Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Раздел първи „Счетоводство и практика”

Акцентът в брой 2 на раздела е коментар на основните изисквания за организация на счетоводната система на предприятието в новия Закон за счетоводството.

В рубриката „Счетоводна практика“ се разглеждат две теми:

- Документалната обоснованост, счетоводното отчитане и данъчното третиране на разходите за винетки, такси за магистрали, паркинги, преминаване на мостове и други подобни при транспортна дейност.

- Отчитане на приходите и разходите при ликвидация на дълготрайни материални активи.

Раздел втори „Счетоводна политика” акцентира на методите на амортизиране в предприятието.

Раздел трети „Данъчен консултант”

В рубриката „Промени в нормативната уредба“ се разглеждат промените в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 1 януари 2016 година.

В рубриката „ЗДДФЛ“ се коментира данъчното третиране на доходите, получени от съдружници. Акцентирано е на специалните правила в практиката на тези лица.

В раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” се разглеждат:

- Промените в Кодекса за социално осигуряване, свързани с избора на универсален пенсионен фонд.

- Пълната и ограничената отговорност на персонала по Кодекса на труда за причинени вреди на предприятието.

В същия раздел в трудовите правоотношения в рубриката „Казуси“ са публикувани следните теми:

- Право на платен годишен отпуск.

- Назначаване на работник на непълно работно време.

- Размер на обезщетението при пенсиониране за трудов стаж и навършена възраст.

В петия раздел „Счетоводна и данъчна практика” се представя бюджетът на Република България за 2016 година.

В рубриката „Казуси от практиката на счетоводителя“ са разгледани следните казуси:

- Отчитане на разходи за извънучилищна дейност на училище.

- Отчитане на придобити активи при спазване на принципа на предимство на съдържанието пред формата.

- Особености при предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот.

- Отметнина, задатък, неустойка, авансово плащане, сравнение.

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА“

Акцент

Доц. д-р Васил Божков, д.е.с., регистриран одитор

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЧЕТОВОДНАТА СИСТЕМА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО В НОВИЯ ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

Счетоводна практика

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ДОКУМЕНТАЛНА ОБОСНОВАНОСТ, СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ВИНЕТКИ, ТАКСИ ЗА МАГИСТРАЛИ, ПАРКИНГИ, ПРЕМИНАВАНЕ НА МОСТОВЕ И ДРУГИ ПОДОБНИ ПРИ ТРАНСПОРТНА ДЕЙНОСТ

Анастасия Матова - Головина, дипломиран експерт-счетоводител

ОТЧИТАНЕ НА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ ПРИ ЛИКВИДАЦИЯ НА ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“

Акцент

Доц. д-р Живко Бонев, д.е.с., регистриран одитор

МЕТОДИ НА АМОРТИЗИРАНЕ

РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ“

Промени в нормативната уредба

Моника Петрова, данъчен експерт

ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2016 ГОДИНА

ЗДДФЛ

Лорета Цветкова, държавен експерт в ЦУ на НАП

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ДОХОДИТЕ, ПОЛУЧЕНИ ОТ СЪДРУЖНИЦИ

РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО“

Осигурителни отношения

Акцент

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

ПРОМЕНИ В КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, СВЪРЗАНИ С ИЗБОРА НА УНИВЕРСАЛЕН ПЕНСИОНЕН ФОНД

Трудови правоотношения

Трудови договори

Мариана Василева, юрист в администрацията на Министерски съвет

ПЪЛНА И ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ НА ПЕРСОНАЛА ПО КОДЕКСА НА ТРУДА ЗА ПРИЧИНЕНИ ВРЕДИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Казуси

ПРАВО НА ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

НАЗНАЧАВАНЕ НА РАБОТНИК НА НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ

