В броя са представени счетоводното отразяване и данъчното третиране при промени в счетоводната политика, когато се прилагат Националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия.

Разгледани са също така отчитането на данъците от дохода (печалбата) за 2011 г., промените в данъчното третиране на социалните разходи, данъчните аспекти на промените в счетоводните приблизителни оценки, непризнатите приходи и разходи за данъчни цели и промените в Закона за акцизите и данъчните складове.

Представени са и промените при изплащане на парични помощи при инвалидност и смърт на осигурено лице от НОИ, както и промените, свързани с изплащането на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство на осигурените по КСО лица.

Разгледани са промените в Кодекса на труда, в който се създава нов раздел VІІа „Допълнителни условия за извършване на надомна работа”, и Решение № 7 от 2011 г. на Конституционния съд относно правото на ранна пенсия за тежък труд.

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

АКЦЕНТ

Ст.н.с. д-р Живко Бонев, регистриран одитор

ПРОМЕНИ В СЧЕТОВОДНАТА ПОЛИТИКА

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

ИКОНОМИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ ПРОДЪЛЖАВА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО СИ ПРЕЗ ЮЛИ

СЧЕТОВОДНА ПРАКТИКА

Д-р Бойка Брезоева, дипломиран експерт-счетоводител

СЧЕТОВОДНО И ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ АКТИВИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОДАЖБА

Проф. д-р Стоян Дурин, дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор

ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪЦИТЕ ОТ ДОХОДА (ПЕЧАЛБАТА) ЗА 2011 ГОДИНА

ПОЧТИ ВСИЧКО ЗА…

Рубриката води Евгени Рангелов, магистър по финанси

БРАК И ЛИПСИ НА МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ

Раздел „Данъчен консултант”

ПРОМЕНИ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА

Лорета Цветкова, гл. експерт в НАП

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА СОЦИАЛНИТЕ РАЗХОДИ

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

АКТУАЛИЗИРАНИ НАРЪЧНИЦИ НА НАП

ТЕМА ОТ ПРАКТИКАТА

Рубриката води Иван Дочев, дипломиран експерт-счетоводител

ДАНЪЧНИ АСПЕКТИ НА ПРОМЕНИТЕ В СЧЕТОВОДНИТЕ ПРИБЛИЗИТЕЛНИ ОЦЕНКИ

ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

Валентина Гекова, гл. експерт по приходите в НАП

НЕПРИЗНАТИ ПРИХОДИ И РАЗХОДИ ЗА ДАНЪЧНИ ЦЕЛИ

ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

Проф. Костадин Иванов, данъчен консултант

ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

СЪДЕБНА ПРАКТИКА

Рубриката води Анелия Маркова, съдия

АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

ОСИГУРИТЕЛНИ ОТНОШЕНИЯ

ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Атанас Йорданов, студент по право

НОИ ИЗПЛАЩА ПАРИЧНИ ПОМОЩИ ПРИ ИНВАЛИДНОСТ И СМЪРТ НА ОСИГУРЕНО ЛИЦЕ

Румяна Станчева, гл. експерт в НОИ

ПРОМЕНИ ОТ 2011 ГОДИНА, СВЪРЗАНИ С ИЗПЛАЩАНЕТО НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ И МАЙЧИНСТВО НА ОСИГУРЕНИТЕ ПО КСО ЛИЦА

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

РЕВИЗИИ ПО АНАЛОГ НА НЕКОРЕКТНИ ОСИГУРИТЕЛИ

ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

Трудови договори

Стефанка Симеонова, консултант в МТСП

НАДОМНА РАБОТА

Съдебна практика

Жанет Богомилова, юрист

КАКВО СЕ СЛУЧВА С ПРАВОТО НА РАННА ПЕНСИЯ ЗА ТЕЖЪК ТРУД СЛЕД РЕШЕНИЕ № 7/2011 Г. НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД?

Раздел „Счетоводна и данъчна практика”

АКТУАЛНО

Веселка Донкова

КОМЕНТАР ВЪРХУ ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ

ГОРЕЩА ЛИНИЯ

КАЗУСИ ОТ ПРАКТИКАТА НА СЧЕТОВОДИТЕЛЯ

Счетоводни казуси

Ст.н.с. д-р Живко Бонев, регистриран одитор

ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕ С АПОРТНА ВНОСКА

Евгени Рангелов, магистър по финанси; Ивайло Кондарев, данъчен консултант

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ПОКУПКА НА СТОКА НА ИЗПЛАЩАНЕ

Специфични казуси по ЗДДС

Моника Петрова, методолог по ЗДДС в НАП

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ УВЕЛИЧИ ДАНЪЧНАТА ОСНОВА С НОТАРИАЛНАТА ТАКСА, ЗАПЛАТЕНА ОТ КУПУВАЧА С ДДС ПРИ НОТАРИУСА?

