Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Раздел първи „Счетоводство и практика”

Акцентът на брой четвърти от раздела е посветен на отчитане на преоценките на активи и пасиви.

В рубриката „Счетоводна практика“ е разгледан методът на собствения капитал при съставяне на консолидирани финансови отчети.

В рубриката „Обществени поръчки – правила, процедури и практика“ е представена темата за основните промени в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки.

Раздел втори „Счетоводна политика” запознава читателите с предстоящата конференция на ИДЕС на тема „Одиторската професия в контекста на новото европейско законодателство“ на 17 април.

В раздела се доразглежда изследването на перспективите за приемане и прилагане на международните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия в България.

Публикувани са част от отговорите на теста за проверка на знанията по международните стандарти за финансово отчитане.

В раздел трети „Данъчен консултант” са разгледани:

- казуси, свързани с подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите за физическите лица за 2014 г.;

- промени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства;

- специфични изисквания за формиране на данъчната основа и начисляване на ДДС при доставки по финансов лизинг;

- специфични случаи при предоставяне на ваучери за храна.

В раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” се разглеждат:

- определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2014 г.;

- част първа на промените в Кодекса за социално осигуряване за тази година;

- обезщетения за причинена вреда на работника или служителя (чл. 226 от Кодекса на труда).

В петия раздел „Счетоводна и данъчна практика” се разглеждат казуси за:

- изисквания към консултантския договор;

- осигуряване на лица за работа без възнаграждение;

- електронен регистър на болнични листове от 2015 г.

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА”

Акцент

Проф. д-р Стоян Дурин, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

Отчитане на преоценките на активи и пасиви

Счетоводна практика

Доц. д-р Васил Божков, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

Прилагане на метода на собствения капитал при съставяне на консолидирани финансови отчети

Обществени поръчки – правила, процедури и практика

Мариана Кацарова, юрист, експерт по обществени поръчки

Основни промени в правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА“

Акцент

17 април - професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители в България

Одиторската професия в контекста на новото европейско законодателство

Изследване

Борислав Боянов, доктор по счетоводна отчетност, УНСС

Перспективи за приемане и прилагане на МСФО за малки и средни предприятия в България

Международни счетоводни стандарти

Доц. д-р Бойка Брезоева, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

Проверка на знанията по МСФО

Отговори на теста от брой 3

РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ”

Промени в нормативната уредба

Лорета Цветкова, държавен експерт в ЦУ на НАП

Проблеми при попълване на годишната данъчна декларация за 2014 година

ЗДДС

Юлия Калчева, данъчен експерт по приходите

Въвежда се регистрация при зареждане с течни горива за собствени нужди

ЗДДС

Мая Жотева, данъчен консултант

Специфични изисквания за формиране на данъчната основа и начисляване на ДДС при доставки по финансов лизинг

ЗКПО

Евгени Рангелов, магистър по финанси

Специфични случаи при предоставяне на ваучери за храна       

РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО”

Осигурителни отношения

Акцент

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

Годишно изравняване на осигурителните вноски за 2014 година

Осигурителни отношения

Държавно обществено осигуряване

Бистра Коларова, експерт по социално осигуряване

Кодексът за социално осигуряване за 2015 година

Част първа

Трудови правоотношения

Трудови договори

Мариана Василева, експерт в Министерски съвет

Обезщетения за причинена вреда на работника или служителя

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА“

Актуално

Анелия Маркова, съдия

Изисквания към консултантския договор       

Казуси от практиката на счетоводителя

Казуси по осигуряване

Бистра Коларова, експерт по социално осигуряване

Осигуряване на лица за работа без възнаграждение

Казуси по осигуряване

Електронен регистър на болнични листове от 2015 година

Раздел „Счетоводство и практика”

Акцент

ОТЧИТАНЕ НА ПРЕОЦЕНКИТЕ НА АКТИВИ И ПАСИВИ

Проф. д-р Стоян Дурин, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

В приложимите счетоводни стандарти понятието „преоценки” малко се използва. Повече се пише за „последващо оценяване”, „обезценяване” и „преоценяване”. И наименованието на МСС 36 и НСФОМСП 36 е Обезценка на активи. Ние не си поставяме за цел да търсим кое понятие е най-точно от гледна точка на съдържанието на третираните проблеми.