РАЗМЕР НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПРИ ПЕНСИОНИРАНЕ ЗА ТРУДОВ СТАЖ И НАВЪРШЕНА ВЪЗРАСТ

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“

Актуално

Веселка Донкова

ПОГЛЕД ВЪРХУ БЮДЖЕТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 ГОДИНА

Казуси от практиката на счетоводителите

Счетоводни казуси

Доц. д-р Камелия Савова, д.е.с., регистриран одитор

ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИ ЗА ИЗВЪНУЧИЛИЩНИ ДЕЙНОСТИ НА УЧИЛИЩА

Доц. д-р Живко Бонев, д.е.с., регистриран одитор

ОТЧИТАНЕ НА ПРИДОБИТИ АКТИВИ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПА НА ПРЕДИМСТВО НА СЪДЪРЖАНИЕТО ПРЕД ФОРМАТА

Съдебна практика

Анелия Маркова, съдия

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ

ОТМЕТНИНА, ЗАДАТЪК, НЕУСТОЙКА, АВАНСОВО ПЛАЩАНЕ, СРАВНЕНИЕ

Раздел „Счетоводство и практика”

Акцент

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЧЕТОВОДНАТА СИСТЕМА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО В НОВИЯ ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

Доц. д-р Васил Божков, д.е.с., регистриран одитор

Счетоводната система е част от информационната система на предприятието, имаща отношение към целите на финансовото отчитане, която пък е компонент на вътрешния контрол на предприятието.

Въведение

Счетоводната система се изгражда и поддържа в съответствие със специфичните характеристики на счетоводството и зависи от:

- разпоредбите на действащата нормативна уредба;

- организационната структура на предприятието;

- обема на счетоводната работа и наличието на технически средства за регистриране, предаване и обработка на информацията;

- професионалната подготовка на счетоводните служители;

- пазарните и други условия.

Всяко от тези условия има определено значение и конкретни измерения.

Основополагащо значение при създаването на организацията на счетоводно-отчетния процес имат националните нормативни актове за осъществяване на счетоводството (националното счетоводно законодателство) – Законът за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти (приложимата счетоводна база). В тях се съдържат както общите принципи и изисквания, така и специалните изисквания и правила за осъществяване на счетоводството в предприятията. Разбира се, организацията на счетоводството трябва да е в съответствие с изискванията и на другите нормативни актове, засягащи дейността на предприятието, като например: Търговския закон, Закона за кооперациите, Закона за публичните финанси, данъчните закони и други.

Съобразно с националното счетоводно законодателство и другите законодателни разпоредби организацията на счетоводството се регламентира с вътрешни нормативни актове на предприятието, отразяващи спецификата на неговата дейност.

Вниманието в следващото изложение се насочва към основните изисквания и правила (кратко разпоредби) в това отношение, регламентирани в новия счетоводeн закон, в сила от началото на 2016 г. Тези разпоредби се съдържат основно в глава първа – Общи положения, и глава трета – Финансови отчети (респ. раздел I – Общи изисквания) и се отнасят (в логическа последователност) до:

a) организация на текущото счетоводно отчитане;

б) съставяне на счетоводните документи;

в) инвентаризация на активите и пасивите;

г) общи изисквания към финансовите отчети;

д) съхраняване на счетоводната информация;

е) права и задължения на ръководителите на предприятията.

По-нататък авторът се спира подробно на изискванията към финансовите отчети.

Раздел „Счетоводна политика“

Акцент

МЕТОДИ НА АМОРТИЗИРАНЕ

Доц. д-р Живко Бонев, д.е.с., регистриран одитор

Определяне на амортизируемата стойност

По същество амортизируемата стойност е сумата, която чрез амортизациите през годините на ползване на актива ще се пренася в разходите. В общия случай това е цената на придобиване. Но са възможни и други стойности, като:

- друга заместваща я стойност, каквато се явява например преоценената стойност;

- цената на придобиване или заместващата я друга стойност, намалена с остатъчната стойност, която не би следвало да се амортизира;

- съответната цена, увеличена с бъдещите разходи по освобождаване от актива и възстановяване на околната среда, които са капитализирани и отчетени като резерви.

