В брой 7 на списанието се разглеждат проблемите при счетоводното отчитане и данъчното третиране на съдебните и присъдените вземания, документирането и отчитането на работното и униформеното облекло, промените в Закона за търговския регистър.

Представени са и промените в облагането на тютюнопризводители и земеделски производители; особените случаи при определяне на данъчната основа на земя и сгради, изискванията по ДДС при „продажба на загуба”, нарушенията на данъчното законодателство, водещи до възникване на наказателна отговорност, промените, свързани с изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство на осигурените лица, с внасянето на осигурителни вноски за минало време, както и проблемите при ползването на платения годишен отпуск.

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

АКЦЕНТ

Ст.н.с. д-р Живко Бонев, регистриран одитор

ОТЧИТАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ И ПРИСЪДЕНИТЕ ВЗЕМАНИЯ

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

БЮДЖЕТНОТО САЛДО ЗА МЕСЕЦ АПРИЛ Е ПОЛОЖИТЕЛНО С БЛИЗО 200 МИЛИОНА

СЧЕТОВОДНА ПРАКТИКА

Евгени Рангелов, магистър по финанси 

ДОКУМЕНТИРАНЕ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАБОТНОТО И УНИФОРМЕНОТО ОБЛЕКЛО

ФИНАНСОВ ОДИТ

Проф. Костадин Иванов, данъчен консултант

ЗАЩО СЕ ПРОМЕНЯ ЗАКОНЪТ ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ?

ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР

Десислава Емилова, юрист

ПРОМЕНИ В ПРАВНАТА УРЕДБА НА РЕГИСТЪРНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

Раздел „Данъчен консултант”

ПРОМЕНИ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА

Проф. Костадин Иванов, данъчен консултант

ПРОМЕНИ В ЗДДФЛ, СВЪРЗАНИ С ОБЛАГАНЕТО НА РЕГИСТРИРАНИ ТЮТЮНОПРОИЗВОДИТЕЛИ И ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

ПРОМЯНА В КРАЙНИЯ СРОК ЗА СВЪРЗВАНЕ НА КАСОВИТЕ АПАРАТИ С НАП

ТЕМА ОТ ПРАКТИКАТА

Рубриката води Иван Дочев, дипломиран експерт-счетоводител

ЗАКОНЪТ ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВА

ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Мина Янкова, главен експерт в НАП

ОСОБЕНИ СЛУЧАИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНАТА ОСНОВА НА ЗЕМЯ И СГРАДИ ПО СМИСЪЛА НА ЗДДС

Лиляна Панева, данъчен консултант

ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗДДС ПРИ „ПРОДАЖБИ НА ЗАГУБА”

ПРАВНА КОНСУЛТАЦИЯ

Анелия Маркова, съдия

НАРУШЕНИЯ НА ДАНЪЧНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ВОДЕЩИ ДО ВЪЗНИКВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

ОСИГУРИТЕЛНИ ОТНОШЕНИЯ

ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Жанет Богомилова, юрист

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВНАСЯТ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ С ЦЕЛ ПОЛУЧАВАНЕ НА ПО-ГОЛЕМИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Румяна Станчева, главен експерт в НОИ

ПРОМЕНИ ОТ 2011 ГОДИНА, СВЪРЗАНИ С ИЗПЛАЩАНЕТО НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ И МАЙЧИНСТВО НА ОСИГУРЕНИТЕ ПО КСО ЛИЦА

КОЛОНКА НА РЕДАКТОРА

НОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ПОДПИСАХА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ И АГЕНЦИЯТА ПО ЗАЕТОСТТА

ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

Трудови договори

Атанас Йорданов, студент по право

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ПОЛЗВАНЕТО НА ПЛАТЕНИЯ ГОДИШЕН ОТПУСК

Казуси

Стефанка Симеонова, консултант в МТСП

ПРОМЯНА В ТРУДОВИЯ ДОГОВОР СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ДВУСТРАННО

Емилия Иванова, експерт по социално осигуряване 

ПРАВО НА ОТПУСК ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ; 

ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ ИЗПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО КТ

Раздел „Счетоводна и данъчна практика”

АКТУАЛНО

Юлия Калчева, гл. експерт в НАП

Изменение на Наредба Н-18 на МФ от 2006 г. за изграждане на дистанционна връзка на фискалните устройства с НАП

ГОРЕЩА ЛИНИЯ

КАЗУСИ ОТ ПРАКТИКАТА НА СЧЕТОВОДИТЕЛЯ

Счетоводни казуси

Евгени Рангелов, магистър по финанси

Да оповестяваме ли стойността на активи, изплатени по договор за финансов лизинг?

