Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл"

В броя се разглеждат казуси по прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данък върху добавената стойност през 2012 година. Казусите са с общо практическо приложение.

КАЗУСИ ОТ ПРАКТИКАТА ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ПРОМЕНИТЕ В ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИ ЗА 2012 ГОДИНА

ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

ЧАСТ ПЪРВА

КАЗУСИ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

Валентина Гекова, гл. експерт и методолог по ЗКПО в НАП

Казус № 1

Данъчно третиране на задължения

Казус № 2

Съхранение на електронни фактури – данъчни аспекти

Казус № 3

Ползване на автомобил за основна и управленска дейност

Казус № 4

Разграничение на разходите за основна дейност от управленската

Казус № 5

Данъчни аспекти на придобит дълготраен материален актив от дарение

Казус № 6

Данъчно третиране на апорт на недвижим имот

Казус № 7

Документална обоснованост на разходите на предприятието

Казус № 8

Право на отстъпка при подадена в срок годишна данъчна декларация по ЗКПО при допусната техническа грешка

ЧАСТ ВТОРА

КАЗУСИ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ ЗА 2012 ГОДИНА

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

Казус № 1

Данъчната основа на доставките на УПИ, на нови сгради и прилежащия им терен ще се определя по общото законово правило

Казус № 2

Нови моменти по облагането на общата туристическа услуга

Казус № 3

Срок на обезпечението за ускорено възстановяване на ДДС при образувано ревизионно производство

Казус № 4

Нови моменти в ЗДДС относно регистрацията и дерегистрацията

Казус № 5

Държавните органи като данъчно задължени лица за доставки на концесии

Казус № 6

Вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС

Казус № 7

Третиране на безвъзмездните доставки по ЗДДС

Казус № 8

Данъчно задължение на наемателя при връщане на актив, на който е направено подобрение за негова сметка

Казус № 9

Корекция на ползван данъчен кредит за откраднат лизингов актив

Данъчно третиране на задължения

Валентина Гекова, гл. експерт и методолог по ЗКПО в НАП

Относно данъчното третиране на задължения по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО имаме следния казус за решаване: Задълженията са възникнали през последните четири месеца на 2006 г. Съгласно договор и анекси към него, сключен между купувача и продавача, плащането за покупката на стоки е отложено, като падежът е 120 дни от издаването на фактурата за конкретната доставка. Задълженията не са платени към днешна дата.

Към кой момент настъпва изискуемостта на тези задължения – към датата на издаване на фактурите или към падежа, и кога възниква задължение за дружеството - купувач да приложи чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО?

Правилата по отношение на данъчното третиране на задълженията са регламентирани в чл. 46 от ЗКПО. При определяне на данъчния финансов резултат, съгласно ал. 1, т. 1 от същия член, със сумата на задълженията се увеличава счетоводният финансов резултат в годината, в която са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо.

Регламентацията на възникване и погасяване на задълженията са правно уредени от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

От изложените факти става ясно, че е налице срочно задължение – уговорен е срок за плащане на закупените стоки, който е 120 дни от издаването на фактурата за конкретната доставка. Съгласно чл. 72 от ЗЗД, когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден. В случая падежът настъпва на 120-ия ден и вземането на кредитора става изискуемо на следващия 121-ви ден. Това е моментът, в който задължението е станало изискуемо, от който момент започва да тече погасителната давност (чл. 114, ал. 1, във връзка с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД) и срокът от 5 години, визиран в чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.

Срок на обезпечението за ускорено възстановяване на ДДС при образувано ревизионно производство

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

По правило в закона съществува 30-дневен срок за ефективно връщане (или прихващане) на ДДС за възстановяване, получен като резултат вследствие на приключила процедура по приспадане, или като резултат от подадена справка-декларация за ДДС, в случай че са налице условията на чл. 92, ал. 3 или 4 от ЗДДС. Когато обаче е започнала ревизия на регистрираното лице, срокът за възстановяване на ДДС е този за издаване на ревизионния акт. Не е така само, ако лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-кратък от 4 месеца, а в случаите по чл. 114, ал. 3 от ДОПК – не по-кратък от 8 месеца.

Това правило се съдържа в нормата на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС, която е изменена. В нея вместо упоменатите срокове от 4 и 8 месеца вече се съдържа само един срок, който е шестмесечен. Или когато е започнала ревизия на регистрирано лице, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца.

Уеднаквяването на посочените срокове е породено от обстоятелството, че е неправилно и в противоречие с принципа на неутралност законът да съдържа различни срокове за възстановяване на ДДС за отделните регистрирани лица, в зависимост от това дали през ревизираните данъчни периоди те са извършвали вътреобщностни доставки, вътреобщностни придобивания и/или доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, или пък не. Във всички тези случаи срокът за възстановяване на ДДС, съответно този на обезпечението, трябва да е еднакъв. Затова от 01.01.2012 г. този срок е установен на шест месеца.