Периодика
сп. "Счетоводство плюс Данъци, Социални отношения"
Автор: ОРКП "Мисъл"
Год. на издаване: 2016 г.
ISSN: 1311-0497
Цена: 19.80 лв.
Раздел първи „Счетоводство и практика”
Акцентът в брой 1 на раздела е коментар на новия Закон за счетоводството, който въвежда в националното законодателство правилата и процедурите на Европейската директива за годишните и консолидирани финансови отчети и доклади, в сила от 1 януари 2016 година.
Рубриката „Бюджет“ разглежда годишното счетоводно приключване в бюджетните организации.
Раздел втори „Счетоводна политика” акцентира на амортизационната политика на предприятието.
Раздел трети „Данъчен консултант”
В рубриката „Промени в нормативната уредба“ се разглеждат промените в Закона за местните данъци и такси, сила от 1 януари 2016 година.
В рубриката „ЗКПО“ се разглеждат:
- Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане за 2016 година;
- Данъчното третиране по ЗКПО при избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели.
В раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” се разглеждат:
- Социалното осигуряване през 2016 година – коментар на Закона за бюджета на ДОО за 2016 г.;
- Основни положения за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
В същия раздел в трудовите правоотношения, рубриката „Казуси“ са публикувани следните казуси:
- Право на преглед и очила при работа с видеодисплей;
- Ползван Български държавен стандарт при работа с шум;
- Организация на работа за провеждане на инструктаж в предприятие;
- Изисквания при работа с видеодисплей;
- Право за получаване на обезщетение за бременност и раждане.
В петия раздел „Счетоводна и данъчна практика” се коментират преходните и заключителните разпоредби на новия Закон за счетоводството.
Публикувани са резултатите от заключителния етап на ХVII Национален конкурс по счетоводство за средношколци, проведен на 5 декември 2015 г.
РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА“
Акцент
Христина Вучева, професор по финанси, д.е.с., Драгомир Вучев, магистър по финанси, д.е.с., АССА
НОВИЯТ ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО ВЪВЕЖДА В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПРАВИЛАТА И ПРОЦЕДУРИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ДИРЕКТИВА ЗА ГОДИШНИТЕ И КОНСОЛИДИРАНИТЕ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И СВЪРЗАНИТЕ ДОКЛАДИ
Бюджет
Доц. д-р Диана Ималова, СА „Д.А.Ценов“
ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ В БЮДЖЕТНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“
Акцент
Доц. д-р Живко Бонев, д.е.с., регистриран одитор
АМОРТИЗАЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ“
Промени в нормативната уредба
Мая Жотева, данъчен консултант
ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, В СИЛА ОТ 01.01.2016 ГОДИНА
ЗКПО
Валентина Гекова, данъчен експерт
ПРОМЕНИ В ЗКПО ЗА 2016 ГОДИНА
Анета Георгиева, данъчен консултант
ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗКПО ПРИ ИЗБОР НА ПО-РАННА ДАТА НА ПРЕОБРАЗУВАНЕ ЗА СЧЕТОВОДНИ ЦЕЛИ
РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО“
Осигурителни отношения
Акцент
Зорница Димитрова, експерт по осигурително право
СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ ПРЕЗ 2016 ГОДИНА – КОМЕНТАР НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДОО ЗА 2016 Г.
Държавно обществено осигуряване
Мариана Василева, юрист, администрация на Министерския съвет
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ
Трудови правоотношения
Казуси
ПРАВО НА ПРЕГЛЕД И ОЧИЛА ПРИ РАБОТА С ВИДЕОДИСПЛЕЙ
ПОЛЗВАН БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВЕН СТАНДАРТ ПРИ РАБОТА С ШУМ
ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИНСТРУКТАЖ В ПРЕДПРИЯТИЕ
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ РАБОТА С ВИДЕОДИСПЛЕЙ
ПРАВО ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ
РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“
Актуално
Евгени Рангелов, магистър по финанси
ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА НОВИЯ ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО
Конкурси
СЕДЕМНАДЕСЕТИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ПО СЧЕТОВОДСТВО ЗА СРЕДНОШКОЛЦИ – ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ЕТАП
Раздел „Счетоводство и практика”
Акцент
НОВИЯТ ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО ВЪВЕЖДА В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПРАВИЛАТА И ПРОЦЕДУРИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ДИРЕКТИВА ЗА ГОДИШНИТЕ И КОНСОЛИДИРАНИТЕ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И СВЪРЗАНИТЕ ДОКЛАДИ
Христина Вучева, професор по финанси, д.е.с., Драгомир Вучев, магистър по счетоводство, д.е.с., АССА
Новият Закон за счетоводството, приет на 24 ноември 2015 г. (обн. в ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г.) е изготвен във връзка с въвеждане в националното счетоводно законодателство на разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент. Тази директива е създадена във връзка с известния още от 2008 г. Small Bussenes Act. Чрез него и редица други документи ЕК и ЕП полагат усилия да помогнат на малкия и среден бизнес и да ускорят неговото развитие в целия Европейски съюз. Още от 2011 г. се обсъжда възможността да се облекчат счетоводните изисквания спрямо малките предприятия, с оглед да се намали административната тежест при тяхната дейност.
