Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

Абонатите на списание „Счетоводство плюс Данъци, Социални отношения” се запознават с отчитане на паричните средства във валута и валутни разчети, промените, свързани с попълването на сметката за изплатени суми за тази година, и прилагането на ЗДДС при възмезден концесионен договор.

От този брой в новата рубрика на списанието „Практически проблеми на индивидуалния сметкоплан” ще се коментират „белите полета” на Примерния Национален сметкоплан, необходимостта от определени синтетични сметки, уточняване на характеристиките и ползването на някои сметки и връзките им със софтуера, породени от практиката и за нуждите на отрасловите счетоводства. Рубриката започва със статията на проф. д-р Стоян Дурин „Система на прилагани счетоводни сметки”.

Другата нова рубрика е „Ние и законът”, която си поставя нелеката задача да се представят систематизирано нормативните изисквания по основни положения на данъчните закони, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Наказателния кодекс, Наказателния процесуален кодекс и осигурителното законодателство, с които счетоводителите се сблъскват ежедневно. Обект на коментари ще бъдат административните нарушения и наказания, имуществените санкции, наказателната отговорност за престъпления срещу собствеността и кредиторите, както и основни процедури на административното и данъчното производство. Ще се добави към коментарната част и счетоводното отчитане на санкциите и разчетите за тях с бюджета. Първата статия е „Административнонаказателна отговорност за нарушения, извършени по реда на ДОПК”.

В броя са разгледани промените в уредбата за тази година по ЗДДС относно регистрацията и дерегистрацията и някои проблеми на отчитането на данъчния кредит при регистрацията по ДДС.

Разяснена е разликата в осигуряването и осигурителните права при работа по трудов договор и по договор без трудово правоотношение. Завършва подробният коментар на промените в задължителното пенсионно осигуряване от 2012 г.

Разгледани са още обезщетения, оценяване, повишаване и награждаване на държавните служители по новите правила.

Продължена е темата за счетоводното отчитане на данъците и по-точно документиране, деклариране и счетоводно отчитане на данъка върху добавената стойност.

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

АКЦЕНТ

Доц .д-р Десислава Йосифова, ВТУ „Т. Каблешков”

ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ СРЕДСТВА ВЪВ ВАЛУТА И ВАЛУТНИТЕ РАЗЧЕТИ

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

ПРИ ВРЕМЕННО ПРЕКЪСВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПРЕДПРИЯТИЯТА ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИ СА ДА СВЪРЗВАТ КАСОВИТЕ АПАРАТИ С НАП

ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Евгени Рангелов, магистър по финанси

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪЦИТЕ

Документиране, деклариране и счетоводно отчитане на данъка върху добавената стойност

ПРАКТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ СМЕТКОПЛАН

Проф. д-р Стоян Дурин, регистриран одитор 

СИСТЕМА НА ПРИЛАГАНИ СЧЕТОВОДНИ СМЕТКИ 

БЮДЖЕТ

Мария Цветанова, ръководител звено „Методология” към Сметната палата

ОТЧИТАНЕ НА ПОЛУЧАВАНЕТО И РАЗХОДВАНЕТО НА СРЕДСТВА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ В ОБЩИНИТЕ

Раздел „Данъчен консултант”

ПРОМЕНИ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА

Лорета Цветкова, гл. експерт в НАП

ПРОМЕНИ, СВЪРЗАНИ С ПОПЪЛВАНЕТО НА СМЕТКАТА ЗА ИЗПЛАТЕНИ СУМИ ЗА 2012 ГОДИНА

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

БЪЛГАРИЯ Е ПРОТИВ ХАРМОНИЗИРАНЕТО НА ДАНЪЧНИТЕ СТАВКИ В ЕС

ТЕМА ОТ ПРАКТИКАТА

Авторска страница на Иван Дочев, дипломиран експерт-счетоводител

НЯКОИ ПРОБЛЕМИ НА ОТЧИТАНЕТО НА ДАНЪЧНИЯ КРЕДИТ ПРИ РЕГИСТРАЦИЯТА ЗА ДДС

ЗДДС

Мина Янкова, гл. експерт в МФ

ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ ПРИ БЕЗВЪЗМЕЗДЕН КОНЦЕСИОНЕН ДОГОВОР

Мая Жотева, данъчен консултант

ПРОМЕНИ В УРЕДБАТА ЗА 2012 ГОДИНА ПО ЗДДС ОТНОСНО РЕГИСТРАЦИЯТА И ДЕРЕГИСТРАЦИЯТА

НИЕ И ЗАКОНЪТ

Рубриката води Анелия Маркова, съдия

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ПО РЕДА НА ДОПК

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

ОСИГУРИТЕЛНИ ОТНОШЕНИЯ

ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Румяна Станчева, експерт по социално и здравно осигуряване

РАЗЛИКА В ОСИГУРЯВАНЕТО И ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ПРАВА ПРИ РАБОТА ПО ТРУДОВ ДОГОВОР И ПО ДОГОВОР БЕЗ ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Ваня Никова, гл. експерт в НОИ

ПРОМЕНИ В ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ ОТ 2012 ГОДИНА

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

ПОСЛЕДНИ ПРОМЕНИ В КСО

КАЗУСИ ПО ОСИГУРЯВАНЕТО

Емилия Иванова, експерт по социално и здравно осигуряване

КАК МОГА ДА ПРОВЕРЯ ОСИГУРИТЕЛНИЯ СИ СТАТУС ЧРЕЗ ИНТЕРНЕТ-СТРАНИЦАТА НА НОИ?

ОТРАЗЯВАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНИЯ ДОХОД В ПЕРСОНАЛНИЯ РЕГИСТЪР НА САМООСИГУРЯВАЩО СЕ ЛИЦЕ

ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

ТРУДОВИ ДОГОВОРИ

Жанет Богомилова, юрист

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ, ОЦЕНЯВАНЕ, ПОВИШАВАНЕ И НАГРАЖДАВАНЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ПО НОВИТЕ ПРАВИЛА

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

Практически проблеми на индивидуалния сметкоплан

Целта на настоящата нова рубрика е да се коментират „белите полета” на Примерния Национален сметкоплан, нуждата от определени синтетични сметки, уточняване характеристиките и ползването на някои сметки и връзките със софтуера, породени от практиката в условията на пазарно стопанство и за нуждите на отрасловите счетоводства. Своето мнение и предложения в рубриката ще представят изтъкнати специалисти от теорията и практиката на счетоводното отчитане. Надяваме се и нашите абонати и читатели да изразят становища, проверени от практиката, или да поставят на вниманието на специалистите интересни и полезни за общата ни работа казуси.

СИСТЕМА НА ПРИЛАГАНИ СЧЕТОВОДНИ СМЕТКИ

Проф. д-р Стоян Дурин, регистриран одитор

Системата на прилагани счетоводни сметки в Република България в периода от 1950 до края на 2001 година е била утвърждавана централно и е прилагана от всички предприятия. Формата, а до известна степен и съдържанието на използваните системи през този период, е имала различна конкретика в зависимост от условията на пазара. От 1991 година в продължение на 11 години се прилага утвърденият от Министерския съвет Национален сметкоплан.

С приемането на Закона за счетоводството, в сила от 2002 година, утвърждаването на системата на прилаганите счетоводни сметки, известна и като индивидуален сметкоплан, се утвърждава от органите на управление на всяко предприятие. В две еднакви по дейност предприятия може да има повече или по-малко различия в индивидуално използваните счетоводни сметки. В това няма нищо неестествено, важното е да се прилагат принципите на отчитане на обектите на счетоводството съобразно изискванията на прилаганата счетоводна база – Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) или Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП).

Използваните подходи при структуриране на Националния сметкоплан се запазиха от предприятията и след 2002 година. Сметките са подредени в раздели и групи, като е предвидена възможност във всяка група сметки да има не повече от 10 счетоводни сметки. Може да се приеме, че с прилаганата от предприятията система на счетоводни сметки е утвърдена „добра практика”, която изпълнява функциите на нормативни изисквания.

От гледна точка на постановките на Закона за счетоводството ние бихме уважили всяка разработена и прилагана от съответното предприятие система на счетоводни сметки. Чрез наши разработки ние препоръчваме параметри на системата на прилагани счетоводни сметки. Винаги сме в състояние да обосновем една или друга постановка, особено когато се отнася до създаване на групи счетоводни сметки и конкретни счетоводни сметки в тях. В предишни периоди са използвани групи счетоводни сметки, които вече не се прилагат. Постановките за извънредни приходи и извънредни разходи не се третират в счетоводната база МСФО. И логично е такива групи и счетоводни сметки да не се предлагат за използване.

Предложени са промени в наименованията на групи счетоводни сметки и на счетоводни сметки, което според нас е в унисон с развитието на счетоводната теория и счетоводната практика и използвани бази за счетоводно отчитане.

От гледна точка на обхвата на счетоводната информация, която трябва да бъде осигурена чрез съответна счетоводна сметка, могат да се интерпретират много и разнообразни въпроси.

Ние ще насочим вниманието на читателите на списанието към основни изисквания за организация на счетоводното отчитане на разходите в предприятието. Основната постановка на счетоводното законодателство и счетоводната база е разходите да се отчитат по групи общо за предприятието. За целта се използват следните групи счетоводни сметки:

60 Разходи по икономически елементи

62 Финансови разходи

63 Разходи от преоценки на активи и пасиви

64 Разходи и приходи по данъци

65 Разходи за бъдещи периоди

69 Разходи по програми и фондове на ЕС

Всички отчетени разходи по икономически елементи се „включват” в състава на разходите за дейността чрез сметките от група 61 Разходи за дейността. От своя страна разходите за дейността могат да се групират в 4 групи: разходи за основната (обичайната) дейност, административни разходи, разходи за продажба на продукция, разходи за придобиване и за ликвидация на дълготрайни активи.

