Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Абонатите на списанието се запознават със счетоводното отчитане и данъчното третиране на необичайни събития в селскостопанските предприятия.

В този брой завършва темата за счетоводното отчитане на съвместни (смесени) предприятия.

Продължена е темата за счетоводното отчитане на данъците и по-точно документиране, деклариране и счетоводно отчитане на данъка върху добавената стойност.

Започва разглеждането на приоритетите, отчетите, заявките и корекциите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити.

Разгледани са промените от тази година в облагането на доходите от наем в режим на етажна собственост.

Обръща се внимание на данъчното третиране на капарото.

От този брой подробно се разглеждат алтернативните данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Разгледани са прилагането на ЗДДС при допусканите грешки при определяне размера на коефициента по член 73 и корекцията на ползван данъчен кредит за откраднат лизингов актив.

В този брой е разяснено прилагането на осигурителното законодателство за лице, наето по трудов договор от работодател със седалище на територията на друга държава-членка на Европейския съюз.

Разяснена е промяна в Кодекса за социално осигуряване от 1 август 2012 година за нова категория самоосигуряващи се лица, упражняващи свободна професия, и подаване на декларации образец 1 и 6.

Разгледани е промяна в Кодекса на труда, с която се разрешава прехвърляне на част от отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст.

Подробно е разгледано заплащането на труда по различните системи при работа на официални празници.

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

АКЦЕНТ

Гл. ас. д-р Теодора Рупска, катедра „Счетоводство и анализ” в УНСС

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА НЕОБИЧАЙНИ СЪБИТИЯ В СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

ДЪРЖАВНИЯТ БЮДЖЕТ ЗА 2013 ГОДИНА

СЧЕТОВОДНА ПРАКТИКА

Ст.н.с. д-р Живко Бонев, регистриран одитор

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА СЪВМЕСТНИ (СМЕСЕНИ) ПРЕДПРИЯТИЯ

ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Евгени Рангелов, магистър по финанси

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪЦИТЕ

Документиране, деклариране и счетоводно отчитане на данъка върху добавената стойност

БЮДЖЕТ

Веселка Донкова

ПРИОРИТЕТИ, ОТЧЕТИ, ЗАЯВКИ И КОРЕКЦИИ НА ПЪРВОСТЕПЕННИТЕ РАЗПОРЕДИТЕЛИ С БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ

Раздел „Данъчен консултант”

ПРОМЕНИ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА

Лорета Цветкова, главен екперт в ЦУ на НАП

ПРОМЕНИТЕ В ОБЛАГАНЕТО НА ДОХОДИТЕ ОТ НАЕМ В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

ПО-ЕВТИНО Е ДА СЕ ПЛАЩА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОХОДИТЕ, ОТКОЛКОТО САНКЦИИ ПРИ УКРИВАНЕТО МУ

ТЕМА ОТ ПРАКТИКАТА

Авторска страница на Иван Дочев, дипломиран експерт-счетоводител

НАЙ-ПОСЛЕ! ЗДРАВИЯТ РАЗУМ НАДДЕЛЯ

ЗКПО

Валентина Гекова, главен експерт и методолог по ЗКПО в НАП

АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ

ЗДДС

Мая Жотева, данъчен консултант

КОРЕКЦИЯ НА ПОЛЗВАН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ЗА ОТКРАДНАТ ЛИЗИНГОВ АКТИВ

Лиляна Панева, данъчен консултант

ДОПУСКАНИ ГРЕШКИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА КОЕФИЦИЕНТА ПО ЧЛЕН 73 ОТ ЗДДС

СЪДЕБНА ПРАКТИКА

Рубриката води Анелия Маркова, съдия

ПРИЛОЖИМ ЛИ Е ПРИНЦИПЪТ ЗА СЪПОСТАВИМОСТ МЕЖДУ ПРИХОДИ И РАЗХОДИ НА СРЕДСТВА ПО ПРОГРАМИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

ОСИГУРИТЕЛНИ ОТНОШЕНИЯ

ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Гюрга Желязкова, експерт по осигурително право

ПРИЛАГАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ЛИЦЕ, НАЕТО ПО ТРУДОВ ДОГОВОР ОТ РАБОТОДАТЕЛ СЪС СЕДАЛИЩЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДРУГА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА НА ЕС

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

ПОДАВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИ ОБР. 1 И 6 ЗА СЪПРУЗИТЕ/СЪПРУГИТЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА, УПРАЖНЯВАЩИ СВОБОДНА ПРОФЕСИЯ

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА ПОДАВАТ ДЕКЛАРАЦИЯ, ЗА ДА НЕ ДЪЛЖАТ ЗДРАВНИ ВНОСКИ ЗА СТАРИ ПЕРИОДИ

ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

ТРУДОВИ ДОГОВОРИ

Атанас Йорданов, студент по право

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЧАСТ ОТ ОТПУСКА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕТЕ ДО 8-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

Жанет Богомилова, юрист

ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА НА ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

Акцент

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА НЕОБИЧАЙНИ СЪБИТИЯ В СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Гл. ас. д-р Теодора Рупска, катедра „Счетоводство и анализ” в УНСС

Селскостопанската дейност е в много голяма степен зависима от неблагоприятни природни явления като наводнения и градушки. Освен това биологичните активи, които се управляват от селскостопанските предприятия, са живи организми и могат да станат жертва на различни болести. В резултат на това в селскостопанските предприятия се реализират загуби. Обикновено счетоводното им отчитане е проблем за счетоводителите, тъй като то е свързано и с прилагането на данъчни закони.

1. Погинали посеви вследствие природно бедствие

Съгласно приложимите от аграрните предприятия счетоводни стандарти СС 41 Селско стопанство и МСС 41 Земеделие, посевите от зеленчуци, групирани в масив, са биологични активи (определението за биологичен актив е, че това са живи растения и животни). Цитираните стандарти изискват биологичните активи да се оценяват по справедлива цена (стойност), намалена с разходите за продажби, когато тя е надеждно измерена. Тъй като все още в нашата страна няма активен пазар на такива биологични активи, а и другите бази за изчисляване в случая може да се окажат ненадеждни, посевите може да се оценяват по себестойност (например сметка Разходи за зеленчукопроизводство, Разходи за производство на дини и т. н.).

При настъпило природно бедствие (градушка, наводнение) обикновено биологичните активи от растителен произход са погинали или са силно увредени, така че не може да се използват по предназначение – получаване на реколта. За този факт следва да се състави документ (протокол) от комисия, която е установила щетите върху биологичните активи. Тези активи се бракуват, като се съставя акт (протокол). За бракуването на биологичните активи, които не са застраховани, следва да се запише в счетоводните регистри:

Д-т с/ка Други разходи (или Извънредни разходи)

К-т с/ка Разходи за основна дейност

Подс/ка Разходи за растениевъдство

Ан. с/ка Разходи за производство на дини

За да няма оспорване от страна на данъчните власти, по отношение на начисления разход, следва в състава на материалните запаси да се включат като краткотраен биологичен актив и посевите на зеленчуци, зърно, дини и другите нетрайни насаждения, които се отглеждат в съответната селскостопанска кооперация. Аргументите за това са, че те са биологични активи с кратък биологичен цикъл (до 1 календарна година).

Интересно е как този разход се третира данъчно. Принципно положение е, че за да бъде признат счетоводен разход за данъчни цели, на първо място трябва да бъде разход, свързан с дейността на предприятието (чл. 26, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане - ЗКПО). На второ място той трябва да бъде документално обоснован, по смисъла на ЗКПО, в съответствие с изискването на т. 2 от същия член. Документалното обосноваване на разхода се извършва посредством съставен първичен счетоводен документ, съгласно изискванията на Закона за счетоводството, който вярно отразява извършената стопанска операция (чл. 10, ал. 1 от ЗКПО).

По отношение на ЗКПО в случая ще се приложи чл. 28. В ал. 2 е казано, че не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Но едновременно с това, следващата ал. 3, т. 1 допълва: Алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на непреодолима сила. Или изводът е, че тъй като разходът от брак на материален запас под формата на краткотраен биологичен актив (посев) е вследствие на непреоделима сила, разходът е признат за данъчни цели, но следва да е документално обоснован.

Ако земеделският производител е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), то трябва да се има предвид какво предвиждат постановките на този закон. Вероятно във връзка със създаването на погналите посеви е ползван данъчен кредит. В случая се прилага чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, която регламентира, че корекции на ползван (напълно или частично) данъчен кредит не се извършват в случаите на липса или брак, причинени от непреодолима сила.

В случай, че погиналите посеви са застраховани, при настъпване на застрахователното събитие и установените щети от него се предявява иск срещу застрахователя. Тук отново не трябва да се забравя, че трябва да има надлежно оформени документи за щетите и естеството на събитието. Съставя се счетоводната статия:

Д-т с/ка Разчети по застраховане

К-т с/ка Разходи за основна дейност

Ан. с/ка Разходи за растениевъдство

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

ПРОМЕНИТЕ В ОБЛАГАНЕТО НА ДОХОДИТЕ ОТ НАЕМ В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ

Лорета Цветкова, гл. експерт в ЦУ на НАП

От началото на 2012 г. е въведен специален ред за облагане на доходите от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, начислени/изплатени от предприятия и самоосигуряващи се лица. На основание новата алинея 12 в чл. 38 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) тези доходи вече се облагат с окончателен данък, а не с данък върху общата годишна данъчна основа, както изискваше режимът, действащ до 31.12.2011 г.