Мая Жотева, данъчен консултант

ПРАВО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ПРИ ТРАНСФОРМАЦИЯ НА АКТИВ

ОБЛАГАНЕ НА УСЛУГИ, СВЪРЗАНИ С ТРАНСПОРТНА ОБРАБОТКА НА ТОВАРИ

Казуси по трудови правоотношения

Стефанка Симеонова, консултант в МТСП

КАК СЕ ЗАЩИТАВА ИНТЕРЕСЪТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ В СЛУЧАЙ НА ЗЛОУПОТРЕБА?

Казуси по осигурителни отношения

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

СОЦИАЛНО И ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИК НА ЕООД – ЧУЖДЕСТРАННО ЛИЦЕ, КОЕТО ПРЕБИВАВА И РАБОТИ В ДВЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ НА ЕС

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ РАБОТНИЦИ, НАЕТИ ОТ БЪЛГАРСКА ФИРМА ЗА РАБОТА В ДРУГА ДЪРЖАВА

В ПОМОЩ НА ИНВЕСТИТОРИТЕ И СТРОИТЕЛИТЕ

ИНВЕСТИЦИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

Евгени Рангелов, магистър по финанси

РАЗГЪНАТАТА ЗАСТРОЕНА ПЛОЩ (РЗП) КАТО БАЗА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ В СТРОИТЕЛСТВОТО

СПРАВОЧНИК

Новини накратко

Информация за ръководители и специалисти

Данъчен календар на счетоводителя за октомври 2011 г.

Валутен курс на БНБ за август 2011 г.

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

Акцент

ПРОМЕНИ В СЧЕТОВОДНАТА ПОЛИТИКА

(При прилагане на Националните счетоводни стандарти)

Ст.н.с. д-р Живко Бонев, регистриран одитор

По своята същност счетоводната политика представлява съвкупност от принципи, изходни предположения, концепции, правила, бази и процедури, възприети от предприятието за отчитане на неговата дейност и за представяне на информацията във финансовите отчети. Тя се разработва от предприятието до началото на отчетния период, за да може да се приложи още от първия ден на годината.

Основа за разработването й са:

а) принципите и изискванията, определени в Закона за счетоводството;

б) изискванията на приложимите в предприятието счетоводни стандарти – Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия или Международни счетоводни стандарти;

в) вътрешните актове на предприятието, отразяващи спецификата на неговата дейност.

В процеса на функциониране на предприятието е възможно да се наложат промени в счетоводната политика. Причина за това може да бъде:

* изискване по закон;

* промяна на счетоводни стандарти, или

* по решение на предприятието, ако промяната ще доведе до по-подходящо представяне на събитията или сделките във финансовите му отчети.

СС 8 Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика посочва именно тези случаи на допустими промени в счетоводната политика.

Не се счита за промяна на счетоводната политика:

а) приемането на счетоводна политика за събития и сделки, които се различават по същество от случилите се преди това събития или сделки, и

б) приемането на нова счетоводна политика за събития и сделки, които не са се случвали преди това или са били незначителни.

Всяка промяна в счетоводната политика следва да намери своето отражение във финансовия отчет на предприятието по подходящ начин. Когато тя произтича от приемането на нов или от изменението или допълнението на съществуващ СС, трябва да се отчете съгласно изискванията, посочени в новия или в изменения СС, ако такива са определени. Пример в това отношение е промяната на СС 16, където е посочено как следва да се отчете завареният при промяната “резерв от последващи оценки на дълготрайните активи”.

Когато обаче в съответния СС не са определени изисквания за отчитане на промяната в счетоводната политика, тя се отчита съгласно изискванията на СС 8 по начин, позволяващ сравнимост на данните. В това отношение СС 8 предвижда два подхода:

* препоръчителен;

* допустим алтернативен подход.

Предприятието избира и включва в счетоводната си политика един от тях и го прилага системно.

Статията включва примери и подходи по практическото прилагане на промени в счетоводната политика.

Раздел „Данъчен консултант”

Промени в нормативната уредба

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА СОЦИАЛНИТЕ РАЗХОДИ

Лорета Цветкова, гл. експерт в НАП

Данъчното третиране на социалните разходи, направени в полза на работници и служители, както и на лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), зависи от начина на тяхното предоставяне – в натура или в пари, а именно:

-       на основание чл. 204 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с данък върху разходите по реда на този закон се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и на лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица);

-       социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическото лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 205 от ЗКПО).

