Периодика
сп. "Счетоводство плюс Данъци, Социални отношения"
Автор: ОРКП "Мисъл"
Год. на издаване: 2015 г.
ISSN: 1311-0497
Цена: 19.80 лв.
Раздел първи „Счетоводство и практика”
В брой 12 акцентът на раздела е коментар за наказателната отговорност за престъпления срещу собствеността, стопанството и кредиторите.
Рубриката „Счетоводна практика“ разглежда приложението на електронния подпис в дейността на едноличния търговец в качеството му на данъчно задължено лице.
В рубриката „Управленско счетоводство“ е представена темата за разбирането за разходите за целите на управленското счетоводство.
Раздел втори „Счетоводна политика” акцентира на счетоводното третиране на лихвите по финансовия лизинг съгласно НСФОМСП и МСС.
Раздел трети „Данъчен консултант”
В рубриката „Промени в нормативната уредба“ се разглеждат непризнатите приходи според Закона за корпоративното подоходно облагане.
Рубриката „Прилагане на ЗДДС“ съдържа:
- Данъчното третиране по ЗДДС на безвъзмездните доставки;
- ДДС при транзитните продажби на територията на ЕС.
В раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” се разглеждат:
- Контролно-ревизионната дейност, осъществявана от органите на НОИ;
- Поредни промени в пенсионноосигурителното законодателство.
В същия раздел са публикувани различни казуси по трудови правоотношения.
В петия раздел „Счетоводна и данъчна практика” се разглежда казусът дали се дължи местен данък по ЗМДТ за отписани задължения, които са третирани по ЗКПО.
РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА“
Акцент
Анелия Маркова, съдия
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ СОБСТВЕНОСТТА, СТОПАНСТВОТО И КРЕДИТОРИТЕ
Счетоводна практика
Д-р Славена Стоянова
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС В ДЕЙНОСТТА НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ В КАЧЕСТВОТО МУ НА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ
Управленско счетоводство
Доц. д-р Анита Атанасова
РАЗБИРАНЕ ЗА РАЗХОДИТЕ ЗА ЦЕЛИТЕ НА УПРАВЛЕНСКОТО СЧЕТОВОДСТВО
Съдържание на раздела за 2015 година
РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“
Акцент
Доц. д-р Бойка Брезоева, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор
СЧЕТОВОДНО ТРЕТИРАНЕ НА ЛИХВИТЕ ПО ФИНАНСОВИЯ ЛИЗИНГ СЪГЛАСНО НСФОМСП И МСС
Съдържание на раздела за 2015 година
РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ“
Промени в нормативната уредба
Мая Жотева, данъчен консултант
НЕПРИЗНАТИТЕ ПРИХОДИ СПОРЕД ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
ЗДДС
Моника Петрова, данъчен експерт
ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗДДС НА БЕЗВЪЗМЕЗДНИТЕ ДОСТАВКИ
Лиляна Панева, данъчен консултант
ДДС ПРИ ТРАНЗИТНИТЕ ПРОДАЖБИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕС
Съдържание на раздела за 2015 година
РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО“
Осигурителни отношения
Акцент
Емилия Иванова, експерт по социално и здравно осигуряване
КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ОТ ОРГАНИТЕ НА НОИ
Държавно обществено осигуряване
Ваня Никова, гл. експерт по осигуряването в ЦУ на НОИ
ПОРЕДНИ ПРОМЕНИ В ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Трудови правоотношения
Казуси от пощата на МТСП
ПРАВА ЗА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
ИМАМ ЛИ ПРАВО ПО ВРЕМЕ НА ТРУДОВА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ НА СРЕДСТВА ЗА СБКО?
ЗАБРАНА ЗА ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПРИ СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ НА РАБОТА
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КНИГИТЕ ЗА ИНСТРУКТАЖ
ИМА ЛИ ПРАВО НА БЕЗПЛАТНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ОБЛЕКЛО СОБСТВЕНИК НА ФИРМА?
ДОГОВОР ЗА СПЕЦИАЛИСТ ПО ЗБУТ
Съдържание на раздела за 2015 година
РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“
Актуално
Анета Георгиева, данъчен консултант
ДЪЛЖИ ЛИ СЕ МЕСТЕН ДАНЪК ПО ЗМДТ ЗА ОТПИСАНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, КОИТО СА ТРЕТИРАНИ ПО ЗКПО
Съдържание на раздела за 2015 година
Раздел „Счетоводство и практика”
Акцент
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ СОБСТВЕНОСТТА, СТОПАНСТВОТО И КРЕДИТОРИТЕ
Анелия Маркова, съдия
За да възникне наказателна отговорност за нарушение на търговското или данъчното законодателство следва това нарушение да е особено тежко и да е обявено от законодателя за престъпление. Кои деяния съставляват престъпление е изрично и изчерпателно посочено в Наказателния кодекс (НК).
