Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Раздел първи „Счетоводство и практика”

В брой 9 акцентът на раздела е посветен на счетоводното отчитане на амортизациите във връзка с полезния живот на активите и получаването на бъдеща икономическа изгода.

Рубриката „Счетоводна практика” разглежда:

- счетоводното отчитане и данъчните аспекти на рекламациите, направени от предприятия;

- преизчисляването на отчетните позиции на дейност в чужбина.

 

Раздел втори „Счетоводна политика” акцентира на отчитането на разходите за подобрение на наети нетекущи активи.

 

Раздел трети „Данъчен консултант”

В рубриката „Промени в нормативната уредба” са публикувани промени в Закона за данъка върху добавената стойност, свързани с ползването на данъчен кредит по водни проекти.

Разгледани са данъчните аспекти на разходите за реклама относно данъка върху добавената стойност и корпоративното подоходно облагане. В рубриката „Съдебна практика” се коментира начисляването на данък върху добавената стойност и ползването на данъчен кредит при фактуриране на разходи.

 

В раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” се разглеждат:

- Внасяне на осигурителни вноски и подаване на декларации при трудови договори за един ден;

- Задължения на предприятието по издаване на удостоверения, свързани с осигурителен стаж при пенсиониране на работници и служители;

- Прилики, разлики и база при изчисляване на възнаграждение за платен годишен отпуск и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

 

В петия раздел „Счетоводна и данъчна практика” се разглеждат казуси от практиката за:

- Отчитане на дълготрайни материални активи при прехвърлянето им в инвестиционни имоти и обратното връщане в дейността на предприятието;

- Бартер на недвижими имоти;

- Права на работници при преместване на работната площадка в друго населено място;

- Право на отпуск при напреднала ин-витро процедура;

- Критерий „производствена необходимост“.

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА”

Акцент

Проф. д-р Стоян Дурин, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА АМОРТИЗАЦИИТЕ СЪОБРАЗНО ПОЛЕЗНИЯ ЖИВОТ НА АКТИВИТЕ И ПОЛУЧАВАНЕ НА БЪДЕЩА ИКОНОМИЧЕСКА ИЗГОДА

Счетоводна практика

Евгени Рангелов, магистър по финанси

РЕКЛАМАЦИИТЕ: СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И ДАНЪЧНИ АКПЕКТИ

Доц. д-р Бойка Брезоева, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

ПРЕИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ОТЧЕТНИ ПОЗИЦИИ НА ДЕЙНОСТ В ЧУЖБИНА     

 

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“

Акцент

Доц. д-р Живко Бонев, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

РАЗХОДИ ЗА ПОДОБРЕНИЕ НА НАЕТИ НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

 

РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ”

Промени в нормативната уредба

Мина Янкова, данъчен експерт

ПРОМЕНИ В ЗДДС, СВЪРЗАНИ С ПОЛЗВАНЕТО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ПО ВОДНИ ПРОЕКТИ

ЗКПО и ЗДДС

Моника Петрова, данъчен експерт

ДАНЪЧНИ АСПЕКТИ ПО ЗКПО И ЗДДС НА РАЗХОДИТЕ ЗА РЕКЛАМА

Съдебна практика

Лиляна Панева, данъчен консултант

НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДДС И ПОЛЗВАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ПРИ ПРЕФАКТУРИРАНЕ НА РАЗХОДИ

 

РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО”

Осигурителни правоотношения

Акцент

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

ВНАСЯНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И ПОДАВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИ ПРИ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ ЗА ЕДИН ДЕН

Държавно обществено осигуряване

Ваня Никова, гл. експерт по осигуряването, ЦУ на НОИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ПО ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЯ УП-3 И УП-2, КАКТО И ДРУГИ ДОКУМЕНТИ, СВЪРЗАНИ С ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ПЕНСИОНИРАНЕ

Трудови правоотношения

Трудови договори

Мариана Василева, експерт, администрация на МС, дирекция „КВЕС“

БАЗА, ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ ПРИ ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК И НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИЗПОЛЗВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

Новини от Националната агенция за приходите

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КЛИЕНТИТЕ НА НАП, ПОЛЗВАЩИ ЕЛЕКТРОННИТЕ УСЛУГИ С КВАЛИФИЦИРАН ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС

