Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Читателите на списанието се запознават със счетоводното отчитане на замяната на активи, проекта на специалния режим за касовата отчетност на данък върху добавената стойност, промените в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

В раздела “Счетоводство – методология и практика” в рубриката “Счетоводна практика” се разглеждат правните възможности и счетоводното третиране на намаляване на капитала на дружество с ограничена отговорност и акционерно дружество. Коментират се проблемите при счетоводното отчитане на финансовия лизинг в бюджетните предприятия – лизингополучатели.

В рубриката “Обществените поръчки: правила, процедури, практика” се разглежда работата на комисията за провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки.

Подробно се разглежда темата за себестойност на продажбите с примери и таблици.

В раздела “Данъчен консултант” се коментират двете лица на консорциума; документиране продажбата на хранителни стоки, които се заплащат с купони; данъчно третиране на собствени материали, вложени при работа на ишлеме.

Подробно са коментирани взаимоотношенията между адвокат, адвокатско дружество и клиент.

В раздела „Човешките ресурси на предприятието” са дискутирани темите за: отчитане на задълженията за осигурителни вноски в единната сметка на задължените лица, промените в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и правата на работника или служителя след завръщане от отпуски по майчинство.

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

ПЕТ МИНУТИ В РАБОТНИЯ КАБИНЕТ НА

Доц. д-р Христина Николова, УНСС и Университет за приложни науки Technikum Wien, Виена, Австрия, зам.-директор на Университетски център по устойчиво развитие при УНСС, за:

МЕРКИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

АКЦЕНТ

Иван Дочев, дипломиран експерт-счетоводител

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ЗАМЯНАТА НА АКТИВИ

СЧЕТОВОДНА ПРАКТИКА

Доц. д-р Десислава Йосифова, ВТУ „Т. Каблешков”

НАМАЛЯВАНЕ НА КАПИТАЛА НА ООД И АД

БЮДЖЕТ

Гл. ас. д-р Венцислав Вечев

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЧЕТОВОДНОТО ОТЧИТАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ЛИЗИНГ В БЮДЖЕТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ – ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛИ

ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ: ПРАВИЛА, ПРОЦЕДУРИ, ПРАКТИКА

Рубриката води Мариана Кацарова, експерт-юрист

РАБОТА НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО ЗОП

Раздел „Данъчен консултант”

ПЕТ МИНУТИ В РАБОТНИЯ КАБИНЕТ НА

Валентина Василева, данъчен консултант, Глобал Такс АД

НОВ СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ ОТ 2014 ГОДИНА

Промени в нормативната уредба

Мина Янкова, данъчен експерт в МФ

ОТНОСНО ПРОЕКТА НА СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ ЗА КАСОВА ОТЧЕТНОСТ НА ДДС

Нестандартни казуси – 2013 година

Проф. д-р Стоян Дурин, регистриран одитор

СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОДАЖБИТЕ

Тема от практиката

Иван Дочев, дипломиран експерт-счетоводител

ДВЕТЕ ЛИЦА НА КОНСОРЦИУМА

ЗДДС

Проф. Костадин Иванов, данъчен консултант

ДОКУМЕНТИРАНЕ ПРОДАЖБАТА НА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ С КУПОНИ

Лиляна Панева, данъчен консултант

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА СОБСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ, ВЛОЖЕНИ ПРИ РАБОТА НА ИШЛЕМЕ

Една тема

Анелия Маркова, съдия

Мая Жотева, данъчен консултант

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ АДВОКАТ, АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО И КЛИЕНТ

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

ПЕТ МИНУТИ В РАБОТНИЯ КАБИНЕТ НА

Николай Николов, експерт по пенсионно осигуряване, за:

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА „ТОЧКОВАТА” СИСТЕМА ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ

ОСИГУРИТЕЛНИ ОТНОШЕНИЯ

Акцент

Ирена Ангелова, старши юрисконсутант в дирекция „Правна” на НОИ

ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ

Държавно обществено осигуряване

Зорница Димитрова, експерт по социално осигуряване

ОТЧИТАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ В ЕДИННАТА СМЕТКА НА ЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА

ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

Трудови договори

Стефанка Симеонова, консултант в МТСП

ПРАВА НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕ ОТ ОТПУСКИ ПО МАЙЧИНСТВО

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

АКЦЕНТ

Иван Дочев, дипломиран експерт-счетоводител

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ЗАМЯНАТА НА АКТИВИ

Темата за счетоводното отчитане на замяната на активи е многопластова, защото:

1. Отчитането зависи от това дали се заменят активи по балансова стойност или по справедлива стойност по МСС 16 Имоти, машини и съоръжания, съответно сходни и несходни активи по СС 16 Дълготрайни материални активи.

