Периодика

сп. "Счетоводство плюс Данъци, Социални отношения"
сп. "Счетоводство плюс...", бр. 11/2015
сп.

Автор: ОРКП "Мисъл"
Год. на издаване: 2015 г.
ISSN: 1311-0497
Цена: 19.80 лв.

Раздел първи „Счетоводство и практика”

В брой 11 акцентът на раздела е посветен на счетоводното отчитане на авансовото финансиране от бюджета на бюджетните организации по проекти, отчитани в „СЕС“.

Рубриката „Счетоводна практика“ разглежда практическите аспекти на определяне на адекватно съотношение на замяна при преобразуване на търговски дружества.

В рубриката „Управленско счетоводство“ е представена темата за основните положения при прилагане на анализа на зависимостта „разходи-обем-печалба“.

 

Раздел втори „Счетоводна политика” акцентира на преминаване от Национални счетоводни стандарти към Международни счетоводни стандарти – счетоводни записвания и пояснителни бележки.

Темата за прилагане на методите за оценка по справедлива стойност на биологичните активи и селскостопанската продукция е представена в рубриката „Международни счетоводни стандарти“.

 

Раздел трети „Данъчен консултант”

В рубриката „Промени в нормативната уредба“ са публикувани особеностите при облагане на доходите от други източници (чл. 35 от ЗДДФЛ).

Разгледано е данъчното третиране на приблизителните счетоводни оценки по реда на ЗКПО.

Рубриката „Прилагане на ЗДДС“ разглежда възстановяването на платен данък добавена стойност в страни-членки на ЕС от юридически лица.

 

В раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” се разглеждат:

- Какво трябва да знаем за осигуряването на лицата, наети на работа без трудови правоотношения?

- Поредни промени в пенсионноосигурителното законодателство.

- Изчислява ли се допълнителен трудов стаж при сключен основен и втори трудов договор?

 

В раздел „Счетоводна и данъчна практика” се разглеждат казуси от практиката за:

- Документиране и счетоводно отчитане на дивиденти, начислени, но неизплатени от минали години;

- Практически действия при връщане или замяна на стоки с използване на фискално устройство.

 

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА“

Акцент

Доц. д-р Диана Ималова, СА „Д.А.Ценов“

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА АВАНСОВОТО ФИНАНСИРАНЕ ОТ БЮДЖЕТА НА БЮДЖЕТНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ПО ПРОЕКТИ, ОТЧИТАНИ В „СЕС“

Счетоводна практика

Владимир Христов, регистриран одитор

Тошко Поптолев, регистриран одитор

ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АДЕКВАТНО СЪОТНОШЕНИЕ НА ЗАМЯНА ПРИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

Управленско счетоводство

Доц. д-р Теодора Рупска, УНСС

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА АНАЛИЗА НА ЗАВИСИМОСТТА „РАЗХОДИ-ОБЕМ-ПЕЧАЛБА“

 

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“

Акцент

Доц. д-р Бойка Брезоева, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

ПРЕМИНАВАНЕ ОТ НАЦИОНАЛНИ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ - СЧЕТОВОДНИ ЗАПИСВАНИЯ И ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Международни счетоводни стандарти

Асистент Ивайло Тончев, Икономически университет – Варна, катедра „Счетоводна отчетност“

ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА ОЦЕНКА ПО СПРАВЕДЛИВА СТОЙНОСТ НА БИОЛОГИЧНИТЕ АКТИВИ И СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ПРОДУКЦИЯ

 

РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ“

Промени в нормативната уредба

Лорета Цветкова, държавен експерт по приходите в ЦУ на НАП

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ ОТ ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ

ЗКПО

Анета Георгиева, данъчен консултант

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ПРИБЛИЗИТЕЛНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ОЦЕНКИ ПО РЕДА НА ЗКПО

ЗДДС

Мая Жотева, данъчен консултант

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛАТЕН ДАНЪК ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ В СТРАНИ-ЧЛЕНКИ НА ЕС ОТ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

 

РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО“

Осигурителни правоотношения

Акцент

Румяна Станчева, експерт по социално осигуряване

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ОСИГУРЯВАНЕТО НА ЛИЦАТА, НАЕТИ НА РАБОТА БЕЗ ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ?

