Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Раздел първи „Счетоводство и практика”

В раздела продължават коментарите по новия Закон за счетоводството. В брой 4 темата е за изготвянето на доклад за дейността на предприятието.

В рубриката „Счетоводна практика“ се разглеждат две теми:

- Дивидентите: нормативна уредба, счетоводно отчитане, данъчно третиране.

- Отчитане на разчетните отношения на едноличното предприятие със собственика.

В раздел втори „Счетоводна политика” се коментират темите за:

- Националните счетоводни стандарти, които се прилагат в практиката от 1 януари 2016 година.

- Прилагането на метода на собствения капитал при съставяне на консолидиран финансов отчет.

Раздел трети „Данъчен консултант”

В рубриката „Промени в нормативната уредба“ се представят промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 1 януари 2016 година, с много практически примери.

В рубриката „ЗМДТ“ се поставя проблемът дали се облагат с данък върху недвижимите имоти временни сгради, изградени по реда на временното строителство.

В рубриката „Данъчни несъответствия“ се коментира понятието „постоянен обект“ по смисъла и за целите на ЗДДС.

В раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” се разглеждат новите документи от 2016 година за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство.

В раздела „Трудови правоотношения“ се поясняват съставянето, утвърждаването и прилагането на вътрешните правила за организация и заплащане на труда в предприятието.

В рубриката „Казуси“ са публикувани следните теми:

- Пропътуваното време влиза ли в работното време при командировка.

- Право на почивки в работния ден.

В петия раздел „Счетоводна и данъчна практика” се представя декларирането на ДДС при ползване на служебни активи за лични нужди.

В рубриката „Казуси от практиката на счетоводителя“ са разгледани казуси, свързани със ЗДДС и ЗКПО, както и със съдебната практика.

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА“

Акцент

Емил Евлогиев, дипломиран експерт-счетоводител

ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Счетоводна практика

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ДИВИДЕНТИТЕ: НОРМАТИВНА УРЕДБА, СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ, ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ

Доц. д-р Васил Божков,дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ЕДНОЛИЧНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ СЪС СОБСТВЕНИКА

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“

Акцент

Проф. д-р Стоян Дурин, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

НАЦИОНАЛНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Международни счетоводни стандарти

Доц. д-р Живко Бонев, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДА НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ ПРИ СЪСТАВЯНЕ НА КОНСОЛИДИРАН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ

РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ“

Промени в нормативната уредба

Евгения Попова, главен експерт по приходите в НАП

ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА ЗА 2016 ГОДИНА

ЗМДТ

Мая Жотева, данъчен консултант

ОБЛАГАТ ЛИ СЕ С ДАНЪК ВЪРХУ НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ ВРЕМЕННИ СГРАДИ, ИЗГРАДЕНИ ПО РЕДА НА ВРЕМЕННОТО СТРОИТЕЛСТВО

Данъчни несъответствия

Лиляна Панева, данъчен консултант

ПОНЯТИЕТО „ПОСТОЯНЕН ОБЕКТ“ ПО СМИСЪЛА И ЗА ЦЕЛИТЕ НА ЗДДС

РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО“

Осигурителни отношения

Акцент

Румяна Станчева, експерт по социално осигуряване

НОВИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ И МАЙЧИНСТВО

Трудови правоотношения

Трудови договори

Мариана Василева, юрист в администрацията на Министерски съвет

СЪСТАВЯНЕ, УТВЪРЖДАВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА В ПРЕДПРИЯТИЕТО

