Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Абонатите на списанието продължават да се запознават с отчитането на парични средства във валута и валутните разчети. В новата рубрика „Практически проблеми на индивидуалния сметкоплан” се разглеждат сметките за отчитане на капитала. Втората статия в другата нова рубрика „Ние и законът” е за ревизията по общия ред или при особеното производство по ДОПК.

В този брой започва темата за счетоводното отчитане на съвместни предприятия.

Разгледани са промените в уредбата за тази година по ЗДДС относно определяне на данъчната основа на доставките между свързани лица, както и прилагането на ЗДДС при безвъзмезден концесионен договор.

Разяснена е разликата в осигуряването и осигурителните права при работа по трудов договор и по договор без трудово правоотношение.

Разгледани са промените в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване за наемане на работници на временна работа.

Даден е отговор на казус при напускане на работник какъв документ да издаде предприятието.

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

АКЦЕНТ

Доц. д-р Десислава Йосифова, ВТУ „Т. Каблешков”

ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ СРЕДСТВА ВЪВ ВАЛУТА И ВАЛУТНИТЕ РАЗЧЕТИ

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ЗАЕМА 31-ВО МЯСТО ПО ИКОНОМИЧЕСКА СТАБИЛНОСТ ОТ 144 ДЪРЖАВИ

СЧЕТОВОДНА ПРАКТИКА

Ст.н.с. д-р Живко Бонев, регистриран одитор

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА СЪВМЕСТНИ (СМЕСЕНИ) ПРЕДПРИЯТИЯ

ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Евгени Рангелов, магистър по финанси

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪЦИТЕ

Документиране, деклариране и счетоводно отчитане на данъка върху добавената стойност

ПРАКТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ СМЕТКОПЛАН

Иван Дочев, дипломиран експерт-счетоводител

КОЛКО СМЕТКИ СА НИ НУЖНИ ЗА ОТЧИТАНЕ НА КАПИТАЛА

БЮДЖЕТ

Мария Цветанова, ръководител звено „Методология” към Сметната палата

ОТЧИТАНЕ НА ПОЛУЧАВАНЕТО И РАЗХОДВАНЕТО НА СРЕДСТВА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ В ОБЩИНИТЕ

Раздел „Данъчен консултант”

ПРОМЕНИ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА

Моника Петрова, гл. експерт и методолог по ЗДДС в НАП

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНАТА ОСНОВА НА ДОСТАВКИТЕ МЕЖДУ СВЪРЗАНИ ЛИЦА

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

ОТ 1 НОЕМВРИ ПАРКИНГИТЕ, КАФЕ МАШИНИТЕ И ДЕТСКИТЕ ИГРУШКИ – С КАСОВИ АПАРАТИ

ТЕМА ОТ ПРАКТИКАТА

Авторска страница на Иван Дочев, дипломиран експерт-счетоводител

НЕОБХОДИМА Е ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОМЯНА

ЗДДС

Мина Янкова, гл. експерт в МФ

ПРИЛАГАНЕ НА ЗДДС ПРИ БЕЗВЪЗМЕЗДЕН КОНЦЕСИОНЕН ДОГОВОР

Лиляна Панева, данъчен консултант

ОБЛАГАНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ

НИЕ И ЗАКОНЪТ

Рубриката води Анелия Маркова, съдия

РЕВИЗИЯ ПО ОБЩИЯ РЕД ИЛИ ПРИ ОСОБЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ДОПК

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

ОСИГУРИТЕЛНИ ОТНОШЕНИЯ

ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Зорница Димитрова, експерт по социално осигуряване

ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ, НАЕТИ ОТ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ

Румяна Станчева, експерт по социално и здравно осигуряване

РАЗЛИКА В ОСИГУРЯВАНЕТО И ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ПРАВА ПРИ РАБОТА ПО ТРУДОВ ДОГОВОР И ПО ДОГОВОР БЕЗ ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

КАЗУСИ ПО ОСИГУРЯВАНЕТО

Ваня Никова, дирекция „Пенсии” към ЦУ на НОИ

КАКЪВ ДОКУМЕНТ ДА ИЗДАДЕМ НА НАПУСКАЩ РАБОТНИК?