Държавно обществено осигуряване

Ваня Никова, гл. експерт по осигуряването в ЦУ на НОИ

ПОРЕДНИ ПРОМЕНИ В ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Трудови правоотношения

Трудови договори

Мариана Василева, юрист, администрация на Министерския съвет

ИЗЧИСЛЯВА ЛИ СЕ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУДОВ СТАЖ ПРИ СКЛЮЧЕН ОСНОВЕН И ВТОРИ ТРУДОВ ДОГОВОР?

 

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“

Актуално

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ДОКУМЕНТИРАНЕ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДИВИДЕНТИ, НАЧИСЛЕНИ, НО НЕИЗПЛАТЕНИ ОТ МИНАЛИ ГОДИНИ

Казуси от практиката на счетоводителя

Счетоводни казуси

Юлия Калчева, данъчен експерт

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ВРЪЩАНЕ ИЛИ ЗАМЯНА НА СТОКИ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ФИСКАЛНО УСТРОЙСТВО

Новини от Националната агенция за приходите

ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА МОГАТ ДА ПОЖЕЛАЯТ ДА ИМ СЕ УДЪРЖА АВАНСОВ ДАНЪК ЗА ЧЕТВЪРТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2015 ГОДИНА

 

Раздел „Счетоводство и практика”

Акцент

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА АВАНСОВОТО ФИНАНСИРАНЕ ОТ БЮДЖЕТА НА БЮДЖЕТНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ПО ПРОЕКТИ, ОТЧИТАНИ В „СЕС“

Доц. д-р Диана Ималова, СА „Д.А.Ценов“

Един от източниците за авансово финансиране на плащанията на бюджетните организации по проекти, финансирани със средства от Европейския съюз или по други международни програми и подлежащи на отчитане в отчетна група „Сметки за средства от Европейския съюз” („СЕС”), е бюджетът на организацията. От началото на 2015 г. с ДДС № 01/2015 г. на МФ се въведе промяна в начина на отчитане на авансовото финансиране за сметка на бюджета на бюджетните организации за плащанията по тези проекти. Какво предвижда новата отчетна процедура за авансово финансиране преди да бъде одобрен проектът и след неговото одобрение.

І. Счетоводно отчитане на авансовото финансиране от бюджета на бюджетната организация преди проектът да е одобрен за финансиране

Бюджетните организации в някои случаи извършват плащания от бюджета си за разходи или аванси към доставчици преди съответният проект да бъде одобрен за финансиране със средства от ЕС или по други международни програми. Съгласно т. 26 от ДДС № 01/2015 г. на МФ в тези случаи за отчитане на авансовото финансиране се прилага следната отчетна процедура:

1. Извършените предварително плащания от бюджета на бенефициента за разходи и придобивания на активи преди да бъде одобрен съответният проект се отчитат като касов разход по бюджета. Записванията на начислена и касова основа се извършват само в отчетна група „Бюджет” по общия ред, като се съставят статиите:

- за начисляване на разходи и придобивания на активи, начисляване на свързаните с тях задължения към доставчици и отчитане на плащанията към тях:

Д-т с/ки от раздел 2, 3, гр. 60 и др.

К-т с/ки от гр. 40, 50 и др.

Отразените суми по сметки от група 50 при плащане на задълженията към доставчиците и контрагентите се отчитат и на касова основа: §§ 52-00, 53-00, разходни параграфи/§§ 95-07, 96-07 (+).

- за начисляване и удържане на осигурителни вноски и данъци по ЗДДФЛ на бюджетните организации, включени в схемата на централизирано разплащане на осигурителни вноски и данъци:

Д-т с/ки от подгр. 604 „Разходи за заплати, други възнаграждения и провизии за персонала” (с/ки 6041-6046)

К-т с/ки от подгр. 421, 422, 489

Д-т с/ки от подгр. 605 „Разходи за осигурителни вноски” (частта за сметка на бюджета)

Д-т с/ки от подгр. 421, 422, 489 (частта за сметка на лицата)

К-т с/ки от подгр. 759 „Трансфери за поети осигурителни вноски и данъци” (с/ки 7591, 7595, 7596 и 7597)

разходни § 01-00, 02-00, 05-00/§ 69-00 „Трансфери за поети осигурителни вноски и данъци” (+).

Задбалансовото отчитане по проекта на поетите ангажименти за разходи (по с/ки от подгрупа 980 „Поети ангажименти за разходи – потоци”) и на новите задължения за разходи (по с/ка 9860 „Възникнали нови задължения за разходи”) също се извършва само в отчетна група „Бюджет”.

