Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Раздел първи „Счетоводство – методология и практика”

Акцентът на първия раздел на списанието е поместеното мнение на доц. д-р Васил Божков по предстоящите промени в счетоводното законодателство в нашата страна към дискусията за ново законодателство относно проектите за нов Закон за счетоводството, публикувани в брой 4 на изданието.

В рубриката “Счетоводна практика” са разгледани:

- продажба на недвижим имот, състоящ се от „нова” и „стара” част с обща цена;

- продължен е коментарът по ликвидност и пратежоспособност – ключови показатели за управление на предприятието;

- същност и специфични проблеми при организацията на отчитането и контрола върху концесия за услуга.

Мнение по счетоводното третиране на разходи за подобрения на наети дълготрайни активи е представено в рубриката “Дискусия”. Редакцията ще помести и други мнения по темата.

В раздела „Данъчен консултант” са разгледани:

В рубриката “Промени в нормативната уредба” – контрол на Националната агенция за приходите върху движението на стоки с висок фискален риск.

На страницата на “Тема от практиката” е коментирано данъчното облагане на физическите лица, заличили предприятието на едноличен търговец и във връзка с това придобили дълготраен материален актив.

Коментирано е и правото на приспадане на данъчен кредит при прилагането на специалния режим „Касова отчетност на ДДС”.

Разделът „Човешките ресурси на предприятието” разглежда кои лица следва да подават заявление съгласно Приложение № 10 от Наредба № Н-8 от 2005 г.?

Отделно е внимание на промените в нормативните актове, уреждащи материята за трудовата злополука.

От този брой се започва представянето на промените за придобиване право на пенсия през 2014 година.

Разяснено е сключването на новия трудов договор за стажуване на младите специалисти до 29-годишна възраст, завършили висше или средно образование.

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

Акцент

Доц. д-р Васил Божков, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

КЪМ ДИСКУСИЯТА ЗА НОВО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Счетоводна практика

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, СЪСТОЯЩ СЕ ОТ „НОВА” И „СТАРА” ЧАСТ С ОБЩА ЦЕНА

Доц. д-р Васил Божков, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

ЛИКВИДНОСТТА И ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА – КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Данаил Зарев, докторант към катедра „Счетоводство и анализ” в УНСС

СЪЩНОСТ И СПЕЦИФИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОТЧИТАНЕТО И КОНТРОЛА ВЪРХУ КОНЦЕСИЯ ЗА УСЛУГА

Дискусия

Доц. д-р Бойка Брезоева, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор

СЧЕТОВОДНО ТРЕТИРАНЕ НА РАЗХОДИ ЗА ПОДОБРЕНИЯ НА НАЕТИ ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

Петър Цанков, началник отдел „Методология и международни дейности” в ЦУ на НАП

КОНТРОЛ НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ВЪРХУ ДВИЖЕНИЕТО НА СТОКИ С ВИСОК ФИСКАЛЕН РИСК

Втора Национална експертна конференция по прилагане на ЗДДС и ЗКПО

Форум за въпроси с повишена трудност и многовариантни отговори

ТЕМИ ЗА ДИСКУСИЯ ПО ЗКПО

ТЕМИ ЗА ДИСКУСИЯ ПО ЗДДС

Тема от практиката

Иван Дочев, дипломиран експерт-счетоводител

МНОГО ХУБАВО Е, ЗА ДА Е ВЯРНО

ЗДДС

Моника Петрова, данъчен експерт

ПРАВО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ ПРИЛАГАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИЯ РЕЖИМ „КАСОВА ОТЧЕТНОСТ НА ДДС”

Лиляна Панева, данъчен консултант

РАЗХОДИ, ВКЛЮЧВАНИ В ДАНЪЧНАТА ОСНОВА НА ДОСТАВКИТЕ ПРИ ВНОС

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

Акцент

Бистра Коларова, експерт по осигурително право

КОИ ЛИЦА СЛЕДВА ДА ПОДАВАТ ЗАЯВЛЕНИЕ СЪГЛАСНО ПРИЛОЖЕНИЕ № 10 ОТ НАРЕДБА № Н-8 ОТ 2005 ГОДИНА?