Ще си позволим обаче при третиране на въпросите в статията да боравим с понятието „обезценки”. Обезценките означават, че балансовата стойност на съответните активи се намалява, докато балансовата стойност на пасивите се увеличава. В края на статията ще отбележим и основни стопански операции и счетоводни статии при прилагане на подхода за представяне на активи по справедливи стойности.

При посочване на счетоводното отчитане на преоценките няма да се интересуваме от факторите, които ги пораждат, които ги обуславят, които са причина за съответните счетоводни решения.

Обезценяването на активите и пасивите е процес, който означава увеличаване на разходите за дейността на предприятието. Те могат да се включат в състава на разходите по икономически елементи или да се обособи самостоятелна група счетоводни сметки.

Когато преоценките се включват в състава на разходите по икономически елементи, то би се очаквало тези разходи да се включат в състава на себестойността на продукцията – в производствената себестойност или в търговската себестойност. Този подход ние не одобряваме, тъй като тези разходи, според нас, не представляват част от себестойността на произвежданата продукция.

Обезценяването на активите и пасивите, което представлява разходи за предприятието, е редно да се отчита чрез самостоятелна група счетоводни сметки. И тези разходи следва да бъдат директно за сметка на финансовия резултат. И по-конкретно тези сметки са:

Група 63 Разходи от преоценки на активи и пасиви

С/ка 630 Разходи от преоценки на дълготрайни материални активи

С/ка 631 Разходи от преоценки на нематериални активи

С/ка 632 Разходи от преоценки на дългосрочни инвестиции

С/ка 633 Разходи от преоценки на инвестиционни имоти

С/ка 634 Разходи от преоценки на дълготрайни биологични активи

С/ка 635 Разходи от преоценки на краткотрайни биологични активи

С/ка 636 Разходи от преоценки на материални запаси

С/ка 637 Разходи от преоценки на финансови инструменти

С/ка 639 Разходи от преоценки на други активи и пасиви

Тези сметки ще се дебитират при начисляване на обезценки на активи и пасиви, а ще се кредитират в края на отчетния период срещу дебитиране на с/ка 122 Печалби и загуби от текущата година. В края на отчетния период сметките остават без салда.

Обезценките пораждат намаляване в стойността на съответните активи или увеличаване на стойността на съответните пасиви. Главният въпрос е по какъв начин ще се отрази счетоводно тази корекция в балансовата стойност на активите и пасивите и „превръщането” й в разходи. Възможни са два варианта.

Първият вариант е обезценката да се отрази директно в намаление на стойността на съответните активи или увеличение на стойността на съответните пасиви. Това означава, че при дебитиране на сметките от група 63 Разходи от преоценки на активи и пасиви се кредитират сметки за отчитане на съответните активи или сметки за отчитане на съответните пасиви.

Вторият вариант е обезценките да се отчитат чрез така наречените корективни сметки. Те могат да бъдат:

Група 25 Обезценки на активи и пасиви

С/ка 250 Обезценки на дълготрайни материални активи

С/ка 251 Обезценки на нематериални активи

С/ка 252 Обезценки на дългосрочни инвестиции

С/ка 253 Обезценки на инвестиционни имоти

С/ка 254 Обезценки на дълготрайни биологични активи

С/ка 255 Обезценки на финансови инструменти

С/ка 256 Обезценки на материални запаси

С/ка 259 Обезценки на други активи и пасиви

Ние приемаме отчитането на обезценките да се отразява чрез посочените корективни сметки. Необходимо е да се има предвид, че салдата по тези сметки могат да бъдат по кредита или по дебита на сметките. Тези салда ще коригират в посока на увеличаване или намаляване стойността на преоценяваните активи и пасиви. По този начин ще се формира балансовата стойност на тези активи и пасиви.