2. При одобряване на проекта за финансиране със средства от ЕС или по други международни програми отчетените до този момент разходи и придобивания на активи и свързаните с тях задължения и вземания от доставчици и контрагенти, както и отразените във връзка с проекта суми по задбалансовите сметки, се сторнират от отчетна група „Бюджет” и се прехвърлят в отчетна група „СЕС”. В това число се прехвърлят и сумите от минали години. Следва да се подчертае, че този подход се прилага само по отношение на:

- разходите и придобиванията на активи в съществен размер, които са признати за допустими и се включат в обхвата на финансирането по проекта;

- преките разходи и придобивания на активи по проекта, които могат да се разглеждат като съфинансиране от бенефициента - например покриване от бенефициента на ДДС по получени доставки по проекта и др.

В отчетна група „Бюджет” отчетената сума на авансовото финансиране (извършените касови разходи от бюджета) преди да е одобрен проектът се сторнира от съответните разходни параграфи и § 69-00 „Трансфери за поети осигурителни вноски и данъци” и се отразява като трансфер по §§ 62-02 „Предоставени трансфери”. В отчетна група „СЕС” се съставя съответното огледално записване, като сумата се отнася в увеличение на съответните разходни параграфи и § 69-00 „Трансфери за поети осигурителни вноски и данъци” (от §§ 69-01 до §§ 69-07), и по §§ 62-01 „Получени трансфери”. За съставените записвания за сторниране/прехвърляне на суми по съответните подпараграфи към § 69-00 „Трансфери за поети осигурителни вноски и данъци” и в двете отчетни групи, с общата сума се съставят допълнителни реципрочни счетоводни записвания на начислена и на касова основа за корективния трансфер за поети осигурителни вноски и данъци и свързаните с него разчети в съответствие с изискванията на ДДС № 01/2003 г., ДДС № 06/2008 г. и ДДС № 16/2012 г. В отчетна група „Бюджет”: §§ 89-03 (-)/§§ 69-08 (+) и статията Д-т с/ка 4659/К-т с/ка 7598, а в отчетна група „СЕС”: §§ 69-08 (-)/§§ 89-03 (+) и съответното огледално записване на начислена основа по сметки 7598 и 4659.

Отчетените на начислена основа разходи и операциите по сметки за трансфери за поети осигурителни вноски и данъци, които са свързани с авансовото финансиране, се сторнират от съответните сметки в отчетна група „Бюджет”, а отчетените придобивания на нефинансови активи по проекта - от посочените по-долу сметки, в кореспонденция с приложимата сметка от подгрупа 753 „Касови трансфери от/за сметки за средства от ЕС” (в размер на отразената сума по §§ 62-02 „Предоставени трансфери”) и със сметка 7601 „Вътрешни некасови трансфери между отчетни групи „Бюджет” и „СЕС” (за отразяване на евентуалната разлика между общия размер на разходите и придобиванията на активи на начислена и касова основа).

На начислена основа придобитите по проекта нефинансови активи не се сторнират от отчетна група „Бюджет” по съответните сметки от раздел 2 и 3 и съответно не се завеждат по тези сметки в „СЕС”. В отчетна група „Бюджет” се отписва само общата им стойност от сметка 6081 „Коректив за придобиване на активи”. Нефинансовите активи, които към датата на прехвърляне все още са в процес на придобиване/изграждане, следва да се отпишат от сметки 2071, 2079 и 2107.

Начислените суми по сметки за вземания и задължения, свързани с проекта (с изключение на сметка 4511 „Разчети за данък добавена стойност”, която не се прехвърля), се прехвърлят в отчетна група „СЕС” чрез използването на сметка 7601 „Вътрешни некасови трансфери между отчетни групи „Бюджет” и „СЕС”.

Отразените във връзка с проекта суми по задбалансовите сметки от подгрупи 980 и 986, както и наличните ангажименти по сметки 9200, се сторнират в отчетна група „Бюджет” или чрез способа на „червено сторно” или чрез съставяне на обратна счетоводна статия (черно сторно).

