Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Раздел първи „Счетоводство и практика”

Акцентът на брой пети от този раздел разглежда отчитането на разходи за подобрение върху нает актив и при връщане на актива поради прекратяване на договора за наем.

В рубриката „Счетоводна практика“ се представят две теми:

- Консолидиране на финансови отчети

- Отчитане на преобразуване на търговско дружество чрез вливане и сливане.

Рубриката „Казус” разглежда новите моменти в отчитането на стоки в бюджетни предприятия - счетоводното и касовото отчитане.

Раздел втори „Счетоводна политика” представя важните въпроси при изготвянето на консолидирани финансови отчети по международните счетоводни стандарти.

Публикувана е останалата част от отговорите на теста за проверка на знанията по международните стандарти за финансово отчитане.

Рубриката „Одиторско законодателство” запознава читателите с акцентите на проведената конференция на тема „Одиторската професия в контекста на новото европейско законодателство“, организирана от ИДЕС по повод професионалния празник на дипломираните експерт-счетоводители.

В раздел трети „Данъчен консултант” са разгледани:

- специфични изисквания за формиране на данъчната основа и начисляване на ДДС при доставки по консигнация;

- данъчно третиране на доставка на сгради или на части от тях след извършено преустройство;

- производство по установяване на нарушения и налагане на наказания по ДОПК;

- за буквата на закона и за икономическата логика при облагането с ДДС.

Публикувана е и програмата на Третата Национална експертна конференция по прилагане на ЗДДС и ЗКПО, която ще се проведе на 26 и 27 май в София в зала № 7 на НДК. За повече информация вижте в сайта в меню „Събития”.

В раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” се разглеждат:

- част втора и част трета на промените в Кодекса за социално осигуряване за тази година;

- отпадане на необходимостта от прекратяване на осигуряването при реализиране правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст за всички осигурени лица;

- обезщетения за причинена вреда на работника или служителя (чл. 226 от Кодекса на труда);

- казус във връзка с изпълнение и документиране в предприятието на запор върху възнаграждение на работник или служител.

В петия раздел „Счетоводна и данъчна практика” се разглеждат казуси за:

- акцентите на бюджета на Република България за 2015 година;

- счетоводно отчитане и данъчно облагане на получена парична помощ за фирма на едноличен търговец.

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА”

Акцент

Евгени Рангелов, магистър по финанси 

ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ПОДОБРЕНИЕ ВЪРХУ НАЕТ АКТИВ И ПРИ ВРЪЩАНЕ НА АКТИВА ПОРАДИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА НАЕМ 

Счетоводна практика        

Доц. д-р Живко Бонев, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

КОНСОЛИДИРАНЕ НА ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ 

Проф. д-р Стоян Дурин, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

ОТЧИТАНЕ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО ЧРЕЗ ВЛИВАНЕ И СЛИВАНЕ

Казуси

Гл. асистент д-р Венцислав Вечев 

НОВИ МОМЕНТИ ПРИ ОТЧИТАНЕ НА СТОКИТЕ В БЮДЖЕТНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Раздел „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“

Акцент

Доц. д-р Бойка Брезоева, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

ВАЖНИ ВЪПРОСИ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ПО МСС 

Тест

Доц. д-р Бойка Брезоева, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

Проверка на знанията по МСФО

Отговори на теста от брой 3

Одиторско законодателство

АКЦЕНТИТЕ НА РЕФОРМАТА В ОДИТОРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Проблеми на приложението на Директива 2014/56/ЕС и Регламент (ЕС) № 537/2014 в законодателството на отделните страни-членки на ЕС

Влиянието на новото счетоводно и одиторско законодателство върху практиката на малки и средни одиторски практики

Антон Свраков, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор 

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

Мая Жотева, данъчен консултант

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДАНЪЧНАТА ОСНОВА И НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДДС ПРИ СДЕЛКИ НА КОНСИГНАЦИЯ 

Трета Национална експертна конференция по прилагане на ЗДДС и ЗКПО

ЗДДС 

Мина Янкова, данъчен експерт

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ДОСТАВКА НА СГРАДИ ИЛИ НА ЧАСТИ ОТ ТЯХ СЛЕД ИЗВЪРШЕНО ПРЕУСТРОЙСТВО ПО ЗДДС 

