Раздел първи „Счетоводство и практика”

В брой 10 акцентът на раздела е посветен на счетоводното отчитане на разходите за управление, маркетинг и организация на предприятието.

Рубриката „Счетоводна практика” съдържа:

- счетоводното отчитане и данъчно третиране на гаранционните удръжки и отбивите за строежи при предприятията възложители - инвеститори и

- практически аспекти на определяне на адекватно съотношение на замяна при преобразуване на търговски дружества.

Раздел втори „Счетоводна политика” акцентира на преминаването от Национални счетоводни стандарти към Международни счетоводни стандарти – счетоводни записвания и пояснителни бележки.

Раздел трети „Данъчен консултант”

В рубриката „Промени в нормативната уредба” е публикувана статия за отсрочване и разсрочване на публични задължения, установени от Националната агенция за приходите.

Разгледано е правото на приспадане на данъчен кредит при доставката на леки автомобили.

В рубриката „Съдебна практика” е представено начисляването на данък върху добавената стойност и ползването на данъчен кредит при фактуриране на разходи.

В раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” се разглеждат:

- Новата Наредба за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване от 1 януари 2015 година.

- Поредните изменения и допълнения в Кодекса на труда (обн. в ДВ, бр. 54/2015г.).

- Признаване на осигурителен стаж и възраст в периода на незаконното уволнение до възстановяване на работа.

В петия раздел „Счетоводна и данъчна практика” се разглеждат казуси от практиката:

- Задължен ли е бенефициентът на безвъзмездна финансова помощ от фондовете на Европейския съюз да бъде регистриран по ЗДДС;

- Изплащане на дял на съдружник в ООД;

- Кога може да прекрати трудовото правоотношение работодател на работник или служител във връзка с пенсиониране?

- Изчисляване на нощен труд при сумирано работно време;

- Размер на дневните при командировка.

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА“

Акцент

Доц. д-р Живко Бонев, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ, МАРКЕТИНГ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Счетоводна практика

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ОТЧИТАНЕ И ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННИ УДРЪЖКИ И ОТБИВИ ЗА СТРОЕЖИ ПРИ ПРЕДПРИЯТИЯТА ВЪЗЛОЖИТЕЛИ (ИНВЕСТИТОРИ)

Владимир Христов, регистриран одитор

Тошко Поптолев, регистриран одитор

ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АДЕКВАТНО СЪОТНОШЕНИЕ НА ЗАМЯНА ПРИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“

Акцент

Доц. д-р Бойка Брезоева, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

ПРЕМИНАВАНЕ ОТ НАЦИОНАЛНИ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ - СЧЕТОВОДНИ ЗАПИСВАНИЯ И ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ”

Промени в нормативната уредба

Петър Цанков, държавен експерт по приходите в ЦУ на НАП

ОТСРОЧВАНЕ И РАЗСРОЧВАНЕ НА ПУБЛИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, УСТАНОВЯВАНИ ОТ НАП

ЗДДС

Мина Янкова, данъчен експерт

ПРАВО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ПРИ ДОСТАВКАТА НА ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ

Съдебна практика

Лиляна Панева, данъчен консултант

НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДДС И ПОЛЗВАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ПРИ ПРЕФАКТУРИРАНЕ

РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО”

Осигурителни правоотношения

Акцент

Емилия Иванова, експерт по социално и здравно осигуряване

ОТ 1 ЯНУАРИ 2016 ГОДИНА Е В СИЛА НОВА НАРЕДБА ЗА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Трудови правоотношения

Трудови договори

Мариана Василева, юрист, администрация на МС

ПОРЕДНИ ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ В КОДЕКСА НА ТРУДА

Съдебна практика

Анелия Маркова, съдия

ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ В ПЕРИОДА ОТ НЕЗАКОННОТО УВОЛНЕНИЕ ДО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА РАБОТА

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“

Актуално

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ЗАДЪЛЖЕН ЛИ Е БЕНЕФИЦИЕНТЪТ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ОТ ФОНДОВЕТЕ НА ЕС ДА БЪДЕ РЕГИСТРИРАН ПО ЗДДС

Казуси от практиката на счетоводителя

Счетоводни казуси

Доц. д-р Живко Бонев, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

ИЗПЛАЩАНЕ ДЯЛ НА СЪДРУЖНИК В ООД

От пощата на МТСП

КОГА МОЖЕ ДА ПРЕКРАТИ ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ РАБОТОДАТЕЛ НА РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ ВЪВ ВРЪЗКА С ПЕНСИОНИРАНЕ?