 

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“

Актуално

Доц. д-р Теодора Рупска, УНСС

ОТЧИТАНЕ НА ДМА ПРИ ПРЕХВЪРЛЯНЕТО ИМ В ИНВЕСТИЦИОННИ ИМОТИ И ОБРАТНОТО ВРЪЩАНЕ В ДЕЙНОСТТА

Казуси от практиката на счетоводителя

Счетоводни казуси

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ЧИСЛЕН ПРИМЕР НА БАРТЕР НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

От пощата на МТСП

ПРАВА НА РАБОТНИЦИ ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ НА РАБОТНАТА ПЛОЩАДКА В ДРУГО НАСЕЛЕНО МЯСТО

ПРАВО НА ОТПУСК ПРИ НАПРЕДНАЛА ИН-ВИТРО ПРОЦЕДУРА

КРИТЕРИЙ „ПРОИЗВОДСТВЕНА НЕОБХОДИМОСТ“

Раздел „Счетоводство и практика”

Акцент

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА АМОРТИЗАЦИИТЕ СЪОБРАЗНО ПОЛЕЗНИЯ ЖИВОТ НА АКТИВИТЕ И ПОЛУЧАВАНЕ НА БЪДЕЩА ИКОНОМИЧЕСКА ИЗГОДА

Проф. д-р Стоян Дурин, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

Както добре е известно, амортизации се начисляват на амортизируемите активи. Тези активи са нетекущи активи, т.е. те се използват в дейността на предприятието повече от един отчетен период. И като такива те обективно пренасят своята стойност в състава на разходите през периода на тяхното използване. Съществуват и текущи активи, чиято стойност „не се пренася“, а се запазва, съхранява се. Тяхната стойност при придобиването е почти равна на тази при тяхното изваждане от употреба, поради което те не са обект на амортизиране.

В практиката в групата на нетекущите амортизируеми активи се включват:

- Дълготрайни материални активи;

- Инвестиционни имоти;

- Дълготрайни биологични активи;

- Нематериални активи.

Добре е да се напомни, че за отчитане на амортизируемите активи се използват две групи сметки. В първата група са включени сметки за отчитане на съответните амортизируеми активи, а именно:

1. Група 20 Дълготрайни материални активи

с/ка 200 Земи/Терени

с/ка 201 Подобрения върху земите/терените

с/ка 202 Сгради

с/ка 203 Машини

с/ка 204 Съоръжения

с/ка 205 Оборудване

с/ка 206 Транспортни средства

с/ка 207 Компютърна техника

с/ка 208 Обзавеждане и трайни активи

с/ка 209 Други дълготрайни материални активи

2. Група 22 Дългосрочни инвестиции

с/ка 223 Инвестиционни имоти

3. Група 27 Дълготрайни биологични активи

с/ка 270 Гори

с/ка 271 Трайни насаждения – плододаващи

с/ка 272 Трайни насаждения – неплододаващи

с/ка 273 Млади трайни насаждения

с/ка 274 Животни в основните стада

с/ка 279 Други дълготрайни биологични активи

4. Група 21 Нематериални активи

с/ка 210 Права върху интелектуална собственост

с/ка 211 Права върху индустриална собственост

с/ка 212 Компютърни програми

с/ка 213 Продукти от развойна дейност

с/ка 214 Интернет-сайтове

с/ка 215 Ограничени вещни права

с/ка 219 Други нематериални активи

Във втората група сметки се включва само групата за отчитане на амортизациите на амортизируемите активи. Това е група 24 Амортизация, в която са включени сметките:

с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи

с/ка 241 Амортизация на нематериални активи

с/ка 242 Амортизация на инвестиционни имоти

с/ка 243 Амортизация на дълготрайни биологични активи

Всички амортизируеми активи по правило са обект на амортизиране. Изключение от това правило се прилага по отношение на:

1. Активи, които са с малка стойност, т.е. третират се като „малоценни“ и тяхната стойност се включва в състава на разходите за дейността на предприятието при предаването им в експлоатация или при бракуването им. Обикновено тези нетекущи активи, чиято стойност е записана като разход в момента на предаването им в експлоатация, се осчетоводяват като условни активи чрез с/ка 960 Активи в употреба, отчетени в разход. Границата на малоценността се записва в прилаганата счетоводна политика. Когато тази стойност е до 700 лева, която е записана и в ЗКПО, то този разход е признат и като данъчен разход. Когато тази стойност надвишава сумата от 700 лева, разликата се третира като данъчна разлика.