Стига се до идеята, че някои от принципите при представяне на годишните счетоводни отчети и съпровождащите ги доклади и други пояснения не са необходими при малките предприятия. Това се осъществява с приемането на Директива 34 от 2013 г. Измененията се подчиняват на издигнатия лозунг в споменатия Акт от 2008 г. –„Мисли за малките”. Заслужават внимание някои важни методологически формулировки, които се съдържат в Директива 34 от 2013 г. Имаме предвид принципа за същественост (ал. 17 от въвеждащата част на директивата), поясненията за оценки на дълготрайни материални активи (ал. 18), определенията за справедлива стойност на някои финансови инструменти (ал. 19) и др. Изискванията на Директивата са пренесени (транспонирани) в новия Закон по счетоводство, чието съдържание ще се представи в следващите редове.
Работно резюме на предложените промени в новия счетоводен закон
- Въвеждат се нови дефиниции и класификации на предприятията;
- Задължително изготвяне на нови доклади за някои предприятия;
- Променени са някои от изискванията във връзка с изготвянето на годишните финансови отчети и случаите, при които се допуска изготвянето на съкратени финансови отчети;
- Въвежда се забрана за отразяване на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки;
- Ново изискване за определяне на левовата равностойност на сделка в чужда валута само чрез използването на централния курс на БНБ;
- Промяна в критериите за прилагане на МСФО и въвеждане на възможността за предприятия, които в момента прилагат МСФО, да се върнат към прилагане на НСС;
- Задължително прилагане на НСС от юридическите лица с нестопанска цел;
- Промяна на критериите за задължителен финансов одит и въвеждане на нови допълнителни становища, задължително изисквани от одиторите за някои предприятия;
- Поясняване на текстовете за освобождаване от изготвяне на консолидиран финансов отчет;
- Уеднаквяване на срока за публикуване на годишните финансови отчети и другите доклади за всички предприятия – 30 юни на следващата година;
- Освобождаване от задължение за превод на български език на всички счетоводни документи;
- Въвеждане дефиниция на счетоводно предприятие;
- Значително увеличение на санкциите за неспазване на задълженията по новия закон.
По-нататък авторите правят обобщен анализ на предлаганите промени.
Раздел „Счетоводна политика“
Акцент
АМОРТИЗАЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
Доц. д-р Живко Бонев, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор
Тъй като амортизирането се прилага много отдавна, често се пренебрегва, считайки въпроса за предостатъчно познат, за да бъде изясняван. За него има много публикации, но за съжаление те са посветени предимно на техническата страна – начина на изчисляване на амортизациите и то обикновено при най-простия модел и на класическите счетоводни операции. На идеята, концепциите, принципите, ролята, влиянието и пр. почти не се обръща внимание. В резултат в повечето случаи в практиката подходите, които се прилагат, са икономически необосновани, неточни и пр., а това влияе върху качеството на финансовите отчети. Това налага изясняване на редица въпроси относно амортизационната политика.
Понятието „политика” произлиза от гръцката дума „Πολιτικά“. В най-общия смисъл отразява умението да се управлява.
На тази основа сме свикнали думата да се използва за държавното управление и като „политик” да разбираме лице, свързано с осъществяване на висша форма на управление – държавното управление.
Всъщност във всички човешки дейности и взаимодействия има определено умение да се ръководи, да се управлява. И колкото по-голям е съставът на общността или множеството, колкото тези взаимоотношения са по-обемни и по-сложни, толкова умението стои на по-високо ниво. Това се отнася със същата сила и значимост и за корпоративните дейности.
По същество политиката предполага съвкупност от разнообразни възгледи, принципи, критерии и пр. относно подбора и използването на най-подходящи за конкретните условия средства за постигане на крайните цели. Тя може да има по-широк или по-тесен смисъл, често изразяван чрез прилагане на множествено или единствено число. Думата, употребена в единствено число, отразява умението да се управлява конкретна област, дори част от нея. В корпоративната дейност, изразявайки наличие на множество и различни дейности, за всяка от които има относително самостоятелни принципи за действие, но обединени и подчинени на общата цел, говорим за инвестиционна политика, пазарна политика, ценова политика, кадрова политика и пр. и пр., за да стигнем, макар и не на последно място, до счетоводната политика.