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД ПРИ СУМИРАНО РАБОТНО ВРЕМЕ

РАЗМЕР НА ДНЕВНИТЕ ПРИ КОМАНДИРОВКА

Раздел „Счетоводство и практика”

Акцент

ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ, МАРКЕТИНГ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Доц. д-р Живко Бонев, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

Всяка стопанска дейност се осъществява в обособени в икономическо, правно и организационно отношение структури, които обобщаващо наричаме „предприятия”. Тяхното създаване е с цел задоволяване на определени обществени потребности, които най-често се формират чрез потребителското търсене.

Предприятието, дори когато е малко, от своя страна е сложна система, съвкупност от взаимосвързани елементи, които функционират единно, синхронно, като цяло и целенасочено за постигане на определената цел. Като участник в свободното пазарно стопанство, предприятието от своя страна е елемент на една много по-голяма структура, каквато примерно е отрасълът, а чрез него – елемент от националното и световно пазарно стопанство. Освен това то изпълнява и определени социални функции.

Между отделните елементи и между обекта и субекта на управление и между участниците в пазарното стопанство съществува непрекъсната двустранна информационна връзка. По този начин се реализира управленският цикъл, който най-общо обхваща поставяне на цели, организиране на изпълнението им, отчитане на резултатите, контрол, анализ и регулиране.

Хармоничното единство в работата на всички елементи на системата непрекъснато се нарушава под влияние на различни обективни и субективни, външни и вътрешни фактори. Управлението е това, което трябва да отстрани нарушението и да възстанови равновесието. На тази основа управлението може да се определи като процес на привеждане на системата като цяло или на отделни нейни елементи от едно състояние в друго или поддържане на постигнато вече динамично равновесие, с оглед реализирането на определена цел.

Тази своя функция управлението реализира чрез първоначално изграждане на структурата на предприятието и определяне на целите, функциите и поставяне на задачите. Впоследствие, следейки изпълнението им и възникващите отклонения, ако има такива, непрекъснато внасяне на корекции, допълнения и пр. на поставените цели и задачи, включително и структурни промени в производството и управлението, ако това е необходимо, промени във функциите на отделните звена и т.н.

За осъществяване на цялостната си дейност предприятието изразходва разнообразни ресурси, които първоначално се отчитат според своя икономически характер. Предназначението на тези разходи, дори когато са еднородни, е различно и в голяма степен зависи от характера на дейността/ите, формата на организация и обема на отделните дейности. Общо, на първо ниво, те може да се разделят на две огромни групи:

1. Разходи по преработката. Това са разходи, които предприятието прави за осъществяване на своята производствена дейност, и които формират себестойността на продукцията или услугите. Те биват два вида:

а) Една част от разходите са свързани пряко с производството на отделни видове продукция и/или услуги. Те са технологично обусловени. Такива са разходите за материали, външни услуги, работна заплата и пр., пряко отнасящи се до технологичния процес за производство на продукцията и/или услугите. Тези разходи зависят правопропорционално от обема на произвежданата продукция. Отчитат се директно в синтетична сметка от индивидуалния сметкоплан, най-често наричана Основно производство, Производство или друго подобно наименование. Аналитично се отразяват по звена, отделни изделия или услуги, договори и пр., в зависимост от конкретните условия, а в тях – по статии на калкулацията.

б) Друга част са непреките разходи. Те също са свързани с процеса на производството, но директно не могат да се припишат на определена продукция или услуга. Обикновено са наименовани Общи разходи или Общопроизводствени разходи. Те от своя страна биват:

- Постоянни общопроизводствени разходи – тези, които остават сравнително постоянни по размер, независимо от обема на производството;

- Променливи общопроизводствени разходи – тези непреки производствени разходи, които се променят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството. Зависимостта обикновено не е правопропорционална.