2. Както вече посочихме, има нетекущи активи, стойността на които не се „пренася“ по време на тяхното използване. Даже е възможно при тяхното отписване тази стойност да е по-голяма от цената на придобиване. Такива активи са земите, произведения на изкуството и други подобни.

3. Инвестиционните имоти сгради и дълготрайните биологични активи могат да се отчитат, като се прилага подходът на оценка по справедлива стойност или подходът на цена на придобиване. Когато тези активи се отчитат, като се използва подходът на оценка по справедлива стойност, не са обект на амортизиране. Разликите между справедливите стойности в началото и в края на отчетния период се третират като текущи разходи или текущи приходи.

Когато инвестиционните имоти под формата на сгради и дълготрайните биологични активи при отчитането им се оценяват по цени на придобиване, по себестойност, те са обект на амортизиране.

4. Възможно е текущи активи да нямат предварително определен полезен срок на годност. В тази група обикновено се включват нематериални активи. Те са обект само на обезценяване, ако за това има съответните условия.

В статията се акцентира на определяне сумата на амортизацията, т.е. амортизационните норми и счетоводното отчитане, както и последващото оценяване.

 

Раздел „Счетоводна политика“

Акцент

РАЗХОДИ ЗА ПОДОБРЕНИЕ НА НАЕТИ НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

Доц. д-р Живко Бонев, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

В процеса на използването нетекущите материални активи губят част от своите експлоатационни качества и тяхната ефективност се намалява. Те стават по-нископроизводителни, с по-ниско качество на произвежданата продукция; по-ресурсоемки и пр. В други случаи на пазара се появяват нови „по-модерни” еднотипни активи, но с по-високи експлоатационни качества, по-конкурентоспособни. А могат и двата фактора да настъпят едновременно. В резултат на всичко това използването на наличните активи става неизгодно или нецелесъобразно в това им състояние. В други случаи, типично при промяна на предназначението им, те не могат да бъдат използвани в този им вид. Необходимо е нетекущите активи да бъдат заменени с нови или да се възстановят и/или да се повишат, дори променят експлоатационните им качества, което се постига по пътя на ремонта или подобренията.

И при подобренията, и при ремонтите предприятието извършва разходи. Разликата е в предназначението на тези разходи и характера на получаваната изгода.

Под подобрение се разбира извършването на разходи, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив, до допълнителни изгоди. Това увеличение на изгодата може да се реализира по различен начин:

- удължаване на полезния живот (срок на годност) на актива;

- увеличаване на производителността му;

- осъвременяване на отделни части, за да се постигне подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;

- създаване на възможност за производство на нови продукти и/или нови услуги;

- въвеждане на нови производствени процеси;

- съкращаване на производствените разходи;

- промяна във функционалното предназначение на актива;

- подобряване на екологичното въздействие и пр.

Всичко посочено се отнася както за собствените, така и до наетите нетекущи активи. Но при наетите активи се намесва още един фактор – собствеността. Този фактор не е обект на счетоводните стандарти, но има преимуществено значение при тяхното счетоводно и данъчно третиране, от гледна точка на националното законодателство.

Счетоводната и данъчната нормативна уредба третират разходите за подобрения и за ремонти по различен начин. Докато принципно изразходваните ресурси за ремонти се третират като разходи, то разходите за извършване на подобрения на дадени активи подлежат на капитализиране. Този принцип еднозначно фигурира както в международните, така и в националните стандарти. Така в МСС 16, параграф 10 определя, че „Предприятието оценява по силата на настоящия принцип за признаване всичките си разходи за имоти, машини и съоръжения в момента, когато бъдат направени. Тези разходи включват разходите, направени първоначално за придобиване или построяване на актива от имоти, машини и съоръжения, и разходите, извършени впоследствие за добавяне или подмяна на части или за обслужването му.“ (подчертаването е от автора).