Раздел „Счетоводна политика”

Изследване

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПРИЕМАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА МСФО ЗА МСП В БЪЛГАРИЯ

(ЕМПИРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ)

Борислав Боянов, доктор по счетоводна отчетност, УНСС

 Международният стандарт за финансово отчитане за малки и средни предприятия (МСФО за МСП) е крайният продукт от 9-годишната работа на Съвета по МСС (СМСС), която започна през 2001 г. с „Проект за разработване на счетоводни стандарти, подходящи за малки и средни предприятия” и завърши с официалното публикуване на стандарта на 9.07.2009 г. Доводите на СМСС за разработването на стандарта са свързани с обективната необходимост от самостоятелни опростени счетоводни правила за изготвяне и представяне на финансовите отчети на малките и средните предприятия. МСФО за МСП по същество представлява съкратена и по-опростена версия на пълните МСФО, в която са възприети основните концепции и принципи, съдържащи се в „Концептуалната рамка за финансово отчитане”. Към края на септември 2014 г. равносметката показва, че над 80 юрисдикции по света са приели и прилагат ефективно МСФО за МСП. В рамките на Европейската общност стандартът е приет само от Великобритания, Ирландия и Естония. Текстът на стандарта е преведен на 27 езика, включително и на български език.

Официалното прилагане на стандарта от малките и средните предприятия, функциониращи на територията на Европейския съюз (ЕС), е решение на законодателните органи на всяка страна членка. След публикуването му през 2009 г. е възложено на Европейската консултативна група за финансова отчетност (EFRAG) да извърши анализ на съответствието между счетоводните директиви и МСФО за МСП. Бяха установени няколко ключови несъответствия, като част от тях вече са отстранени, но продължават да съществуват разлики по отношение на полезния живот на търговската репутация и представянето в баланса на невнесения капитал. Това показва една много голяма съвместимост между стандарта и счетоводното законодателство, приложимо от МСП, установени на територията на ЕС. Въпреки това европейските законодателни органи не пристъпват към разработване на процедура за експертна оценка и механизъм за официално прилагане на стандарта от МСП в ЕС. Според автора факторите, които възпрепятстват или отлагат приемането на стандарта от страните членки на ЕС, са:

а) стандартът се разработва от СМСС, който е независима неправителствена организация, поради което съществуват рискове от преследване на частни интереси, а не удовлетворяване на потребностите на всички заинтересовани страни;

б) преобладава наличието на тясна връзка и зависимост на националните счетоводни стандарти от данъчното облагане на корпоративните доходи;

в) финансовата отчетност на МСП в редица държави е обект на хибридно (смесено) нормативно регулиране чрез закон за счетоводството и национални счетоводни стандарти с характер на подзаконови нормативни актове;

г) налице е превес на политическия фактор и националните фискални интереси спрямо глобалните стремежи за единна професионална стандартизация в счетоводството на МСП.

През юни 2013 г. СМСС в синхрон с „горещата тема” на ЕС – микросубектите, официално публикува Наръчник за микропредприятията, прилагащи МСФО за МСП, който има за цел да подпомогне микропредприятията при изготвяне на техните финансови отчети с общо предназначение. Основните мотиви за разработване на това допълнение към МСФО за МСП са значимостта и приносите на най-малките стопански субекти за постигане на устойчив икономически растеж в международен план. В обхвата на наръчника са включени само онези отчетни изисквания, които намират най-широка приложимост във финансовата отчетност на микросубектите. В този наръчник не са дефинирани количествени критерии за определяне на дадено предприятие като „микро”, а са заложени следните качествени и съдържателни изисквания, на които трябва да отговаря съответното предприятие:

а) има много малък брой работници и собственикът много често е и управител;

б) има ниски или умерени нива на приходи и брутни активи;

в) няма инвестиции в дъщерни, асоциирани и съвместни предприятия, не притежава и не емитира комплексни финансови инструменти, не емитира акции и опции на наети лица или други страни в замяна на стоки или услуги.

