. Счетоводният баланс се трансформира в Начален баланс при ликвидация.

По-нататък авторките разглеждат данъчното третиране по ЗКПО и по ЗДДС на ликвидацията на търговско дружество.

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

ЗДДС

Доставки, извършвани от лице, действащо от свое име и за чужда сметка

Анелия Маркова, съдия

Евгени Рангелов, магистър по финанси

Обикновено търговските сделки се осъществяват пряко – между доставчика и получателя, но не е рядка практика сделката да се реализира с помощта на посредник (комисионер). Участието може да бъде:

- от името и за сметка на доверителя, при което доставките и плащанията се осъществяват пряко между доставчика и получателя, а комисионерът получава само възнаграждение за определени услуги по посредничеството (намиране на клиенти, уговаряне на условия и пр.);

- от свое име, но за сметка на доверителя, при което взаимоотношенията между доставчика и получателя „минават“ през комисионера съобразно предоставената му от доверителя представителна власт. Нашият ЗДДС третира в чл. 127 само този вид комисионна сделка.

Предмет на комисионната сделка са изискванията на закона за представителство, данъчните аспекти по ЗДДС и общите правила за счетоводно отчитане.

Тези въпроси са обект на следващите редове в изложението.