Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Раздел първи „Счетоводство и практика”

Акцентът на брой шести от раздела разглежда отговорността на ръководството за организиране на счетоводството в предприятието, за достоверността на годишния финансов отчет и за отговорността на одитора.

Разгледана са: отговорността на ръководството на предприятието за текущото счетоводство и за финансовия отчет; предприятията, подлежащи на задължителен независим финансов одит, и ролята и отговорността на одитора.

В рубриката „Счетоводна практика“ е представена темата за консолидиране на финансови отчети.

В рубриката „Управленско счетоводство” започва разглеждането на същността и ползата от управленското счетоводство. Посочени са основните задачи на управленското счетоводство, което съчетава в себе си счетоводството, финансите и управлението, които са необходими за успешното ръководене на предприятието.

Раздел втори „Счетоводна политика” акцентира на важните въпроси при изготвянето на консолидирани финансови отчети по Международните счетоводни стандарти.

В раздел трети „Данъчен консултант” са разгледани:

- данъчно третиране по ЗДДС на придобит недвижим имот в Гърция;

- специфични изисквания за формиране на данъчната основа и начисляване на ДДС при доставки на отпадъци;

- производство по установяване на нарушения и налагане на наказания по ДОПК.

В раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” се разглеждат:

- промените за годината в задължителното пенсионно осигуряване;

- има ли право работодателят да налага глоби на своите работници и служители и кога може да става това;

- казус по представителство на еднолично ООД.

В петия раздел „Счетоводна и данъчна практика” се разглеждат казуси, поставени от абонати на сп. „Счетоводство плюс..“, за:

- документиране на доставки с електронни фактури;

- данъчно документиране на бартер на недвижими имоти;

- облагане на доходи на земеделски производител от продажба на дълготрайни активи;

- вноски за здравно осигуряване на пенсионери за доходи по граждански договор.

Раздел „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА”

Акцент

Емил Евлогиев, дипломиран експерт-счетоводител

Отговорността на ръководството за организиране на счетоводството в предприятието, за достоверността на годишния финансов отчет и за отговорността на одитора

Счетоводна практика

Доц. д-р Живко Бонев, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

Консолидиране на финансови отчети

Управленско счетоводство

Доц. д-р Теодора Рупска, УНСС

За същността и ползата от управленското счетоводство

Раздел „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“

Акцент

Доц. д-р Бойка Брезоева, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

Важни въпроси при изготвянето на консолидирани финансови отчети по МСС

Раздел „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ”

Промени в нормативната уредба

Мина Янкова, данъчен експерт

Евгени Рангелов, магистър по финанси

Данъчно третиране по ЗДДС на придобит недвижим имот в Гърция

ЗДДС

Мая Жотева, данъчен консултант

Специфични изисквания за формиране на данъчната основа и начисляване на ДДС при доставки на отпадъци

ДОПК

Петър Цанков, началник отдел „Методология и международни дейности“ в ЦУ на НАП

Производство по установяване на нарушения и налагане на наказания

Раздел „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО”

Осигурителни правоотношения

Акцент

Ваня Никова, главен експерт по осигуряването в ЦУ на НОИ

Промените за 2015 година в задължителното пенсионно осигуряване

Трудови правоотношения

Трудови договори

Мариана Василева, експерт в Министерския съвет

Има ли право работодателят да налага глоби на своите работници и кога може да става това?

Казуси

Анелия Маркова, съдия

Представителство на еднолично ООД

Новини

Новини от НОИ

Раздел „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“

Актуално

Моника Петрова, данъчен експерт

Документиране на доставки с електронни фактури

Казуси от практиката на счетоводителя

Счетоводни казуси

Евгени Рангелов, магистър по финанси

Бартер на недвижими имоти

ЗДДФЛ

Евгения Попова, гл. експерт по приходите в ЦУ на НАП

Облагане доходи на земеделски производител от продажба на дълготрайни активи

Казуси по осигуряване

Бистра Коларова, експерт по социално осигуряване

Дължат ли се вноски за здравно осигуряване на пенсионери за доходи по граждански договор?