Държавно обществено осигуряване

Ирена Ангелова, ст. юрисконсулт в дирекция „Правна” на Националния осигурителен институт

ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА – ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ПРОМЕНИ В НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ, УРЕЖДАЩИ МАТЕРИЯТА

Ваня Никова, главен експерт в ЦУ на Националния осигурителен институт

ПРИДОБИВАНЕ ПРАВО НА ПЕНСИЯ ПРЕЗ 2014 ГОДИНА

Трудови правоотношения

Трудови договори

Атанас Йорданов, СУ „Климент Охридски”

МЛАДИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ МОГАТ ВЕЧЕ ДА СКЛЮЧВАТ ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА СТАЖУВАНЕ

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

Дискусия

СЧЕТОВОДНО ТРЕТИРАНЕ НА РАЗХОДИ ЗА ПОДОБРЕНИЯ НА НАЕТИ ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с., регистриран одитор

Както е известно, за данъчни цели разходите за подобрения на наети активи се третират като нематериален актив, за който се признава годишна данъчна амортизационна норма не повече от 33,33% (категория VІ) според чл. 51, ал. 1, т. 3 на ЗКПО. Нормата в ЗКПО съответства на изискването в чл. 19, ал. 2, т. 2 от стария Закон за счетоводството, в сила до 31.12.2001 г., според който разходите за подобрения (реконструкция и модернизация) на наети активи се включваха в състава на дълготрайните нематериални активи (отм. ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г.).

В някои публикации напоследък се твърди, че разходите за подобрения на наети активи счетоводно следва да се отчетат като текущи, защото не отговарят на дефиницията за нематериален актив в счетоводните стандарти. Съгласни сме с твърдението, че разходите за подобрения на наети активи не отговарят на изискванията за признаване на нематериален актив както в МСС 38 Нематериални активи, така и в СС 38 Нематериални активи. Но това не е основание разходите за подобрения на наети активи да се отчитат като текущи. В счетоводството има принцип предимство на съдържанието пред правната форма, който е регламентиран с чл. 4, ал. 1, т. 5 на Закона за счетоводството. Според този принцип сделките и събитията се представят счетоводно не толкова от правната им страна, а според икономическата им същност.

Когато се прави подобрение на нает актив, в съответствие с принципа предимство на икономическото съдържание пред правната форма, разходите за подобрения (ако характерът на промените е такъв, че се увеличава ефективността на използване на актива или неговият полезен живот) следва да се капитализират, да формират оценка на нетекущ (дълготраен материален) актив, защото изгодата от тях е дългосрочна, независимо от обстоятелството, че активът не е собствен. По този начин се получава по-достоверно представяне на ресурсите, с които разполага предприятието, във финансовия отчет. Това е особено важно при прилагане на МСС. Затова разходите за подобрения на наети активи следва да се отчитат по реда на МСС 16 Имоти, машини и съоръжения.

Третирането на разходите за подобрения на наети активи като нетекущ/дълготраен актив в обхвата на МСС 16 Имоти, машини и съоръжения се подкрепя от редица материали, както и от практиката на западните компании, прилагащи МСС.

Те представят във финансовите си отчети такива разходи като част от статията „имоти, машини и съоръжения” именно на базата на това разбиране. Тъй като в отчета за финансовото състояние (баланса) обикновено статията за имотите, машините и съоръженията (дълготрайните материални активи) е една, в разбивката на тази статия в пояснителните приложения, където се посочват отделните подстатии, се представя и такава за „разходи за подобрения на наети активи”, обикновено в края на разбивката (както има и отделна подстатия „аванси и разходи за имоти, машини и съоръжения в процес на придобиване”).