Общите производствени разходи – постоянни и променливи, се отчитат счетоводно в отделни сметки. Когато дейността е разнообразна или осъществявана в различни звена, е възможно общите разходи да се наблюдават по отделни дейности и/или звена. Аналитично се отразяват по статии на калкулацията. Тези разходи се разпределят между произвежданите продукти или услуги на определени бази.

2. Втората, голяма група разходи са свързани с организация, ръководене, обслужване и контролиране на цялостната стопанска дейност на предприятието. Характерният им белег е, че те не са технологично свързани с производството на продукцията или услугите, обект на дейността на предприятието.

Обемът и съдържанието на тези разходи зависят от възприетата от предприятието производствена и организационно-управленска структура. Те имат относително постоянен размер и не са тясно свързани и не се влияят пряко от мащабите на производството.

Една част от тези разходи остават непроменени или тяхното изменение е незначително за един продължителен период от време и от тази гледна точка те могат да се класифицират условно като постоянни разходи. Например, заплатите на управленския персонал, наемът на офиса или на административната сграда, застраховката на сградите и съоръженията и други остават почти непроменени по размер за дълъг период от време, поради което се третират като постоянни разходи.

Друга част от разходите за управление могат да имат известна, но непропорционална зависимост от мащабите на дейността на предприятието. Такива, но не задължително и не само те, могат да бъдат застраховките на част от активите, охраната, съобщителни разходи и пр.

Общо, както бе посочено, доколкото има връзка между производството и управленските разходи, изменението на последните не е правопропорционално на изменението в обема на производството и неговите разходи. В същото време, всяко разширяване или ограничаване на дейността, както и усъвършенстване на производството и управлението на предприятието като цяло, води до абсолютно и/или относително изменение на техния размер. То е свързано с увеличаване или намаляване на управленския персонал, създаване на нови или закриване на съществуващи звена, функционални промени, използване на техника и пр.

За нуждите на счетоводното им отчитане в индивидуалния сметкоплан на предприятието трябва да има предвидена отделна синтетична сметка, с подходящо наименование. Обикновено те се обособяват в сметка, наименована като Административни разходи или Разходи по управлението. Тази сметка поема съответните части от разходите по икономически елементи, които се отнасят до общото управление на предприятието.

В разходите за управление се включват заплатите на управленския персонал, социалното осигуряване, командировки, външни услуги, в общия случай консултантски и правни, издръжка на собствения и нает автомобилен транспорт, свързан с управлението на предприятието, канцеларски, пощенски, телефонни и други разходи и т.н. Те обикновено оформят отделните статии, които практически се определят от ръководството на предприятието при утвърждаване на индивидуалния сметкоплан, в зависимост от конкретните условия и потребности. Те във всички случаи касаят предприятието като цяло (ръководство, централно счетоводство, правно обслужване и други централизирани служби или дейности и т.н.).

В рамките на тези разходи ще се включват и разходи, свързани с общите за предприятието промени от иновационен и структурен характер, както и известни изследователски дейности.

Освен посоченото, схемата на сметките може да бъде разширена в зависимост от спецификата на дейността и от необходимостта от друга детайлна информация за нуждите на управлението, на статистика и т.н. Тук трябва да се имат предвид основно:

- управлението, като специфичен процес, в значителна степен зависи от възможностите на управленския персонал, което може да наложи някои структурни или функционални промени;

- предприятието не е изолирано и редица законови регламенти налагат изпълнението на някои функции, които даже на пръв поглед не са необходими на предприятието;

- върху предприятието и неговото управление оказва влияние средата, в която то съществува и функционира.

Всичко това определя мястото на управленските разходи и необходимостта от тяхното отделно отчитане. Отделното наблюдаване на разходите, свързани с управлението на предприятието, създава възможност за анализ и контрол на същите с оглед намаляване на техния дял в състава на съвкупните разходи за дейността.