В посочения смисъл терминът „политика” се използва и в областта на счетоводството като „счетоводна политика” или „счетоводни политики”, на който въпрос са посветени: МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки, СС 1 Представяне на финансови отчети и СС 8 Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.
В счетоводната политика на предприятието отделна част, раздел от нея или подраздел от раздела „управление на нетекущите активи“ представлява амортизационната политика, която е пряко свързана с използване в предприятието на нетекущи (дълготрайни) амортизируеми активи и пренасяне на стойността им в себестойността или издръжката на предприятието и отразява: принципи, изходни бази, предположения, концепции, критерии, правила, бази и процедури, възприети от предприятието за отчитане на неговата дейност в областта на амортизиране на нетекущите активи и за представяне на информацията във финансовите отчети.
По-нататък авторът се спира на същността на амортизациите и амортизирането като процес, на подхода и критериите за определяне на амортизируемите нетекущи активи, на определянето на полезния живот на актива.
Раздел „Данъчен консултант”
ЗКПО
ПРОМЕНИ В ЗКПО ЗА 2016 ГОДИНА
Валентина Гекова, данъчен експерт
В „Държавен вестник“, бр. 95 от 8 декември 2015 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИДЗКПО), който въвежда изменения и допълнения не само в ЗКПО, но и в други данъчни закони – Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Промените в ЗКПО са направени с § 1-15 от ЗИДЗКПО (ДВ, бр. 95/2015 г.) и, както е посочено в мотивите към проектозакона, те са насочени към хармонизиране и привеждане в съответствие на националното данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на прякото облагане. Следва да отбележим, че основните промени в корпоративния закон за 2016 г. се отнасят до данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие и са наложени в процеса на нотификация на данъчната мярка.
Конкретните промени са свързани с:
- Въвеждане на изискванията на Директива 2014/86/ЕС на Съвета от 8 юли 2014 г. за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки и Директива (ЕС) 2015/121 на Съвета от 27 януари 2015 г. за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки;
- Промени в уредбата на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие;
- Промени в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“;
- Други промени с прецизиращ и редакционен характер.
Въвеждане на Директива 2014/86/ЕС и Директива (ЕС) 2015/121 за борба с данъчните измами и укриването на данъци - чл. 27, ал. 2, т. 3 и чл. 47а, ал. 4, т. 4 от ЗКПО
Посочените директиви са приети в изпълнение на мерките, заложени в Плана за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци, приет от Европейската комисия (ЕК) на 06.12.2012 г., както и на Препоръката относно агресивното данъчно облагане.
Директива 2011/96/ЕС (OB L 345, 29.12.2011 г.) постановява освобождаване от облагане с данък, удържан при източника, на дивидентите и другите форми на печалби, платени от дъщерни дружества на техните дружества майки. По силата на директивата държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) са задължени да освободят от данъчно облагане разпределената печалба от дъщерните предприятия, установени в други държави-членки. Съгласно чл. 1 от Директива 2014/86/ЕС текстът на чл. 4, параграф 1, буква „а“ от Директива 2011/96/ЕС вместо „държавата-членка на дружеството майка се въздържа от данъчно облагане на подобни печалби“ се заменя със „се въздържат от данъчно облагане на подобни печалби, доколкото тези печалби не подлежат на приспадане от дъщерното дружество и облагат такива печалби, доколкото тези печалби подлежат на приспадане от дъщерното дружество“.
Следва да поясним, че определението за разпределяне на суми, които се приемат като дивиденти, според данъчното право в отделните държави е различно. Според българското данъчно законодателство, респ. в т. 4 на § 1 от ДР на ЗКПО - определението за „дивидент“ изрично се изключва от обхвата на понятието разпределение, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба. Доколкото разпределението на печалби може да има различно значение в различните държави, според вътрешното им данъчно право, възможно е тези печалби да се разглеждат като приспадаеми данъчни разходи на разпределящото дружество.
По-нататък авторката коментира и другите промени в ЗКПО за 2016 г.
Раздел „Човешките ресурси на предприятието”
Осигурителни отношения
Акцент
СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ ПРЕЗ 2016 ГОДИНА – КОМЕНТАР НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДОО ЗА 2016 Г.