Казуси

ПРОПЪТУВАНОТО ВРЕМЕ ВЛИЗА ЛИ В РАБОТНОТО ВРЕМЕ ПРИ КОМАНДИРОВКА

ПРАВО НА ПОЧИВКИ В РАБОТНИЯ ДЕН

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“

Актуално

Национална агенция за приходите

ДЕКЛАРИРАНЕ НА ДДС ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА СЛУЖЕБНИ АКТИВИ ЗА ЛИЧНИ НУЖДИ

Казуси от практиката на счетоводителите

Казуси по ЗДДС

Евгени Рангелов, магистър по финанси

НЕПРАВИЛНО ИЗДАДЕНА ФАКТУРА ПО ДОСТАВКА НА ОТПАДЪЦИ

Моника Петрова, данъчен експерт

УСЛОВИЯ И ДОКУМЕНТИ, НЕОБХОДИМИ ПРИ ВЪТРЕОБЩНОСТНО ПРИДОБИВАНЕ НА ТРАНСПОРТНО СРЕДСТВО

Казуси по ЗКПО

Валентина Гекова, данъчен експерт

ПОКРИВАНЕ НА ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДАНЪЦИ ОТ НАДВНЕСЕН КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗКПО НА РАЗХОДИТЕ ЗА ОБУЧЕНИЕ

Съдебна практика

Анелия Маркова, съдия

СОЛИДАРНА ЗАДЪЛЖЕНОСТ НА КУПУВАЧ ЗА ПУБЛИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОДАВАЧ

Раздел „Счетоводство и практика”

Акцент

ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Емил Евлогиев, дипломиран експерт-счетоводител

Според чл. 247 от Търговския закон, който иначе се отнася само за акционерните дружества, в доклада за дейността на дружеството трябва да се описва протичането на дейността и състоянието на дружеството и да се разяснява годишният финансов отчет. Според чл. 33 от Закона за счетоводството всички предприятия, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит, трябва да съставят и годишен доклад за дейността.

Докладът за дейността трябва да съдържа (в закона е използван изразът „най-малко”, което означава, че може и да бъде по-разширен) поне следната информация:

1. Преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено.

Прегледът, с който следва да започне докладът, трябва да представлява един изчерпателен анализ на развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и на неговото състояние в съответствие с големината и сложността на дейността. Анализът включва финансови, а когато е подходящо - и нефинансови показатели, отнасящи се към съответната дейност, включително информация, свързана с околната среда и персонала, до необходимата степен за разбиране на развитието, резултатите от дейността или състоянието на предприятието. Когато е подходящо, прегледът може да включва препратки и допълнителни обяснения относно суми, представени в годишния финансов отчет.

Финансовият анализ може да включва различни аспекти (направления) - хоризонтален и вертикален анализ на баланса (анализ на състава, структурата и динамиката на активите, собствения капитал и пасивите); анализ на ликвидността и платежоспособността; анализ на вземанията и задълженията; анализ на финансовата стабилност, посредством ключови финансови съотношения и пропорции в баланса; анализ на финансовия риск; анализ на обращаемостта на краткотрайните активи; анализ на рентабилността и анализ на доходността за собствениците.

По-нататък авторът се спира и на останалата информация, която докладът за дейността трябва да съдържа: всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет; прогноза за вероятното бъдещо развитие на предприятието; действията на предприятието в областта на научноизследователската и развойната дейност; информацията, изисквана по реда на чл. 187д и 247 от Търговския закон; информация за евентуалното наличие на клонове на предприятието; използваните от предприятието финансови инструменти.

Раздел „Счетоводна политика“

Акцент

НАЦИОНАЛНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Проф. д-р Стоян Дурин, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

Както добре е известно, с ПМС № 394 от 30 декември 2015 година (обн. в ДВ, бр. 3 от 12.01.2016 г.) бяха утвърдени Националните счетоводни стандарти (НСС), които ще се прилагат в практиката след 01.01.2016 година. С това Постановление на Министерския съвет по същество Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия бяха преименувани в Национални счетоводни стандарти, като бяха извършени изменения и допълнения в СС 1 Представяне на финансови отчети, СС 24 Оповестяване на свързани лица и СС 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестиции в дъщерни предприятия. Ново е съдържанието на Общите разпоредби и текста на СС 42 Прилагане за първи път на националните счетоводни стандарти.