Раздел „Счетоводство и практика”

Акцент 

ОТГОВОРНОСТТА НА РЪКОВОДСТВОТО ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА СЧЕТОВОДСТВОТО В ПРЕДПРИЯТИЕТО, ЗА ДОСТОВЕРНОСТТА НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ И ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ОДИТОРА

Емил Евлогиев, дипломиран експерт-счетоводител

В последните месеци в публичното пространство се тиражираха много и верни и неверни твърдения относно това кой е отговорен за изготвянето и достоверността на годишните финансови отчети на предприятията, включително банките.

А) Отговорност на ръководството за текущото счетоводство и за финансовия отчет съгласно Закона за счетоводството

Според чл. 5 от Закона за счетоводство (ЗСч): Текущото счетоводно отчитане се организира по реда, определен в този закон и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан.

Съгласно чл. 12 от ЗСч: Формата на счетоводството се утвърждава от ръководителя на предприятието. Тя следва да осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане.

Член 22 от ЗСч въвежда изискването: Инвентаризацията на активите и пасивите се осъществява през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет. Инвентаризацията се извършва по ред и начин, определени от органите на управление на предприятието.

Член 24 от ЗСч предвижда: Органите на управление на предприятието отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади към тях.

В член 44 от ЗСч е записано: Движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на тяхното унищожаване или предаване се осъществява по ред, определен от органа на управление на предприятието.

Законът за независимия финансов одит, чл. 12, регламентира: Ръководството на предприятието предоставя на регистрирания одитор изготвения от него финансов отчет, готов за издаване на одиторски доклад.

Раздел „Счетоводна политика“

ВАЖНИ ВЪПРОСИ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ПО МСС

Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с., регистриран одитор

В продължението на статията от брой 5 авторката представя бележките и работната таблица към консолидирания отчет, които поясняват определянето на съответните суми в консолидирания отчет и са част от пояснителните приложения към консолидирания финансов отчет.

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗДДС НА ПРИДОБИТ НЕДВИЖИМ ИМОТ В ГЪРЦИЯ

Въпрос: Дружество, регистрирано по ЗДДС в България, иска да закупи имот в Гърция – земя със съществуваща сграда, която ще бъде реконструирана, за да се превърне в профилакториум.

Имотът се продава от физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС в Гърция.

Имам следните въпроси:

1. Представлява ли въпросната покупка вътреобщностно придобиване?

2. Трябва ли да издадем протокол и да си самоначислим ДДС?

3. Как трябва да отразим това придобиване в дневника за покупките и в дневника за продажбите?

4. Строителството ще се извършва от гръцка фирма (регистрирана по ДДС). Как трябва да се отразяват фактурите за извършените дейности от тях?

Манол Кривошапков

Отговор на първия, втория и третия въпрос:

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване (ВОП) е налице при придобиване на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Видно от определението, може да се направи изводът, че за да е приложим режимът на ВОП, следва да са налице кумулативно следните условия:

- доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да е налице ВОП, доставчикът следва да е регистрирано за целите на ДДС лице в държава членка към датата на данъчното събитие на ВОД;

- предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;

- придобиването е възмездно;

- стоките се транспортират от територията на друга държава членка до територията на страната;

- придобиващият по ВОП може да бъде данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.

За да е налице горната хипотеза, задължително условие е стоката – предмет на доставката, да се транспортира от територията на друга държава членка до територията на страната.

В конкретния случай предмет на доставката е недвижим имот и същата не би могла да се третира като вътреобщностна. Съответно, за получателя по тази доставка няма да е налице вътреобщностно придобиване (ВОП), тъй като няма транспортиране на стока до територията на страната. Както е пояснено – предмет на доставката е недвижим имот в Гърция.

