Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

В последния за годината 12 брой на списанието предлагаме на нашите абонати:

Раздел първи „Счетоводство – методология и практика”

Акцентът на раздела е темата за данъчните ревизионни актове – счетоводното им отчитане и данъчното им третиране.

В рубриката „Счетоводна практика” са коментирани документирането и счетоводното отчитане на ликвидацията на бракувани сгради, както и същността, отчитането и данъчните аспекти на концесията за добив на минерални води.

В раздела „Данъчен консултант” са разгледани:

- Промяна в ЗДДС във връзка с ограниченията за корекция на ползван данъчен кредит;

- Определяне на данъчната основа на доставки на недвижими имоти за целите на ЗДДС.

В рубриката „Казуси” са представени два казуса: данъчно облагане и счетоводно отчитане на неначислени амортизации на дълготрайни материални активи и социалните услуги са освободени доставки и не формират оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.

Разделът „Човешките ресурси на предприятието” разглежда:

- Промени в Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в сила от 1 януари 2015 година;

- Европейските изисквания за безопасност на труда при извършване на земни работи в строителството.

В края на всеки раздел е публикувано съдържанието му за 2014 г.

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО – МЕТОДОЛОГИЯ И ПРАКТИКА”

Акцент

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ДАНЪЧНИ РЕВИЗИОННИ АКТОВЕ: СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ

Счетоводна практика

Доц. д-р Живко Бонев, регистриран одитор

ДОКУМЕНТИРАНЕ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ЛИКВИДАЦИЯТА НА БРАКУВАНИ СГРАДИ

Данаил Зарев, докторант към катедра „Счетоводство и анализ” в УНСС

КОНЦЕСИЯТА ЗА ДОБИВ НА МИНЕРАЛНИ ВОДИ – СЪЩНОСТ, ОТЧИТАНЕ И ДАНЪЧНИ АСПЕКТИ

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

Мая Жотева, данъчен консултант

ПРОМЯНА В ЗДДС ВЪВ ВРЪЗКА С ОГРАНИЧЕНИЯТА ЗА КОРЕКЦИЯ НА ПОЛЗВАН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

ЗДДС

Мина Янкова, данъчен експерт

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНАТА ОСНОВА НА ДОСТАВКИ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ЗДДС

Казуси

Валентина Гекова, данъчен експерт, Евгени Рангелов, магистър по финанси и Моника Петрова, данъчен експерт

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА НЕНАЧИСЛЕНИ АМОРТИЗАЦИИ НА ДМА

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ СА ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ И НЕ ФОРМИРАТ ОБОРОТ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЗДДС

ДОПК

Петър Цанков, началник отдел „Методология и международни дейности” в ЦУ на НАП

РЕВИЗИИ ПРИ ОСОБЕНИ СЛУЧАИ

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

Акцент

Емилия Иванова, експерт по социално и здравно осигуряване

ПРОМЕНИ В НАРЕДБАТА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПОМОЩИ ОТ ДОО, В СИЛА 01.01.2015 ГОДИНА

Държавно обществено осигуряване

Ваня Никова, главен експерт по осигуряването в ЦУ на НОИ

ДОКУМЕНТИ, НЕОБХОДИМИ ЗА ПРЕДПРИЯТИЕТО, ПРИ ПОДГОТОВКА НА ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ НА РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ

Трудови правоотношения

Европейска интеграция

Жанет Богомилова, юрист

ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ТРУДА ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ЗЕМНИ РАБОТИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

 Раздел „Счетоводство – методология и практика”

Акцент

ДАНЪЧНИ РЕВИЗИОННИ АКТОВЕ: СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ

Евгени Рангелов, магистър по финанси

В периода на годишното счетоводно приключване предприятието трябва, освен резултатите от годишната инвентаризация, да осчетоводи разходи и провизии по данъчни ревизионни актове. Това става след конкретна преценка по отделните суми на начета в акта, етапа на данъчното производство за съответния ревизионен акт и намеренията на предприятията за по-нататъшни действия по актовете.

Почти винаги проведената данъчна ревизия завършва с данъчен ревизионен акт. Първоначално се съставя доклад, по който предприятието има възможност да направи възражения, а след това, в законовите срокове, се издава ревизионният акт.

Начетът по ревизионен акт не подлежи на осчетоводяване, докато не влезе в законна сила, а това става, когато се произнесе и последната инстанция – Върховният административен съд (ВАС), ако предприятието използва всички възможности за обжалване. Следва да се отбележи обаче, че обжалването не спира изпълнението на акта. И ако в процеса на обжалване бъдат изплатени суми по него, те се отчитат като вземане от бюджета – до окончателното решаване. Ще добавим, че предприятието има възможност да създаде провизии, особено в края на годината и ако прогнозира неблагоприятен резултат от обжалването.