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

КАЗУСИ, СВЪРЗАНИ С ПОДАВАНЕТО НА ГОДИШНАТА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА 2014 ГОДИНА

Лорета Цветкова, държавен експерт в ЦУ на НАП

Наближава крайният срок за деклариране на доходите, придобити от физическите лица през 2014 г. В съответствие с чл. 53, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) годишната данъчна декларация за 2014 г. трябва да се подаде в срок до 30 април 2015 г. Актуалните формуляри са утвърдени със заповед № ЗМФ – 1605/19.12.2014 г. на министъра на финансите и са обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 1 от 6 януари 2015 г. Тези образци съществено се различават от ползваните за предходни години, поради което в практиката възникват не малко въпроси, свързани с попълването и подаването им.

Настоящите редове акцентират върху тези, които най-често се поставят от началото на кампанията до този момент:

1. Кои образци се попълват за целите на облекчението по чл. 22б от ЗДДФЛ за доходи, непревишаващи минималната работна заплата?

Облекчението по чл. 22б от ЗДДФЛ се ползва от физически лица, които отговарят едновременно на следните условия:

- през 2014 г. са получили само доходи от трудови правоотношения; и

- размерът на доходите от трудови правоотношения не превишава 12 минимални месечни работни заплати за 2014 г., т.е. 4080 лв. (12 х 340 лв.). При определянето на този размер не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за годината (чл. 22б, ал. 2 от ЗДДФЛ, в сила до 31.12.2014 г.).

Разпоредбата бе отменена с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ (обн. в ДВ, бр. 105/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), поради което облекчението ще се прилага само за доходи, придобити през 2014 г. Утвърден е специален образец на годишната данъчна декларация, а именно образец 2001 б. Формулярът се отличава с някои специфики, на които е необходимо да се обърне специално внимание. Най-общо, при попълване на въпросния образец лицата, имащи право на данъчното облекчение по чл. 22б от ЗДДФЛ, следва да се придържат към следната последователност:

1.1. В Част I се описват идентификационните данни на декларатора – данъчно задължено лице. Част II би трябвало да се попълва в изключително редки случаи, тъй като съгласно указаното тук се посочват данни за упълномощено лице, ако деклараторът е чуждестранно физическо лице, което подава декларацията си чрез пълномощник с постоянен адрес в страната или данни за законен представител, ако деклараторът е малолетно, непълнолетно или поставено под запрещение физическо лице и декларацията се подава от негов законен представител;

1.2. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определят в Част III на формуляра, като доходите се описват в три колони, според кода за вида на дохода (101, 102 или 103) и начина на формиране на годишната данъчна основа. Следователно, в тези случаи не е необходимо лицата да попълват Приложение № 1, което във всички останали случаи се ползва за деклариране на доходите от трудови правоотношения;

1.3. В Част IV на образец 2001 б се декларират обстоятелства, касаещи прилагането на данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, а именно, че през течение на годината лицето е получило само доходи от трудови правоотношения (ред 1) и че размерът на тези доходи (ред 2), с изключение на възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит, получено през течение на годината (ред 3.1.), не превишава сумата от 4080 лв. Декларирането на тези обстоятелства се изисква на основание чл. 22б, ал. 4 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща до 31.12.2014 г.

В Част IV на формуляра се изчисляват дължимият данък върху общата годишна данъчна основа, както и размерът на данъчното облекчение. За целта, на ред 3 се посочва общият размер на облагаемия доход от трудови правоотношения, придобит през течение на годината, в т.ч. и общият размер на допълнителното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, вписано като отделна сума на ред 3.1. Размерът на общата годишна данъчна основа (ред 6) се изчислява като разлика между годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения, формирана на ред 4, и общият размер на другите данъчни облекчения (ред 5), ако лицето има право на това. На ред 7-ми се изчислява данъкът върху общата годишна данъчна основа, който се намалява с авансово удържания данък от работодателя, съгласно посоченото в издадената за целта служебна бележка, и по този начин се определя данъкът за довнасяне, който се закръглява към всеки пълен лев, на основание чл. 48, ал. 8 от ЗДДФЛ.