В отчетна група „СЕС” на начислена основа се съставят огледални счетоводни записвания на тези, съставени в отчетна група „Бюджет”, като се прилага съответната с/ка от подгрупа 752 „Касови трансфери от/за други бюджети” (в размер на отразената сума по §§ 62-01 „Получени трансфери”) и с/ка 7601 „Вътрешни некасови трансфери между отчетни групи „Бюджет” и „СЕС” (за разликата между общия размер на сумата на разходите и придобиванията на активи на начислена и касова основа). Сторнираните суми в отчетна група „Бюджет” по сметки от подгрупи 980 и 986 и с/ка 9200 се отразяват по съответните сметки в отчетна група „СЕС”.

 

Раздел „Счетоводна политика“

Акцент

ПРЕМИНАВАНЕ ОТ НАЦИОНАЛНИ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ - СЧЕТОВОДНИ ЗАПИСВАНИЯ И ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Доц. д-р Бойка Брезоева, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

В настоящата статия се разглеждат основните действия и отчетни процедури, свързани с преминаването към МСС, като се илюстрират изискванията на МСФО 1 с оглед на улесняване на тяхното практическо прилагане.

Преминаването от отчитане на база Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП) към отчитане по Международните счетоводни стандарти (МСС) е промяна на счетоводната политика, но с такъв фундаментален характер, че трябва да се спазят изискванията на специален стандарт – МСФО 1 Прилагане на Международните стандарти за финансово отчитане за първи път, а не на МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки. Този преход е процес, свързан с редица промени в счетоводната система и системата на управление на предприятието като цяло и трябва да бъде извършен последователно и своевременно, а не в последния момент.

В брой 10 на списанието бяха представени основните действия при преминаването към МСС.

В заключение можем да обобщим, че преминаването към МСС е нелека задача за цялото предприятие. Затова е препоръчително процесът по преминаването към МСС да бъде планиран най-малкото година преди това, за да може предприятието своевременно да се справи с немалките предизвикателства във връзка с изготвянето на първия финансов отчет по МСС.

 

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ ОТ ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ

Лорета Цветкова, държавен експерт по приходите в ЦУ на НАП

Един от основните принципи на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е, че облагаемият доход и данъчната основа се формират за всеки източник на доход поотделно (чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ). Според чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ в зависимост от източника видовете доходи по този закон са обособени в шест основни групи, както следва:

- доходи от трудови правоотношения;

- доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;

- доходи от друга стопанска дейност;

- доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;

- доходи от прехвърляне на права или имущество;

- доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

Обект на настоящата разработка са доходите, посочени в последната група на цитираната разпоредба и по-конкретно доходите от източници по чл. 35 на ЗДДФЛ.

Най-общо казано, тези доходи са разнородни по своя произход, като в повечето случаи имат еднократен и нередовен характер и не са пряко свързани с осъществяване на конкретна трудова дейност от физическото лице. Въпреки това, доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа и подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация. Както физическите лица – придобили такива доходи, така и предприятията, които са ги изплатили, имат определени задължения. Тези задължения обаче често не се спазват в практиката именно поради специфичния характер на доходите, попадащи в обхвата на чл. 35 от ЗДДФЛ. Предвид на това ще разгледам всички правила, свързани с определяне на облагаемия доход и годишната данъчна основа за този вид доходи, както и свързаните с тях ангажименти на данъчно задължените лица.

І. Определяне на облагаемия доход

Съгласно чл. 35 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от изброените в разпоредбата източници. За целта е необходимо да се прецени:

- дали придобитият доход, или част от него, не е освободен от облагане по силата на ЗДДФЛ или друг закон;

- дали доходът, или част от него, не подлежи на облагане с окончателен данък.

Иначе казано, при определянето на облагаемия доход по чл. 35 от ЗДДФЛ се съблюдават основните принципи на закона, заложени в разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и чл. 16, ал. 2. Най-напред ще разгледам спецификите при формиране на облагаемия доход за всеки един от източниците по чл. 35 от ЗДДФЛ.

1. Обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер

В съответствие с чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ облагаема е брутната сума на обезщетенията за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, придобити през течение на данъчната година. По своята правна характеристика обезщетението за пропуснати ползи представлява обезщетение за нанесена имуществена (материална) вреда, т.е. за вреда, причинена на имуществото на увредения (конкретното физическо лице). Следва да се поясни, че имуществените вреди биват: претърпяна загуба (щета) – изразяваща се в намаление на имуществото на увредения, и пропусната полза – увреденият пропуска да получи нещо, което при равни други условия би увеличило имуществото му. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ обезщетенията за имуществени вреди са необлагаеми, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.