В глава шеста „Престъпления срещу стопанството“ в раздел I са уредени т.нар. „Общи стопански престъпления“.
В чл. 219 от НК е предвидена наказателна отговорност за длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството. Това престъпление се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
В ал. 2 такава отговорност е предвидена за този, който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството. Наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
Наказателна отговорност е предвидена и за длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК (лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност) - чл. 220, ал. 1 от НК.
Пример: Управляващ съдружник разпродава дълготрайните материални активи на предприятието на занижени цени. Това той извършва, защото от конкурентно дружество му е обещано да стане изпълнителен директор при доста добро заплащане.
В глава пета на НК „Престъпления против собствеността“ е уредена наказателната отговорност за „Присвоявания“ (раздел трети).
Съгласно чл. 201 от НК длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 (лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност).
Т.нар. квалифицирани състави на чл. 202 и чл. 203 от НК предвиждат: За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;
2. ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.
За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:
1. ако е в големи размери,
2. ако представлява опасен рецидив или
3. ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз (ЕС) или предоставени от ЕС на българската държава.
В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния.
За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години. Затова престъпление съдът също постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Кое лице е длъжностно лице по смисъла на НК е разяснено в Допълнителна разпоредба „Обяснение на някои думи“, чл. 93, т. 1 от НК: „Длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
Раздел „Счетоводна политика“
Акцент
СЧЕТОВОДНО ТРЕТИРАНЕ НА ЛИХВИТЕ ПО ФИНАНСОВИЯ ЛИЗИНГ СЪГЛАСНО НСФОМСП и МСС
Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с., регистриран одитор
Счетоводното отчитане на лизинга се извършва в съответствие с изискванията на приложимия счетоводен стандарт СС 17 Лизинг или МСС 17 Лизинг в зависимост от прилаганата счетоводна база – НСФМСП или МСС. По отношение отчитането на финансовия лизинг между двата стандарта има съществена разлика и най-вече при отчитане на лихвите като разход (при лизингополучателя) или приход (при лизингодателя). Целта на настоящата статия е да се анализират тези различия по отношение на лизингополучателите, като се илюстрират с практически пример.
Счетоводно третиране според СС 17 Лизинг
При финансовия лизинг първоначалното отчитане от лизингополучателя според СС 17 Лизинг е следното (т. 4.3):
- лизинговият актив се вписва по отчетна стойност, представляваща по-ниската от двете оценки: сегашната (настояща) стойност на минималните лизингови плащания и справедливата стойност на лизинговия актив;
- лихвата за целия срок на лизинга се отчита като финансов разход за бъдещи периоди (актив);
- отчита се задължение към лизингодателя, включващо отчетната стойност на лизинговия актив плюс лихвата.
Изискването за по-ниската от двете оценки се прилага с цел първоначалната оценка на лизинга да не бъде завишена. По наши наблюдения често това на практика не се спазва и за първоначална оценка на лизинговия актив се използва справедливата стойност, определена като разлика между общата сума на лизинговите вноски и размера на лихвата за целия срок на лизинга. Този подход е донякъде оправдан, тъй като често разликата между справедливата стойност и настоящата стойност на минималните лизингови плащания е незначителна.
Информация за справедливата стойност на лизинговия актив обикновено се съдържа в договора за финансов лизинг. Ако все пак тя не е изрично посочена, за практическо улеснение може да бъде определена като разлика между общата брутна сума на лизинговите плащания (вноски) и общия размер на лихвата за целия срок на лизинга.
Като дисконтов процент за определяне на настоящата стойност на минималните лизингови плащания според т. 4.2 на СС 17 лизингополучателят трябва да използва:
- лихвения процент, заложен в лизинговия договор (наричан още „присъщ лихвен процент”), ако е известен на лизингополучателя; или
- диференциален лихвен процент: лихвеният процент, който лизингополучателят би платил по подобен лизинг (ако може да се определи), или процент за заемане на средства, необходими за закупуването на актива, за сходен срок и подобно обезпечение (СС 17, т. 2). Прилага се, когато присъщият лихвен процент е неизвестен на лизингополучателя.
Последващото отчитане на финансовия лизинг е следното (т. 4.3):
- изплатените лизингови вноски през срока на лизинга се отнасят в намаление на задължението по лизинга;
- разсрочените разходи за лихви се отчитат като текущ разход за лихви в размер, пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;
- отчита се разход за амортизация на лизинговия актив през срока на полезния му живот.
