Абонатите на списание „Счетоводство плюс Данъци, Социални отношения” се запознават с важните моменти в Международните счетоводни стандарти, приложими от 1 януари 2011 година, ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили по ЗДДС.

Разгледани са счетоводните и данъчните аспекти на ликвидацията на дълготрайни материални активи, облагането на юридическите лица с нестопанска цел по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъка върху добавената стойност, понятията „оборот” и „облагаем оборот” по смисъла на Закона за местните данъци и такси и Закона за данъка върху добавената стойност. Разгледан е и казус по съдебен контрол по трудови спорове.

В броя започва подробен коментар на промените в задължителното пенсионно осигуряване от 2012 година.

Представени са новите структури и механизъм за формиране на заплатите в държавната администрация.

Продължена е темата за счетоводното отчитане на данъците – от този брой започва представяне на документирането, декларирането и счетоводното отчитане на данъка върху добавената стойност.

Разгледани са правата на лицата при ползване на програмата за профилактика и рехабилитация на Националния осигурителен институт.

Коментирани са резултати от въвеждането на дистанционната връзка на касовите апарати с НАП.

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

АКЦЕНТ

Ст.н.с. д-р Живко Бонев, регистриран одитор

СЧЕТОВОДНИ И ДАНЪЧНИ АСПЕКТИ НА ЛИКВИДАЦИЯ НА ДМА

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

БЪЛГАРИЯ ЕМИТИРА ОБЛИГАЦИИ ЗА 950 МИЛИОНА ЕВРО

МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Д-р Бойка Брезоева, регистриран одитор

ПРОМЕНИТЕ В МСС, ПРИЛОЖИМИ ОТ 1 ЯНУАРИ 2011 ГОДИНА

ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Евгени Рангелов, магистър по финанси

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪЦИТЕ

Документиране, деклариране и счетоводно отчитане на данъка върху добавената стойност

БЮДЖЕТ

Мария Цветанова, ръководител звено „Методология” към Сметната палата

ОТЧИТАНЕ НА ПОЛУЧАВАНЕТО И РАЗХОДВАНЕТО НА СРЕДСТВА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ В ОБЩИНИТЕ

Раздел „Данъчен консултант”

ПРОМЕНИ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА

Мина Янкова, гл. експерт в МФ

ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ПРАВОТО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ПРИ ДОСТАВКИ НА МОТОЦИКЛЕТИ И ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ ПО ЗДДС

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

РЕЗУЛТАТИ ОТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ДИСТАЦИОННА ВРЪЗКА НА КАСОВИТЕ АПАРАТИ

ТЕМА ОТ ПРАКТИКАТА

Авторска страница на Иван Дочев, дипломиран експерт-счетоводител

ПРИНЦИПЪТ ЗА ПРЕДИМСТВО НА СЪДЪРЖАНИЕТО ПРЕД ФОРМАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГВА

ЗКПО И ЗДДС

Проф. Костадин Иванов, данъчен консултант

ОБЛАГАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ПО ЗКПО И ЗДДС

ЗМДТ И ЗДДС

Лиляна Панева, данъчен консултант

ПОНЯТИЯТА „ОБОРОТ” И „ОБЛАГАЕМ ОБОРОТ” ПО СМИСЪЛА НА ЗМДТ И ЗДДС

СЪДЕБНА ПРАКТИКА

Рубриката води Анелия Маркова, съдия

СЪДЕБЕН КОНТРОЛ ПО ТРУДОВИТЕ СПОРОВЕ

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

ОСИГУРИТЕЛНИ ОТНОШЕНИЯ

ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Ваня Никова, гл. експерт в НОИ

ПРОМЕНИ В ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ ОТ 2012 ГОДИНА

Ирена Ангелова, юрист

ПРАВА НА ЛИЦАТА ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА ПРОФИЛАКТИКА И РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

НОВА УРЕДБА ЗА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ, ОЦЕНЯВАНЕТО И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

ТРУДОВИ ДОГОВОРИ

Жанет Богомилова, юрист

НОВИ СТРУКТУРИ И МЕХАНИЗЪМ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ЗАПЛАТИТЕ В ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

Стефанка Симеонова, консултант в МТСП

ДВЕ МАТЕРИАЛНО-ОТГОВОРНИ ЛИЦА НА ЕДНО И СЪЩО РАБОТНО МЯСТО

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

Акцент

СЧЕТОВОДНИ И ДАНЪЧНИ АСПЕКТИ НА ЛИКВИДАЦИЯ НА ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

Ст.н.с. д-р Живко Бонев, регистриран одитор

Дълготрайните материални активи се използват в стопанската дейност на предприятията в рамките на повече от един отчетен период, през коeто време носят съответна изгода. В определен момент те могат да се окажат ненужни или негодни за използване. Причините за това са много и разнообразни: промяна или съкращаване на дейността, физическо износване, морално остаряване, неизгодна експлоатация, повреди поради аварии, катастрофи, стихийни бедствия и пр.