На пазара под формата на издания и курсове се интерпретират новоприетите счетоводни стандарти. По тези причини ние няма да характеризираме Националните счетоводни стандарти, а ще си позволим да препоръчаме какво ново трябва да се включи в тях. Ние считаме, че съдържанието на всеки счетоводен стандарт трябва да бъде пренаписано. Ще си позволим да насочим вниманието на съставителите на НСС към следното, без да подреждаме предложенията си по важност. А то е:

1. Ние се отнасяме положително към съдържанието на Общите разпоредби. Тяхното съдържание е приведено в съответствие с постановките на Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). На тази основа трябва да се подрежда съдържанието на всеки национален счетоводен стандарт.

2. Съдържанието на Счетоводния баланс трябва да се промени. Няколко са предложенията ни:

Първо, позициите на баланса да се подредят в три групи – активи, собствен капитал и пасиви, както това добре е посочено в Общите разпоредби, т.е. собственият капитал е равен на разликата между активите и пасивите. А сега балансът е подреден като активи и пасиви.

На второ място, активите са групирани като текущи и нетекущи. Защо не е приложен същият подход и за пасивите – подреждането им следва друга схема. Добре е да има единство, като ние споделяме делението на активите и пасивите на текущи и нетекущи.

3. Добре би било да се осмисли съдържанието на всяка позиция на двете форми на Отчетите за приходите и разходите. Преоценките не трябва да бъдат част от производствените (стопанските) разходи. Те не трябва да бъдат част от себестойността на производството (дейността), а трябва да са за сметка на крайния финансов резултат, каквато е трактовката и на финансовите разходи.

Добре би било ако позицията на „Разход за данък“ има две подпозиции: „Разходи за текущ данък“ и „Разходи за отсрочен данък“.

4. Наименованието на СС 2 трябва да бъде променено и да бъде „Отчитане на материалните запаси“ и на СС 31 – да стане „Отчитане на дялове в съвместни предприятия“.

5. В НСС трябва да се впишат някои позиции от следните Регламенти (ЕС) № 2113, 2173, 2231, 2343, 2406 и 2441 от 2015 година. Вече съществува нов актив „Растения носители“, които са изключени от групата на биологичните активи и са включени в групата на „Имоти, машини и съоръжения“. Има допълнения в прилаганите у нас методи на амортизация. Пледира се за допълнения в позициите на оповестяването в приложението. Особено наложителна е промяната в съдържанието на СС 41 Земеделие. Внимателният прочит на тези регламенти ще породи и други изменения и допълнения, които трябва да се съдържат в НСС.

6. В Отчета за приходите и разходите, който се използва от предприятията за нестопанска дейност (СС 9 Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност), стоят позициите за „Извънредни разходи“ и „Извънредни приходи“. А както е известно, тези позиции вече не съществуват в изискванията на СС 1 Представяне на финансови отчети.

7. Добре би било да се възприеме подходът на МСФО за третиране на репутацията, т.е. да се отчита като актив само така наречената в СС 22 Отчитане на бизнескомбинации положителна репутация. Тази репутация не трябва да бъде обект на амортизиране, а при наличие на съответните обстоятелства да се обезценява.

8. Може да се прецени възможността микропредприятията да оценяват активите и пасивите си единствено по цена на придобиване. Тази оценка да не бъде обект на преоценяване.

Тази постановка може да се възприеме и за някои малки предприятия.

9. СС 42 Прилагане за първи път на националните счетоводни стандарти ще има ограничено приложение. Това ще стане само ако предприятията, които са прилагали до края на 2015 година МСФО, решат да прилагат от 01.01.2016 година НСС. Принципните постановки на стандарта са правилни. Ние не знаем какъв ще бъде ефекта от прилагането на стандарта, като се има предвид, че НСС съдържат изисквания, които се съдържат и в МСФО. По този причина бихме приели постановката при преминаване към НСС оценките на всички активи и пасиви да се приемат като дадени, като намерени. И всякаква промяна в тяхната стойност към 01 януари няма да има икономически последици за предприятието.