Анализирайки един данъчен ревизионен акт, по който данъчното производство, вкл. и производството в последващи съдебни инстанции, не е приключило към датата на съставяне на финансовия отчет, предприятието може да установи следните хипотези:

а) ревизионният акт е обжалван, не е извървян целият път по съответните инстанции, но преценката показва, че вероятността да се защити интереса на предприятието, изцяло или частично, е малка. В тези случаи предприятието може да направи провизия;

б) ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в законна сила, тъй като няма реални изгледи да се защити интереса. Предприятието следва да осчетоводи в рамките на отчетната година начета като текущи разходи или като корекция на счетоводна грешка от минали години, в зависимост от периодите за които се отнасят начетените суми;

в) възможно е предприятието да обжалва частично акта. Тогава провизията ще засегне само обжалваната част, а признатата част трябва да се отчете.

Отчетените разходи за провизии имат данъчно третиране по ЗКПО като данъчни временни разлики и за тях се отчитат отсрочени активи по общия ред.

Целесъобразно е, във всички действия счетоводството да работи в сътрудничество с юриста на предприятието, с оглед да се спазват законовите изисквания на ДОПК, сроковете за обжалване и влизане в законна сила и пр.

Причините за начет при данъчна ревизия са различни, но най-общо можем да ги сведем до две:

- неотчетени приходи; или

- отчетени разходи, които не се признават за данъчни цели.

Всяка от тези възможности трябва да се разглежда и отчита, в зависимост дали грешката, пропускът е направен в текущата или в предходна година.

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

ПРОМЯНА В ЗДДС ВЪВ ВРЪЗКА С ОГРАНИЧЕНИЯТА ЗА КОРЕКЦИЯ НА ПОЛЗВАН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

Мая Жотева, данъчен консултант

ЗДДС и Правилникът по прилагането му регламентират правила за корекции на ползван пълен и частичен данъчен кредит. Корекции на ползван данъчен кредит се правят при изменение на данъчната основа, при промяна на вида на доставката (чл. 78 от ЗДДС) и в други случаи, които са посочени в 11-те алинеи на член 79 от ЗДДС.

В чл. 80 от ЗДДС са представени ограниченията за корекции, тоест хипотезите при които корекции в съответствие с разпоредбите на чл. 79, ал. 1-7 могат и да не се извършат:

1. Ако стоките или услугите са използвани за доставки по чл. 70, ал. 3 (специалното, работното, униформеното и представителното облекло; транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател по ремонт на нает актив; безвъзмездното извършване на услуга от концесионер по подобрение на предоставен за ползване актив; стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри; храната и добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда; транспорта и нощувките на командированите лица; осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129, както и в случаите по чл. 10 (преобразуване на търговско дружество по ТЗ; прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или чл. 60 от Търговския закон; извършване на непарична вноска в търговско дружество; придобиване на стоки по наследство или по завет от данъчно задължено лице);

2. Ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон;

3. За стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти - 20 години.

Следва да се отбележи, че е налице разпоредба – чл. 80, ал. 3, съгласно която в случаите на корекции по чл. 79, ал. 10, лицето дължи пълния размер на ползвания данъчен кредит независимо от горепосочения срок. Това означава, че независимо от разпоредбата, която визира тези срокове (5 и 20 години, съответно за движимите вещи и недвижимите имоти) с цел ограничаване на корекциите на ползван данъчен кредит, когато става въпрос за хипотеза, при която регистрираното лице е приспаднало данъчен кредит за определени стоки и впоследствие извърши с тези стоки безвъзмездна вътреобщностна доставка, то в такива случаи лицето дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит, независимо от броя на годините, които са изминали от придобиването на стоките.

Следващите ограничения за корекции са свързани с чл. 79, ал. 3

Съгласно чл. 80, ал. 2, корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите:

1. Унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на ЗАДС.

За да не се извърши корекция на ползвания данъчен кредит, данъчно задълженото лице не само трябва да докаже , че е налице унищожаване, липса или брак, но и да докаже, че те са причинени от непреодолима сила.

2. Унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката. Последното много важно уточнение е, а именно, че събитието може да бъде причинено и от лице, което само използва стоката, е в полза на данъчно задължените лица и е в сила от 01.01.2013 г.

3. Липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали.

Именно при тази хипотеза за ограничаване извършването на корекция има промяна, в сила от 01.01.2014 г., която на пръв поглед може и да не се забележи (стар текст „съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове” и нов текст „съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали”), но има голямо практическо значение за данъчно задължените лица.