Необходимо е да се поясни, че независимо дали са в натура или в пари, социалните разходи представляват доход за физическите лица, в полза на които са предоставени. Друг е въпросът дали този доход е облагаем и кой от двата данъчни закона следва да бъде приложен от работодателя. Според общото правило, заложено в разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход не се включват:

- доходите, които са дефинирани като необлагаеми по силата на закон;

- доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО; както и

- доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

От цитираните норми следва изводът, че социалните придобивки, които са освободени от облагане по силата на закон, а също и тези, обложени с окончателен данък по реда на ЗКПО (такъв безспорно е данъкът върху разходите), представляват необлагаем доход за физическите лица, на които са предоставени. Ето защо, най-напред следва да се уточни дали доходът представлява социален разход за работодателя/възложителя и ако е такъв, подлежи ли на облагане по реда на ЗКПО с данък върху разходите.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

Държавно обществено осигуряване

НОИ ИЗПЛАЩА ПАРИЧНИ ПОМОЩИ ПРИ ИНВАЛИДНОСТ И СМЪРТ НА ОСИГУРЕНОТО ЛИЦЕ

Атанас Йорданов, студент по право

В следващите редове разглеждаме предпоставките и реда, по който държавното обществено осигуряване (ДОО) предоставя помощи при инвалидност на лицата, осигурени за рисковете общо заболяване и майчинство и инвалидност поради общо заболяване в случаите, когато няма основание за отпускане на пенсия за инвалидност.

Разглежда се и редът за предоставяне на помощ от ДОО в случай на смърт на осигурените лица на техните наследници – на съпруга (съпругата), децата и родителите.

Тези два вида помощи се предоставят на всички лица, осигурени за рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване и смърт, независимо от вида на трудовата дейност, която извършват – работници и служители, държавни служители, самоосигуряващи се лица, избрали да се осигуряват за тези рискове, и т.н.

І. Парична помощ за инвалидност поради общо заболяване

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство и инвалидност поради общо заболяване имат право на парични помощи за инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия, съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 2, б. ”а” и чл. 13а, т. 2, б. ”а” от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Според чл. 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) паричните помощи за инвалидност поради общо заболяване от ДОО се изплащат, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

ІІ. Парична помощ при смърт на осигуреното лице

При смърт на осигуреното лице ДОО предоставя помощ на неговите правоимащи наследници. Правото на тези помощи възниква в полза на най-близките лица на осигурения, когато смъртта му е настъпила, докато е осъществявал трудовата дейност, за която е осигурен. Това са: преживелият съпруг/съпруга, децата и родителите. Целта на помощта е да подпомогне материално най-близките на починалото осигурено лице непосредствено след смъртта му.

Основанието за възникване на правото и изплащането на тези парични помощи е смъртта на починалия осигурен техен близък и наличието на съответна семейно-правна връзка – съпружеска или връзка по произход (родители и деца). Законът не изисква лицата, които получават помощта, да са били издържани от починалия, нито пък да са навършили или да не са навършили определена възраст.

За разлика от наследствената пенсия, тези лица са субекти на правото на помощ не поотделно, а в своята съвкупност – общо.

ІІІ. Общи правила за изплащане на двата вида помощи - при инвалидност и в случай на смърт на осигурените лица

Съгласно чл. 40, ал. 3, изр. 1 от КСО помощите се изчисляват и изплащат от НОИ на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка.

Лицата, поискали изплащане на помощите по чл. 1, ал. 1, т. 2 от НИИПОПДОО, заявяват еднократно при първото представяне на документи за изплащане на помощи данните, свързани с личната банкова сметка за получаване на помощите, с декларация по образец съгласно приложение № 7 по реда на чл. 8, ал. 1 от наредбата.

Осигурените лица, работещи в чужбина по трудови или по служебни правоотношения с български осигурител, заявяват еднократно пред осигурителя данните, свързани с личната банкова сметка, с декларация по образец съгласно приложение № 7 към НИИПОПДОО преди заминаването им в чужбина.

Според чл. 8, ал. 3 от наредбата към декларацията съгласно приложение № 7 се прилага копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.

В срок 3 работни дни от промяна на банковата сметка се подава нова декларация по образец съгласно приложение № 7 по реда на чл. 11.

Раздел „Счетоводна и данъчна практика”

Отговори на въпроси, зададени от читателите

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ УВЕЛИЧИ ДАНЪЧНАТА ОСНОВА С НОТАРИАЛНАТА ТАКСА, ЗАПЛАТЕНА ОТ КУПУВАЧА С ДДС ПРИ НОТАРИУСА?

