Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Първият брой за 2015 г. на списание „Счетоводство плюс…“ е вече с пет раздела и по-голям обем издателски страници.

Раздел първи „Счетоводство и практика”:

Акцентът в този раздел е посветен на събитията, настъпили след датата на годишния финансов отчет.

В рубриката „Счетоводство в публичния сектор“ се коментират промените в годишното счетоводно приключване във връзка с прилагането от 1 януари на 2014 г. на Сметкоплан на бюджетните предприятия и организации.

Рубриката „Дискусия“ разглежда мнение на авторите на статията за нуждата от допълнително регулиране в сферата на организацията на счетоводната дейност и съставянето на финансовите отчети на предприятията.

Раздел втори „Счетоводна политика” коментира предизвикателствата на новите правила за признаване на приходи по международните счетоводни стандарти и по-точно по МСФО 15 Приходи от договори с клиенти.

В Раздел трети „Данъчен консултант” са разгледани:

- Правилата на Закона за задълженията и договорите за давността и давността за целите на Закона за корпоративното подоходно облагане;

- Данъчното третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане на лихвите по парични заеми;

- Определянето на данъчната основа на доставки на недвижими имоти за целите на ЗДДС.

Раздел четвърти „Човешките ресурси на предприятието” включва:

- Декларирането на сумите за годишно довнасяне на данъка върху доходите от трудови правоотношения в декларация образец № 6;

- Осигуряването на самоосигуряващо се лице, на което е отпусната пенсия;

- Социалното осигуряване на съдружник в търговско дружество;

- Запазването на трудовите правоотношения при преобразуване на предприятието.

В Раздел пети „Счетоводна и данъчна практика” се прави коментар на Закона за бюджета на Република България за 2014 и 2015 г.

Разглежда се също казусът за определяне на данъчната ставка на данък върху добавената стойност при доставки на стоки.

В рубриката „Конкурси“ е публикувана информация за проведения на 6 декември 2014 г. ХVІ Национален конкурс по счетоводство за средношколци, организиран от редакцията.

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО И ПРАКТИКА”

Акцент

Емил Евлогиев, дипломиран експерт-счетоводител

СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА БАЛАНСА

Счетоводство в публичния сектор

Доц. д-р Камелия Савова-Симеонова, дипломиран експерт-счетоводител

ПРОМЕНИ В ГОДИШНОТО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ СПОРЕД ПРИЛАГАНИЯ ОТ 01.01.2014 Г. СМЕТКОПЛАН НА БЮДЖЕТНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Дискусия

Стефан Тихолов, адвокат, в съавторство с Росица Николаева, магистър по финанси

ЗА НУЖДАТА ОТ ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕГУЛИРАНЕ В СФЕРАТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЧЕТОВОДНАТА ДЕЙНОСТ И СЪСТАВЯНЕТО НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА”

Промени в МСС

Кирил Башикаров, магистър по финансов мениджмънт, УНСС

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА НОВИТЕ ПРАВИЛА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРИХОДИ ПО МСФО 15 ПРИХОДИ ОТ ДОГОВОРИ С КЛИЕНТИ

РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ”

Нормативна уредба

Анелия Маркова, съдия

ПРАВИЛАТА НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ ЗА ДАВНОСТТА И ДАВНОСТТА ЗА ЦЕЛИТЕ НА ЗКПО

ЗКПО

Лиляна Панева данъчен консултант

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗКПО НА ЛИХВИТЕ ПО ПАРИЧНИ ЗАЕМИ

ЗДДС

Мина Янкова, данъчен експерт

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНАТА ОСНОВА НА ДОСТАВКИ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ЗДДС

РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО”

Осигурителни отношения

Акцент

Зорница Димитрова, експерт по социално и здравно осигуряване

ДЕКЛАРИРАНЕ НА СУМИТЕ ЗА ГОДИШНО ДОВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОХОДИТЕ ОТ ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ В ДЕКЛАРАЦИЯ ОБРАЗЕЦ № 6

Държавно обществено осигуряване

Бистра Коларова, експерт по социално право

ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩО СЕ ЛИЦЕ, НА КОЕТО Е ОТПУСНАТА ПЕНСИЯ

ТАБЛИЦА ЗА СРЕДЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД ЗА СТРАНАТА

Гюргя Желязкова, експерт по осигуряване

СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА СЪДРУЖНИЦИ В ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО

Трудови правоотношения

Трудови договори

Казус

Анелия Маркова, съдия

ЗАПАЗВАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ ПРИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДНА И ДАНЪЧНА ПРАКТИКА”