Раздел „Счетоводна политика“

Акцент

ПРЕМИНАВАНЕ ОТ НАЦИОНАЛНИ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ - СЧЕТОВОДНИ ЗАПИСВАНИЯ И ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Доц. д-р Бойка Брезоева, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

В настоящата статия се разглеждат основните действия и отчетни процедури, свързани с преминаването към МСС, като се илюстрират изискванията на МСФО 1 с оглед на улесняване на тяхното практическо прилагане.

Преминаването от отчитане на база Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП) към отчитане по Международните счетоводни стандарти (МСС) е промяна на счетоводната политика, но с такъв фундаментален характер, че трябва да се спазят изискванията на специален стандарт – МСФО 1 Прилагане на Международните стандарти за финансово отчитане за първи път, а не на МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки. Този преход е процес, свързан с редица промени в счетоводната система и системата на управление на предприятието като цяло, и трябва да бъде извършен последователно и своевременно, а не в последния момент.  Изисква се добра организация на работата на счетоводния отдел, която да започне още когато се установи, че предприятието и за текущата (както и за предходната) година е надвишило два от показателите по чл. 22б от ЗСч, което означава, че за следващата отчетна година то трябва да изготви своя финансов отчет по МСФО.

Основни действия при преминаването към МСС

При преминаването към МСС предприятието трябва да предприеме следните действия:

- определяне на датата на преминаване към МСС;

- избор на подходяща счетоводна политика в съответствие с МСС;

- изготвяне на встъпителен отчет за финансовото състояние (встъпителен баланс) по МСС;

- извършване на коригиращи записвания във връзка с преминаването към МСС;

- представяне на обяснение за преминаването към МСС в първия финансов отчет по МСС.

Дата на преминаване към МСС

Датата на преминаване към МСС не е началото на периода, за който се отнася първият финансов отчет по МСФО, а началото на сравнимия отчетен период с първия финансов отчет по МСС. Това е така, защото сравнителната информация в първия финансов отчет по МСФО също трябва да бъде представена в съответствие с изискванията на МСС, а не според НСФОМСП, както е била първоначално представена в последния финансов отчет по НСФОМСП.

Ако първият финансов отчет по МСС на дадено предприятие е за годината, завършваща на 31.12.2015 г., датата на преминаването към МСС е 01.01.2014 г. – началото на най-ранния период, за който се представя сравнителна информация. Встъпителният отчет за финансовото състояние се изготвя „към” датата на преминаването към МСС, но като се прилагат стандартите, които са в сила към датата на първия финансов отчет по МСС (31.12.2015 г.).

Във връзка с преминаването към МСС е необходимо да се изготвят следните равнения:

¹ Равнението на собствения капитал към датата на преминаването към МСС по същество се покрива с встъпителния отчет за финансовото състояние по МСС, данните от който се посочват в третата колонка в отчета за финансовото състояние в първия финансов отчет по МСС – към началото на сравнимия отчетен период (датата на преминаването към МСС).

² Това равнение може да бъде представено заедно с равнението на собствения капитал към датата на преминаването към МСС, като за целта се предвидят отделни колонки.

³ Отправна точка за равнението на общия всеобхватен доход в случая е печалбата или загубата, отчетена по НСФОМСП (МСФО 1, пар. 39, буква „б”).

Ако предприятието е изготвяло отчет за паричните потоци съгласно НСФОМСП, то трябва да обясни и съществените корекции в отчета за паричните потоци (МСФО 1, пар. 25)⁴.

⁴ За повече подробности вж. Брезоева, Б., Преминаване от национални към Международни счетоводни стандарти, библиотека „Български счетоводител”, ОРКП „Мисъл”, С., 2013, с. 45-47.

Встъпителният отчет за финансовото състояние е начална точка за отчитане на базата на МСС, който се изготвя към датата на преминаване към МСС (пар. 6). Затова във встъпителния отчет за финансовото състояние предприятието трябва (пар. 10):

- да признае всички активи и пасиви, които се изисква да бъдат признати според МСС;

- да не признава позиции като активи или пасиви, ако МСС не разрешават тяхното признаване;

Встъпителният отчет за финансовото състояние (баланс) служи за попълването на третата колонка в отчета за финансовото състояние на първия годишен отчет по МСС – към началото на сравнимия отчетен период (датата на преминаването към МСС). Той се използва като база и за изготвяне на равнението на собствения капитал към датата на преминаването към МСС като елемент от обяснението на прехода към МСС, както изисква МСФО 1. Затова в МСФО 1 няма изрично изискване за неговото отделно публикуване като отделен компонент на първия финансов отчет по МСС.