Под ликвидация трябва да се разбира начин на освобождаване чрез прекратяване съществуването на даден актив. Тя като физическо унищожаване може да се осъществи по пътя на:

- изгаряне, изливане и пр.;

- счупване и превръщане в отпадъци и пр.;

- демонтиране и получаване на резервни части и/или отпадъци.

Ликвидирането се документира чрез протокол на комисия, на която е възложено извършване на ликвидацията. Съдържанието му включва:

- идентификатор на актива;

- номера на акта за брак;

- начин, по който е извършена ликвидацията;

- място и дата на съставяне;

- имена и подписи на съставителите.

Допустимо е двата акта да бъдат обединени в един общ документ с две части.

При изготвяне на акта за брак не се съставят счетоводни операции. Едва след ликвидирането на актива, въз основа на протокола, балансовата стойност на актива ще се отчете като разход.

Д-т с/ка Амортизации

Д-т с/ка Други разходи

анал. с/ка Брак и ликвидация на дълготрайни активи

К-т с/ка Нетекущи активи

Активът ще се отпише от счетоводния амортизационен план. Ако не е напълно амортизиран, с балансовата му стойност ще се преобразува в увеличение облагаемата печалба, съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Отписването от данъчния амортизационен план е свързано с определени условности.

Раздел „Данъчен консултант”

Тема от практиката

ПРИНЦИПЪТ ЗА ПРЕДИМСТВО НА СЪДЪРЖАНИЕТО ПРЕД ФОРМАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГВА

Иван Дочев, дипломиран експерт-счетоводител

В счетоводната практика възниква въпросът – когато учредителят на право на строеж (суперфиция) е предприятие, следва ли то да отпише земята, върху която е учредено това вещно право, след като юридически нямаме прехвърляне на собствеността върху парцела?

За да си отговорим на този актуален въпрос, трябва да се справим със счетоводната нормативна уредба. Тя е единствено валидна за счетоводителя.

В концептуалната рамка на международните счетоводни стандарти (МСС) е записано, че актив е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минало събитие и от който се очаква бъдеща стопанска изгода. Същият запис го има и в Общите разпоредби на националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП).

Безспорно е, че с отстъпването на право на строеж собственикът на земята губи всякакъв контрол върху нея. За него остава голата собственост. Суперфициярът, придобивайки собственост върху построеното, получава възможността да ползва парцела обикновено неограничено (при пълен обем на суперфицията).

Следователно собственикът на земята, изгубвайки контрола върху този свой актив, не може повече да го води в баланса си, въпреки юридическата постановка. Известен е принципът за предимство на съдържанието пред формата, според който (чл. 4 от Закона за счетоводството) сделките се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, а не формално според правната им форма.

С оглед на всичко това за счетоводителя няма друга алтернатива, освен да отпише земята.

От гледна точка на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчните органи са склонни да не признаят този разход, а да обложат брутния размер на прихода от продажбата на правото на строеж, „забравяйки”, че ЗКПО урежда подоходен данък и срещу приходите във всички случаи трябва да има някакъв разход, за да се формира доход, печалба. Такава една позиция е, меко казано, неиздържана.

Още повече, че другият подоходен закон – Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за аналогичен случай е регламентирал изрично, че при суперфицията се признава разходът за земята.

В чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ е казано, че облагаемият доход от продажбата или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права, се определя като положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване. А в ал. 6, т. 8 е уточнено, че цената на придобиване е документално доказаната цена на придобиване на поземления имот, съответстваща на частта, за която е учредено право на строеж.

Бележка на редакцията: Разглежданият от автора въпрос е дискусионен и редакцията ще помести и други мнения.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Трудови правоотношения

Трудови договори

ДВЕ МАТЕРИАЛНО-ОТГОВОРНИ ЛИЦА НА ЕДНО И СЪЩО РАБОТНО МЯСТО

Стефанка Симеонова, консултант в МТСП

Разпоредбите на чл. 207 от Кодекса на труда (КТ) разглеждат въпросите, свързани с размера на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност. Това е отговорността за нанесени вреди на работодателя от тъй нар. в практиката „материално-отговорни лица” (МОЛ) – израз, добил гражданственост.

Определение на понятието отчетническа дейност или МОЛ е установено в ал. 1 на чл. 207 от КТ – работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.

Не е излишно да припомним, че по отношение определяне на материално-отговорни лица са в действие Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически, материално-отговорни и други длъжности от осъдени лица и Наредба № 63 за прилагането му.