Актуално

Евгени Рангелов, магистър по финанси

БЮДЖЕТЪТ: ПРОБЛЕМИ И НАДЕЖДИ

Казуси от практиката на счетоводителя

ЗДДС

Моника Петрова, данъчен експерт

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНАТА СТАВКА НА ДДС ПРИ ДОСТАВКИ НА СТОКИ ОТ ЧУЖБИНА

Конкурси

ХVI НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ПО СЧЕТОВОДСТВО ЗА СРЕДНОШКОЛЦИ – ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ЕТАП

Наградени ученици

Наградени преподаватели

Наградени професионални гимназии

Задача и решение

Благодарствено писмо от Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“, гр. Стара Загора

Раздел „Счетоводство и практика”

Акцент

СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА БАЛАНСА

Емил Евлогиев, дипломиран експерт-счетоводител

Преработеният МСС 10 Сьбития след датата на баланса и аналогичният бьлгарскu счетоводен стандарт, озаглавен „Сьбития, настъпили след датата на годишния финансов отчет”, са в сила 01.01.2005 г.

Целта на стандартите е да се определи:

- кога едно предприятие трябва да коригира финансовите си отчети заради сьбития след датата на баланса;

- оповестяванията, които трябва да бьдат направени относно сьбития след датата на баланса и относно датата на оторизация за издаване (публикуване) на фuнансовите отчети.

В стандартите са дадени редица определения, най-важното от които е: „Събития след датата на баланса са онези събития, както благоприятни, така и неблагоприятни, които настъпват между датата на годишния финансов отчет и датата, на която последният е оторизиран за издаване.”

Разграничени са две групи събития. Те са определени като коригиращи и некоригиращи.

Коригиращите събития са събития, които доказват условия, съществували към датата на годишния финансов отчет. Предприятието коригира признатите суми или признава суми, които не са били признати, за да отрази коригиращите събития. Такива могат да бъдат: заличаване в търговския регистър на клиент, от когото са останали неудовлетворени вземания; влязло в сила решение на съда, което потвърждава вземания или задължения на предприятието, но в размери, отличаващи се от признатите в годишния финансов отчет; получаване на информация след датата на годишния финансов отчет, показваща, че даден актив е бил обезценен към датата на ГФО или че сумата на предварително признатата загуба от обезценка на този актив трябва да се коригира; всички събития, които конкретизират стойности на активи или пасиви, за които предприятието е ползвало приблизителни оценки към датата на ГФО в съответствие с принципа на начисляването; всички събития, които конкретизират стойности, залегнали при определяне на потенциални удължения към датата на ГФО; разкриване на измама или грешка, която показва, че ГФО е недостоверен. Обръщаме внимание, че стандартът третира по еднакъв начин коригиращите събития, независимо от това дали ефектът от тях води до разходи или до приходи за предприятието.

Събитията, които са показателни за условия, възникнали след датата на баланса, са некоригиращи събития. Предприятието не коригира признати суми или не признава суми, които не са били признати, когато са налице последните. Те само се оповестяват в приложението към отчета, ако са значими. Такива могат да бъдат: погиване на активи на предприятието след датата на годишния отчет; изменения в пазарните цени на активи и пасиви, настъпили след датата на отчета; бизнескомбинация, осъществена след тази дата; приемането на план за преустановяване или преструктуриране, настъпили след датата на баланса; значими сделки, водещи до промяна на собствениците на капитала; резки промени в цените или валутните курсове след датата на годишния отчет; евентуални съществени промени в данъчното законодателство, касаещи обратното проявление на временните разлики – активите и пасивите по отсрочени данъци; започването на важно съдебно дело, което обаче произтича от събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет.

Следва да се обърне внимание, че стандартът извежда отделно, предвид важността й, темата за дивидентите. Предложените или декларираните след датата дивиденти не се признават като задължение към собствениците към датата на баланса.

Предвид особената важност на принципа на действащото предприятие, в този стандарт е залегнало правилото, че предприятието не трябва да изготвя финансовите си отчети въз основата на принципа на действащо предприятие, ако ръководството прецени след датата на баланса, че възнамерява да ликвидира предприятието или да преустанови дейността му, или че няма друга реалистична алтернатива, освен да направи това.

Раздел „Счетоводна политика“

Промени в МСС

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА НОВИТЕ ПРАВИЛА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРИХОДИ ПО МСФО 15 ПРИХОДИ ОТ ДОГОВОРИ С КЛИЕНТИ  

Кирил Башикаров, магистър по финансов мениджмънт, УНСС 

Въведение

Приходите са важен индикатор за потребителите на финансовите отчети при оценяването на финансовото представяне и резултатите от дейността на предприятието. Съгласно МСС 18 Приходи приходите представляват доход, който се създава в хода на обичайната дейност на предприятието. Моментът на признаване на приходите и съответстващите разходи е отправна точка при формирането на финансовия резултат. В счетоводните стандарти е залегнала постановката, че приходите се признават, когато е възможно предприятието да има бъдещи икономически изгоди и на тези изгоди може да се направи надеждна оценка. Същестуват различия в изискванията за признаването на приходите между МСФО (IFRS) и Американските Общоприети счетоводни принципи (US GAAP).