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА ЗА 2016 ГОДИНА

Евгения Попова, главен експерт по приходите в НАП

(Продължение от миналия брой)

Авансово облагане

В сила от 01.01.2016 г., в ЗДДФЛ е създадена нова разпоредба, а именно разпоредбата на чл. 44а, предвиждаща авансов данък за паричните доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ.

По силата на нововъведената разпоредба, паричните доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ се облагат авансово с данък, когато платецът им е предприятие или самоосигуряващо се лице. Става въпрос за:

- обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;

- награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;

- лихви, в т.ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по банкови сметки на местни физически лица;

- производствени дивиденти от кооперации;

- упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;

- доходи от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни данъци по реда на ЗКПО.

Размерът на авансовия данък се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 от ЗДДФЛ се умножава по данъчната ставка 10 на сто и се определя и удържа от предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, при изплащането му. Удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването му от физическото лице.

Важно е да се отбележи, че не се удържа и внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода. Това произлиза от добавения чл. 44а, ал. 1 от ЗДДФЛ в разпоредбата на чл. 65, ал. 12 и 13 от същия закон. Дължимият данък се декларира от платеца на дохода в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) в срока за внасянето му.

По-нататък авторката представя няколко примера, свързани с авансово облагане, и разглежда другите промени в ЗДДФЛ.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

Акцент

НОВИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ И МАЙЧИНСТВО

Румяна Станчева, експерт по социално осигуряване

От 1 януари 2016 г. са въведени нови документи, въз основа на които се изплащат паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство, и нов ред за представянето им в териториалните поделения (ТП) на НОИ. Образците на документите, данните, съдържащи се в тях, и реда за представянето им в НОИ са определени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, приета с ПМС № 188 от 20.07.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.

От 01.01.2016 г. осигурителите и самоосигуряващите се лица представят в ТП на НОИ данни за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане за времето от 135 календарни дни с Удостоверение приложение № 9 от наредбата. За изплащане на паричните обезщетения за бременност и раждане за времето от 135-ия до 410-ия календарен ден паричните обезщетения при раждане на дете на бащите, при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и паричните обезщетения за отглеждане на малко дете осигурителите следва да подават данни в осигурителния институт с Удостоверение приложение № 10, а самоосигуряващите се лица с Удостоверение приложение № 11 от наредбата. Удостоверенията са еднакво структурирани. Съдържат обща част и два раздела.

Удостоверение приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване

Удостоверение приложение № 9 замества Декларация от осигурителя/самоосигуряващия се относно правото на парично обезщетение приложение № 15 от действащата до 31 декември 2015 г. Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, както и другите документи, които се изискваха да се прилагат в определени случаи към него. Удостоверение приложение № 9 от новата наредба се подава за болничните листове, представени при осигурителите след 31.12.2015 г.

За изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и за бременност и раждане за времето от 135 календарни дни осигурените лица представят пред осигурителя си издадените от компетентните органи болнични листове. За всеки болничен лист осигурителите представят в НОИ удостоверение приложение № 9 от наредбата, независимо дали е „първичен“ или „продължение“. Удостоверението не се представя от лица, придобили право на парично обезщетение, за периодите след приключване на производство по ликвидация или прекратяване на осигурителя.

За болничен лист, издаден на лице, осигурено за съответния риск по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един осигурител (същия ЕИК), се представя отделно удостоверение за всяко от правоотношенията/основанията за осигуряване. Когато преди настъпването на риска осигуряването по всички правоотношения/основания е прекратено, се представя само едно удостоверениe.

Когато лицето, представило болничен лист, за първи път ще получава парично обезщетение от НОИ, следва да представи на осигурителя си данни за банковата сметка, по която желае да се изплаща паричното обезщетение, с декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове, приложение № 1 към наредбата. Декларация приложение № 1 от наредбата се представя и от лицата, които представят болничните листове при бременност и раждане след 42-рия ден от раждането на дете и за случаите по чл. 167 от Кодекса на труда.