Размерът на данъчното облекчение по чл. 22б от ЗДДФЛ за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, се изчислява на ред 11 в Част IV от образец 2001 б като разлика между данъка върху общата годишна данъчна основа (ред 7) и дължимия данък върху общия размер на допълнителното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, изчислен на ред 10. Начинът, по който се извършват изчисленията, е указан подробно в съответните редове от декларацията.

1.4. В Част V на образец 2001 б се описват приложенията и общият брой на другите документи, които се прилагат към формуляра, като предвид условията за ползване на това облекчение е допусната възможност за попълване на:

- Приложение № 9, ако лицето е реализирало доходи от трудови правоотношения от източник в чужбина, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ;

- Приложение № 10, доколкото законът не изключва възможността лицето да ползва и друго данъчно облекчение, ако има право на това;

- Образец 2004: Справка за окончателния размер на осигурителния доход, ако лицето е самоосигуряващо се и е декларирало доходи с код 102.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Държавно обществено осигуряване

Акцент

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНИЯ РАЗМЕР НА ОСИГУРИТЕЛНИЯ ДОХОД ЗА 2014 ГОДИНА

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

Определянето на окончателния размер на осигурителния доход и попълването на таблици 1 и 2 от справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е актуална тема всяка година през месец април. Общите правила за попълване на таблиците не са променени от създаването им през 2001 г., но непрекъснатите промени в Кодекса за социалното осигуряване (КСО) рефлектират върху реда за попълване на справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход.

В последните години особен интерес представлява попълването на колона 3 от таблици 1 и 2. Тя касае всички лица, които освен дейността им като самоосигуряващи се лица, са осигурени и като наети лица по реда на чл. 4, ал. 1 от КСО.

Колона 3 е създадена, за да се ограничат доходите от различни източници до максималния осигурителен доход по правилото на чл. 6, ал. 10 от КСО, съгласно което за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО;

2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

3. доходи за работа без трудово правоотношение.

За да се спази това изискване, в колона 3 от таблици 1 и 2 се вписват всички доходи, получени от самоосигуряващото се лице за дейностите по чл. 4, ал. 1 от КСО. Върху тези доходи осигурителни вноски са внесени от съответния осигурител. Върху тях не следва да се довнасят годишни изравнителни осигурителни вноски, но те се включват в окончателния размер на осигурителния доход с оглед ограничаването му до максималния размер.

Съгласно указанията за попълване на таблица 1 към справката за определяне на окончателния осигурителен доход в колона 3 се попълва осигурителният доход, получен или дължим от:

- възнаграждения по трудови и служебни правоотношения;

- суми, изплащани за сметка на социалните разходи;

- възнаграждения на членове на кооперации, получени от упражняване на трудова дейност в кооперацията;

- възнаграждения по договори за управление и контрол на управители на търговски дружества, на ЕТ, на неперсонифицирани дружества, както и на синдици и ликвидатори;

- възнаграждения от трудова дейност на изборни длъжности;

- възнаграждения по договор за обучение за придобиване на медицинска специалност по Закона за здравето.

Когато попълненият доход в колона 3 е равен или по-голям от 2400 лв., останалите колони в таблиците не се попълват.

В колона 3 от таблица 2 в допълнение към изброените доходи се вписват и:

- доходът, получен от пенсии - размерът на пенсията или сборът от пенсиите, без добавките към тях;

- доходът, върху който се внасят здравноосигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Независимо, че двете таблици се попълват по различен начин, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за довнасяне, е еднакъв. Разлика се получава само при евентуалното ограничаване на дохода до максималния му размер.