В практиката могат да възникнат различни ситуации, водещи до получаване на обезщетения за пропуснати ползи или неустойки с такъв характер, като в примера по-долу ще разгледам една от тях.

Пример: На 16.01.2015 г. местно физическо лице е сключило предварителен договор за продажба на недвижим жилищен имот, закупен през 2010 г. В деня на сключването на договора лицето получава сума в размер на 6000 лв., представляваща част от продажната цена на имота и която според условията на договора има функциите на задатък. Договорено е окончателният договор да бъде сключен до 16.04.2015 г., като при неизпълнение неизправната страна дължи обезщетение в размер на посочения задатък.

По вина на купувача окончателен договор не е сключен и физическото лице - продавач задържа предварително получената сума (задатъкът от 6000 лв.). Съгласно чл. 93 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Задатъкът е парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договора. В данъчно-правен аспект задатъкът се третира като частично (авансово) плащане.

От друга страна, при неизпълнение на условията в конкретния договор е предвидено задатъкът да промени своето предназначение: от авансово плащане по сделката за продажба на недвижим имот в сума, целяща да обезщети изправната страна (в случая продавача), поради което би следвало да се третира за данъчни цели като платена неустойка. По смисъла на чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Следователно, в конкретния случай сумата от 6000 лв. следва да се третира като доход по чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ, независимо от датата на закупуване на въпросния недвижим жилищен имот. Това обстоятелство би имало значение само ако договорът за продажбата на имота не беше прекратен.

Обръщам внимание, че доходите от обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. В тези случаи разпоредбата на чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ не се прилага, тъй като облагането е по реда и при условията на глава шеста от закона (вж. чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ).

 

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

Държавно обществено осигуряване

Акцент

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ОСИГУРЯВАНЕТО НА ЛИЦАТА, НАЕТИ НА РАБОТА БЕЗ ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ?

Румяна Станчева, експерт по социално осигуряване

Договорите за работа без трудови правоотношения, т.нар. граждански договори, се сключват по реда на Закона за задълженията и договорите. Предмет на договора е извършване на определена трудова дейност в определен срок с установен краен резултат срещу възнаграждение. Отношенията между възложителя на договора и изпълнителя са равнопоставени. За разлика от лицата, които работят по условията на Кодекса на труда, изпълнителите на договори за работа без трудови правоотношения нямат определено работно време и място на работа. Договорите за работа без трудови правоотношения не се регистрират в Националната агенция за приходите.

За времето, през което лицата работят по договор без трудово правоотношение, подлежат на осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване при определени от закона условия. Осигуряването се провежда чрез възложителя на договора. Задължително условие за възникване на задължение за осигуряване е сключеният договор да е възмезден – т.е. за извършената от лицето работа да е уговорено съответното възнаграждение. При изплащане на уговореното възнаграждение възложителят издава документ - „Сметка за изплатени суми”.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 5 и 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, наетите лица без трудово правоотношение по договор с възложител подлежат на задължително осигуряване за фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване при следните условия:

1. За лицата, които през съответния месец не са осигурени на друго основание, се дължат осигурителни вноски, когато сумата на месечното възнаграждение за работа без трудово правоотношение е равна или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността.

В тези случаи задължението за осигуряване е обвързано със сумата на възнаграждението по гражданския договор.

2. За лицата, които през съответния месец са осигурени и на друго основание, върху изплатеното възнаграждение по гражданския договор се дължат осигурителни вноски, независимо от размера му.

Независимо от размера на възнаграждението по гражданския договор се дължат осигурителни вноски за всички, които през месеца са упражнявали и трудова дейност, за която подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1 от КСО.

Общият осигурителен доход за месеца не трябва да превишава определения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година максимален месечен размер на осигурителния доход. Максималният размер на осигурителния доход за 2015 г. е 2600 лв.

На основание чл. 127, ал. 1 от КСО всички лица, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен с изключение на осигуряващите се по реда на чл. 4б във фонд „Пенсии“. Когато върху сумата по гражданския договор се дължат осигурителни вноски за фонд „Пенсии“, за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се внасят и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО).

За лицата, работещи без трудови правоотношения, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, на основание разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване се дължат и здравноосигурителни вноски. Чрез възложителя на договора не се внасят здравноосигурителни вноски, когато възнаграждението по договора е под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, и лицето няма други доходи от трудова дейност, върху които се дължат здравноосигурителни вноски. В този случай, при положение че лицето не подлежи на осигуряване и от държавния бюджет, следва само да внася здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване - върху половината от минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (през 2015 г. върху 210 лв.).