Националният стандарт 19 третира капитализирането на разходите в параграф 61 по следния начин:

„С последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив.“

В основата на такава трактовка за капитализиране на разходите стои фактът, че се повишават изгодите над тези от първоначално оценената стандартна ефективност на тези активи, което води до увеличаване на тяхната стойност и следователно трябва да бъдат отнесени в увеличение на стойността им. Няма значение какъв е размерът на разходите и размерът на очакваните изгоди, някои от които е възможно стойностно дори да не могат да се оценят (например екологичните и пр.). Стойността на тази инвестиция под формата на подобрение се възстановява във времето по пътя на амортизациите, през периода на ползване на това подобрение и получаване на изгодите от него.

Много често в процеса на извършването на ремонт се извършват и подобрения, т.е. едновременно и с едни и същи общи разходи се възстановяват загубени експлоатационни качества в повишен размер. Тогава компетентно лице следва да определи каква част от разходите касаят възстановяване на загубените качества, които да се отчетат като текущ разход, и каква част се отнасят до подобрения и подлежат на капитализиране. Тази преценка почти никога не може да бъде точна, което позволява да се правят и нежелателни манипулации.

В много случаи предприятието използва в своята дейност чужди нетекущи активи, наети по оперативен лизинг. За ефективно използване според предназначението им нерядко се налага извършването на разходи за ремонт и/или подобрения. Отчитането им зависи от редица условия. Освен счетоводните изисквания се намесват и правни такива.

С примери са разгледани различни ситуации за отчитане на разходи за подобрение на наети нетекущи активи.

 

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, СВЪРЗАНИ С ПОЛЗВАНЕТО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ПО ВОДНИ ПРОЕКТИ

Мина Янкова, данъчен експерт

В „Държавен вестник“, бр. 41 от 5 юни 2015 г. е обнародван Закон за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 9 юни 2015 г..

Допълненията в ЗДДС се отнасят до упражняване правото на данъчен кредит от общини, които са регистрирани по този закон, и които не са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 72 за начислен след 1 януари 2007 г. данък върху добавената стойност за получени от тях доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“(ОПОС).

В мотивите към законопроекта за допълнение на ЗДДС е посочено, че законопроектът е изготвен във връзка с преустановено финансиране от ОПОС на направени от общините разходи за данък върху добавената стойност (ДДС) в изпълнение на водни проекти по Приоритетна ос 1 на програмата. Преустановяването на финансирането е във връзка с получено писмо от Европейската комисия (ЕК), че направените от началото на програмата от общините разходи за ДДС по водните проекти са недопустими за финансиране със средства на Европейските фондове (СФ и КФ), тъй като на крайния етап от експлоатацията на изградената ВиК инфраструктура се генерират приходи, облагаеми с ДДС.

Възникване на право на приспадане на данъчен кредит за общината за получените стоки и/или услуги във връзка с изпълнение на ОПОС

Съдът на Европейския съюз (СЕС) е постановил, че предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и не може да се ограничава. То се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (вж. Решение на СЕС по дело Pannon Gép Centrum, C-368/09, т. 37).

В Решение по дело Rompelman, С-268/83, т. 23 и Решение по дело INZO, C‑110/94, т. 16 СЕС е приел, че принципът на неутралитет на ДДС по отношение на данъчната тежест върху предприятието изисква първоначалните разходи за инвестиции, направени за нуждите и с оглед на дадено предприятие, да се считат за икономическа дейност и че ще бъде в противоречие с този принцип посочените дейности да започват едва от момента, в който даден недвижим имот действително се използва, тоест когато възникне облагаемият доход. Всяко друго тълкуване би възложило на икономическия оператор разходите за ДДС в рамките на икономическата му дейност, без да му даде възможността да ги приспадне, и би прокарало произволно разграничение между разходите за инвестиции, направени преди и по време на действителното използване на даден недвижим имот.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато получени от общината доставки на стоки и/или услуги се използват или ще се използват за облагаемата й дейност, е налице право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност (ДДС) за тези доставки при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от ЗДДС. Предвид посочената практика на СЕС и с оглед на обстоятелството, че общините ще използват изградените по водните проекти активи за последващи облагаеми доставки, следва, че правото на приспадане на данъчен кредит на общините за получените в изпълнение на водните проекти доставки на стоки и/или услуги е възникнало на датата на изискуeмост на данъка.