В резултат на съвместния проект със Съвета по финансово-счетоводни стандарти на САЩ, Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува на 28 май 2014 г. нов стандарт – МСФО 15 Приходи от договори с клиенти. Стандартът съдържа всички изисквания за признаване на приходи, които понастоящем се съдържат в два стандарта и няколко разяснения.

МСФО 15 отменя следните стандарти и разяснения: МСС 11 Договори за строителство, МСС 18 Приходи, КРМСФО 13 Програми за лоялност на клиентите, КРМСФО 15 Споразумения за строителство на недвижим имот, КРМСФО 18 Прехвърляне на активи от клиенти и ПКР-31 Приход – бартерни сделки, включващи рекламни услуги.

Целта на съвместния проект за приходите е да се изяснят основните счетоводни изисквания за признаването на приходи, като се разработи общ стандарт за МСФО и Американските Общоприети счетоводни принципи, насочен към:

- преодоляване на несъответствия и слабости в предишни изисквания за признаване на приходи;

- създаване на по-стабилна рамка за решаването на въпроси за отчитане на приходите;

- подобряване на съпоставимостта между практиките за признаване на приходи от предприятия, отрасли, юрисдикции и капиталови пазари;

- предоставяне на полезна информация за потребителите на финансовите отчети чрез подобряване на изискванията за оповестяване;

- опростяване изготвянето на финансовите отчети чрез намаляване на изискванията, които предприятието следва да вземе предвид.

Настоящата статия има за цел да представи новите изисквания за признаване на приходи и възможностите за тяхното прилагане в българската счетоводна практика. Изследването се фокусира върху някои нови концепции, чрез които се създава по-стабилна рамка за отчитане на приходите и се осигурява полезна информация за потребителите на финансовите отчети.

Раздел „Данъчен консултант”

Нормативна уредба

ПРАВИЛАТА НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ ЗА ДАВНОСТТА И ДАВНОСТТА ЗА ЦЕЛИТЕ НА ЗКПО

Анелия Маркова, съдия

Прилагат ли се правилата на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за спиране и прекъсване на давността в хипотезата на чл. 37, т. 1 от ЗКПО?

Съгласно чл. 115 от ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането.

Кога давността се прекъсва е посочено в чл. 116 от ЗЗД, а именно:

а) с признаване на вземането от длъжника;

б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;

в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Признаването на приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания е уредено в чл. 37 от ЗКПО.

Редакция на закона, в сила от 01.01.2014 г., сочи, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;

2. възмездно прехвърляне на вземането;

3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;

4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;

6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.

Съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) още при предходната редакция на закона приемаше, че разпоредбите на ЗЗД, регламентиращи спирането и прекъсването на давността не са приложими в коментирания случай. Според съда недопустимо е прякото, буквално пренасяне на гражданския ефект на давността на данъчна и счетоводна плоскост.

Погасителната давност поначало е гражданскоправен институт. Целта й е да брани интересите на длъжника от евентуално продължително бездействие на кредитора и да не допуска възможността за принудително изпълнение на едно задължение да бъде достъпно средство за натиск неограничено във времето.

В решение № 14145 от 18.12.2008 г. по адм.д. № 8658/2008 г. на ВАС се приема, че институтът на погасителната давност е пригоден да обслужва гражданския и търговския оборот, а не администрирането на приходи. Поради тази причина същността и последиците от приложението на института се обясняват на ниво отношения кредитор - длъжник, а не на ниво данъчен субект – държава. Ето защо, когато прилага института на погасителната давност, съдът би следвало да го направи, като изхожда от взаимовръзката между отделните разпоредби на данъчния закон, целта на данъчния закон, принципите на данъчното право и основните начала на българското право. Съдът счита, че по този начин ще се осигури равенство между данъчните субекти, като по отношение на всички ще важат еднакви срокове.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Държавно обществено осигуряване

Акцент

ДЕКЛАРИРАНЕ НА СУМИТЕ ЗА ГОДИШНО ДОВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОХОДИТЕ ОТ ТРУДОВИ ПРАВОТОНОШЕНИЯ В ДЕКЛАРАЦИЯ ОБРАЗЕЦ № 6

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

Въпросът с декларирането на дължимия данък при годишното преизчисляване на данъчната основа за доходите от трудови правоотношения е актуален в началото на всяка календарна година предвид срока за извършване на преизчисляването до 31 януари на текущата година за доходите, получени през изтеклата година.