Когато се прилагат като отчетна база НСФОМСП, по наши наблюдения в практиката у нас, повечето предприятия продължават да отчитат счетоводно разходите за подобрения на наети активи като нематериален актив по силата на инерцията от миналото, а и защото за данъчни цели те се третират като нематериален актив. По наше мнение по-обосновано е обаче тези разходи да се представят в баланса също в състава на дълготрайните материални активи, както при прилагане на МСС, защото принципът за предимство на икономическото съдържание пред правната форма, регламентиран в чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството, важи за всички предприятия.

Въпросът може да намери своето правилно нормативно решение при транспонирането на новата счетоводна директива – Директива 2013/34/ЕС относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия (публикувана в Официален вестник, бр. L 182 от 29.6.2013 г.), във връзка с която ще бъде издаден нов Закон за счетоводството и променени НСФОМСП. Срокът е до 20.07.2015 г.

Бележка на редакцията: Поставеният въпрос представлява съществен интерес за специалистите от практиката. Затова редакцията ще помести и други мнения по темата.

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

КОНТРОЛ НА НАП ВЪРХУ ДВИЖЕНИЕТО НА СТОКИ С ВИСОК ФИСКАЛЕН РИСК

Петър Цанков, държавен експерт по приходите, дирекция „Контрол” в ЦУ на НАП

Фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск е съвкупност от действия на органи по приходите, регламентирани с изменение на ДОПК, считано от 01.01.2014 г., и представлява мярка за предотвратяване отклонението от данъчно облагане и противодействие срещу данъчни измами със стоки, чийто транспорт започва или приключва на територията на страната, както и стоки, чиято реализация или произход е извън Република България в друга държава-членка на Европейския съюз, но чийто превоз се осъществява през територията на страната.

Проверките, извършвани от органи по приходите обхващат: проверка на документите, придружаващи стоката, с оглед да се определи видът и количеството й, идентифициране на доставчика и получателя на стоката, както и мястото на получаване (разтоварване) на стоката. Контролиране движението на стоки с висок фискален риск има за цел да противодейства на нелегална реализация на стоки, фиктивни вътреобщностни доставки и вътреобщностни придобивания, като по този начин да осигури лоялна бизнес среда, в рамките на която се постига пълно съответствие между документирани и декларирани сделки по вид и количество стоки и реално извършени такива.

В хода на проверките органи по приходите установяват факти и обстоятелства, които може да са от значение за правилното определяне на задължения за данъци. С фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск не се установяват задължения за данъци, а констатираните факти и обстоятелства се документират с протокол.

Условията и редът за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове са определени с Наредба Н-2 от 30.01.2014 г. Правомощията на органите по приходите и задълженията на участниците в производствата, както и редът за предприемане на мерки за принудително обезпечаване на стоки с висок фискален риск са регламентирани в ДОПК - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. (чл. 12, чл. 13, чл. 121а и Глава петнадесета „а“ от ДОПК).

Съгласно утвърдения от министъра на финансите списък на стоки с висок фискален риск за 2014 г., със Заповед № ЗМФ № 4 от 02.01.2014 г. контрол върху движението следва да се осъществява най-общо на следните стоки: месо, захар, мляко, плодове и зеленчуци, брашно, слънчогледово масло и др., подробно описани с кодове съобразно Комбинираната номенклатура за 2013 г.

На фискален контрол подлежи движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване или разтоварване на стоката - територията на страната или територията на друга държава-членка на Европейския съюз, с изключение на стоките под митнически режим. Съответно има четири линии на контрол на доставките:

- фискален контрол при вътреобщностно придобиване на стоки с висок фискален риск;

- фискален контрол при вътреобщностна доставка на стоки с висок фискален риск;

- фискален контрол върху стоки с висок фискален риск, преминаващи през територията на Република България от една държава-членка на ЕС за друга държава членка;

- фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск във вътрешността на страната.