Раздел „Данъчен консултант”
Промени в нормативната уредба
НЕПРИЗНАТИТЕ ПРИХОДИ СПОРЕД ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
Мая Жотева, данъчен консултант
Законосъобразното отчитане на непризнатите приходи води до правилно формиране на данъчния финансов резултат и определяне на дължимия данък. Това са данъчни постоянни разлики, уредени в глава VII от ЗКПО. Данъчни постоянни разлики са счетоводнитe приходи и разходи, които не се признават за данъчни цели и които еднократно засягат финансовия резултат. Преобразуването на финансовия резултат се осъществява в годината на счетоводното начисляване на съответния приход или разход.
Съгласно чл. 27 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни приходи:
1. Приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица и от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава-членка на Европейския съюз или на друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Определение: Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО „дивидент“ е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително доходи от акции; доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; скрито разпределение на печалба. Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.
Основание за разпоредбата: Да не се получи двойно облагане на тези суми.
Изключения от разпоредбата: Съгласно чл. 27, ал. 2 разпоредбата не се прилага в два случая:
а) начислени приходи в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ).
Определение: Дружеството със специална инвестиционна цел е акционерно дружество, което при условията и по реда на ЗДСИЦ инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или във вземания (чл. 3, ал. 1 от ЗДСИЦ).
Основание: Съгласно чл. 175 от ЗКПО дружествата със специална инвестиционна цел не се облагат с корпоративен данък. Съответно, дивидентите се облагат при получателите, за които тези суми не представляват непризнат приход.
б) при скрито разпределение на печалба.
Определение: Съгласно § 1, т. 5, б. „а” от ДР на закона в скритото разпределение на печалбата се включват сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по § 1, т. 4, букви „а“ и „б“ от ДР на ЗКПО.
Основание: Скрито разпределение на печалбата представляват не само начислените разходи от задълженото лице, но въобще всички суми, разпределени под каквато и да е форма на изброените в нормата лица. Логично са изключени дивидентите по § 1, т. 4, букви „а“ и „б“ от ДР на ЗКПО, а именно: доходи от акции и доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции, доколкото от текста на § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО е ясно, че тези суми не се включват при дефиниране на понятието скрито разпределение на печалбата.
Определение: Съгласно § 1, т. 5, б. „б” от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата е когато са начислени разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт и по отношение на договора за заем са налице определените от § 1, т. 5, б. „б“ от ДР на ЗКПО условия).
Основание: Когато посредством недобросъвестните способи, посочени в § 1, т. 5, б. „б“ от ДР на ЗКПО, се разпределя дивидент, от една страна сумите по скрито разпределение на печалбата не се признават като разходи по смисъла на чл. 26, т. 11 от ЗКПО, а от друга страна не представляват непризнати приходи за данъчни цели по реда на чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗКПО.
Раздел „Човешките ресурси на предприятието”
Осигурителни отношения
Държавно обществено осигуряване
Акцент
КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ОТ ОРГАНИТЕ НА НОИ
Емилия Иванова, експерт по социално и здравно осигуряване
Контролно-ревизионната дейност на Националния осигурителен институт се извършва от инспекторите по осигуряването в териториалните поделения (ТП) на НОИ, лекарите-експерти по експертизата на временната неработоспособност и длъжностни лица, на които със заповед на управителя на НОИ или на ръководителите на ТП на НОИ е възложено да извършват ревизии и проверки по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) и по спазване на нормативните актове свързани с дейностите, осъществявани от НОИ.
Контролните органи са задължени при извършване на проверки и ревизии да се легитимират със служебна карта, да връчат на проверяваните лица заповед за ревизия или проверка. По време на ревизията или проверката те трябва да действат в рамките на правомощията си, да опазват предадените им по опис документи, да отразяват обективно и безпристрастно установените от тях факти и обстоятелства, свързани със спазването на осигурителното законодателство. Контролните органи са задължени да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на правоотношението им, да уведомят незабавно съответния ръководител на ТП на НОИ, когато установят нарушения на осигурителното законодателство, съдържащи данни за извършено престъпление.
Контролните органи са длъжни да уведомят органите на прокуратурата, когато установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания.
Контролните органи имат право на свободен достъп до работните помещения и обекти на проверяваните лица, да изискват необходимите документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство и нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност. Те могат да изискват от физическите и юридическите лица и техните поделения да декларират банковите си сметки в страната, както и да предоставят документи, свързани с упражняваната от тях дейност. Имат право да изискват от органите на медицинската експертиза - лекуващи лекари и лекарите по дентална медицина, лекарски консултативни комисия и лечебните заведения, да предоставят документи във връзка с издадени от тях болнични листове и решения по обжалването им, да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица.
При прекратени осигурители без приемник могат да изискват и изземват оригиналните документи, въз основа на които се установява осигурителен стаж и осигурителен доход.