2. За отчитането има значение и фактът дали замяната е мигновена, т.е. дали в един и същи момент се разменят активите или има несъвпадение във времето, когато се предоставя едната и другата насрещна престация.

3. От значение е и обстоятелството кой от заменяните активи предхожда замяната – дали полученият или даденият актив.

4. Отчитането при всеки от заменителите ще се отличава от това на другия заменител.

Първо: Най-просто е счетоводното отчитане, когато се заменят активи по балансова стойност, тъй като тази замяна не генерира финансов резултат. Съгласно МСС 16 в случаите, когато не може да се определи справедлива стойност или когато сделката няма търговско съдържание, се прилага балансовата стойност на дадения в замяна актив. Също е положението и при сходните активи по СС 16.

Счетоводната статия в случая е:

Д-т с/ка на получения актив

К-т с/ка на отдадения актив

Предварително отдаденият актив се освобождава от амортизацията, ако е амортизируем, за да се приведе към балансова стойност.

Счетоводната статия при генериране на печалба или загуба от замяната (в случаите по МСС 16, респ. при замяна на несходни активи по СС 16) е:

Д-т с/ка на получения актив

К-т с/ка от група Приходи от продажби

със справедливата стойност на отдадения актив;

и:

Д-т с/ка от група Приходи от продажби

К-т с/ка на отдадения актив

с балансовата му стойност.

Второ: Когато замяната е мигновена, се съставят статиите по точка първа.

Трето: Ако замяната не е мигновена и активът, който се дава в замяна, предхожда получаването на другия актив, се дебитира сметка Доставчици по аванси. Типичен пример е замяната на право на строеж срещу част от построената сграда. При получаване на апартаментите, офисите и пр. се дебитира сметка Сгради и кредитира сметка Доставчици по аванси.

При същите условия, при несъвпадение във времето на получаване и даване на насрещния актив и момента на получаване на получения актив предхожда даването на другия актив, се дебитира сметката на получения актив срещу кредитиране на сметка Клиенти по аванси.

В строителството предприемачът отчита полученото право на строеж, като дебитира сметка Разходи за основна дейност срещу кредитиране на сметка Клиенти по аванси.

Четвърто: Всеки от заменителите самостоятелно определя цената на придобиването на получения актив, тъй като предоставената престация е различна като стойност. Съответно и счетоводните статии ще се различават в зависимост от това коя от разгледаните по-горе хипотези е приложима.

Раздел „Данъчен консултант”

ПРОМЕНИ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА

Мина Янкова, н-к отдел в Министерството на финансите

ОТНОСНО ПРОЕКТА НА СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ ЗА КАСОВА ОТЧЕТНОСТ НА ДДС

С Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране е предвидена възможност отчитането на ДДС да се извършва по специален режим за касова отчетност. Целта на тази опция е подпомагане на малките предприятия, които срещат затруднения при плащане на ДДС към бюджета, преди да са получили плащане по извършените от тях доставки на стоки и услуги от клиентите си. Направени са предложения за изменение и допълнение на ЗДДС за въвеждане на нов специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност.

Предложените допълнения в ЗДДС са разгледани съобразно предвиденото в проекта на ЗИД на ЗДДС, с уговорката, че измененията и допълненията все още не са обнародвани в „Държавен вестник”, поради което е възможно същите да претърпят някакви промени. Възможно е някои от разглежданите по-долу хипотези и изводи да не са актуални и същите да бъдат съобразени и адаптирани с измененията и допълненията в ЗДДС, които ще бъдат обнародвани в „Държавен вестник”.

Схема на касова отчетност на данък върху добавената стойност

При отчитането на ДДС по специалния режим за касова отчетност лицето, което го прилага, се разчита към бюджета при плащане по доставката от неговия клиент. Правото на приспадане на данъчен кредит за това лице възниква от момента, в който ДДС върху доставените му стоки или услуги е платен на неговия доставчик.

Какво представлява специалният режим за касова отчетност?