В зависимост от конкретните условия предприятието трябва в своята амортизационна политика да регламентира подхода/подходите при определяне на амортизационната стойност.

Определяне на метода на амортизиране

Това е много важен момент при определяне на амортизационната политика на предприятието. Свързан е с един от основните счетоводни принципи – този за съпоставимост на приходите с разходите.

Един от критериите, за да се признае един актив като нетекущ, е предприятието да очаква изгода от него. Следователно, през времето на използване на този актив предприятието получава изгоди по някакъв начин. Амортизациите отразяват намаляване на стойността на актива в резултат на това използване и се отразяват като разходи. На тази основа е едно основно изискване: амортизациите да се отразяват през периодите на получаване на изгодите и размерът им да съответства на получаваните изгоди, т.е., когато се получават по-голями изгоди, и амортизациите да са по-големи, и обратно. Всъщност с това се постига адекватност на стойността на амортизациите на степента на изхабяване на актива в резултат на използването му.

При едни условия изгодите се получават равномерно през цялото време на ползване на актива. При други условия това е неравномерно. В съответствие с това има различни модели на амортизиране.

Предприятието трябва да анализира начина на използване и модела на получаване на изгодите от дадения актив или група активи и да определи на тази основа съответния метод на амортизиране. В литературата и в счетоводните стандарти са известни множество такива методи. Основно те са:

- Равномерен или линеен модел на амортизииране. Това е класическият метод, най-широко използван. При него амортизацията се разпределя пропорционално на времето на използване, на периодите, които обхващат предполагаемия полезен живот (срок на годност) на амортизируемия актив.

Типичен е за стопанска дейност с относително равномерен през отделните периоди от време обем, респ. приходи. За съжаление в практиката обикновено, в много случаи необосновано, се прилага именно той. Този метод се прилага и тогава, когато предприятието не може да определи ползата от употреба на активите в рамките на срока за годност.

- Неравномерни (нелинейни) модели на амортизиране. При нелинейните методи размерът на амортизацията е различен в отделните периоди на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи. Те от своя страна биват нарастващи, намаляващи и случайни.

По-нататък авторът разглежда техниката на изчисляване на амортизациите при различните модели, критериите за начало на амортизиране на активите и за промени в някои елементи на амортизационната политика.

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2016 ГОДИНА

Моника Петрова, данъчен експерт

Обект на настоящия коментар са промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), които са направени със Закон за изменение и допълнение на ЗКПО (ЗИДЗКПО), обн. ДВ, бр. 95 от 08.12.2015 г. Промените, касаещи нормативната уредба на данъка върху добавената стойност, са направени с § 19 (с който се променят § 9 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, имащ отношение към ЗДДС), § 20 и § 21.

I. Промени, свързани с данъчното третиране на безвъзмездните доставки

1. Промени в обхвата на безвъзмездните доставки, приравнени на възмездни

От началото на 2007 г. по силата на чл. 6, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС (за доставка на стоки) и чл. 9, ал. 3 от ЗДДС (за доставка на услуги) на възмездни доставки се приравняват и следните безвъзмездни доставки:

- отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

- безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

- предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при чието производство, придобиване или внос е приспаднат частичен или пълен данъчен кредит;

- безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.

В чл. 6, ал. 4, съответно в чл. 9, ал. 4 от ЗДДС са предвидени изключения, в резултат на които горните правила не се прилагат. От 2016 г. чрез създадената нова т. 3 в чл. 6, ал. 4 и новата т. 5 в чл. 9, ал. 4 от ЗДДС няма да се третира като възмездна доставка:

- отделянето или предоставянето на стока за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от икономическата дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила;

- предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задължено лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.