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

ОТСРОЧВАНЕ И РАЗСРОЧВАНЕ НА ПУБЛИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, УСТАНОВЯВАНИ ОТ НАП

Петър Цанков, държавен експерт по приходите в ЦУ на НАП

Правната регламентация на отсрочването и разсрочването е дадена в глава XХІI на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Законът установява предпоставките, процедурата, сроковете, дължимостта на лихви, компетентността на органа, издаващ решението за отсрочване или разсрочване.

Отсрочването/разсрочването на публичните задължения е средство за предотвратяване или отлагане на принудителното изпълнение върху задължението. Поради това отсрочването и разсрочването предпоставят влязло в сила публично задължение, чийто срок на изпълнение е настъпил.

Разликата между двата института е в начина на отлагане на плащанията:

- при отсрочване плащането на дължимите суми се извършва изцяло до определен краен срок (определя се нов еднократен падеж, до изтичането на който цялото задължение следва да бъде погасено);

- при разсрочване плащането на задължението става на части съгласно одобрен за това погасителен план (задължението се разсрочва на вноски, като за всяка от тях се определя различен срок на изпълнение).

В сила от 01.01.2014 г. е въведен нов институт чрез създаването на раздел І „а“ в глава XХІI на ДОПК. Целта на режима е да създаде опростен ред за отсрочване и разсрочване на публичните задължения, установявани от НАП с цел улесняване на задължените лица.

Освен разликите в процедурата спрямо общия режим, регламентиран от раздел І „а“ в глава XХІI на ДОПК, като например относно компетентните органи и стойностните прагове, въз основа на които те се определят, основната отлика е обхвата на задълженията, спрямо които се прилагат нормите. Редът, регламентиран в чл. 187а - 187в от ДОПК, е приложим само по отношение на задължения, установявани от НАП, т.е. само за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Следва да се има предвид, че по този ред не може да се иска отсрочване или разсрочване, дори и задължението да е за данъци, тогава, когато те не се установяват от НАП. Така например, лице не може да иска разсрочване по реда на чл. 187а и следващи от ДОПК на задължение за недвижим имот, тъй като то представлява местен данък и компетентна за неговото определяне е съответната общинска администрация.

Друга важна отлика е, че режимът за отсрочване и разсрочването по раздел І „а“, глава XХІI на ДОПК не допуска разсрочване и отсрочване без лихви. То е допустимо само по раздел І, глава XХІI на ДОПК при наличие на предпоставките, предвидени в чл. 186 от ДОПК. Ако например земеделски производител е претърпял значителни материални щети вследствие на градушки, засегнали неговите насаждения, то ако иска отсрочване на задължения за данъци без лихви, следва да подаде искане за отсрочване по реда на чл. 183 от ДОПК, а не по реда на чл. 187а от ДОПК, доколкото процесуалният ред на чл. 187а и следващите не дават възможност да се допусне отсрочване без начисляване на лихви, и съответно следва да се реализира общият ред на раздел І, глава XХІI на ДОПК.

Друга разлика е, че решението на компетентния орган по раздел І, глава XХІI на ДОПК подлежи на съдебен контрол, докато решението на компетентния орган по раздел І „а“на глава XХІI на ДОПК не подлежи на обжалване. Предвид на това при отказ на компетентния орган по раздел І „а“на глава XХІI на ДОПК лицето може да подаде искане за отсрочване и разсрочване по реда на раздел първи и при отказ да обжалва решението по съдебен ред.

Отсрочване/разсрочване на публични задължения се извършва от определените в чл. 187б от ДОПК органи на НАП.

Предпоставките за издаване на разрешение за отсрочване/разсрочване са отрицателни (ограничителни) – разрешение за отсрочване/разсрочване може да бъде издадено само при тяхното отсъствие, и положителни – предпоставки, наличието на които е задължително за издаване на разрешение.

Отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за отсрочване и разсрочване са следните:

- Спрямо длъжника не следва да е:

* взето решение за прекратяване с ликвидация;

* открито производство по несъстоятелност (т.е. не следва да е обнародвано съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност съгласно чл. 630 от Търговския закон, а е достатъчна молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника по реда на чл. 625 от ТЗ); или

* открито производство по оздравяване на предприятието по реда на глава четиридесет и четвърта от ТЗ.

Тези предпоставки са относими, когато длъжникът има качеството на юридическо лице или едноличен търговец.

- Не трябва да е бил определен начинът на продажба по чл. 238 от ДОПК (публична продажба на постоянно определени места или търг). Касае се за случаите, когато задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване е възложено за събиране на публичен изпълнител. До момента на определяне начина на продажба по чл. 238 от ДОПК от публичния изпълнител разсрочване/отсрочване може да бъде разрешено.

- Задълженията, за които се иска отсрочване или разсрочване, да не са задължения по ЗДДС. Допустимо е разсрочване и отсрочване само на задълженията по ЗДДС, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Така например, ако лицето има задължения по справки-декларации за месец август и септември 2014 г., то не може да иска за тях отсрочване и разсрочване. Ако обаче впоследствие бъде извършена ревизия по ЗДДС за 2014 г. и бъдат установени допълнително задължения за месеци юли и август, то след влизането в сила на ревизионния акт ще може да се иска разсрочване или отсрочване както за задълженията за месец юли, така и за месец август в пълен размер, включително и за декларираните от лицето не само за доначислените, доколкото ревизионният акт определя размера на задължението наново. За задълженията за месец септември обаче няма да е допустимо да се иска отсрочване и разсрочване, доколкото те са определени с подадената от лицето справка-декларация и ревизията не променя задълженията така, както са декларирани от лицето.

- Задълженията да не са за удържани и невнесени в срок суми за данъци и задължителни осигурителни вноски по чл. 18 от ДОПК с изключение на задълженията по влезли в сила ревизионни актове – това са задължени по закон лица, различни от носителя на задължението, които по силата на изрична законова разпоредба са задължени за внасянето и удържането на данъка или вноските.

- Задълженията да не са за задължителни осигурителни вноски с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт.

Другата категория предпоставки са положителните. Те трябва да са налице, за да се издаде разрешение за отсрочване или разсрочване. Съответно едновременно трябва:

- задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, да е за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Изрично са изключени задълженията за местни данъци и акциз, които не се установяват от НАП. Разсрочване на тези задължения ще се иска по реда на глава двадесет и втора, раздел първи от ДОПК;

- задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, да не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането;

- длъжникът има и други задължения, неплащането на които може да доведе до тежки стопански последици – прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни;

- размерът на обезпечението покрива размера на главницата и лихвите на задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване;

- паричните средства и текущите постъпления на длъжника да не са достатъчни за погасяване на задължението и след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задължението длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

Държавно обществено осигуряване

Акцент

ОТ 1 ЯНУАРИ 2016 ГОДИНА Е В СИЛА НОВА НАРЕДБА ЗА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Емилия Иванова, експерт по социално и здравно осигуряване

С Постановление № 188 от 20.07.2015 г. на Министерския съвет (обн. ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г.) е приета Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Тази наредба влиза в сила от 01.01.2016 г. и с нея се отменя Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, чието действие е до 31.12.2015 г.

С Наредбата се уреждат редът и начинът за представяне на документите за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на малко дете, осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и на парични помощи от средствата на държавното обществено осигуряване.

За изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи има нови 20 заявления-декларации, декларации, удостоверения, заявления, придружителни писма и др., които са публикувани към наредбата.

Променени са сроковете за представяне в териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) на документите, удостоверенията и приложенията с данните относно правото на парични обезщетения и помощи. Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси ги представят до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението на осигурителя.

Документите на самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и осигурителните каси се представят до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е издаден болничният лист, и съответно до 10-о число на месеца, следващ месеца, от който се иска изплащане на обезщетението.

