Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Раздел първи „Счетоводство – методология и практика”:

Акцентът на този раздел на списанието е темата за амортизацията в актуалните Международни стандарти за финансово отчитане.

В рубриката „Счетоводна практика” са коментирани:

- Документиране и отчитане на вреда, нанесена от наемател/ползвател на нает дълготраен материален актив.

- Счетоводно отчитане при ликвидация на търговското дружество.

- Правни отношения между ЕТ и предприятието и между ЕТ и ЕООД по договора за заем.

В рубриката „Дискусия” е поместено мнение по въпроса за отчитане на разходите по ремонта на наети дълготрайни материални активи.

В раздела „Данъчен консултант” са разгледани:

- Корекция на ползван данъчен кредит за откраднат лизингов автомобил.

- Данъчни аспекти на разходите за лечение и обучение.

В рубриката „Дискусия” е публикувана статията „Необходим е задълбочен анализ и качествени промени в ЗКПО”.

Рубриката „Тема от практиката” е поместена последната статия на Иван Дочев, дългогодишен сътрудник на списанието с авторска страница – „Търпението ни се изчерпа”.

Разделът „Човешките ресурси на предприятието” разглежда:

- Промени в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в сила от тази година.

- Трудов договор с условие за обучение по време на работа.

Коментирани са казуси от практиката на абонати на списанието по:

- Осигуряване на собственик и съдружник през 2014 година.

- Задължение за осигурителни вноски при създаване и продажба на продукт.

- Може ли, когато съм в болнични, да бъде прекратен трудовият договор?

РАЗДЕЛ „СЧЕТОВОДСТВО – МЕТОДОЛОГИЯ И ПРАКТИКА”

Акцент

Емил Евлогиев, дипломиран експерт-счетоводител

ТЕМАТА ЗА АМОРТИЗАЦИЯТА В АКТУАЛНИТЕ МСФО

Счетоводна практика

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ДОКУМЕНТИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ВРЕДА, НАНЕСЕНА ОТ НАЕМАТЕЛ/ПОЛЗВАТЕЛ НА НАЕТ ДЪЛГОТРАЕН МАТЕРИАЛЕН АКТИВ

Доц. д-р Живко Бонев, д.е.с., регистиран одитор

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ ПРИ ЛИКВИДАЦИЯ НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО

Анелия Маркова, съдия

ПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ И ПРЕДПРИЯТИЕТО МУ И МЕЖДУ ЕТ И ЕООД ПО ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ

Дискусия

Проф. д-р Стоян Дурин, регистриран одитор

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ПО ВЪПРОСА ЗА ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ПО РЕМОНТА НА НАЕТИ ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

РАЗДЕЛ „ДАНЪЧЕН КОНСУЛТАНТ”

Промени в нормативната уредба

Моника Петрова, данъчен експерт

КОРЕКЦИЯ НА ПОЛЗВАН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ЗА ОТКРАДНАТ ЛИЗИНГОВ АВТОМОБИЛ

Тема от практиката

Иван Дочев

ТЪРПЕНИЕТО НИ СЕ ИЗЧЕРПА

Дискусия

Димитър Войнов

НЕОБХОДИМ Е ЗАДЪЛБОЧЕН АНАЛИЗ И КАЧЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ В ЗКПО

ЗКПО

Мая Жотева, данъчен консултант

ДАНЪЧНИ АСПЕКТИ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

РАЗДЕЛ „ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО”

Осигурителни отношения

Акцент

Емилия Иванова, експерт по социално и здравно осигуряване

ПРОМЕНИ В НАРЕДБАТА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ, В СИЛА ОТ 2014 ГОДИНА

Казуси

Бистра Коларова, експерт по социално осигуряване

ОСИГУРЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИК И СЪДРУЖНИК ПРЕЗ 2014 ГОДИНА

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ ПРИ СЪЗДАВАНЕ И ПРОДАЖБА НА ПРОДУКТ

Трудови правоотношения

Трудови договори

Жанет Богомилова, юрист

ТРУДОВ ДОГОВОР С УСЛОВИЕ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ВРЕМЕ НА РАБОТА

Казуси

МОЖЕ ЛИ, КОГАТО СЪМ В БОЛНИЧНИ, ДА БЪДЕ ПРЕКРАТЕН ТРУДОВИЯТ ДОГОВОР?

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

Акцент

ТЕМАТА ЗА АМОРТИЗАЦИЯТА В АКТУАЛНИТЕ МСФО

Емил Евлогиев, дипломиран експерт-счетоводител

В МСФО тематиката се разглежда във всички стандарти, третиращи отделните класове активи. Както е известно, при амортизиране на активите най-важно е правилното определяне на полезния живот и на евентуалната им остатъчна стойност. При определяне на полезния живот на активите трябва да се изхожда от много фактори, като: предполагаемото физическо износване, очакваното морално остаряване, както и от евентуалните ограничения върху ползването на актива.