ДОПК  

Петър Цанков, началник отдел „Методология и международни дейности“ в ЦУ на НАП

ПРОИЗВОДСТВО ПО УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЯ И НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАНИЯ

Съдебна практика

Лиляна Панева, данъчен консултант  

ЗА БУКВАТА НА ЗАКОНА И ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА ЛОГИКА ПРИ ОБЛАГАНЕТО С ДДС 

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

Акцент

Бистра Коларова, експерт по социално осигуряване 

КОДЕКСЪТ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2015 ГОДИНА

Държавно обществено осигуряване

Ваня Никова, главен експерт по осигуряването в ЦУ на НОИ

ОТПАДНА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПРЕКРАТЯВА НЕ НА ОСИГУРЯВАНЕТО ПРИ РЕАЛИЗИРАНЕ ПРАВОТО НА ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ ЗА ВСИЧКИ ОСИГУРЕНИ ЛИЦА

Трудови правоотношения

Трудови договори

Мариана Василева, експерт в Министерски съвет

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ПРИЧИНЕНА ВРЕДА НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ

Казуси

Мариана Василева, експерт в Министерски съвет

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЗАПОР ВЪРХУ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО

Раздел „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“

Актуално

Веселка Донкова

БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2015 ГОДИНА

Казуси от практиката на счетоводителя

Счетоводни казуси

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ОТЧИТАНЕ НА ПОЛУЧЕНА ПАРИЧНА ПОМОЩ ЗА ФИРМАТА НА ЕТ

Раздел „Счетоводство и практика”

Акцент

ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ПОДОБРЕНИЕ ВЪРХУ НАЕТ АКТИВ И ПРИ ВРЪЩАНЕ НА АКТИВА ПОРАДИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА НАЕМ

Евгени Рангелов, магистър по финанси

Неблагоприятните икономически условия ограничават възможностите на предприятията за нови инвестиции. Затова най-често в сферата на търговията, общественото хранене и услугите те наемат помещения, които приспособяват чрез подходящи подобрения или реконструкции. Въпрос на договаряне е за чия сметка са разходите, свързани с подобренията – за сметка на наемателя или срещу наема, до определена договорена сума.

При извършване на последващите разходи за подобрения и особено при връщане на наетите активи поради прекратяване на договора за наем, респ. изтичане на срока му, наемателят трябва да извърши определени действия от гледна точка на ЗДДС, свързани с документирането и начисляването на ДДС за подобренията по наети активи. Промените в нормативната уредба за последните години дава основание този въпрос да се коментира отново.

Разходи за безвъзмездно извършване на подобрение върху нает или предоставен за ползване актив 

В т. 6.2 от СС 16 Дълготрайни материални активи намираме характеристика на разходите за подобрение, а за данъчни цели - в § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС. С промяна на този текст от 2013 г. е включено допълнение, според което създаването на нов актив от държател/ползвател на нает или предоставен за ползване актив се приравнява на подобрение.

Освен това трябва да се отбележи, че когато концесионер извършва подобрение на ползвания по концесията актив, това е доставка по ЗДДС, независимо дали е имало условие/задължение за него по договора или не.

Определения на подобрение има и в Закона за устройство на територията (ЗУТ), респ. в § 5, т. 42, т. 43 и т. 44.

Отбелязваме тези нормативни положения, тъй като често в практиката има „смесване“ на последващи разходи за подобрение и разходи за ремонт. В такива случаи е необходимо компетентно техническо лице да направи преценка за характера на двата вида разходи и те да бъдат разграничени за счетоводно отчитане и данъчно третиране. При положение, че разходите за ремонт са незначителни (няколко процента от общите разходи), целият разход може да се отчете като подобрение, тъй като леки повреди на актива при извършване на подобрението са неизбежни и съпътстващи (чл. 128 от ЗДДС).

Последващите разходи за подобрение се отчитат по капиталовия подход, независимо от стойността им, т.е. за тях не намират приложение „праговете“ за счетоводни и за данъчни цели (чл. 51 от ЗКПО).