Накратко, тази промяна се състои в това, че от началото на 2014 г. ЗДДС допуска липсите, произтичащи от промяна на физикохимичните свойства в нормални размери, да бъдат установявани и съгласно фирмени, а не само държавни стандарти.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

Държавно обществено осигуряване

Акцент

ПРОМЕНИ В НАРЕДБАТА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПОМОЩИ ОТ ДОО, В СИЛА ОТ 01.01.2015 ГОДИНА

Емилия Иванова, експерт по социално и здравно осигуряване

Съгласно разпоредбите на чл. 3 ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ДОО), паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или при трудоустрояване въз основа на болничен лист.

От 01.01.2015 г. представянето в Националния осигурителен институт на данните, съдържащи се в издадените болнични листове и решенията по обжалването им се извършва от лекуващите лекари и лекарите по дентална медицина лично или чрез лечебните заведения, в които осъществяват дейност; лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) – чрез регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

Осигурителят или самоосигуряващият се представя в НОИ за всеки болничен лист декларация по образец, съгласно приложение № 15 от Наредбата с данни относно правото на парично обезщетение. За лицата, осигурени по повече от едно правоотношение или основание за осигуряване при един и същ осигурител, за всеки болничен лист се попълват и се представят отделни декларации за всяко от правоотношенията или основанията за осигуряване.

За болничните листове, издадени в случаите на:

- умишлено увреждане на здравето с цел получаване на отпуск или обезщетение;

- нарушаване на режима, определен от здравните органи;

- временна неработоспособност поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;

- временна неработоспособност поради хулигански и други противообществени прояви, установени по съответния ред;

- временна неработоспособност поради неспазване на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред;

се представя анкетен лист.

За болничните листове за майчинство след 42-рия ден от раждането и за случаите по чл. 167 от Кодекса на труда, когато майката (осиновителката) на дете до 2-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето и тези отпуски се ползват от бащата (осиновителя) или от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко майка се представя декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при раждане по образец съгласно приложение № 1.

За случаите по чл. 2, ал. 3 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, когато осигурените лица, придобили право за получаване на парично обезщетение за периодите след приключване на производство по ликвидация или прекратяване на осигурителя, се представят заповед за прекратяване на правоотношението и документ за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж.

За случаите по чл. 9, ал. 3, изречение второ от Наредбата за медицинската експертиза, ако осигуреният желае да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, се представя копие от заповедта за разрешен платен годишен отпуск.

Осигурените лица и лицата по чл. 4, ал. 9 КСО – съпрузите на регистрирани лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност и осигурени и за общо заболяване и майчинство, представят болничните листове и други посочени по-горе документи на осигурителя, който ги завежда в отделен дневник.

Осигурителят представя тези документи в съответното ТП на НОИ.

Самоосигуряващите се лица представят болничните листове и другите придружаващи ги документи в Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ).

Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, представят документите на дружеството, чрез което се осигуряват.

В случай, че болничните листове са обжалвани от осигурителите или самоосигуряващите се лица по реда на чл. 112 от Закона за здравето, декларациите съгласно приложение № 15 се представят след приключване на процедурата по обжалването на болничните листове.

Приложение № 15 и другите документи – приложение № 1, анкетни листове се представят от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси - до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя.

От самоосигуряващите се лица тези документи се представят до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е издаден болничният лист.

Следва да се има предвид, че има изменение и в придружителното писмо - приложение № 8 и описа на документите, представени от осигурителя, самоосигуряващия се - приложение № 9. С едно придружително писмо и с един опис се представят общо не повече от 50 броя декларации съгласно приложение № 15 и/или заявления-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата.

Осигурените лица, придобили право за получаване на парични обезщетения за периоди след приключване на производството по ликвидация или прекратяване на осигурителя, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното ТП на НОИ със заявление по образец съгласно приложение № 11, документите по чл. 3, ал. 4 и 5, чл. 4 – 4в и 8 от Наредбата на хартиен носител и документ за самоличност.

Паричните обезщетения и помощи се изплащат от ТП на НОИ на правоимащите лица – осигурените лица, самоосигуряващите се лица, лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО по декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки в срок 15 работни дни от представянето в съответното ТП на НОИ на:

- документите по чл. 3, ал. 2 - приложение № 15;

- от постъпването в НОИ на данните от издадените болнични листове;

- от представянето на документите по чл. 4 – 8, 12, 15 и 21а от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

Ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощите, или друго, издава разпореждане за отказ в срок 15 работни дни от представянето в съответното ТП на НОИ на документите и от постъпването в НОИ на данните от издадените болнични листове.

Екземпляр от разпореждането се изпраща на лицето чрез пощенската мрежа на лицензиран пощенски оператор с обратна разписка в 3-дневен срок от издаването му.

То може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на ТП на НОИ по реда на чл. 117 от КСО.

Трябва да се има предвид, че за изплащане на паричните обезщетения по болнични листове, издадени преди 01.01.2015 г., болничните листове се представят по досегашния ред.