Зорница Димитрова, експерт по осигурително право
1. Параметри на осигурителния доход
Минималните размери на осигурителния доход съобразно основната икономическа дейност на осигурителя и квалификационната група професии (прагове) са значително повишени. Отразена е промяната на минималната работна заплата от 1 януари 2016 г. на 420 лв. Практически минималният осигурителен доход се увеличава за всички отрасли и всички професии по НКПД.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица запазва размерите си съобразно скалата по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО:
а) до 5400 лв. - 420 лв.;
б) от 5400,01 до 6500 лв. - 450 лв.;
в) от 6500,01 лв. до 7500 лв. - 500 лв.;
г) над 7500 лв. - 550 лв.
Той се определя съобразно декларирания от тях облагаем доход за 2014 г. за дейността им като самоосигуряващи се лица. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2014 г., както и за започналите дейност през 2015 и 2016 г., е 420 лв. При определяне на облагаемия доход се включват само доходите от дейностите, за които лицето може да бъде определено като самоосигуряващо се лице. Това са дейностите по чл. 4, ал. 3 от КСО:
1. упражняване на свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. упражняване на трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества или в неперсонифицирани дружества;
3. дейност като земеделски стопанин и тютюнопроизводител.
Пример: Съдружник в ООД има декларирани облагаеми доходи в следните приложения на ГДД за 2014 г.:
- в Приложение 2 – 2000 лв. от дейност като едноличен търговец;
- в Приложение 1 – 3500 лв. доходи от личен труд в дружеството, в което е съдружник.
За определяне на минималния размер на месечния осигурителен доход за 2016 г. се вземат предвид доходите, декларирани и в двете приложения, 2000 + 3500 = 5500 лв. Той попада в буква „б” от чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2016 г. Самоосигуряващото се лице следва да внася осигурителни вноски през 2016 г. върху не по-малко от 450 лв.
Изключение отново е направено за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които през 2016 г. следва да внасят вноски върху доход, не по-малък от 300 лв.
В случаите, когато съгласно Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване се дължат осигурителни или здравноосигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по ал. 1, т. 2, буква „а” – 420 лв. Ето по-често срещаните случаи на приложение на тази разпоредба:
- съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО здравноосигурителни вноски се дължат за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете – вноските са в размер на 4,8 на сто и се изчисляват върху 420 лв.;
- съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗЗО здравноосигурителни вноски се дължат за периодите на неплатен отпуск – вноските са в размер 8 на сто върху 210 лв.;
- съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО здравноосигурителни вноски се дължат от лицата, които не са осигурени на друго основание - вноските са в размер 8 на сто върху 210 лв.
За 2016 г. максималният месечен размер на осигурителния доход се запазва в размер на 2600 лв.
2. Фиксирани минимални размери на осигурителни плащания
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за 2016 г. е:
1. от 1 януари до 30 юни – 157,44 лв.;
2. от 1 юли до 31 декември – 161,38 лв.
Минималният дневен размер на обезщетението за безработица за 2016 г. е 7,20 лв.
Размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от КСО за 2016 г. остава непроменен на 340 лв.
При смърт на осигурено лице през 2016 г. наследниците му ще имат право на еднократна помощ, изплащана от НОИ в размер на 540 лв.
3. Осигурителни вноски
През 2016 г. се запазва размерът и съотношението на осигурителните вноски за фондовете на ДОО, на здравноосигурителната вноска (8 на сто) и на вноската за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - ДЗПО (5 на сто). Размерът на осигурителната вноската за фонд „Трудова злополука и професионална болест” по групи основни икономически дейности за 2016 г. е диференциран съобразно основната икономическа дейност на осигурителя и се определя съгласно таблица приложение № 2 от ЗБДОО. В таблицата няма промени в сравнение с размерите на осигурителните вноски за фонд ТЗПБ за 2015 г. През 2016 г. няма да се внасят вноски във фонд ГВРС.
4. Промени в Кодекса за социално осигуряване
Независимо че на 11 август 2015 г. е обнародван ЗИД на КСО, който предвижда сериозни промени в областта на пенсионното осигуряване и за който читателите на списанието бяха информирани своевременно, ЗБДОО съдържа преходен параграф с промени в КСО. Ето по-важните от тях:
4.1 Разпоредбата относно определяне на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица е променена, като в обхвата на облагаемия доход, който участва при годишното изравняване, се включват следните доходи:
- доходите, декларирани в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ;
- доходите, установени с влязъл в сила ревизионен акт и
- доходите, установени с влязъл в сила Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) (ново допълнение в чл. 6, ал. 9 от КСО).