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

НОВА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ ДО 2020 ГОДИНА

ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

ТРУДОВИ ДОГОВОРИ

Атанас Йорданов, студент по право

РЕД И УСЛОВИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕ, КОЕТО ОСИГУРЯВА ВРЕМЕННА РАБОТА

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

Практически проблеми на индивидуалния сметкоплан

КОЛКО СМЕТКИ СА НУЖНИ ЗА ОТЧИТАНЕ НА КАПИТАЛА

Иван Дочев, дипломиран експерт-счетоводител

В групата на капитала са включени сметки, чрез които се отчита основният капитал на предприятието, определен при неговото учредяване, включително и промените в него, направени по установения ред. Възприетото деление в Примерния сметкоплан на регистриран и нерегистриран капитал няма отношение към счетоводното отчитане, а е едно допълнително изискване на Търговския закон, поради което не се поддържа в настоящата разработка.

Група 10 Капитал

Тук се отчита основният капитал на търговските дружества, на кооперациите, на неперсонифицираните дружества, организациите с нестопанска цел, едноличния търговец, държавните предприятия, които не са търговски дружества – въобще всички предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството. В състава на групата е включена и сметка за отчитане на капитала при несъстоятелност и ликвидация.

Група 10 Капитал има следната структура:

Сметка Основен капитал

Сметка Капитал на предприятия с нестопанска дейност

Сметка Капитал при несъстоятелност и ликвидация

Сметка Основен капитал

Видно от наименованието й, сметката е предназначена за отчитане на основния капитал на предприятието. В търговските дружества, а и в кооперациите, където може да се срещне като Дялов капитал, той се лимитира от номиналната стойност на акциите или дяловете. Затова единственият аналитичен израз е по лица и стойност на записаните акции, съответно дялове, т.е. в пасива на баланса капиталът се посочва в пълен размер, независимо от това, че може да не е внесен напълно.

В сдруженията с нестопанска цел членовете също правят имуществени вноски, когато това е предвидено в устава им, следователно и там основният капитал ще бъде равен на тези вноски. За фондациите основният капитал ще бъде еквивалент на дарението, с което те са учредени. Едноличният търговец сам определя каква част от личното си имущество заделя за стопанската си дейност. При него обаче основният капитал е силно променлива величина. Иначе основният капитал има относително постоянен характер.

За някои търговски дружества, а именно капиталовите, Търговският закон изисква регистрация на основния капитал в търговския регистър, което го прави всъщност относително постоянна величина, тъй като всяка пререгистрация е свързана с определени процедурни правила.

Сметката се дебитира при:

1. Намаление на основния капитал срещу кредитиране на сметки от група 50 Парични средства, сметка Вземания по записани дялови вноски и други в зависимост от източника за изплащане.

2. Връщане на дялове на преустановили членството си съдружници срещу кредитиране на сметки от групи 20 Дълготрайни материални активи, 30 Материални запаси, 50 Парични средства и други, според източника.

3. Обезсилване на придобити собствени акции, когато е станало ясно, че не могат да се продадат, срещу кредитиране на сметка Изкупени собствени акции.

4. Покриване на загуби, когато няма достатъчно резерви, срещу кредитиране на сметка от група 12 Финансови резултати.

5. Ликвидация и несъстоятелност за формиране на ликвидационния капитал – срещу кредитиране на сметка Капитал при несъстоятелност и ликвидация.

6. Други случаи на намаление на основния капитал.

Сметката се кредитира със:

1. Записания при учредяване на предприятието основен капитал, включително и при промените в него, срещу дебитиране на сметка Вземания по записани дялови вноски. Препоръчително е във всички случаи да се използва тази сметка.

2. Капитализирания дивидент в нови акции и дялове или в увеличение на номиналната стойност на съществуващите акции или дялове срещу дебитиране на сметка Задължения за съучастия.

3. При трансформиране на неразпределена печалба и резерви в основен капитал срещу дебитиране на сметки от групи 11 Резерви и 12 Финансови резултати.

4. Емисия на нови акции срещу дебитиране на сметка Вземания по записани дялови вноски. Когато емисионната стойност е по-голяма от номиналната, с разликата се кредитира и сметка от група 11 Резерви.