С договора за наем (или анекс) се определя за чия сметка са разходите за подобрение върху наетия актив – за сметка на наема, до определена сума или за сметка на наемателя, т.е. безвъзмездно.

Важно е да отбележим, че извършеното подобрение върху нает актив не води до придобиване на собственост върху него, а само до право на ползване от наемателя, в рамките на договорения срок и условия. Това, както е известно, произтича от чл. 92 от Закона за собствеността. По тази причина разходите за подобрение, които имат характер предимно на ДМА, не се отчитат от наемателя като собствени дълготрайни активи, а като нематериални активи, т.е. като право на ползване.

Разходите за подобрение се отчитат съобразно характера им: като доставка, директно в сметка за нематериални дълготрайни активи, или като разходи за придобиване на дълготрайни активи, чрез сметка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни активи. По тази сметка се набират разходите и след завършване на подобрението се формира дълготраен нематериален актив. Важно е да се отбележи, че подобрения с характер на строежи се третират по реда, определен със ЗУТ, т.е. подлежат на приемане от държавна приемателна комисия и издаване на „Разрешение за ползване“, когато подобрението е за строеж от І-ІІІ категория по Номенклатурата на Наредба № 1 от 2003 г. на МРРБ. За подобрение върху строежи от IV-V категория се издава Удостоверение за въвеждане в експлоатация, съгласно Наредба № 3 на МРРБ от 2003 г. След изпълнение на тези процедури и получаване на посочените документи, предприятието, извършило подобрението, може да формира дълготраен нематериален актив.

Раздел „Счетоводна политика“

ВАЖНИ ВЪПРОСИ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ПО МСС

Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с., регистриран одитор

В настоящата статия си поставяме за цел да разгледаме някои въпроси, свързани с изготвянето на консолидирани финансови отчети, като акцентираме на изискванията на МСФО. Те се отнасят за оценката и представянето на неконтролиращото участие, определяне на репутацията от придобитото дъщерно предприятие, ефекта на оценяването на нетните активи на дъщерното предприятие по справедлива стойност върху консолидирания финансов отчет, както и третиране на начислени дивиденти от дъщерното предприятие в полза на предприятието майка.

Целта на изготвянето на консолидирани финансови отчети е да се представят отчетите на дадена икономическа група все едно, че тя е едно предприятие. Консолидираните финансови отчети се изготвят по метода на линейната (пълна) консолидация, при който нетните активи на предприятията в групата се сумират с пълните им стойности, независимо от процентното участие на предприятието майка в дъщерните предприятия, като преди това се елиминира: собственият капитал на дъщерното предприятие към датата на придобиването му от предприятието майка срещу елиминиране на инвестицията на предприятието майка; елиминират се и печалби/загуби от вътрешногрупови сделки и взаимни салда.

Поначало консолидирани финансови отчети се изготвят само от предприятия майки, които са търговски дружества (Закон за счетоводството, чл. 37, ал. 7). Това означава, че предприятията майки, които са еднолични търговци, не следва да изготвят консолидирани финансови отчети. Законът за счетоводството регламентира случаите, когато дадено предприятие майка се освобождава от задължението да изготвя консолидирани финансови отчети, но това не е предмет на разглеждане в настоящата статия.

Изготвянето на консолидирани финансови отчети е сложен процес, изискващ прилагането на определени консолидационни процедури. Но в приложимите счетоводни стандарти – МСФО 10 Консолидирани финансови отчети (в сила от 01.01.2014 г.) и съответно СС 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия постановките за консолидационните процедури са много общи, липсват по-подробни насоки. В такъв случай може да се прилага обичайната счетоводна практика в развитите в пазарно отношение страни при съобразяване с изискванията на приложимите счетоводни стандарти.

Оценка и представяне на неконтролиращо участие

Неконтролиращо (малцинствено) участие е частта от собствения капитал в дъщерното предприятие, който не е притежаван пряко или непряко от предприятието майка. При наличието на неконтролиращо участие предприятието майка не притежава всички нетни активи на дъщерното дружество, но ги контролира. Тъй като една от задачите на изготвяне на консолидирани финансови отчети е да се покаже ефективността от този контрол и приноса на ръководството на предприятието майка, което е отговорно за това, всички нетни активи на дъщерното предприятие се включват в консолидирания финансов отчет на групата, независимо от процентния дял на предприятието майка, а неконтролиращото участие се посочва като частично финансиращо тези нетни активи.