Накратко може да се посочат: очакваната икономическа изгода от използването на актива за предприятието; дали активът ще може да бъде успешно управляван от друг мениджърски екип; съществуващата публична информация за оценки на полезния живот на подобни активи; технически, технологически и морални изхабявания; промените в пазарното търсене на продукти и услуги, създавани с този актив; очакваните действия на конкуренцията; равнището на необходимите разходи за поддръжката на актива и възможността на предприятието да ги осигури; срокът за законов контрол върху този актив и евентуални ограничения върху използването им; съществуването или не на евентуална зависимост между полезния срок на конкретния актив и полезния живот на други активи и пр.

Според променения от 01.01.2005 г. МСС 16 полезният живот на даден актив вече следва да покрива целия срок, когато той е годен за използване, независимо от това дали наистина се използва или не. Прието е, че амортизирането не се преустановява, когато активът не се използва, когато е изваден от активно използване или е държан за извеждане от употреба (но все още не е изведен), освен ако е напълно амортизиран. Единственото изключение ще бъде, когато е приет методът на производствените единици и ако няма произведени единици, то разходът за амортизация ще бъде нула.

При определяне на остатъчната стойност предприятието трябва да предвиди и очакваните разходи по извеждане на актива от употреба, които могат да бъдат: свързани с бракуването на актива, по евентуална замяна или продажба. Ако остатъчната стойност се окаже незначителна по размер или процентно спрямо отчетната му стойност, тя може да се пренебрегне. Това се определя в счетоводната политика на предприятието. В преработения МСС 16 (в сила от 01.01.2005 г.) е посочено, че предприятието следва да определя (към всяка дата на финансовите отчети) остатъчната стойност като приблизителна сума, която очаква да получи текущо при освобождаване от актива, като не се отчита влиянието на инфлацията. Това не зависи от възприетия модел за представяне на активите.

Тук е мястото да обърнем внимание и върху другите изменения в МСС 16, касаещи коментираната тема. Според промените в стандарта занапред ще започне да се прилага т.н. „компонентен подход” за амортизация. Според него всеки съществен компонент на сложен (съставен) актив с различен полезен живот или модел на износване ще се отчита отделно за целите на амортизацията и за последващите разходи. Като пример може да се посочи вместо записване като един актив на производствена сграда по отделното завеждане и отчитане на: корпус на зданието; парна инсталация; електрическа инсталация; В и К инсталация; покрив и евентуални други компоненти. Занапред разпределението на себестойността на сградата ще се оценява според отделните полезни животи на всеки компонент от нея.

При определяне на методите на амортизация следва да се обърне внимание, че те трябва да се основават на това дали полезният живот се определя като функция на времето (технологични промени или нормално износване) или като функция на действителната физическа употреба на актива. При всички активи методът на амортизация трябва най-добре да отразява модела на консумиране на икономическите изгоди от тях. МСС 38 например препоръчва използване на линейния метод, на метода на намаляващия остатък и на метода на произведените единици. Ако моделът на черпене на икономически изгоди не може да се прецени надеждно, за препоръчване е използването на линейния метод. Той се основава на равномерното намаляване на отчетната стойност на съответния актив през периода на използването му, като се изолира конкретното му участие в стопанската дейност на предприятието и се елиминира влиянието на обема произведена продукция, стоки и/или услуги. Разходите за амортизация са постоянни и не се променят. От своя страна нелинейните методи могат да бъдат намаляващи и увеличаващи. Намаляващите (дегресивните) нелинейни методи се прилагат, когато предприятието е приело, че ползата от активите ще се получава преди всичко в началото на използването им и после ще намалява. При тях във всеки следващ период, в рамките на срока на годност, размерът на амортизацията е по-малък от този в предходния период. Такива методи са:

- методът на намаляващия се остатък: характерното за него е, че амортизационната база е променлива величина. Тя се получава като разлика между амортизируемата стойност и начислената вече амортизация. В случая амортизационната норма е постоянна, но предварително ускорена в сравнение със същата при линейния метод.

Когато обаче предприятието е приело, че икономическата изгода от активите ще се черпи предимно в края на срока на годност, ще се прилагат увеличаващи се (прогресивни) нелинейни методи. При тях във всеки следващ период, в рамките на срока на годност на актива, размерът на амортизацията е по-голям от този в предходния период. Такива методи могат да бъдат методът на равномерното увеличаване и методът на увеличаващата се сума на числата.