Отписване на преоценъчен резерв

Юлия Калчева, гл. експерт в НАП

Трябва ли да регистрираме касов апарат в шоурума на фирмата в друг град?

Специфични казуси по ЗДДС

Мая Жотева, данъчен консултант

Облагане на услуги, предоставяни на участници в научна конференция

Казуси по ЗДДФЛ

Лорета Цветкова, гл. експерт в НАП

Облагане на доходите на физическо лице – чужд гражданин, пребивавало повече от 180 дни в България

Казуси по трудови правоотношения

Стефанка Симеонова, консултант в МТСП

Правото на 6 брутни заплати при пенсиониране

Казуси по осигурителни отношения

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

Върху каква база се изчисляват авансовите вноски за осигуряване на ЕТ?

В ПОМОЩ НА ИНВЕСТИТОРИТЕ И СТРОИТЕЛИТЕ

ИНВЕСТИЦИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

Евгени Рангелов, магистър по финанси

Специфични сделки със земи и сгради, извършвани от областни управители и общини

В ПОМОЩ НА ВАШАТА ПРАКТИКА

КОМЕНТАРИ, ПИСМА, УКАЗАНИЯ, ТЪЛКУВАНИЯ

Проф. Костадин Иванов, данъчен консултант

Определяне и внасяне на авансов данък за доходите от наем от 1 януари 2011 година

Стефанка Симеонова, консултант в МТСП

Структурата и щатното разписание на предприятието не подлежат на съдебен контрол

Справочник

Новини накратко

Информация за ръководители и специалисти

Данъчен календар на счетоводителя за август 2011 г.

Валутен курс на БНБ за юни 2011 г.

Раздел „Счетоводство – методология и практика”

ОТЧИТАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ И ПРИСЪДЕНИТЕ ВЗЕМАНИЯ

Ст.н.с. д-р Живко Бонев, регистриран одитор

Нещо обикновено е при осъществяването на стопанска дейност да възникнат спорни въпроси, които, оставайки неразрешени между контрагентите, да бъдат предоставени за разрешаване от съдебните органи. Те могат да имат най-разнообразен произход и да бъдат предизвикани от всяка една от страните.

В зависимост от инициативата за решаване на спора те могат да бъдат третирани, като:

- дела, заведени от предприятието, по които предприятието е ищец, и

- дела, заведени срещу предприятието, по които предприятието е ответник.

Нормалното е при ищеца те да се отчитат като вземания, а при ответника – като задължения.

Но, както вземанията, така и задълженията могат да имат и условен характер – например дела за неустойки, пропуснати ползи и пр., които ще станат реални, само ако бъдат присъдени.

Всичко това определя начина на тяхното отчитане като вземания по съдебни спорове и евентуални вземания или задължения по съдебни спорове.

Предмет на настоящето разглеждане е третирането на тези въпроси при ищеца. В общия и най-често срещан случай това са търговски вземания на предприятието, които не са погасени от насрещната страна.

Раздел „Данъчен консултант”

ПРОМЕНИ В ЗДДФЛ, СВЪРЗАНИ С ОБЛАГАНЕТО НА РЕГИСТРИРАНИ ТЮТЮНОПРОИЗВОДИТЕЛИ И ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ

Проф. Костадин Иванов, данъчен консултант

През първите четири месеца на 2011 г. в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се внесоха четири промени, които са в сила от 1 януари 2011 г. – в ДВ, бр. 94 от 30.11.2010 г., ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г., ДВ бр. 19 от 8.03.2011 г. и ДВ, бр. 31 от 15.04.2011 г.

Последните промени в ЗДДФЛ (ДВ, бр. 31/2011 г.) са следните:

1. Чл. 13 (регламентиращ необлагаемите доходи на физическите лица), ал. 5 се допълва.

2. В чл. 29, регламентиращ облагането на доходите от друга стопанска дейност, се създава ал. 2. Според нея в облагаемия доход по ал. 1 не се включват доходи, които са участвали при формиране на облагаем доход по реда на чл. 26 за предходни данъчни години.

3. Създава се чл. 29а.