Раздел „Данъчен консултант”

ПРОМЕНИ, СВЪРЗАНИ С ПОПЪЛВАНЕТО НА СМЕТКАТА ЗА ИЗПЛАТЕНИ СУМИ ЗА 2012 ГОДИНА

Лорета Цветкова, гл. експерт в ЦУ на НАП

Ежегодно, в образците „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка”, издавани на основание чл. 45, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), се правят промени, които се дължат на измененията и допълненията в данъчното и осигурителното законодателство.

Ще припомним, че основното предназначение на посочените образци е да удостоверяват размера на изплатения облагаем доход и на авансово удържания данък от платеца, когато той е предприятие или самоосигуряващо се лице, във връзка с годишното облагане на доходите от:

- друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ (извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия и т.н.);

- наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, подлежащи на облагане по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ.

В коментираните образци е развит механизмът за определяне на авансовия данък, дължим от физическите лица за посочените видове доходи, който е регламентиран в разпоредбите на чл. 43 и 44 от ЗДДФЛ. С оглед на това, когато има промени в данъчните норми, касаещи документирането и авансовото облагане на въпросните доходи, възниква необходимост от актуализиране на образците по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.

Важно е да се има предвид и това, че служебната бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ се ползва за установяване на осигурителния доход при ползване на осигурителни права от съответното физическо лице. Това изрично е уточнено в забележките към посочения образец.

Следователно, коректното попълване на формулярите е много важно, а това на първо място изисква ползване на актуален за съответната година образец, съобразен с промените в данъчното и осигурителното законодателство.

На основание чл. 64, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ образците на „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка” по чл. 45, ал. 4 се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в „Държавен вестник”. Образците, актуални за настоящата 2012 г., са утвърдени със Заповед № ЗМФ-1714 от 28.12.2011 г. на министъра на финансите и са обнародвани в „Държавен вестник”, бр. 1 от 03.01.2012 г. При съпоставката им с формулярите, ползвани през предходната 2011 г., за целите на авансовото облагане на доходите от друга стопанска дейност и от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, се установяват следните нови моменти.

1. Променени са наименованията на някои от реквизитите в коментираните образци.

2. Променен е броят на екземплярите, в които се издава „Служебната бележка” по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.

3. Други промени в образеца на „Сметка за изплатени суми”.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Трудови правоотношения

Трудови договори

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ, ОЦЕНЯВАНЕ, ПОВИШАВАНЕ И НАГРАЖДАВАНЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ПО НОВИТЕ ПРАВИЛА

Жанет Богомилова, юрист

От 1 юли 2012 г. са в сила съществени изменения в Закона за държавния служител (ЗДСл). Ще разглеждаме промените в начина на определяне на обезщетенията, които се полагат на държавните служители при определени в закона условия, механизма за оценяване и повишаване в ранг на чиновниците и други промени в закона.

І. Промени в обезщетенията на държавните служители

Обезщетенията, които се полагат на държавния служител при наличие на предвидените в закона предпоставки, преди промяната се изчисляваха от брутната му заплата. От 1 юли 2012 г. те се определят от основната заплата на служителя.

Съгласно чл. 77, ал. 2 от ЗДСл ако държавният служител е взел участие в спасителните работи при бедствие, той получава основната си заплата, определена към момента на събитието. До 1 юли 2012 г. това обезщетение беше в размер на брутната му заплата.

Основната вместо брутната заплата за заеманата длъжност след промените получава държавният служител, който подлежи на трудоустрояване, докато бъде преместен съобразно предписанието на здравните органи. Според чл. 85, ал. 3 от ЗДСл до изпълнение на предписанието той се освобождава от задълженията си по службата и му се изплаща обезщетение в размер на основната заплата за заеманата от него длъжност.

Промени има и на обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно чл. 104, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца (вместо за 10 месеца, както беше преди промяната). Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

При прекратяване на служебното правоотношение по чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл – поради роднинска връзка, държавният служител има право на обезщетение в размер на трикратния размер на основната му заплата, определена към момента на прекратяването.

В случая на прекратяване по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл – поради болест, държавният служител има право на обезщетение в размер на 6 основни заплати, определено към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

Съгласно чл. 105 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява с изтичане на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявление за това от служителя. В този случай органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на служителя в размер на основната му заплата за остатъка от времето.

Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител; при съкращаване на длъжността; както и при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Според чл. 106, ал. 3 от ЗДСл при едностранно прекратяване от органа по назначаване поради придобито право на пенсия държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.

При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаване във всички случаи на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието.

Според чл. 107, ал. 2 от ЗДСл органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.

По правилата на чл. 107а от ЗДСл органът по назначаване може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието.

При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаване или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в 2-седмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Съгласно чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, когато възстановен по този ред държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.