4.2. При отчитане на осигурителния стаж на самоосигуряващите се лица вече ще се взема предвид времето, за което са внесени както авансовите осигурителни вноски, така и вноските върху окончателния размер на осигурителния доход (чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО).
4.3.През 2016 г. право на помощи за профилактика и рехабилитация ще имат и лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО (чл. 13в, ал. 3 от КСО). Досега законът изискваше в допълнение и да не са осигурени.
4.4. Променят се сроковете, в които осигурителите са длъжни да представят документи и данни за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност (болнични) (чл. 40а от КСО), за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. От 1 януари 2016 година те стават съответно:
1. от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси - до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя;
2. от самоосигуряващите се лица - до 10-о число на месеца, следващ този, през който е издаден документът за изплащане на обезщетението.
Имайте предвид, че през 2016 г. осигурителите представят тези данни по електронен път с квалифициран електронен подпис. Тази разпоредба важи за всички документи, представени на осигурителя след 31 декември 2015 г., независимо кога са издадени.
Раздел „Счетоводна и данъчна практика“
Актуално
ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА НОВИЯ ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО
Евгени Рангелов, магистър по финанси
Приетият преди 14 години Закон за счетоводството (обн. в ДВ, бр. 98 от 2001 г.) след 21 промени остана в миналото. От 1 януари 2016 г. е в сила новият Закон за счетоводството (обн. в ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г.), с изключение на текстовете на чл. 48-52, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.
Постановките на новия закон дълго време ще се проучват и коментират, но някои норми от него, особено в преходните и заключителните разпоредби, трябва да се прочетат и осмислят веднага, тъй като прилагането им, както ще видим, предстои в най-скоро време. Нека видим за какво става дума.
1. С § 7 от ПЗР се задължават предприятията и групите предприятия да определят категорията си за 2016 година съгласно показателите си към 31.12.2015 г. Това е еднократно действие, което има за цел да определи категорията на предприятието и групата, ако то е майка на група предприятия, съобразно показателите, посочени в чл. 19 и чл. 21 от закона. Това е важен момент, тъй като от него следват другите задължения по закона: вида и съдържанието на финансовия отчет, задължението за одитиране и публикуването на отчетите.
2. Въвеждането със закона на четири категории предприятия се различава съществено от досегашния ред – предприятия с облекчен режим на финансова отчетност (малки предприятия) и всички останали. Безспорно предприятията трябва „да намерят своето ново място“ и да продължат по-нататък, съобразявайки се с изискванията за притежаваната нова категория. Във връзка с това, с § 8 от закона се дава възможност предприятията, които към 1 януари 2016 г. отговарят на критериите за микро-, малки и средни предприятия, съгласно чл. 19 от ЗСч, еднократно да преминат към прилагането на Национални счетоводни стандарти (след приемането им), ако досега съставят отчетите си на база Международните счетоводни стандарти. За изпълнение на тази разпоредба предприятията трябва веднага, щом приключат 2015 г. (макар и неокончателно, на чернова), да установят към коя група предприятия принадлежат, съгласно показателите към 31 декември 2015 г., посочени в чл. 19 от закона. И ако имат основание да прилагат Националните счетоводни стандарти – да преминат към тях, ако направят този избор, при положение, че досега са прилагали МСС и не направят избор по чл. 34, ал. 3, да ги прилагат и занапред.
3. Независимо, че новият закон влиза в сила от 1 януари 2016 г., съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството, но публикуването на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършва по реда на новия Закон за счетоводството.
4. Незавършените административнонаказателни производства до влизането в сила на новия закон се довършват по реда на отменения закон – като процедура и размер на санкциите.
5. С § 11, ал. 1 се определя, че големите предприятия съставят годишните си финансови отчети за 2016 г. на база МСС. Тази разпоредба кореспондира с нормата на чл. 34, ал. 2 от закона, която дава общата постановка, че НСС са приложима база за микропредприятията, малките, средните и големите предприятия. Именно този текст по отношение на големите предприятия, съгласно чл. 11, ал. 2 от ПЗР, се прилага (явно по изключение), от 1 януари 2017 г. Следователно, предприятията от обществен интерес (чл. 34, ал. 1) и големите предприятия (§ 11, ал. 1 от ПЗР) прилагат задължително МСС за 2016 година. От 2017 година за големите предприятия ще се прилага общият ред на закона.
- няма избрани артикули
- Вижте още:
-
сп.Счетоводство плюс.., бр.1/2018
Раздел първи СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА В акцента са
-
сп. "Счетоводство плюс...", бр. 10/2016
Раздел първи „Счетоводство и практика” Акцентът в