Промененият МСС 16 препоръчва метода на амортизация на даден актив да бъде преразглеждан най-малко към края на всяка отчетна година, ако има значителна промяна в очаквания модел на реализиране на бъдещата икономическа изгода от актива. От своя страна и МСС 38 препоръчва в края на всяка финансова година да се прави преглед на амортизационния период и на метода на амортизация на активите. Ако се установят значителни промени в очаквания полезен живот на актива или значителни разминавания между черпенето на икономически изгоди от нематериалния актив, необходимо е да се направят изменения в срока или в метода на амортизация. Подобни промени следва да се отчитат като промени в приблизителните счетоводни оценки съгласно МСС 8 Промени в счетоводната политика, приблизителни счетоводни оценки и грешки. За целта е необходимо да се преизчислят амортизациите за текущия и бъдещите периоди (без да се правят корекции с обратна сила) и този факт да се оповести. Промени в отчитането на амортизациите занапред ще се правят по изключение, като те могат да произтичат от:

- определяне на нов метод за амортизация на група от сходни активи като следствие на променен модел на очакваните икономически ползи;

- определяне на нов срок на годност – когато са променени параметрите при определяне на първоначалния срок на годност;

- изменения в отчетната стойност на активите, които могат да бъдат породени или от извършени подобрения, или по реда на друг стандарт, например този за обезценките на активи.

Особености при амортизиране на нематериалните активи

Според МСС 38 нематериалните активи подлежат на амортизиране през срока на полезното им използване в предприятието, независимо от прилагания подход при преоценката им. Срокът за амортизиране на нематериалните активи не може да надвишава 20 години, като за софтуерните продукти трябва да бъде не по-дълъг от 3-5 години с оглед на непрекъснатото развитие. Ако например предприятието е страна (получател) по франчайзингов договор, то срокът на амортизирането на актива не може да бъде по-дълъг от срока на тези права.

Според параграф 91 от МСС 38 остатъчната стойност на един нематериален актив се приема за нула. Изключение се допуска в редки случаи, когато трета страна е поела ангажимент за закупуването му в края на неговия активен пазар или има активен пазар за актива.

МСС 38 препоръчва в края на всяка финансова година да се прави преглед на амортизационния период и на метода на амортизация на активите. Ако се установят значителни промени в очаквания полезен живот на актива или значителни разминавания между черпенето на икономически изгоди от нематериалния актив, необходимо е да се направят изменения в срока или в метода на амортизация.

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

КОРЕКЦИЯ НА ПОЛЗВАН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ЗА ОТКРАДНАТ ЛИЗИНГОВ АВТОМОБИЛ

Моника Петрова, данъчен експерт

На основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени или придобити от него стоки, при унищожаване, при установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. За стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, лицето дължи данък в размер, определен по формулата на чл. 79, ал. 6 от ЗДДС.

Корекциите, съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, се извършват в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажби и справка-декларацията за този данъчен период.

Обстоятелствата, при които регистрираното лице не е задължено да извършва корекция на ползвания данъчен кредит, съобразно изискванията на посочените по-горе разпоредби, са изброени изчерпателно в чл. 80, ал. 1, ал. 3 от ЗДДС. В тези разпоредби са посочени случаите, в които липсата на стоките е причинена от:

- непреодолима сила;

- аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което е използвало стоката;

- промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири;

- липси на стоки при тяхното съхранение и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали.

С оглед приложението на посочените по-горе разпоредби в практиката възникват следните въпроси, които считам, че се нуждаят от изясняване:

1. Определя ли се кражбата като непреодолима сила?

2. Съответстват ли разпоредбите на чл. 79 и чл. 80 от ЗДДС на нормите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС?

3. Ако въз основа на отговорите на предходните въпроси следва да бъде извършена корекция на ползван данъчен кредит, то кое е лицето, което е задължено да я извърши – лизингодателят или лизингополучателят, и как следва да бъде извършена?

По-долу ще дадем отговори на тези въпроси, съобразени с данъчната практика, практиката на Върховния административен съд (ВАС) и Съда на Европейския съюз (СЕС).

1. Определя ли се кражбата като непреодолима сила?

В данъчното законодателство липсва определение на понятието „непреодолима сила“. Такова се съдържа в чл. 306, ал. 2 от Търговския закон – непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. Съгласно практиката на съда (Решение № 8025/30.07.2003 г. на ВАС) „Непредвидимото (случайното) или непредотвратимото с извънреден характер събитие по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ е, в първия случай, такова, което длъжникът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди (с оглед взимане на предохранителни мерки), а във втория – такова, което не би могло да се предотврати с никакви охранителни мерки и грижи (природно или друго бедствие)”. Подобно в Решения № 282/11.01.2005 г. и № 4494/07.05.2007 г. на ВАС е прието, че под понятието „непреодолима сила“ в данъчното производство следва да се разбира, че това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.

Като „непреодолима сила“ според съдебната практика се квалифицират природните бедствия – земетресение, наводнение, силен снеговалеж, голяма суша, пожар и др.