Общи условия за упражняване на право на данъчен кредит съгласно промените на ЗДДС

Общините могат да упражнят право на данъчен кредит, ако:

- са регистрирани по ЗДДС;

- начисленият ДДС е за получени от общините доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 - 2013”;

- данъкът е начислен след 1 януари 2007 г.;

- правото на данъчен кредит за този ДДС не е упражнено в срока по чл. 72 от закона.

Право на възстановяване на данъчен кредит може да бъде упражнено и за получени доставки на стоки или услуги, с които общините са изградили някои ВиК системи и съоръжения изцяло и частично преди сключването на договори с ОПОС и/или са осигурили допълващи инвестиции от собствения си бюджет.

С промяната на ЗДДС се създава преходен режим, с който на общините се предоставя възможност да упражнят право на данъчен кредит в нови срокове за начислен ДДС след 1 януари 2007 г. по получени доставки в изпълнение на водни проекти. Предвидените нови срокове и ред за упражняване на правото на данъчен кредит от общините, съответно за претендиране на възстановяване на ДДС, обхващат случаите, при които срокът за упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС за направените от общините след 1 януари 2007 г. разходи по водните проекти е изтекъл. Съответно режимът не обхваща получените от общините доставки, направени в изпълнение на финансирани водни проекти, за които законоустановеният 12-месечен срок в ЗДДС не е изтекъл. В този случай общините следва да приложат общите разпоредби на ЗДДС.

Когато общините са претендирали като данъчен кредит данък за получени от тях доставки на стоки и услуги в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“ по реда и в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, същият подлежи на възстановяване по общия ред на закона. В случай, че се касае за данък, правото на приспадане на който не е упражнено в срока по чл. 72 от ЗДДС, приложение намират § 3 и § 5 от ПЗР на ЗДДС (ДВ, бр. 41 от 2015 г., които са в сила от 09.06.2015 г.).

Разгледана е процедурата за упражняване правото на данъчен кредит за получени доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти от общините, също така и промените в срока за възстановяване на ДДС по справка-декларацията.

 

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

Държавно обществено осигуряване

Акцент

ВНАСЯНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И ПОДАВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИ ПРИ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ ЗА ЕДИН ДЕН

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

В брой 54 на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Кодекса на труда, които дават възможност за сключване на трудови договори за един ден. Промените влизат в сила от датата на обнародването им – 17 юли 2015 г. Освен в Кодекса на труда се създават разпоредби и в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване, които регламентират специалния ред за внасяне на осигурителни вноски при този вид договори. В допълнение е обнародвана и наредба, която определя процедурата за сключване на тези договори, както и промени в Наредба № Н-8/2005 г. относно подаването на декларации обр. № 1 и № 6 за този вид осигурени лица.

Предмет на следващите редове е процедурата по сключване на трудовите договори за един ден с акцент върху реда за внасяне на осигурителни вноски.

1. Сключване на трудов договор за един ден

С промените в КТ се създава нов член 114а, който регламентира тези специални правоотношения. И досега КТ не забраняваше сключване на трудови договори с продължителност един или няколко дни. Тази възможност е уредена в чл. 114 от КТ, съгласно който трудов договор може да се сключи и за работа през определени дни от месеца. В този смисъл новият чл. 114а от КТ регламентира не нов вид трудово правоотношение, а специална процедура за сключване и реализиране на този тип трудови договори. Тя не отменя, а допълва общия ред за сключване на трудови договори. Работодателят има право да избере дали да сключи трудов договор с продължителност от един ден по новия чл. 114а от КТ или да сключи трудов договор със срок един ден по чл. 68, ал. 1 от КТ. От друга страна работодателят може да сключи няколко трудови договори за един ден по чл. 114а от КТ с едно и също лице.

Например: Собственик на лозови масиви, регистриран земеделски производител, има нужда от работна ръка по време на гроздобера. Той може да наеме 10 работника, като всеки ден сключва с тях еднодневни трудови договори по чл. 114а от КТ или да сключи с всеки от тях трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ за извършване на определена работа.