Съгласно чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета oтносно общата система на данъка върху добавената стойност, за място на доставка на услуги, свързани с недвижим имот, включително услугите на експерти и агенти за недвижими имоти, осигуряването на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на ваканционни лагери или на обекти, развити за ползване като къмпинг, предоставянето на права за ползване на недвижими имоти и услуги за подготвянето и координирането на строителни работи като например услугите на архитекти и на предприятия, предоставящи надзор на обекта, е мястото, където се намира недвижимият имот.

С оглед на посоченото в запитването недвижимият имот, предмет на доставката, по която получател е българско дружество, е разположен на територията на Гърция и предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от ЗДДС (чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО) мястото на изпълнение на доставката е мястото, където се намира недвижимият имот в Гърция и за доставката ще се приложат правилата за ДДС, съобразно законодателството на Гърция, на чиято територия се извършва тази доставка. Това означава, че българското дружество във всички случаи следва да се запознае със законодателството в областта на ДДС в страната, на чиято територия се получава тази доставка.

Предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при доставки с място на изпълнение извън територията на страната и следователно за получателя по доставка на недвижим имот в Гърция не възниква задължение за издаване на протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС.

По отношение на въпроса как следва да се отрази доставката, съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Предвид разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчни документи са издадените фактури по реда на ЗДДС, приложим на територията на страната. В този смисъл, на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за получателя по доставка - регистрирано за целите на ЗДДС лице, не възниква задължение да посочва получения документ - фактура или друг документ, издаден от доставчик от Гърция, в дневника за покупки, респективно в справка-декларацията. Въпреки че не е налице задължение за посочване на получения документ от гръцкия доставчик, няма пречка да се отрази в колона 9 на дневника за покупки (Приложение № 10 към чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС).

За доказване на получената доставка е необходимо получателят да разполага и с други писмени доказателства, доказващи мястото на изпълнение на доставката, извършена на територията на Гърция, като например: договори с доставчик, от които да е видно прехвърлянето на собствеността и условията на доставката, доказателства за плащане и др.

Отговорите подготви Мина Янкова, данъчен експерт

Отговор на четвъртия въпрос:

За покупката на недвижимия имот в Гърция вероятно няма да получите фактура, тъй като продавачът е физическо лице. Затова трябва да документирате покупката с договор, нотариално оформяне на прехвърлянето на собствеността по гръцкото законодателство и документ за превод на плащането (в евро или в друга валута).

Въз основа на тези документи ще осчетоводите имота (земя и сграда) за левовата равностойност на платената валута, като формирате първоначалната оценка по СС 16 Дълготрайни материални активи от стойността на покупката плюс всички разходи, свързани с придобиването (в евро или в друга валута). Платената валута трябва да се отчита по реда на СС 21 – по курса на БНБ за деня на покупката и евентуално курсови разлики, ако плащането е на друга дата и се формират такива разлики.

За преустройството на сградата трябва да имате договор с гръцката фирма, която ще го прави. Съгласно договореното тя трябва да отчете извършената работа с фактура. Ако във фактурата е включен ДДС, същият трябва да го включите в първоначалната оценка като „невъзстановим данък“ по СС 16 или да го отчетете като вземане отделно и да потърсите възстановяването му чрез процедурата, която позволява това по нашето законодателство за ДДС. Разбира се, ако има такава възможност и по гръцкото законодателство. Ако Ви бъде възстановен ДДС, ще закриете вземането със записването:

Д-т с/ка 504 Разплащателна сметка във валута (в левове по курса)

К-т с/ка 498 Други дебитори

Временна сметка за вземането

Може да възникне курсова разлика – положителна или отрицателна.

При всички случаи е добре да получите документ от продавача, че е получил сумата по сделката – може би разписка или протокол, с данни за лицето, сумата и основанието за плащане.

Фактурите на гръцката фирма се превеждат на български език по реда на чл. 3, ал. 2 от Закона за счетоводството.