а. Първоначална оценка на неконтролиращото участие.

МСФО 3 позволява използването на един от двата метода за оценка на неконтролиращото участие, представяно в отчета за финансовото състояние (контролиращо участие в нетните активи), прилаган по отношение на отделни бизнес комбинации (пар. 19):

- по пропорционалния дял на неконтролиращото участие в справедливите стойности на разграничимите нетни активи на придобитото предприятие (метод 1).

- по справедлива стойност (метод 2).

Изборът на метод за оценка на неконтролиращото участие има значение за определяне размера на признатата репутация от придобитото дъщерно предприятие в консолидирания финансов отчет.

б. Последваща оценка на неконтролиращото участие.

МСФО 10 Консолидирани финансови отчети изисква общият всеобхватен доход на групата (печалбата/загубата и другият всеобхватен доход) да бъде разпределен към собствениците на предприятието майка и към неконтролиращото участие, дори ако това води до отрицателна величина на неконтролиращото участие (МСФО 10, пар. Б94).

Следователно, неконтролиращото участие се коригира с дела от печалбата/загубата на дъщерното предприятие, реализирани след датата на придобиването, както и с дела на придобиването. Дивидентите, съответстващи на неконтролиращото участие, се приспадат от стойността на неконтролиращото участие в нетните активи.

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДАНЪЧНАТА ОСНОВА И НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДДС ПРИ СДЕЛКИ НА КОНСИГНАЦИЯ

Мая Жотева, данъчен консултант

Сделки по финансов лизинг, на консигнация и доставките на отпадъци са едни от най-разпространените в нашата икономическа среда. Основната икономическа причина е хроничният недостиг на финансови ресурси. Съчетанието на широко приложение на такъв род доставки и на специфични разпоредби в ЗДДС относно тях ни кара да се спрем на изискванията на закона в това отношение.

Сделки на консигнация

В търговското ни право консигнационният договор няма изрична правна уредба. Той се приема за разновидност на комисионния договор. Договорът за продажба на консигнация е от специалните видове на комисионен договор, при който доверител (консигнант) предава на довереник (комисионер) стока да я продава „от свое име, но за сметка на консигнанта“ срещу определено заплащане. Специфична особеност на консигнационния договор е, че той има за предмет продажбата на стоки, които консигнантът има задължение да приеме обратно, ако те не бъдат продадени в срока на действието на договора. Друга негова особеност е това, че ако консигнаторът изпълни поръчката при условия, по-изгодни от тези, уговорени с консигнанта, той е задължен да му издължи по-високата стойност на продажбата. В същото време обаче, ако междувременно до продажбата на стоката, взета на консигнация, настъпи неблагоприятна промяна в качествата й или възможността за нейната реализация, то консигнаторът има право да я продаде на по-ниска цена, стига с това да предпази консигнанта от по-големи щети.

Следва да се отбележи, че при подобни взаимоотношения е приложима разпоредбата на чл. 127 от ЗДДС и в този случай са налице три доставки, съгласно ал. 2:

1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на ЗДДС;

2. доставка между консигнанта/доверителя и консигнатора/довереника на стоките или услугите - предмет на доставката по т. 1; данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1;

3. доставка на услуга между консигнатора/довереника и консигнанта/доверителя; данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на довереника, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на ЗДДС.

Възникването на данъчното събитие се определя по следния начин, съгласно изискванията на ЗДДС:

Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗДДС „За доставка на стока за целите на този закон се смята и: фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.“

В чл. 25, ал. 3, т. 1 се определя, че данъчното събитие възниква „на датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2“, т.е. на датата на фактическото предоставяне на стоката от доверителя на консигнатора.