В случай, че болничните листове са обжалвани от осигурителите по реда на чл. 112 от Закона за здравето, данните относно правото на парично обезщетение, които се представят с приложение № 9, се представят след приключване на производството по обжалване.

Осигурителите съхраняват документите, представени им от осигурените лица и съответните доказателства към тях, за срок 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на представянето им, а самоосигуряващите се лица съхраняват осигурителните документите за срок 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е поискано изплащане на обезщетението.

С Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е дадено право на осигурителите и самоосигуряващите се лица да представят документите в ТП на НОИ по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис. При подаване на повече от десет документа, те се представят само по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис.

Раздел „Счетоводна и данъчна практика“

Актуално

ЗАДЪЛЖЕН ЛИ Е БЕНЕФИЦИЕНТЪТ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ОТ ФОНДОВЕТЕ НА ЕС ДА БЪДЕ РЕГИСТРИРАН ПО ЗДДС

Срещам затруднение по счетоводен въпрос и затова се обръщам към Вас.

Фирма, която не е регистрирана по ДДС, кандидатства за еврофондове, за ремонт на сграда за ресторант в град Видин.

Имам следните въпроси:

1. Адресът на регистрация на фирмата се премести от София във Видин. Ясно е, че годишните финансови отчети (ГФО) ще трябва вече да се подават във Видин. Има ли нещо друго, което следва от тази промяна?

2. Трябва ли предварително да се регистрира фирмата по ДДС по избор (впрочем дали е задължително), или да се изчака оборотът да стане 50 хил.лв. и тогава по надлежния ред?

3. Има ли нещо специфично от счетоводна гледна точка при работа с еврофондове, в смисъл допълнителни справки, или други неща?

Р. Радулова, счетоводител

В отговор на поставените въпроси могат да се дадат следните становища:

По първия въпрос: Относно регистрацията на фирмата следва да се приложи чл. 28, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази норма е пояснено коя е компетентната териториална дирекция във връзка с регистрацията.

Освен това, следва да се има предвид и чл. 28 от ДОПК относно „адрес на кореспонденция“, който се декларира и може да бъде различен от адреса на управление и регистрация.

Задълженията на фирмата към данъчната администрация са регламентирани в съответните данъчни закони. Те следва да се изпълняват към компетентната териториална данъчна дирекция в установените срокове.

По втория въпрос: В нормативната уредба по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), както и в специалните указания, свързани с прилагането на закона при разплащане по проекти, финансирани по програми от фондове на Европейския съюз, няма задължително изискване бенефициентът, т.е. лицето, по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ПМС № 121/2007 г., да е отговорно за администриране на процеса за определяне на ДДС като допустим разход по оперативните програми.

На практика бенефициентите са лица, които получават безвъзмездната помощ за осъществяване на проекти по европейските фондове за финансиране на програми.

Специално за ДДС в указанията по прилагане на нормативната материя за ДДС във връзка с европейските програми следва да се имат предвид, освен ЗДДС и ППЗДДС, и следните актове:

- ПМС № 62/2007 г. и ПМС № 121/2007 г.;

- ПМС № 119 от 20.05.2014 г.;

- Писмо НФ-Б/28.07.2014 г. на МФ;

- Писмо № 107 от 10.05.2014 г. на МФ;

- Писма с указания на МФ № 91-00-137 от 2014 г. и № 91-00-502/2014 г.

Цитираната нормативна материя и указанията по прилагането й са свързани с финансирането на безвъзмездната помощ от ЕС и третирането на ДДС като допустим или недопустим разход за финансиране.

Следователно, не е задължително бенефициентът да е регистрирано по ЗДДС лице при договаряне и ползване на безвъзмездната финансова помощ по програми на ЕС, но има строги правила за определяне кога ДДС е „възстановим“, т.е. недопустим за финансиране разход и кога „не е възстановим“, т.е. е допустим за финансиране разход. В зависимост от определянето на този момент при съставяне на „искане за плащане“ (междинно или окончателно), бенефициентът включва платения ДДС за финансиране като разход или не го включва в сумата за плащане.

Регистрацията по ЗДДС следва да се прави по общия ред на закона, когато са налице условията за това.

Евгени Рангелов, магистър по финанси