Отговора подготви Евгени Рангелов, магистър по финанси

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

Акцент

ПРОМЕНИТЕ ЗА 2015 ГОДИНА В ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Ваня Никова, главен експерт по осигуряването в ЦУ на НОИ

Измененията и допълненията от 1 януари 2015 г. в Кодекса за социално осигуряване (КСО) – основният нормативен акт, уреждащ задължителното пенсионно осигуряване, са направени с § 3 от ПЗР на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. (обн., ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г.), а в поднормативния му акт Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) – с Постановление № 50 от 6 март 2015 г. на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.).

От 1 януари 2015 г. отпада задължението на осигурителя да издава документи за осигурителен стаж и осигурителен доход в срок до 30 дни от прекратяване на трудови или служебни правоотношения, съгласно изменение на чл. 5, ал. 7 от КСО. Новата редакция на разпоредбата задължава осигурителя да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход не само по искане на осигуреното лице или на негов представител, но и по искания и/или на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 от КСО, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с осигурителния стаж и доход. Това са длъжностните лица в териториалните поделения на Националния осигурителен институт, на които е възложено ръководството по изплащане на обезщетенията и помощите, на осигуряването за безработица и на пенсионното осигуряване, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на съответното териториалното поделение (ТП). Нормативно определеният срок за издаване на тези документи е 14-дневен от искането.

Условията за придобиване право на основния вид пенсии – за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 от КСО за 2015 г. са регламентирани с нова ал. 2 в § 6б от ПЗР на КСО. През 2015 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО се придобива при навършване на възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете, а право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от кодекса – при навършване на възраст 65 години и 8 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.

В чл. 15 от НПОС, кореспондираща с чл. 68 от кодекса разпоредба, са посочени по години изменящите се условия за възрастта и осигурителния стаж за времето след 31 декември 2015 г., тъй като със ЗБДОО за 2015 г. не са направени промени в текстовете на чл. 68 от КСО.

С изменения в разпоредбите на § 4 от ПЗР на КСО е удължен срокът на действието им до 31 декември 2015 г. Работилите при неблагоприятните условия на първа и втора категория труд могат да ползват до края на тази година досегашния ред за пенсиониране от държавното обществено осигуряване (виж измененията и допълненията в чл. 16а от НПОС).

Прецизирани са текстовете на чл. 18 от НПОС в съответствие с разпоредбите на чл. 69 от КСО. С новата редакция на чл. 18, ал. 4 от наредбата отпада възможността за лицата, придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, да се пенсионират по реда на други разпоредби на кодекса.

От 1 януари 2015 г. е отменена ал. 2 на чл. 94 от КСО, с което общото правило на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите да се отпускат от датата на придобиване на правото или от датата на заявлението се прилага при определяне началната дата всички видове пенсии за осигурителен стаж и възраст. Това правило не намира приложение по отношение на ония пенсии, отпускани по разпоредби от кодекса, в които прекратяване на осигуряването е елемент за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – например при пенсии, отпускани по чл. 69 от КСО, за които правото се придобива при освобождаване от служба или прекратяване на правоотношението, както и при пенсии, отпускани на балерини, балетисти или танцьори в културни организации по чл. 69а от КСО, за които самата норма поставя изискване за прекратяване на трудовото правоотношение.

В резултат на отмяната на ал. 2 от чл. 94 на КСО пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на придобиване на правото или от датата на заявлението за пенсиониране до съответното ТП на НОИ, съобразно спазването на 6-месечния срок за подаването му. Законодателят не е предвидил преходна разпоредба по отношение на лицата, които са придобили право на пенсия до 31 декември 2014 г. и осигуряването им е прекратено преди 1 януари 2015 г., поради което правилото на чл. 94, ал. 1 от КСО се прилага и по отношение на тях, т.е. пенсията за осигурителен стаж и възраст се отпуска от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в 6-месечен срок от тази дата, или от датата на заявлението, ако срокът е пропуснат.