4. В чл. 47, ал. 5 се изменя.

5. В § 1 от ДР се създава т. 56.

6. В ПЗР се създават § 15, 16 и 17.

7. С § 18 от ПЗР от ЗИДЗДДФЛ се внасят промени и в ЗКПО.

Раздел „Човешките ресурси на предприятието”

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВНАСЯТ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ С ЦЕЛ ПОЛУЧАВАНЕ НА ПО-ГОЛЕМИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Жанет Богомилова, юрист

През последната година в осигурителното законодателство бяха направени няколко важни промени, които засягат внасянето на осигурителни вноски и получаването на обезщетения от самоосигуряващи се лица. Целта на законодателя е да се ограничат опитите за източване фондовете на ДОО посредством неправомерни действия, заобикалящи закона.

От началото на 2010 г. самоосигуряващите се лица не могат вече да внасят осигурителни вноски за минало време, така че да получават обезщетения поради временна неработоспособност или майчинство, когато настъпи съответният риск.

Отпадна също така и възможността след 10-о число на месеца да се променя размерът на избрания осигурителен доход, върху който самоосигуряващите се лица внасят осигурителните вноски за предходния месец. Довнасяне на осигурителни вноски със задна дата се правеше, когато стане ясно, че ще настъпи съответният риск и дори след настъпване на съответното обстоятелство, за да се вдигне размерът на осигурителния доход за съответния период, от който се изчисляват обезщетенията поради временна неработоспособност или майчинство. Например, самоосигуряваща се жена забременява и довнася осигуровки със задна дата върху максималния осигурителен доход за съответния период, за да получава максималния размер на обезщетението поради бременност и раждане.

Раздел „Счетоводна и данъчна практика”

Отговори на въпроси, зададени от читателите

ДА ОПОВЕСТЯВАМЕ ЛИ СТОЙНОСТТА НА АКТИВИ, ИЗПЛАТЕНИ ПО ДОГОВОР ЗА ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ?

Предприятието ни притежава няколко актива, които са закупени при условията на договори за финансов лизинг. Договорите за финансов лизинг са изплатени през 2009 г.

Следва ли стойността на тези активи да се оповестява в поясненията към Годишния финансов отчет за 2010 г., като се има предвид, че лизинговите договори са изплатени?

Д. Митева

Отговор:

В т. 7.1 от СС 17 Лизинг не е предвидено да се оповестява балансовата стойност на изплатени по договор за финансов лизинг активи. Това не лишава предприятието от възможност да оповестява всякаква информация, която смята за важна.

Считаме, че такова изискване няма, особено ако плащанията по договора за финансов лизинг са приключили в година, предходна на отчетната.

Евгени Рангелов, магистър по финанси

ТРЯБВА ЛИ ДА РЕГИСТРИРАМЕ КАСОВ АПАРАТ В ШОУРУМА НА ФИРМАТА В ДРУГ ГРАД?

Уважаема редакция,

Вашето списание е мой добър съветник във всеки казус от моята практика вече 6 години. Затова Ви благодаря искрено.

Сега имам следния въпрос:

Фирма за производство на мебели открива шоурум в друг град. В него ще бъдат поставени мостри от мебели, както и ще се вземат индивидуални поръчки за клиенти от този град.

Мебелите ще се произвеждат в цеха по данъчна регистрация на предприятието, откъдето ще се издават и фактурите.

Въпросът ми е задължени ли сме да регистрираме касов апарат в шоурума според Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства?

С уважение: Д. Щерева

Отговор:

В запитването не е уточнено дали в открития обект клиентът, освен заявяване на индивидуална поръчка, ще заплаща поръчаните мебели.

На основание чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, с изключение на случаите на разносна търговия.

На основание изложената фактическа обстановка извършваната от Вас дейност е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. дефиниция за „разносна търговия”, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.

По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от дружеството при окомплектовка на заявката и разносвачът я предоставя на купувача при заплащане на стоките. Издаваните фактури следва да са придружени с фискални бонове.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ на всяка продажба и плащане задължително се издава фискална касова бележка с изключение на случаите, когато плащането е по банков път или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Ако в новия обект се приемат само индивидуални поръчки на клиентите, Вие нямате задължение за регистриране на фискално устройство и може да прилагате реда, посочен в чл. 25, ал. 2 от наредбата.

Юлия Калчева, гл. експерт в НАП