Раздел „Счетоводна и данъчна практика“

Актуално

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КОНСУЛТАНТСКИЯ ДОГОВОР

Анелия Маркова, съдия

Кои правила на материалния закон следва да се прилагат, ако договорът за консултантски услуги включва задължения за извършване на фактически и на правни действия – тези на договора за изработка или на договора за поръчка, респ. във всички такива случаи ли договорът е сключен с оглед на личността на изпълнителя?

Отговорът на този въпрос е даден в Решение № 5 от 15.03.2010 г. по т.д. № 390/2009 г. на ВКС, Търговска колегия.

Спорът възниква в случаите, в които страните по сделката не са посочили изрично, че договорът е сключен с оглед на личността. Преценката следва да се извършва само на база на обективирания в договора предмет на изпълнение. Така например, ако с договора е уговорено, че изпълнителят следва да предостави на възложителя съвети, да участва в преговори с трети лица или задължението му е изготвяне на договори при ползване на специални познания, то несъмнено това се касае до интелектуална дейност.

Възниква въпросът включването в задълженията на консултанта осъществяване на интелектуална дейност, освен физическото изработване на проект, само по себе си, обуславя ли извод, че договорът е сключен с оглед на личността.

Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден в закона като вид правна сделка. По силата на този договор изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, като предоставяне на съвети, изготвяне на проекти, планове и договори, срещу дължимо от поръчващия възнаграждение. Самото изпълнение се изразява в предоставянето на резултата от труда на консултанта. В този смисъл договорът за консултантска услуга е вид договор за изработка. Регламентираният в чл. 258-269 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) договор за изработка би могъл да има за предмет резултати както на физически, така и на умствен труд. При договора за консултантски услуги водещо значение е отдадено на интелектуалните усилия на изпълнителя, но е възможно и обединяването им със задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт. При всички случаи на изработка, независимо от предмета на престацията, изпълнителят се избира с оглед на притежавани или предполагаеми специални знания и умения в областта на възложената работа. От друга страна, извършването на интелектуални дейности не във всички случаи предполага сключването на договора с оглед на личността.

В договорите, сключени с оглед личността, личността и личните качества на длъжника са превърнати в техни съществени елементи – чл. 73 от ЗЗД, като особените характеристики на длъжника са мотивирали договарянето. При договорите, сключени с оглед на личността, определяща е не спецификата на задължението – изработване на продукт на интелектуален труд или извършване на физически действия, а възлагането на работата за изпълнение именно на лицето - длъжник по договора.

Договорът за консултантски услуги не е договор, сключен с оглед на личността на изпълнителя, само и единствено поради поетото задължение за престиране на резултат на умствен труд.

Консултантският договор би могъл да включва и задължения за правни действия. Възлагането на правни действия се квалифицира като договор за поръчка – чл. 280-292 от ЗЗД, който подлежи на изпълнение лично от довереника, с изключение на уредените в чл. 283, ал. 2 от ЗЗД хипотези. Ако консултантът е поел да изпълни и правни действия, тълкуването на волята на страните по реда на чл. 20 от ЗЗД ще определи характера на целия договора – дали сключването му е с оглед на личността на изпълнителя - довереник или не. Възможно е по отношение на правните действия да се дължи лично изпълнение, а за фактическите – да е допустимо заместване, както и правните действия да имат определящо значение за формиране на волята на страните, респ. водещ да е фактическият резултат на труда, а правните действия да се спомагащи и обслужващи изпълнението на основната престация. Правните действия, включени в предмета на дължимата от консултанта престация, не във всички случаи въвеждат забрана изпълнението на фактическите действия да бъде възложено на трето лице - подизпълнител на длъжника. В зависимост от клаузите на договора за неуредените въпроси приложение ще намерят разпоредбите относно договора за изработка или на договора за поръчка, включително допустимо е и позоваването на правилата, регламентиращи отношенията и по двете сделки с оглед на изпълнението или неизпълнението на конкретното задължение.