Съгласно посочените нормативни актове отчетнически и материално-отговорни длъжности, както и длъжности, свързани с упражняване на контрол върху работата на такива лица са следните:

- отчетнически длъжности, заемани от лица, които в качеството си на отчетници събират, съхраняват, разходват или отчитат обществени парични или материални ценности – касиери, магазинери, домакини, щандисти, началник складове, снабдители, инкасатори, касиер-маркировачи, отчетници на билети и ценни книжа, управители на магазини, аптеки, хотели, заведения за обществено хранене, пласьори, бюфетчици и др.;

- отчетници са и лицата, които не са назначени на отчетническа длъжност, но фактически изпълняват отчетнически функции – събират, съхраняват, разходват и отчитат обществени парични или материални ценности независимо от изпълняваната от тях основна работа;

- материално-отговорни длъжности, заемани от лица, които управляват или се разпореждат с обществени парични или материални ценности – директори на предприятия, началници на управления и самостоятелни отдели, управители и други ръководни длъжностни лица;

-  длъжности, заемани от лица, които извършват финансов контрол – счетоводни органи, ревизори, членове на контролни съвети, органи на инвеститорски контрол и др.

Макар и твърде остарели, тези документи имат значение и се прилагат и досега.

Тъй като отчетността за всяко предприятие (фирма, дружество и т.н.) е твърде важна, особено интересен се явява въпросът относно отправяне на предизвестие, когато се прекратява трудов договор с материално-отчетно лице. В разпоредбата на чл. 326, ал. 3 е установено, че за работници и служители, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието.

Какво означава това?

Срокът на предизвестие е установен в ал. 2 на същия член. Той е 30 календарни дни, но може да бъде уговорен и в по-голям размер (до 3 месеца). Когато предизвестието е 30 календарни дни и то е достатъчно за приемане-предаване на повереното имущество, ал. 2 не се прилага. Когато срокът на предизвестието е уговорен, например на 2 месеца и повереното имущество може да бъде предадено за този период, разпоредбата също не намира приложение. Но когато срокът за предизвестие е 30 календарни дни и работните дни в този период не са достатъчни за приемане-предаване на имуществото, тогава срокът за приемане-предаване се удължава. Удължаването може да е с 5 работни дни, с две седмици (календарни) и друг срок, който по преценка на страните е достатъчен за предаване на повереното имущество. Но срокът за приемане-предаване не може да се удължава до безкрай, поради което законодателят го е определил „не повече от 2 месеца, общо с предизвестието”. Това означава, че ако приемем, както в практиката се употребява, че предизвестието е един месец, то този срок ще се измести във времето с още един месец.

В практиката възниква въпросът ако периодът за приемане-предаване се удължава например с 15 календарни дни, кога се счита, че предизвестието е изтекло. Както беше пояснено, срокът на предизвестие се отмества във времето и в конкретния случай предизвестието ще се отмести с 15 календарни дни. Броенето на срока за предизвестие ще започне, след като изтекат тези 15 календарни дни.

Много често в практиката материално-отговорни лица, които предават имущество, за което са необходими един или няколко дни, предявяват претенции да им се изплаща обезщетение за неотработено предизвестие за два месеца, като изтъкват основанието на чл. 326, ал. 3 от КТ и обстоятелството, че са материално-отговорни лица. Както беше разяснено, срокът за приемане-предаване не може да бъде повече от един месец, като заедно с предизвестието не може да надвиши два месеца. Но това се прилага само тогава, когато имуществото е голямо и е невъзможно приемането и предаването да се осъществи в рамките само на предизвестието, поради което е предвидено и удължаването.

Когато се прекратява трудов договор с МОЛ, задължително се извършва инвентаризация по реда на чл. 22 от Закона за счетоводството. За целта се съставя комисия, която да приеме имуществото и след приемането на работа на новото материално-отчетническо лице се налага отново същата или друга комисия да предаде имуществото. Това натоварва работодателя, както и членовете на комисията, тъй като на практика трябва да се извършва двойна работа – веднъж приемане от напускащото (уволнено) лице и след това предаване на новия работник или служител. За това често в практиката се приема на работа новото материално-отчетническо лице в сроковете по чл. 326, ал. 3 от КТ, за да може едновременно да се извърши приемане-предаване.

В трудовото законодателство няма изрични разпоредби, които да допускат на една и съща бройка от щатното разписание да работят двама души едновременно. Но в посочения по-горе случай практиката е наложила необходимостта материално-отговорното лице, което напуска, и това, което ще поеме същата длъжност в предприятието, да бъдат назначени едновременно. Целта е да се спестят човешки и финансови ресурси. И това е възможно, тъй като материално-отговорното лице, на което е връчено предизвестието, няма възможност да остане на работа, тъй като съгласно чл. 335, ал. 1, т. 1 от КТ трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на предизвестието, което е 30 календарни дни. Поради това, както беше пояснено и по-горе, законът дава възможност за удължаването на срока за предаване на имуществото, за което отговаря лицето. На практика двама работника или служителя на едно и също работно място (една щатна бройка) е допустимо само в конкретния случай и то се оправдава от гледна точка на реализиране на икономии, когато имуществото, което ще се предава и приема, е в особено големи размери.