Когато се установят нарушения на законодателството, контролните органи съставят на физическите или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване:
- от неправилно извършени осигурителни разходи;
- от издадени документи с невярно съдържание, включително при неправилно удостоверяване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход;
- от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби по издаването им.
Те дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и на Закона за здравето, както и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му във връзка с дейностите, възложени на НОИ, и съставят актове за установяване на административни нарушения.
Ревизиите, които извършват контролните органи на ТП на НОИ, са планови и извънпланови, като плановите са пълни ревизии по разходите на държавното обществено осигуряване.
Извънплановите ревизии могат да бъдат пълни - по разходите на ДОО, или частични, свързани с изплащането на определен вид парично обезщетение и/или пенсия.
Раздел „Счетоводна и данъчна практика“
Актуално
ДЪЛЖИ ЛИ СЕ МЕСТЕН ДАНЪК ПО ЗМДТ ЗА ОТПИСАНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, КОИТО СА ТРЕТИРАНИ ПО ЗКПО
Въпрос:
Намира ли приложение разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, ако за дадено задължение е приложен чл. 46, ал. 1 от ЗКПО?
Става въпрос за отчетен приход (или увеличение на финансовия резултат при преобразуването му, ако не е отчетен приход) при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 46, ал. 1.
Трябва ли да се начисли и местен данък по чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ? Няма ли да се получи двойно облагане?
ЕТ „Аннира“ – София
Отговор:
Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ) регламентират автономно/самостоятелно третиране на определените в тях обекти на облагане. И в двата закона – в частта на данъчното третиране за целите на корпоративния данък (чл. 46, ал. 1 от ЗКПО) и в частта на облагането с местен данък на безвъзмездно придобити имущества (чл. 44, ал. 2) не са налице изключения, преклудиращи/препятстващи налагането на данък, в случай че същата сума вече е била обложена.
В този смисъл следва да съобразим следните възможни практически ситуации:
1. Третиране по чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ в хипотезите, посочени в чл. 46, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5 и 6 от ЗКПО
- При изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо (по т. 1 на ал. 1 от чл. 46 от ЗКПО).
По същество с посочената разпоредба в ЗКПО се възприема универсално, че при настъпване на т.н. „данъчна давност“ непогасените задължения (след изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо) следва да бъдат включени при формиране на данъчния финансов резултат – или чрез отчитането на счетоводен приход, или, ако това не е направено, чрез увеличаване на счетоводния финансов резултат.
От своя страна чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ гласи, че „подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения“. Тоест – тук се визират две правни хипотези – придобивната давност за имущества, както и за задълженията при погасяване чрез опрощаване, но не и погасените по давност задължения. За детайлност е полезно да се посочи, че докато „придобивната давност“ се урежда в Закона за собствеността, то „погасителната давност“, към която несъмнено препраща ЗКПО, е предмет на регламентация в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В случая в чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ законодателят изрично е посочил единствено погасяването на задължения чрез опрощаване – според чл. 108 от ЗЗД едно задължение се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.
Ако всяко погасено задължение следваше да попадне в обхвата на чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ, то текстът на разпоредбата би бил например: „погасени задължения“ (изобщо) или пък „включително задълженията погасени по давност“.
Следователно, според професионалното мнение на автора, при прилагане на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО липсва нормативно основание за облагане на счетоводните приходи/сумите за увеличение на счетоводния финансов резултат с местен данък по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ. В анализираната хипотеза (на задължения, погасени по давност) няма предпоставка за едновременно прилагане и на двата данъчни закона.
- Преди изтичане на съответния срок по т. 1 задълженията са погасени по силата на закон (по т. 5 на ал. 1 от чл. 46 от ЗКПО).
При данъчното третиране на задължения (счетоводно или извънсчетоводно) по реда на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗКПО също не се допуска/предполага „дублирането“, за което е отправеното запитване. Това произтича от текста на чл. 44, ал. 5 от ЗМДТ, според който „Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон“…
- При останалите изброени условия/обстоятелства по т. 2 и т. 3 на ал. 1 от чл. 46 от ЗКПО.
И двете законови постановки касаят специфични практически ситуации, при които извън конкретната воля/решение на кредитора, както и извън постановката на чл. 108 от ЗЗД, той „губи“ възможността да бъде удовлетворен – в първия случай по силата на утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите, а във втория – поради влязло в сила съдебно решение, с което се постановява, че задължението или част от него е недължимо. В нито едно от така формулираните фактически обстоятелства няма място за допълнително облагане по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ.
Отговора подготви Анета Георгиева, данъчен консултант
- няма избрани артикули
- Вижте още:
-
сп. "Счетоводство плюс...", бр. 11/2016
Раздел първи „Счетоводство и практика” В акцента
-
сп. "Счетоводство плюс...", бр. 10/2017
Раздел първи „Счетоводство и практика“ Акцентът на