Здравейте,

Нашата фирма е Ваш абонат и Ви моля за компетентен отговор на следния казус:

Продаваме нова сграда за 100 000 лв.

Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗДДС данъчната основа трябва да се увеличи с платените данъци и такси по прехвърлянето – местен данък, такса вписване и нотариална такса.

Трябва ли да се увеличи данъчната основа с нотариалната такса, след като купувачът вече е заплатил нотариална такса с ДДС при нотариуса?

Благодаря Ви предварително.

Р. Николова, гр. Пловдив

Отговор:

Съгласно разпоредбите на чл. 26 от ЗДДС данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена.

Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. В ал. 3 на чл. 26 от ЗДДС са посочени елементите, с които се увеличава данъчната основа. Според т. 1 от цитираната разпоредба в увеличение на данъчната основа се отнасят всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, като увеличението на данъчната основа с дължимите за доставката данъци и такси не е поставено в зависимост от това за чия сметка е заплащането им. Затова данък върху добавената стойност следва да се начисли върху данъчна основа, включваща и нотариалната такса (без начисления върху нея данък върху добавената стойност), дължима по повод на доставката, независимо че в конкретния случай заплащането й е за сметка на получателя по доставката.

В този смисъл е и изразеното от ЦУ на НАП становище в писмо изх. № 91-00-261/04.09.2007 г.

Данъчната основа следва да бъде определена при съобразяване и с нормата на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, съгласно който данъчната основа на доставката не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й при доставка на нови сгради или на части от тях и прилежащия им терен.

Моника Петрова, методолог по ЗДДС в НАП

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ РАБОТНИЦИ, НАЕТИ ОТ БЪЛГАРСКА ФИРМА ЗА РАБОТА В ДРУГА ДЪРЖАВА

Здравейте,

Искам да поставя на Вашето внимание следните въпроси, свързани с трудово-осигурителното право:

Нашето дружество е регистрирано през 2010 г. в Агенцията по вписванията със седалище в България и има издаден Идентификационен номер. Регистрирано е и в НАП по ЗДДС и извършва проектантски и инженерни услуги. През 2011 г. искаме да назначим на трудови договори граждани на Румъния с място на работа на територията на Румъния.

Конкретните ми въпроси са:

1.    Какви осигуровки се дължат от работодателя и работника и в какъв процент? Има ли различие с работници български граждани с месторабота в България?

2.   Сключените трудови договори как се регистрират в НАП? Работниците няма да имат ЕГН, преди сключване на трудов договор ЛНЧ ли трябва да им издаваме?

3.   Каква е процедурата, ако някой от назначените чужденци се разболее и излезе в отпуск по временна неработоспособност или му се наложи да се възползва от друг вид обезщетение (напр. безработица, отпуск за гледане на дете до 15 дни след изписването му от болница и т.н.), по принцип изплащани от НОИ?

4.   При отговорите на горните въпроси мисля, че ще е добре да знаете, че нашето дружество ще открива представителство в Румъния. Различни ли ще са нещата при наличие или при липса на представителство?

Благодаря ви за компетентните и навременни отговори!

С уважение и в очакване,

К. Казаков, гр. Бургас

Отговор:

1. Правилата за осигуряване на наети лица на територията на държави-членки на ЕС са определени в Регламент 883/2004. Основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство е, че наетите лица се осигуряват в държавата, в която упражняват трудова дейност. Във Вашия случай румънските работници следва да се осигуряват по правилата на румънското законодателство, ако упражняват трудова дейност на територията на Румъния. Вие следва да проверите какви са задълженията Ви на осигурител по румънското законодателство и да внасяте дължимите осигурителни вноски в Румъния.

2. Трудовите договори, сключени по КТ, следва да се регистрират в НАП по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ. За целта наетите румънски граждани следва да получат служебен номер на чужденец (СНЧ), който се издава от компетентната ТД на НАП. Този номер се вписва в уведомлението вместо ЕГН.

3. Тъй като румънските работници следва да се осигуряват в Румъния, те ще придобият право на обезщетения по румънското законодателство. Вие като осигурител следва да се информирате за задълженията Ви при изплащане на обезщетения от системата на социалното осигуряване в Румъния.

4. От гледна точка на социалното осигуряване откриването на представителство няма значение. По Ваша преценка трудовите договори може да се сключат с търговското представителство като работодател или с търговското дружество майка в България. И в двата случая работниците следва да се осигуряват в Румъния. Ако трудовите договори са сключени с търговското представителство в Румъния съгласно румънското трудово законодателство, уведомления за сключването им в България не следва да се подават. Следва да се провери и възможно ли е по румънското законодателство търговските представителства да бъдат работодатели и осигурители.

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право