Следователно, данъчното събитие при доставката между доверителя и консигнатора възниква на датата, на която стоките фактически са предадени съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, независимо от обстоятелството, че в този момент между доверителя и консигнатора не се извършва прехвърляне на правото на собственост върху стоките, с които консигнаторът ще се разпореди впоследствие към трети лица. Същата не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие за доставката между довереника и третото лице.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

Акцент

КОДЕКСЪТ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2015 ГОДИНА

Бистра Коларова, експерт по социално осигуряване

Кръгът на лицата, които подлежат на задължително обществено осигуряване, е регламентиран в чл. 4 от КСО.

От 01.01.2015 г. се разширява кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. По този ред се осигуряват управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон (ТЗ), техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 61 от ТЗ държавно и общинско предприятие може да бъде еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество. Държавните и общинските предприятия могат да образуват и други търговски дружества или обединения на търговски дружества. Образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен със закон (аргумент чл.62, ал. 1 от ТЗ).

На основание разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ТЗ образуването и преобразуването на общинските предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва с решение на общинския народен съвет. Със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества, съгласно текста на чл. 62, ал. 3 от ТЗ. Органите на акционерното дружество са регламентирани в чл. 219, ал. 1 от ТЗ:

1. общо събрание на акционерите;

2. съвет на директорите (едностепенна система) или надзорен съвет и управителен съвет (двустепенна система).

При провеждане осигуряването на органите на управление на акционерните дружества се прилагат общите разпоредби, които са в сила за изпълнителите по договори за управление и контрол (ДУК). Осигурителните вноски за тези лица се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, през които е работило, и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца – основание чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнагражденията върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Съгласно текста на чл. 3, ал. 1 от НЕВДПОВ осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината.

Важно е да си има предвид, че изплатените дивиденти не са доходи от трудова дейност и върху тях не се дължат осигурителни вноски. Осигурителен доход обаче са тантиемите.

Раздел „Счетоводна и данъчна практика“

Актуално

БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2015 ГОДИНА

Веселка Донкова

В „Държавен вестник“, бр. 107 от 24.12.2014 г. е обнародван Законът за държавния бюджет на Република България за 2015 г. С него са приети и основните параметри по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.

Следва да се има предвид, че съгласно Закона за публичните финанси приходите от глоби, имуществени санкции, такси и други неданъчни приходи ще постъпват по бюджета на съответната бюджетна организация в случаите, когато в закон или в акт на Министерския съвет не е изрично посочено по кой бюджет се внасят тези приходи или е посочено, че се внасят по държавния бюджет. Що се отнася до приходите от глоби и санкции, налагани и/или събирани от органи, администриращи приходите от данъци за централния бюджет, тези приходи постъпват по съответните им банкови сметки за приходи на централния бюджет.

Средствата от помощи и дарения по международни програми и договори следва да се разходват съгласно изискванията и клаузите на съответните програми и договори.

Разпоредбите, свързани с „единната сметка”, системата за електронни бюджетни разплащания, лимитите за плащания, банковото обслужване на сметките и плащанията на бюджетните организации, също са регламентирани в Закона за публичните финанси, поради което няма промяна спрямо 2014 г.

Освен това ще обърнем внимание на някои основни положения, отнасящи се за бюджет 2015.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. са утвърдени допустими максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2015 г. на разпоредителите с бюджет. В обхвата на тези задължения се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на разпоредителите, включително на техните разпоредители от по-ниска степен, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски кредит и други форми на дълг за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.

Утвърдени са също максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, както и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината.

И през 2015 г., когато бюджетните организации са настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, те няма да заплащат наеми.

Разходите за персонал, утвърдени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г., се извършват до определения размер, като промени на тези разходи могат да се извършват само с нормативен акт на Министерския съвет при структурни и/или компенсирани промени между бюджети на първостепенни разпоредители с бюджет.

Всички бюджетни организации се задължават да публикуват утвърдените си бюджети на своята интернет страница при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Освен това, първостепенните разпоредители с бюджет следва да публикуват на интернет страницата си и своите отчети за изпълнението на бюджетите си, в това число и отчетите за изпълнението на програмните бюджети към полугодието и за годината, както и тримесечна информация за разходите по бюджетни програми.