 

Раздел „Счетоводна и данъчна практика“

Актуално

ДОКУМЕНТИРАНЕ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДИВИДЕНТИ, НАЧИСЛЕНИ, НО НЕИЗПЛАТЕНИ ОТ МИНАЛИ ГОДИНИ

Евгени Рангелов, магистър по финанси

Не са редки случаите, когато Общото събрание на търговското дружество взема решение за начисляване на дивиденти от печалбата, счетоводството взема необходимите записвания по решението, но поради липса на средства или други съображения начислените дивиденти не се изплащат през следващите години.

Възникват следните въпроси:

- Как следва да се отчитат счетоводно начислените дивиденти до тяхното изплащане;

- Има ли давностен срок за изплащане на начислени дивиденти и губи ли се правото върху тях, ако този срок изтече.

Решение за начисляване на дивиденти от печалбата и техния размер взема Общото събрание на търговското дружество. Те се персонализират по акционери/съдружници съгласно акционерното/дяловото участие в капитала на дружеството или друг ред, приет с устава/дружествения договор на дружеството.

Счетоводството на съответното дружество въз основа на решението взема следното счетоводно записване:

Д-т с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години

К-т с/ка 425 Задължения за съучастия

К-т с/ка 454 Разчети за данъци върху доходите на физическите лица (съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, когато дивидентите са начислени на физически лица)

Важно!!! При определяне размера на дивидентите, който може да изплати, едно акционерно дружество трябва да се съобрази с изчисленията, които се правят по реда на чл. 247а от Търговския закон.

Начислените и персонализирани дивиденти по сметка 425 Задължения за съучастия се отчитат по сметката до тяхното изплащане (касово или с безкасов превод за предприятия).

Относно давността. Дивидентът е „вземане“ и се подчинява на давността, както всички други вземания, съгласно чл. 111 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

С Решение № 757 от 8.02.2011 г. на ВКС е прието, че вземания за дивиденти се погасяват с 3-годишна давност.

Освен това трябва да посочим и разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, респ. буква „а“, която регламентира, че давността се прекъсва с признаването от длъжника на вземането (за дивидент в случая).

Въпросът се свежда до следното: счетоводното отразяване на вземане за дивидент (заверението по сметка 425 Задължения за съучастия) признаване ли е по смисъла на ЗЗД наличие на задължение и от кога се прекъсва давността?

Признатото право на дивидент е едностранно волеизявление, с което длъжникът недвусмислено заявява, че дължи на даден акционер (съдружник/общо казано кредитор) по реда на чл. 116, буква „а“ от ЗЗД. Това признание трябва да е направено в рамките на давностния срок. Признаването трябва да е отправено до кредитора и да се отнася за конкретното задължение. Ако то е общо и само посочва определени факти, това не е достатъчно. За да се изпълни това изискване, може да бъде разменена кореспонденция. Примерно, ако напуснал иска да му се изплатят полагащите се дивиденти и дружеството, което ги дължи, му отговори, че ще плати и иска да се посочи по коя сметка да преведе сумата, това е признаване на задължението. Въпреки, че може да не последва реално плащане за определен срок. От датата на това „признаване“ давностният срок се прекъсва. И кредиторът може да потърси правата си при неплащане - по съдебен ред.

Или изводът е, че признаването от длъжника на задължение за дивидент (в случая) следва да се доведе до знанието на кредитора, а счетоводното отразяване, само по себе си, не е признаване и не може да се приеме, че от датата на отразяване в счетоводството се прекъсва давността.

Следва да отбележим още един момент, който се среща често в практиката. По финансови съображения или други причини съдружниците могат да решат начислените дивиденти да се трансформират в капитал. Вземат се счетоводните записвания и се правят необходимите промени в Търговския регистър. Трансформирането на вземане за дивиденти в капитал не отменя задължението за начисляване на данък върху дохода от предприятието-платец, още при начисляване на дивидентите, както е изискването и за платимите веднага дивиденти.

 

Вашата поръчка
  • няма избрани артикули
Вижте още:
сп. "Счетоводство плюс...", бр. 6/2011

В броя се разглеждат промените в сроковете за публикуване

сп. "Счетоводство плюс...", бр. 2/2014

Списанието в брой 2 запознава читателската аудитория с