При осъществяване на контрола органите по приходите имат право да спират транспортни средства с товароносимост над 3 тона. С разпоредбата на чл. 127б, ал. 4 от ДОПК се дава право на органи по приходите да спират транспортни средства с по-малък тонаж, но само при съмнение, че същите се използват за превоз на стоки с висок фискален риск с цел заобикаляне на контрола. Такива могат да бъдат следните случаи:

- транспортно средство с товароносимост под 3 т влиза в страната повече от един път на ден или всеки ден или често пъти в рамките на кратък период от време, с цел прикриване на стопански сделки със стоки с висок фискален риск. Тези случаи ще касаят предимно транспортни средства на физически лица;

- транспортно средство с товароносимост под 3 т се движи по път, който води от/до специализиран склад или борса за съхранение и продажби на стоки с висок фискален риск или предприятие, където се преработват такива стоки;

- транспортно средство с товароносимост под 3 т се използва в рамките на 24 часа за извършване последователно на вътреобщностна доставка и вътреобщностно придобиване.

Важно! Спирането на транспортните средства и поставянето на технически средства за контрол се извършва от екип в състав не по-малко от двама служители. При отказ на водача на превозното средство да спре, органите по приходите търсят съдействие от органите на МВР с цел предприемане на съвместни действия по стартиране на фискален контрол върху движението на стоки.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

Държавно обществено осигуряване

ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА – ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ПРОМЕНИ В НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ, УРЕЖДАЩИ МАТЕРИЯТА

Ирена Ангелова, ст. юрисконсулт в Дирекция „Правна” на НОИ

Трудова злополука е внезапното увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинeна временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Трудова е и злополуката, станала с осигурено лице по време на обичайния път при отиване до или при връщане от работното място до мястото на живеене, мястото за хранене или мястото на получаване на възнаграждение.

Незабавно след като бъде уведомен за настъпила трудова злополука, ръководителят на осигурителя/предприятието ползвател или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни да организират разследване на обстоятелствата на злополуката. За резултатите от разследването се съставя протокол, като към него се прилагат писмени показания на свидетелите на злополуката. Препис от протокола следва да се предостави на териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ), като същевременно в срок 3 работни дни от узнаване за настъпването на злополуката се подава и декларация по образец. Декларацията се вписва в регистъра за трудовите злополуки в предприятието.

Осигурителят/предприятието ползвател поддържа регистър на трудовите злополуки, в който се вписват:

1. номерът и датата на декларацията за трудова злополука;

2. входящият номер на декларацията в териториалното поделение на НОИ;

3. трите имена и ЕГН (ЛНЧ за чужд гражданин) на пострадалия;

4. мястото и времето на злополуката;

5. номерът и датата на разпореждането на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова;

6. последиците от злополуката (временна неработоспособност, временно намалена работоспособност, инвалидност или смърт);

7. броят на дните (календарни и работни) от злополуката.

Oсигурителят/предприятието ползвател съхранява декларациите за трудова злополука не по-малко от 5 години, считано от датата на регистрацията.

След деклариране на злополуката пред НОИ длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение, в 7-дневен срок издава разпореждане за приемането или за неприемането й за трудова, като разпореждането се изпраща на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.

Осигурителят може да обжалва разпореждането в 14-дневен срок от получаването му по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване.

Ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите с решение в едномесечен срок от получаването им. То се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му.

Решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Следва да се има предвид, че във връзка с регистрирането на трудовите злополуки осигурителят е длъжен:

1. да уведомява незабавно териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Инспекцията по труда и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Когато злополуката е довела до инвалидност или смърт, задължително се уведомява и прокуратурата.

2. да изпраща в териториалното поделение на Националния осигурителен институт копие от първичния болничен лист за трудова злополука или професионална болест в 3-дневен срок от представянето му пред осигурителя/предприятието ползвател.

Считано от 01.01.2014 г. отпадна задължението на осигурителя да уведомява в 30-дневен срок за изменения в технологията или характера на работа на предприятието, както и при ликвидация на предприятието.

Задълженията на осигурителя се отнасят и за предприятието ползвател, когато в него са изпратени работници или служители за изпълнение на временна работа.