При използване на общи правила за отчитане на ДДС за регистрираното лице, което не прилага специалния режим:

- възниква изискуемост на ДДС по всички фактури, които е издало, включително и когато не е получено плащане от неговите клиенти;

- възниква право на данъчен кредит (при изпълнение на общите условия на ЗДДС) по всички фактури, по които е получател, включително и когато не са платени на неговия доставчик.

При използване на специалния режим за касова отчетност на ДДС за регистрираното лице:

- възниква изискуемост на ДДС при получаване на плащане от неговите клиенти;

- възниква право на данъчен кредит (при изпълнение на общите условия на ЗДДС) по фактури, по които е получател, когато са платени на неговия доставчик.

Кои лица попадат в обхвата на специален режим за касова отчетност?

Специален режим за касова отчетност на ДДС може да се прилага от регистрирани за целите на ЗДДС лица, които имат облагаем оборот през последните 12 месеца не повече от левовата равностойност на 500 000 евро.

Кои лица не попадат в обхвата на специален режим за касова отчетност?

Специален режим за касова отчетност на ДДС не може да се прилага от нерегистрирани лица или регистрирани лица за целите на чл. 97а, 98 и чл. 99 от ЗДДС. В обхвата на специалния режим за касова отчетност не попадат и регистрираните по чл. 96, 97 и чл. 100, ал. 1 от закона лица, ако:

- имат влязъл в сила ревизионен акт по реда на чл. 122 от ДОПК и/или за вменена отговорност по реда на чл. 177;

- имат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, по влезли в сила актове, или при наличие на такива задължения, те са обезпечени или за тях има издадено разрешение за отсрочване или разсрочване;

- лица, които имат облагаем оборот над 500 000 евро през последните 12 месеца.

Задължително ли е прилагането на специалния режим за касова отчетност?

Прилагането на специалния режим за касова отчетност не е задължително.

Всяко регистрирано лице, което е изпълнило едновременно посочените условия, може да прилага специалния режим за касова отчетност на ДДС.

Кои стоки и услуги попадат в обхвата на специалния режим за касова отчетност?

Специалният режим се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги, с изключение на:

- внос на стоки;

- вътреобщностни придобивания на стоки;

- вътреобщностни доставки на стоки;

- доставки към данъчно незадължени лица;

- освободени доставки;

- доставки с място на изпълнение извън територията на страната;

- доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката;

- доставки по договор за финансов лизинг;

- доставки, по отношение на които се прилага част осма, с изключение на тази глава;

- доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ);

- доставки между свързани лица.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Осигурителни отношения

АКЦЕНТ

Ирена Ангелова, старши юрисконсултант в дирекция „Правна” на НОИ

ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ

В „Държавен вестник”, бр. 84 от 2013 г. са обнародвани промени на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРС).

Съгласно чл. 4, ал. 1 право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2 (физическо или юридическо лице, което наема лица по трудово правоотношение и спрямо което може да се открие производство по несъстоятелност), независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението:

1. не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 (откриване производство по несъстоятелност);

2. е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6.

Съгласно новата ал. 2 на чл. 4 от закона лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6. Предишният текст изискваше работодателят да е осъществявал дейност най-малко 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността.

С § 2 на закона за изменение на ЗГВРС се изменя чл. 22, ал. 1 т. 1. Увеличава се размерът на получаваните гарантирани вземания на работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и чието правоотношение не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от 3 на 6 трудови възнаграждения и паричните обезщетения, получавани от лицето през последните 12, а не 6 месеца.

Текстът на чл. 22 ал. 1, т. 1 придобива следната редакция:

„Чл. 22 (1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 са в размер на:

1. последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца;“.

Законодателят е предвидил подобно увеличение на размера на гарантираните вземания и за работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6.

Текстът на чл. 23, ал. 1 има подобно съдържание:

„(1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са в размер на последните до шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 календарни месеца преди месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.“

За да бъдат отпуснати гарантираните вземания по този закон, работникът или служителя подава заявление - декларация по образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя. С измененията в чл. 25 от закона срокът е увеличен от 30-дневен на двумесечен от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава.

Максималният размер на гарантираните вземания се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване решението в търговския регистър.

Съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013 година се определя максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя 1000 лв., но максималният размер на гарантираните вземания е увеличен на 1200 лв. (§ 6 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя).

Всички промени в закона влизат в сила, считано от 1 октомври 2013 г.