Авторката коментира също така новите правила за определяне на данъчната основа на безвъзмездни доставки на услуги, данъчното събитие на безвъзмездните доставки на услуги, приравнени на възмездни, както и промените в закона, свързани с дистанционните продажби на стоки, разширяването на обхвата на освободените доставки, промяната в правилото за закръгляване на коефициента за частичния данъчен кредит по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС и някои други промени.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

Акцент

ПРОМЕНИ В КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, СВЪРЗАНИ С ИЗБОРА НА УНИВЕРСАЛЕН ПЕНСИОНЕН ФОНД

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

В края на 2014 г. със Закона за бюджета на ДОО за 2015 г. бяха обнародвани промени в Кодекса за социалното осигуряване, които за първи път дадоха възможност на лицата, родени след 31 декември 1959 г., да изберат сами дали да се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ) или да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО).

Тези промени не намериха практическо приложение, тъй като липсваше подзаконовата нормативна уредба, необходима за прилагането им.

Междувременно бяха изготвени нови нормативни текстове и процедури по въпроса, които след обществено обсъждане са обнародвани като част от Закона за изменение и допълнение на КСО в „Държавен вестник“, бр. 61 от 11 август 2015 г. Те влизат в сила от 15 август 2015 г. и дават възможност на всички заинтересовани лица да се откажат от осигуряване в универсален пенсионен фонд.

В следващите редове ще разгледаме подробно нормативните текстове, свързани с избора на осигуряване и тяхното прилагане в практиката.

Избор на осигуряване - общи правила

Всички работещи на територията на страната лица са задължително осигурени за рисковете старост и смърт във фонд „Пенсии“ на ДОО. Лицата, родени след 31 декември 1959 г., са задължително осигурени за същия риск и в избран от тях частен универсален пенсионен фонд. Задължителното осигуряване се провежда чрез внасяне на осигурителни вноски в Националната агенция за приходите, която от своя страна ги превежда съответно на Националния осигурителен институт и на УПФ. Срещу преведените осигурителни вноски лицата придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО и на допълнителна пенсия от УПФ. Размерът на първата пенсия се определя по сложна формула, в която участват осигурителният стаж и осигурителният доход на лицето, а размерът на допълнителната пенсия се определя в зависимост от натрупаните средства от осигурителни вноски в индивидуалната партида на лицето. При тази нормативна рамка много осигурени лица имат интерес да получават само една, по-висока пенсия от ДОО, изчислена на база собствения им осигурителен стаж и доход, тъй като в личните им партиди няма натрупани достатъчно средства за определяне на допълнителна пенсия.

Съгласно новата редакция на чл. 4б, ал. 1 от КСО осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд. Изборът на осигуряване, редът и начинът за събиране и разпределение на увеличената осигурителна вноска са уточнени с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

На практика всички работещи лица, родени след 31 декември 1959 година, могат да се откажат от задължителното осигуряване в УПФ, като продължат да се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО. Изборът се извършва със заявление, което може да намерите на интернет страницата на Националната агенция за приходите.

По-нататък авторката се спира подробно и с примери на правните последици и на ограниченията при избора на осигуряване в УПФ.

Раздел „Счетоводна и данъчна практика“

Актуално

ПОГЛЕД ВЪРХУ БЮДЖЕТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 ГОДИНА

Веселка Донкова

Законът за държавния бюджет на Република България за 2016 г. е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 96 от 09.12.2015 г. С него са приети и основните параметри по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.

Ще насочим внимание към някои основни положения, отнасящи се за бюджет 2016.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. са утвърдени:

- допустими максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2016 г. на разпоредителите с бюджет. В обхвата на тези задължения се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на разпоредителите, включително на техните разпоредители от по-ниска степен, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски кредит и други форми на дълг за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи;

- максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, както и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината от съответните разпоредители с бюджет;

- както досега, и през 2016 г., когато бюджетните организации са настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, те няма да заплащат наеми;

- разходите за персонал, утвърдени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г., се извършват до определения размер, като промени на тези разходи могат да се извършват само с нормативен акт на Министерския съвет при структурни и/или компенсирани промени между бюджети на първостепенни разпоредители с бюджет.