Промяната в режима на облагане доведе до възникването на някои въпроси в практиката по прилагането на цитираната разпоредба. Именно тези въпроси са обект на разглеждане в настоящия материал, но преди това ще направим някои важни пояснения.

1. Съгласно чл. 9 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) формите на управление на етажната собственост са: общо събрание и/или сдружение на собствениците.

Сдружението на собствениците, като форма на управление на етажната собственост, е създадено основно във връзка с възможността за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт и обновяване на сгради в режим на етажна собственост. Освен това обаче сдружението може да извършва и други дейности, свързани с управлението на общите части на етажната собственост, включително да усвоява средства от други източници на финансиране, извън изброените (виж чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗУЕС). Такъв друг източник на финансиране могат да бъдат и приходите от наем на общи части от сградата. Сдружението на собствениците обаче е юридическо лице и приложимият данъчен закон е Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), а не ЗДДФЛ. Поради тази причина в чл. 38, ал. 12 от ЗДДФЛ е посочена само другата форма на управление на етажната собственост, а именно – общо събрание на собствениците. Когато управлението на етажната собственост се извършва от общо събрание при възмездно предоставяне за ползване на помещения, пространства или части от тях, които са общи части на сградата, получатели на дохода са физическите лица – собственици на имоти в сградата и съответно на общите части.

2. Разпоредбата на чл. 38, ал. 12 от ЗДДФЛ касае само случаите, в които наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Ако наемателят не е предприятие или самоосигуряващо се лице – облагането на доходите от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците е по общия ред, а не с окончателен данък. Все пак следва да се отбележи, че тези случаи се срещат много по-рядко в практиката. Независимо от това ще поясним, че облагането на доходите от наем, при наличието на такава хипотеза, е ангажимент на физическите лица, придобили доходите от наем.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Трудови правоотношения

ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА НА ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ

Жанет Богомилова, юрист

Правилата за увеличено възнаграждение при работа на празник следва да се прилагат от всички работодатели, независимо дали предприятието е с държавна, частна, общинска или смесена форма на собственост и независимо от неговата правноорганизационна форма – търговско дружество, фондация, учреждение и т.н. По този ред се заплаща на всички работници и служители, които са работили на празничен ден, независимо от вида на трудовия договор, по който работят – срочен, за неопределено време, със или без клауза със срок за изпитване и т.н.

Кои празници са официални в България?

Официалните празници в Република България са изчерпателно установени и изброени в чл. 154, ал. 1 от КТ. Те се отнасят за всички работници и служители в страната, независимо от основанието, въз основа на което е възникнало трудовото им правоотношение и от предприятието, в което работят.

Официалните празници са: 1 януари - Нова година; 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник; 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.

Освен посочените, изрично определени в закона официални празници, Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност и да размества почивните дни през годината по реда на чл. 154, ал. 2 от КТ.

Дните за честване на определени професии, определени по реда на чл. 154, ал. 2 от КТ, не са официални празници. Тяхното честване се изразява в отдаване на обществена значимост и признание на съответната професия и на заетите в нейното упражняване работници и служители. Трудът, положен през тези дни, не се заплаща по правилата за заплащане на труд, положен на официален празник.

Заплащането с увеличение на труда, положен в дните на официални празници, обхваща две хипотези: когато трудът е положен в рамките на редовния график и извънредно – когато той е положен в повече от редовното работно време, т.е. извън графика.

Заплащане на труд, положен по график на официален празник

Според чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Видно от нейната редакция и според систематичното й тълкуване с чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ в правната доктрина, разпоредбата на чл. 264 от КТ визира две хипотези. Във всяка от тях трудът, положен на празник, се изплаща с увеличение. Но увеличението е различно.

В първата хипотеза извършваната работа през ден на официален празник е редовна работа на работника или служителя по трудово правоотношение според установения график в предприятието. Тогава му се пада да е на смяна или пък точно на този ден е предвидено именно той да дава дежурство съобразно разпоредбите на чл. 141 от КТ и чл. 10 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

В тези случаи за положения труд на официален празник, когато му се пада да работи по график, работникът или служителят получава не по-малко от удвоения размер на уговореното трудово възнаграждение. Няма пречка да се уговори и по-голямо увеличение. Увеличението се изчислява от основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго.

Целта на това увеличено заплащане не е да компенсира работа в повече от нормалното, в такъв обем, в какъвто е уговорено и дължимо по трудовия договор. Увеличеният размер на заплащането на труда в тези случаи цели да компенсира ангажираността със служебни ангажименти, която отнема възможността на работника или служителя да празнува според обичаите и предпочитанията си. Увеличението цели да компенсира лишаването от възможността за честване на официалния празник в семейна или друга подходяща приятна обстановка с негови близки, което работникът или служителят понася за това, че през тези празнични дни той работи.