Отпада изискването при подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да се представя документ за прекратяване на осигуряването, съгласно изменение в чл. 2, т. 1 от НПОС, свързано с отмяната на ал. 2 на чл. 94 от КСО. Както бе аргументирано, това не се прилага за лицата по чл. 69 и 69а от КСО, както и по § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО (за последните е необходимо за доказване на основанието от Кодекса на труда, въз основа на което е прекратено трудовото правоотношение като подземни работници).

Раздел „Счетоводна и данъчна практика“

Актуално

ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИ С ЕЛЕКТРОННИ ФАКТУРИ

Въпрос: Дружеството ни възнамерява да издава фактури чрез специализиран софтуер за автоматично създаване на файлове във формат „pdf”. Същите няма да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

Във връзка с горното за нас възникват следните въпроси:

1. Считат ли се така издадените фактури или известия към фактури във формат PDF за електронни фактури или електронни известия към фактури по смисъла на ЗДДС?

2. Следва ли при извършване на документирането в тези случаи да се издават и фактури или известия към фактури на хартиен носител?

К.Б., София

Отговор:

С направените изменения и допълнения в разпоредбите на глава единадесета от ЗДДС, които са в сила от 01.01.2013 г., относно документиране на доставките са въведени нови изисквания към данъчно задължените лица във връзка с издаваните и приеманите от тях фактури, тяхното отчитане и съхранение. Тези изменения са обусловени от извършените с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13.07.2010 г. изменения в основната Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране.

В ал. 6 на чл. 114 от ЗДДС е регламентирано, че всяко данъчно задължено лице следва да осигури по избран от него начин автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури или известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител или в електронна форма от момента на издаването им до края на периода на съхранението им.

Легални дефиниции на понятията „автентичност на произхода” и „цялост на съдържанието” са дадени в § 1, т. 65 и т. 66 от ДР на ЗДДС, според които автентичност на произхода означава уверение за самоличността на доставчика или на издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от страна на получателя по доставката, а цялост на съдържанието означава, че съдържанието на фактурата и известието към фактурата не е променено.

От посочените разпоредби е видно, че осигуряване на автентичността на произхода, целостта на съдържанието във фактурите и тяхната четливост е задължение както на доставчика, така и на получателя по доставката.

Изпълнението на тези три изисквания следва да бъде обезпечено от страните по доставката чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата и известието към фактурата и доставката на стоки или услуги (чл. 114, ал. 10 от ЗДДС).

Всяко лице самостоятелно и независимо определя начина, по който ще се осъществява контролът върху стопанската дейност, при съобразяване с обема на извършваната дейност, броя и стойността на сделките, броя и вида на доставчиците и клиентите и други фактори, относими към конкретната дейност.

Избраният контрол на стопанската дейност е необходимо да създава надеждна одитна следа и да бъде организиран по начин, който дава възможност както за проверка на фактурата чрез свързването й с други документи – поръчка, договор, известие за доставка, платежни документи, транспортни документи и др., така и за връзката на документите с доставката на стоки или услуги.

По отношение на електронните фактури, освен чрез контрола на стопанската дейност, в чл. 114, ал. 11 от закона са посочени примерни технологии, чрез които се осигурява автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронната фактура или електронното известие на фактура, които могат да бъдат квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или електронен обмен на данни.

В случая, изложен във въпроса, фактурите, които ще издавате в PDF формат, неподписани с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП, биха били електронни фактури и електронни известия към фактури, ако използваната технология осигурява гарантиране на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата.

Документирането на доставките с електронни фактури и електронни известия към фактури се извършва при условие, че това документиране се приема от получателя с писмено или мълчаливо съгласие (чл. 114, ал. 9 от ЗДДС).

В случай, че документирате доставки чрез електронни фактури и електронни известия към фактури, за тези доставки не следва да се издават и фактури и известия към фактури на хартиен носител.

Отговора подготви Моника Петрова, експерт по ЗДДС