5. Други увеличения на основния капитал.

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНАТА ОСНОВА НА ДОСТАВКИТЕ МЕЖДУ СВЪРЗАНИ ЛИЦА

Моника Петрова, гл. експерт и методолог по ЗДДС в НАП

Често срещани в практиката сделки са тези, по които двете страни доставчик и получател са свързани лица. Основен принцип, залегнал в данъчното облагане при сделките между свързани лица, е, че ако такива лица осъществяват търговски и финансови взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху определяне размера на данъците, отличаващи се от условията между несвързани лица, основата за определяне на дължимия данък се определя при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Това означава, че за целите на данъчното облагане тези сделки трябва да са на цени, съответстващи на пазарните нива, на които обичайно се подчиняват взаимоотношенията между несвързани лица. Следователно за данъчни цели сделките между свързани лица следва да бъдат отчитани по пазарни цени.

За целите на облагането с данък върху добавената стойност на доставки между свързани лица в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са предвидени специални правила по отношение определяне на данъчната основа, съдържащи се в чл. 27 от същия, озаглавен „Особени случаи при определяне на данъчната основа”.

1. Кои лица са „свързани” по смисъла на ЗДДС?

ЗДДС, както и правилникът за прилагането му, не съдържат собствена дефиниция на понятието „свързани лица”. Такива, съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и това са:

- съпрузи, роднини по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднини по сватовство – до втора степен включително;

- работодател и работник;

- съдружници;

- лица, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;

- лица, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице;

- дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;

- лица, едното от които упражнява контрол спрямо другото;

- лица, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;

-лица, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;

- лица, едното от които е търговски представител на другото;

- лица, едното от които е направило дарение на другото;

- лица, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Държавно обществено осигуряване

ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ, НАЕТИ ОТ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ

Зорница Димитрова, експерт по социално осигуряване

Правната регламентация на предприятията за временна заетост е въведена с промените в Кодекса на труда, обнародвани в ДВ, бр. 7 от 24 януари 2012 г., но е в сила от 5 декември 2011 г.

Въпреки тази нова регламентация, правоотношенията, свързани с отдаване на персонал под наем, съществуват отдавна. След влизането на България в Европейския съюз тази форма на заетост придоби популярност преди всичко чрез изпращането на персонал от български предприятия на работа в предприятия в други държави членки. Проблемите, свързани с осигуряването на временно наетите лица, съществуват от възникването на тези правоотношения и не са обусловени от правната им регламентация в КТ.

В настоящето изложение ще представим основните правила за осигуряване на временно наетите работници.

Често предприятията ползватели задават следните въпроси:

Може ли да изплащаме бонуси за добре свършена работа на временните работници?

Предприятието ползвател не следва да изплаща директно на работника възнаграждения под никаква форма. Изплащането на бонуси и на каквито и да било други добавки към възнаграждението или даването на социални придобивки следва да става чрез предприятието работодател. То носи отговорност за формиране на месечния осигурителен доход и за изплащане на трудовото възнаграждение.

Следва ли да включим временно наетите работници в социалната програма на предприятието, като им предоставим например транспорт до местоработата и обратно или ваучери за храна?

На този въпрос в практиката още няма еднозначен отговор. Личното ми мнение е, че предприятието ползвател не е длъжно да включва временните работници към социалната си програма. Ако то дава ваучери за храна на наетите от него лица, изискването за достъпност на социалната придобивка следва да се отнася само до неговите работници и служители. Фактът, че временно наетите лица не получават ваучери, не следва да лиши предприятието ползвател от преференциалния режим на чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

Ако предприятието ползвател реши да предоставя ваучери и на временно наетите лица, това може да става само чрез предприятието за временна заетост. Като се вземе предвид фактът, че предприятията за временна заетост обикновено осигуряват работници на няколко различни предприятия ползватели, предоставянето на ваучери за храна само на част от общия брой работници в предприятието предопределя невъзможност на осигурителя да се възползва от преференциалния режим на чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

Считам, че този въпрос се нуждае от специално законодателно решение, тъй като той касае не само внасянето на осигурителни вноски, но и заплащането на данък върху разходите по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и съответно данък върху дохода на физическите лица.