За изплащане на парично обезщетение въз основа на болничен лист самоосигуряващите се лица, осигурени за фонд „Общо заболяване и майчинство“, също представят удостоверение приложение № 9 от наредбата. Тези лица представят удостоверението лично или чрез осигурителните каси, в които членуват. Удостоверение приложение № 9 с попълнени данни за собствениците на търговски дружества и за съдружниците в търговски и неперсонифицирани дружества се представят в НОИ чрез дружествата, чрез които се осигуряват.

В случай, че болничният лист се обжалва по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверение съгласно приложение № 9 от наредбата се представя след приключване на производството по обжалване.

В общата част на удостоверението се попълват данни за осигурителя, за болничния лист – номер, дата на издаване и период на разрешения отпуск, и личните данни за осигуреното лице, за което се иска изплащане на парично обезщетение.

По-нататък авторката се спира на раздел I и раздел II от Удостоверение приложение № 9, а след това представя и Удостоверение приложение № 10 от наредбата.

Раздел „Счетоводна и данъчна практика“

Съдебна практика

СОЛИДАРНА ЗАДЪЛЖЕНОСТ НА КУПУВАЧ ЗА ПУБЛИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОДАВАЧ

Купувачът на предприятието солидарно ли е задължен за публичните задължения на длъжник по изпълнително производство и има ли качеството на трето, засегнато от изпълнението лице?

Разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) дава възможност на третото лице, чието право е засегнато от принудително изпълнение на публичния изпълнител, да предяви срещу длъжника и взискателя иск за установяване на самостоятелните си права върху него.

Кое е това „трето засегнато лице“?

Може ли такъв иск да бъде предявен от купувач по отношение на имоти, предмет на публичното изпълнение, които по силата на договора по чл. 15 от Търговския закон (ТЗ) са включени в прехвърленото му предприятие?

Отговорът на този въпрос е даден в решение № 8 от 12.09.2013 г. на ВКС по т.д. № 507/2011 г., II т.о., ТК.

Върху спорния недвижим имот по делото, изнесен на публична продан, е била наложена възбрана по образуваното от взискателя Националния осигурителен институт изпълнително дело.

Установено е по делото, че ответникът (прехвърлителят на предприятието) е длъжник по изпълнителното дело, по което принудителното изпълнение за събиране на публичните му задължения е насочено към ресторант чрез провеждане на търг с явно наддаване за продажба на обекта.

Търговското дружество на ищеца се е легитимирало като собственик на този обект по силата на договор за покупко-продажба на търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ, сключен с длъжника. Ресторантът е бил елемент от състава на търговското предприятие, като прехвърлянето му е било вписано по партидата на отчуждителя, както и по партидата на приобретателя.

В коментираното решение Върховният касационен съд приема, че ищецът по делото не е трето лице по смисъла на чл. 269, ал. 1 от ДОПК. Това е така, защото прехвърлянето на предприятието по реда на чл. 15, ал. 1 от ТЗ води до прехвърляне на всички индивидуално определени вещи, включени в неговия състав - арг. от чл. 24, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят/продавачът отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права.

Следователно, след настъпилото частно правоприемство по смисъла на цитираната разпоредба от ТЗ, данъчната администрация, като кредитор на установени задължения, може да се обърне за изпълнение на данъчно задължение, възникнало преди прехвърляне на предприятието както към отчуждителя, така и към правоприемника.

От това следва, че ищецът има качеството на длъжник, а не на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Поради това той не е носител на правото на иска по чл. 269 от ДОПК, а ако счита, че недвижимият имот, който му е прехвърлен като част от предприятието, е различен от този, върху който е наложена възбраната от публичния изпълнител, то той може да реализира правата си по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК, като обжалва по административен ред предприетите действия по изнасянето му на търг с явно наддаване.

Анелия Маркова, съдия