Съгласно чл. 114а, ал. 1 от КТ трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж. С тази разпоредба законодателят въвежда основните особености на този вид трудови договори:

- действат само в сферата на селското стопанство. В ал. 3 на чл. 114а от КТ са формулирани конкретните параметри на използваното понятие „селскостопанска работа” – те са ограничени до основна икономическа дейност „Растениевъдство“ – само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. Точното изброяване на дейностите в селското стопанство, за които се отнася новата процедура, стеснява възможностите за прилагането й, особено през тази календарна година. Все пак тя може да се използва при наемане на работници за бране на зеленчуци – чушки, домати, краставици и др. подобни, както и за прибиране на реколтата от плодове – праскови, ябълки, круши.

- работодателите следва да бъдат регистрирани земеделски стопани. Понятието земеделски стопанин по смисъла на европейското законодателство, възприето изцяло от българското, означава физическо или юридическо лице, или група физически или юридически лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на договорите за създаване и функциониране на Европейския съюз. На практика работодател може да бъде всяко лице (физическо, юридическо или друго), което е регистрирано като земеделски стопанин в службата по земеделие.

- работата по тези договори НЕ се признава за трудов стаж, но СЕ признава за осигурителен стаж (чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО).

С алинея втора на чл. 114а от КТ е поставено още едно ограничение:

- с един работник може да се сключват трудови договори общо за не повече от 90 дни в една календарна година. 90 работни дни се равняват приблизително на 3 календарни месеца, като законодателят не е поставил изисквания тези дни да бъдат последователни или разпокъсани. На практика този срок позволява на земеделския стопанин да се възползва от даден работник през целия активен земеделски сезон, без да поема ангажименти за плащане на възнаграждение и осигурителни вноски за периодите, когато за лицето няма конкретна работа.

2. Характеристики на трудовия договор за един ден

Като се има предвид краткотрайната продължителност на този вид договори, законодателят е предвидил опростена форма на договора и бърза процедура за сключването му. Съгласно чл. 114а, ал. 4 от КТ трудовият договор се сключва задължително в писмена форма, в два екземпляра – по един за всяка страна, като се подписва преди постъпване на работа и съдържа данни за:

- страните,

- място на работа,

- наименование на длъжността,

- размер на трудовото възнаграждение,

- дата на изпълнение на работата,

- продължителност, начало и край на работния ден.

В ал. 6 на същата разпоредба изрично е предвидено, че за тези договори не се изпраща уведомление за сключване, изменение и прекратяване в НАП, не се създава и връчва длъжностна характеристика, а при прекратяването им не се издава и връчва заповед за уволнение.

Процедурата по сключване на този вид договори е регламентирана в специална наредба на министъра на труда и социалната политика, обнародвана в бр. 54 на ДВ, Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда пред Инспекцията по труда. Като приложение към нея е създадена специална бланка на трудов договор, заверен образец от която се предоставя от Инспекцията по труда на земеделския стопанин.

Работодателят попълва преди започване на работа заверения образец, като посочва личните данни на работника, характера и мястото на работа, дневното трудово възнаграждение, начало и край на работния ден. След приключване на работния ден работодателят попълва разписката – част от образеца на трудовия договор, като посочва размера на дневното брутно трудово възнаграждение, личните осигурителни вноски, дължими по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравно осигуряване, данъка по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, определя разликата между тях и изплаща на същата дата трудовото възнаграждение на работника. Работодателят е длъжен при поискване от органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите:

- да предоставя своите екземпляри на сключени трудови договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ;

- да изготвя и предоставя информация или справка за броя и имената на работниците, наети от него с трудов договор по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Разгледани са още трудовото възнаграждение по договор за един ден, внасянето на осигурителни вноски при еднодневните трудови договори, подаването на декларации обр. № 1 и обр. № 6, предоставянето и регистрирането на образци на трудови договори за един ден.