Вследствие казаното дотук се прави изводът, че липсата на стока поради кражба не се определя като непреодолима сила и съответно не е обстоятелство, което освобождава регистрирано по закона лице от задължение за корекция на ползвания данъчен кредит. Когато не са налице обстоятелства, които освобождават регистрираните лица от задължението да направят корекция на ползвания данък за липсващите стоки, корекцията се извършва в данъчния период, през който е възникнала липсата, като в случая това е месецът, през който е извършена кражбата на стоката.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Държавно обществено осигуряване

ПРОМЕНИ В НАРЕДБАТА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ, В СИЛА ОТ 2014 ГОДИНА

Емилия Иванова, експерт по социално и здравно осигуряване

От началото на 2014 г. Националният осигурителен институт (НОИ) разшири обхвата на осигуряването, при който Държавното обществено осигуряване (ДОО) изплаща обезщетения и помощи на осигурените лица.

Осиновителка/осиновител, които са осиновили дете от 2- до 5-годишна възраст преди 1 януари 2014 г., също имат право на парично обезщетение при условията на чл. 53а от КСО за периода от 1 януари 2014 г. до изтичане на срока от 365-те дни.

НОИ разшири обхвата на осигуряването, при който ДОО изплаща обезщетения и помощи на осигурените лица. Към изплащаните досега парични обезщетения при:

- временна неработоспособност поради общо заболяване;

- трудова злополука и професионална болест;

 - за санаторно-курортно лечение;

- при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи;

- гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение;

- гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;

- трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;

- трудоустрояване поради бременност и кърмене;

- бременност и раждане и отглеждане на малко дете;

- изплащане на обезщетение на бащи по чл. 50, ал. 6 и 7 от КСО;

- безработица

се дава право на парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване.

Новото обезщетение е в размера на обезщетението при бременност и раждане и се отпуска и изплаща от деня на предаване на детето за осиновяване за срок от 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.

Условията за придобиване право на това обезщетение от осиновителката или осиновителя са:

- да е разрешен съответният отпуск,

- да е осигурен/а за общо заболяване и майчинство,

- да има не по-малко от 12 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство.

Осиновителка/осиновител, които са осиновили дете от 2- до 5-годишна възраст преди 1 януари 2014 г., също имат право на парично обезщетение при условията на чл. 53а от КСО за периода от 1 януари 2014 г. до изтичане на срока от 365-те дни.

В сила от 01.01.2014 г. доходът, от който се изчисляват паричните обезщетения, е за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност или на началото на отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.

При изчисляване на дневното парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, включва дохода, върху който са:

- внесени или дължими осигурителни вноски за лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест;

- внесени авансово осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за самоосигуряващите се лица;

- внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО – съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 и 4, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност ;

- внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство и за трудова злополука и професионална болест за морските лица;

- минималната месечна работна заплата в случаите по чл. 41, ал. 2 от КСО;

- дохода, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст в случаите по чл. 41, ал. 3 от КСО.

В случаите, в които лицето е осигурено по повече от един договор или на повече от едно основание, се взема сборът от доходите, които лицето е получило.

Доходът, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения.

Среднодневният доход за 18-месечния период, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като доходът, определен по посочения по-горе начин, се раздели на общия брой на работните дни по календар за същия период.

Дневното парично обезщетение се изчислява:

- при временна неработоспособност поради общо заболяване – в размер на 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

- при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или от среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Изплащането на паричните обезщетения и паричните помощи се извършва въз основа на представените в териториалните поделения на НОИ болнични листове, заявления-декларации по образци и други документи, публикувани към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО. Те се превеждат в срок 15 работни дни от представяне в съответното ТП на НОИ на документите по декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки.

Данните за получените трудови възнаграждения за 18-месечния период и за месеца, в които лицето е по временна неработоспособност, се вземат от подадените в НАП декларации обр. 1 „Данни за осигуреното лице”.

Предвижда се от 01.01.2015 г. представянето и достъпът до данните, съдържащи се в издадените болнични листове и решенията по обжалването им, да се извършва по електронен път, чрез предоставяни от НОИ е-услуги.

Като резултат от електронното представяне на тези данни в НОИ необходимата медицинска информация за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност ще се получава в съкратени срокове, след като е преминала през формален и логически контрол, заложен в използвания софтуер. По този начин ще се скъсят сроковете за изплащане на обезщетенията на осигурените лица. Ще се намали съществено и броят на върнатите за корекция болнични листове.

Представянето по електронен път в НОИ на данните от издадените болнични листове ще спести на органите на медицинската експертиза разходите за получаване на бланки на болнични листове и ще им позволи да използват заложените в програмните продукти контроли. По този начин ще се сведат до минимум възможностите за грешки при въвеждане на информацията, а оттам и случаите на обжалване на болнични листове. Органите на медицинската експертиза ще имат достъп до информацията, съдържаща се в електронния регистър на болничните листове в реално време.