В практиката годишното преизчисляване се прави при начисляване на месечните възнаграждения за месец декември на календарната година, а данъкът се удържа/възстановява при изплащането им. То може да се извърши както през месец декември на текущата година, така и през месец януари на следващата година.

Задължението за извършване на годишно преизчисляване не е ново, но задължението за деклариране на дължимия данък е въведено през 2013 г. във връзка с новия ред за погасяване на публичните задължения, наречен „единна сметка“. През 2015 г. работодателите следва да декларират тези данъчни задължения за трети път.

На основание чл. 42, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Месечната данъчна основа се намалява с предвидените в чл. 42, ал. 3от ЗДДФЛ данъчни облекчения и получената разлика се умножава по данъчна ставка 10 на сто съгласно чл. 42, ал. 4 от закона. По този начин се изчислява дължимият от работника/служителя авансов данък за доходите от трудови правоотношения, който се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец, предвид нормата на чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ. Предвид това авансовият данък по чл. 42 от ЗДДФЛ се удържа от работодателя при начисляването на възнагражденията на работниците и служителите и се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа, намалена с предвидените данъчни облекчения, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. В разпоредбите на чл. 49, ал. 5, 6 и 7 от ЗДДФЛ е регламентирано удържането или възстановяването на разликата между определения годишен размер на данъка за доходите от трудови правоотношения и размера на авансово удържания данък за тези доходи.

Когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година. Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето, като възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения.

Видно от цитираните разпоредби, при определянето на облагаемия доход за целите на авансовото облагане водещ е принципът на начисляването на дохода. За разлика от авансовото облагане, при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения е възприет друг принцип - принципът на придобиване на дохода.

Раздел „Счетоводна и данъчна практика“

Актуално

БЮДЖЕТЪТ: ПРОБЛЕМИ И НАДЕЖДИ

Евгени Рангелов, магистър по финанси

Прогнозата за бюджетната 2014 година

От официалните данни за консолидираната фискална програма, публикувани от Министерството на финансите на 30. 12. 2014 г. за периода към 30 ноември 2014 г., научаваме:

 - разчетите за приходите - общо с помощите, по актуализирания бюджет за 2014 г. са изпълнени 89.2%, като приходите в сравнение с предходната 2013 г. нарастват с 427.5 млн. лв.;

 - данъчните приходи са изпълнени 90.2% спрямо актуализирания разчет и нарастват с 3.7% спрямо миналата година;

 - разходите по консолидираната програма показват изпълнение 86% спрямо актуализирания разчет, но спрямо същия период на 2013 г. са нараснали с 1456.2 млн. лв.;

 - фискалният резерв е 8.8 млрд. лв., в т.ч. 8.2 млрд. лв. са депозити в БНБ и банки, а 0.6 млрд. лв. са вземания по европейските фондове за сертифицирани разходи (само за м. декември са сертифицирани разходи за 900 млн. лв.).

Предварителните прогнози на Министерството на финансите, обявени на сайта на министерството на 30 декември 2014 г., сочат, че дефицитът по консолидираната фискална програма за 2014 г. се очаква да възлезе на около 3 млрд. лв., т.е. около 3.7% от брутния вътрешен продукт. Това съответства на актуализирания разчет на бюджета от м. ноември. Ако бъде потвърдено, ще означава, че въпреки всички проблеми, годината ще приключи относително успешно в бюджетната сфера. Към тези обнадеждаващи резултати следва да се добави, че се очаква да бъдат изплатени сертифицираните през м. декември 900 млн. лв. по програми, финансирани от европейските фондове.

Бюджет 2015 година - надежди и проблеми

В ДВ, бр. 107 от 24 декември 2014 г. е обнародван Законът за държавния бюджет на Република България за 2015 г.

Главното: държавните финанси за 2015 г. предвиждат дефицит от 3%, т.е. в рамките на „позволеното“ от ЕС. Това означава, че ще се извършат повече разходи за 2.225 млрд. лв., в сравнение с разчетените приходи. Основните разчети, характеризиращи бюджета за 2015 г., са следните:

- икономически растеж – 0.8%;

- дефицит на бюджетното салдо - 3%;

- нов държавен дълг – 8.1 млрд. лв.;

- държавният дълг в края на 2015 г. може да бъде до 24.5 млрд. лв., а в края на 2014 г. - 22.5 млрд. лв.;

- вноската на България в бюджета на Европейския съюз е в размер на 979 871 800 лв.;

- минималната работна заплата за страната ще нарасне през 2015 г. на два пъти: от 1 януари - на 360 лв. (за 2014 г. - 340 лв. ) и от 1 юли - на 380 лв.

Освен тези основни показатели на макрорамката следва да се отбележи свиването на разходите на министерствата с около 10%.