 

Раздел „Счетоводна и данъчна практика“

Актуално

ОТЧИТАНЕ НА ДМА ПРИ ПРЕХВЪРЛЯНЕТО ИМ В ИНВЕСТИЦИОННИ ИМОТИ И ОБРАТНОТО ВРЪЩАНЕ В ДЕЙНОСТТА

Поради ограничаване на някои дейности на предприятието една сграда вече не е използваема от нас, но има възможност да я дадем под наем изцяло, заедно с обзавеждането (отделни ДМА, които отчитаме като ДМА). Считаме, че трябва да прехвърлим счетоводно сградата в инвестиционни имоти. Наемният договор ще бъде за 2 години, след което ще използваме отново сградата за наши цели като ДМА в дейността.

Какви са счетоводните записвания и по какви стойности при прехвърляне на сградата от ДМА в инвестиционни имоти и обратно? Има ли някакви специални изисквания по отчитане на обзавеждането, което се включва в наемните отношения?

Отговор: Имотите в едно предприятие се класифицират според тяхното предполагаемо предназначение. Те се разграничават на три вида:

1. Ползвани в дейността имоти;

2. Имоти за продажба;

3. Инвестиционни имоти.

Инвестиционните имоти са недвижими имоти във вид на земя или сграда. Във Вашия случай, тъй като сградата ще бъде отдадена под наем и Вие правилно я класифицирате като такава, която няма да се използва в дейността, и следва да я третирате като инвестиционен имот. Тя ще генерира парични потоци отделно от дейността на предприятието.

Инвестиционните имоти се отчитат като дългосрочни финансови активи.

Първоначалното признаване на инвестиционен имот става, когато има вероятност предприятието да получи икономическа изгода от него (в случая това е така).

Съществуват две възможности за оценяване на инвестиционните имоти след придобиването им – модел на цена на придобиване или модел на справедлива стойност. При първоначалното оценяване на инвестиционен имот трябва да се вземат предвид стойностите на всички трайно прикрепени към него дълготрайни материални активи, без които той не би могъл да осъществи предназначението си (например асансьори, климатични системи, вентилационни системи и др.). Във въпроса споменавате, че заедно със сградата ще предоставите под наем и други ДМА. Тези от тях, които са трайно прикрепени към нея, се отнасят към стойността на инвестиционния имот. За останалите трябва да определите отделна наемна цена и да ги опишете отделно в договора за наем. Това е подходящо да стане по отделни видове дълготрайни материални активи.

Справедливата стойност като модел за оценка е пазарната стойност на инвестиционния имот. Пазарната стойност може да се определи по два начина:

1. Най-вероятната настояща цена, получена на нормално съществуващ активен пазар за дадения вид инвестиционен имот. При определянето й се вземат под внимание всички фактори, които й оказват влияние – състояние на имота, местонахождение, перспективи за бъдещо използване, договорни условия, и други.

2. Анализ на получена от различни източници информация. Този подход за определяне на пазарната стойност се прилага, когато липсва активен пазар за конкретната категория инвестиционен имот. Източници на такава информация могат да бъдат:

- настоящи цени на активен пазар за имоти от различно естество, като цените им се коригират, за да се отчетат различията;

- скорошни цени на по-малко активни пазари, като отново цените се коригират, като това се прави, за да се отразят промените в икономическите условия в периода след датата, на която са се осъществили сделките на тези цени;

- прогнозиране на дисконтирани парични потоци, на базата на предстоящите пазарни наемни плащания за подобни имоти с процент на дисконтиране, отразяващ настоящите пазарни оценки на несигурността в сумата и разпределението във времето на паричните потоци.

Интересен за Вас е случаят, при който се получават различни заключения за това каква е справедливата стойност на даден инвестиционен имот при използването на различни източници на информация. Тогава различията се анализират задълбочено, като се определя сравнително тесен интервал на приемливи оценки. В неговите рамки управлението на предприятието избира най-достоверната оценка на справедливата стойност на инвестиционния имот.

Ако съществуват съществени затруднения при определяне на справедливата стойност на инвестиционни имоти, може да се използват услугите на независим оценител, с подходяща квалификация, която се вижда от неговия лиценз, както и да има скорошен опит по оценяване на имоти от подобен конкретен вид като състояние, местонахождение, предназначение и т. н.

При прехвърляне на сградата от състава на ДМА към състава на финансовите активи трябва да се отпише начислената до момента амортизация.

Даден е конкретен пример със счетоводните записвания.

Доц. д-р Теодора Рупска, УНСС